Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 21 ное 2008, 13:42, 4084 прочитания

Поправката "Борисов"

Кандидатурата на Петър Паунов за лидер на СДС разбуди отново дискусията около забраната за кметове да бъдат партийни председатели

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Стига с това неформален лидер, аз съм си лидер", изпусна си нервите преди време столичният кмет Бойко Борисов, след като за поред път някой от журналистите го нарече неформален лидер. Донякъде с право, защото забраната в Закона за местно самоуправление кметове да бъдат партийни председатели е само фиктивна, особено в случая с ГЕРБ, където Цветан Цветанов председателства, а Борисов лидира и така вече две години. А ако се следи и движението на две законови поправки, които бавно си проправят път тези дни в парламента, въпросната рестрикция е на път да бъде официално премахната.

Инициатор на промяната е независимият депутат Мария Капон, която ден след кръглата маса на президента Първанов, посветена на изборателния процес през юли, внесе предложение за поправка в Закона за местното самоуправление и местната администрация. На въпросната кръгла маса столичният кмет отново подхвана темата и се оплака от неравнопоставеност с премиера, който има правото да бъде и лидер на партия. "Защо президентът и премиерът да може да са партийни лидери, а кметът не", попита тогава Борисов, без да обръща особено внимание на факта, че държавният глава е надпартиен по конституция, а на Петър Стоянов дълги години му беше припомняна неподходящата за един президент реплика "аз съм седесар" .


"Счетох исканията на Бойко Борисов за основателни", аргументира се Капон, която не крие, че поправките, които предлага, обслужват един конкретен човек. Очевидно, че въпреки политическата си преориентация от ГЕРБ (по време на европейските избори миналата година) към коалиция "Напред" (ВМРО, ЛИДЕР на Христо Ковачки и земеделците на Стефан Личев), депутатката е останала последователна в ангажимента си към Борисов. За да увеличи шансовете на поправката, Капон я внася дори и като предложение за изменение в още един закон - този за политическите партии, който в момента е сред приоритетите на Народното събрание.

Депутати от комисията по правни въпроси и от управляващото мнозинство вече прогнозират , че действително има вероятност забраната да бъде премахната. Въпреки че много хора в БСП все още са със смесени чувства, по-вероятно е този жест към Бойко Борисов все пак да бъде направен .

Какъв да стана



Дилемата "кмет ли, председател ли" е актуална още от времето на Стефан Софиянски, а самата забраната за едновременните постове беше въведена от правителството на Иван Костов. Тя си свърши работата, като попречи на Софиянски да стане лидер на СДС, който след това все пък пое "неформални" лидерски функции в новосъздадената си партия Съюз на свободните демократи. Най-вероятно и сега депутатите от ДСБ няма да сменят позицията си и ще гласуват срещу поправката "Борисов".

В интерес на истината още един човек в момента силно се вълнува от развитието на въпросната промяна в закона. Това е кметът на Кюстендил Петър Паунов, който е сред кандидатите за председател на СДС на предстоящите през декември вътрешнопартийни избори. В неговия случай по-правилната формулировка може би вече е "вълнуваше". Защото заради гръмката му заявка, че "няма да се откаже от кметския пост", тази седмица от СДС го накараха да подпише декларация, че ако бъде избран за председател на съюза, ще се задоволи само с този пост и ще се раздели с кметския стол в Кюстендил. Още един кадър на сините вече преформулира приоритетите си тъкмо заради невъзможността за съчетаване на позициите в местната власт с тези на националното лидерство. Това е кметът на Плевен Найден Зеленогорски, който има подкрепата на завидно число сини активисти, но избра да не се състезава за лидерския пост именно заради третия си мандат, който спечели на изборите миналата година. "По конституция всички са равни, не виждам каква е логиката, ако си кмет да нямаш възможност да бъдеш лидер на партия" е мнението и на Зеленогорски.

Две дини под една мишница

Въпросът с поправката "Борисов" освен конюнктурен обаче е и по-дълбок. А именно възможно ли е един и същ човек да има капацитета да съчетава интересите на местната власт с тези на националната политика. Според политолога Румяна Коларова "забраната за кметовете е следствие от забраната за президента да участва в ръководството на партии". Така както държавният глава трябва да играе ролята на арбитър между политическите партии, задача на кмета е да стимулира коалициите и да не взима страна, смята Коларова. Колегата й Васил Гарнизов също е на мнение, че от гледна точна на едно разумно управление на града е по-добре ръководството му да стои по-далече от активната политическа дейност. "Един национален партиен лидер трябва да се съобразява с доста интереси, включително и електорални, което води до вътрешнопартийни конфликти. Те от своя страна могат да се прехвърлят и върху управлението на града", коментира Гарнизов. Това важи особено за София, където кметът разполага с доста голям ресурс, влияние и власт.

"Единият ангажимент винаги е за сметка на другия", казва и кметът на Благоевград, излъчен от квотата на БСП, Костадин Паскалев. По думите му, щом си се кандидатирал за кмет, значи вече си направил своя избор. Защо обаче да се примиряваш само с един пост, щом колкото повече е толкова повече.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 475 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 737 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Земни вълнения

Последните земетресения в България отново повдигнаха въпроса за сигурността на сградите

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10