Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 5 дек 2008, 14:52, 5123 прочитания

Планове, мерки и други занимания

Правителството започва да се сеща за действия в подкрепа на икономиката. Хаотично

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Забавянето на икономиката е ново явление за българското правителство, срещу което, оказа се, не действат мерки от типа да се приема желаното за действително. След като пропиляха първите месеци от кризата в отричане на проблема, управляващите започват болезнено да осъзнават, че нещо май ще трябва да се прави. Трикът е, че те нямат идея какво и в какъв ред. Това се наби на очи през последната седмица, когато различни членове на кабинета започнаха да дават несъгласувани изявления за антикризисни мерки, някои от които неадекватни, други с мисъл, но като цяло - неизчерпателни и несистематични.

Бръмченето сред министрите


Няколко министри получиха различни платформи за публично оповестяване на антикризисни мерки през миналата седмица. Пръв беше Петър Димитров, който реши да представи антикризисен план на Министерството на икономиката и енергетиката. Въпросният план представляваше особен микс от добри, лоши и смешни идеи (виж карето). Това стана на семинар "Сивата икономика по време на криза", организиран от Центъра за изследване на демокрацията. Икономическият министър беше доразвил предложенията на работодателските организации, но беше прибавил и значителен брой мерки, ангажиращи държавата финансово, като например да създаде държавна компания, която да строи индустриални паркове. "Двадесет години лекувахме държавата чрез приватизация, изнесохме действията от държавата към бизнеса, сега е дошло времето държавата да полекува бизнеса и да му помогне", коментира по-късно Петър Димитров. Финансовият министър Пламен Орешарски мълчаливо изслуша предложенията на колегата си и коментира само по въпроса за евроизацията.

Последва среща на правителството с чужди дипломати и посланиците на страните - членки на ЕС, бизнеса и синдикатите под мотото "Заедно срещу кризата". На него звезда беше социалната министърка Емилия Масларова, която най-сетне получи шанс "да дава обещания, защото колегата й [финансовият министър] Пламен Орешарски отсъства". После тя обеща, че ще обсъди още следващата седмица предложенията на бизнеса за въвеждане на гъвкаво работно време вместо съкращения на работни места. Става дума за това, че законодателството предвижда при криза работодателят да заплаща обезщетение в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение за периода, когато служителят не е бил на работа. Предложението на бизнеса е работниците, вместо да бъдат съкращавани, да минават на половин работен ден, а държавата да им изплаща обезщетение за някакъв процент от нормалното им работно време.

На същата среща присъства и Сергей Станишев, който вече направо е обигран в даването на изявления по въпроси, свързани с кризата. "Когато голяма част от основните ни търговски партньори - страните от ЕС, към които са насочени 63% от износа ни, влизат в рецесия, това не може да не се отрази на икономиката", отбеляза премиерът. По думите му едно от предизвикателствата е било да не се допусне срив на банковата и финансовата система, но са необходими допълнителни мерки, за да се стимулират банките и финансовите институции да помогнат на реалната икономика. Станишев заяви, че с цел стимулиране на реалната икономика бюджетният излишък ще трябва да се намали от три на два процента, което той ще обсъди с политическия съвет на управляващата коалиция в петък (след редакционното приключване на "Капитал" - бел. ред.). "Икономиките навлизат в трудно предсказуема икономическа среда и всяка прогноза днес носи висока степен на хипотетичност. В момента прогнозата на МВФ за България е за растеж от 4.1% през 2009 г., на Европейската банка за възстановяване и развитие - 3.8%, а на Европейската комисия - 4.5%, което се доближава до прогнозния растеж, заложен в бюджета за 2009 г. Няма да го коригираме, защото това означава цялостно пренаписване без ясна прогноза как ще се развие кризата. Ще засилим буферите", отбеляза Станишев, без да конкретизира какви са тези буфери.



"Валутният борд ще бъде запазен, а държавата има значителни валутни резерви, които към октомври са 28 млрд. лева и дават възможност за реакция в тази ситуация. Направени са корекции в проектобюджета за 2009 г., като е предвидено увеличение на капиталовите разходи с 21% спрямо 2008 г. Общата стойност на публичните капиталови разходи ще бъде близо 5.4 млрд. лв., което може да подпомогне реално българската икономика", каза още Станишев.

И още някои идеи

Правителството ще остави без промяна цените на природния газ до 1 април, когато методиката ще отчете по-ниските международни цени на горивата. "Потребителите ще продължат да плащат на сегашните цени през първото тримесечие на следващата година, което ще им позволи да работят", обяви министърът на икономиката Петър Димитров. Това ще стане, като се увеличи с 400 млн. лв. капиталът на Българския енергиен холдинг, в който е "Булгаргаз". Така той ще се разплати за доставките на природен газ с "Газпром", а след това от април бизнесът ще започне да плаща на по-ниски цени, обясни министърът. С тези пари ще бъдат покрити и задължения на "Топлофикация - София" към газовия монополист и ще се осигури парно на софиянци през зимата.

През октомври Държавната комисия по водно и енергийно регулиране отказа поскъпване на природния газ в размера, който "Булгаргаз" поиска, и реши това да стане на две стъпки - от 1 октомври и от 1 януари. От началото на 2009 г. се очаква доставната цена да падне с 25%, а на вътрешния пазар трябваше да се увеличи с 25%. Според съществуващата методика за изчисляване на цените на горивата поевтиняване със сигурност ще има от 1 април заради трикратното поевтиняване на суровия петрол.

Важен акцент от седмицата беше идеята на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) за едностранно въвеждане на еврото, което според тях е единствено възможен сценарий за запазване на макроикономическата и финансова стабилност в страната по време на криза, в случай че на България бъде отказано скорошно присъединяване към европейския валутен механизъм ERM-II. Икономическият министър Петър Димитров пръв отговори на това, като обяви, че подкрепя въвеждането на еврото като паралелна валута.

Премиерът Сергей Станишев беше по-предпазлив. Той предпочете да нахока деликатно дипломатите от ЕС, че пречат за приемането ни в ERM-II. "По отношение на критериите на Маастрихт България се справя много по-добре от някои страни, които са в eврозоната. В същото време бяха налети стотици милиарди на европейските данъкоплатци в частни банки, които имаха проблеми с лошото си рисково управление и провеждаха финансова експанзия. В каква ситуация би била България, ако не провеждаше антициклична политика и в условия на икономически растеж не трупаше резерв и излишък. Щяхме да отидем в МВФ и Европейската централна банка да търсим средства само и само да стабилизираме ситуацията", каза той. По думите му България има много нисък публичен дълг - 16% от БВП, за разлика от много страни в еврозоната. "Някой в ЕС няма ли да прецени, че България не създава проблеми. Някои от решенията на ЕК не отговарят на общата тенденция на солидарност на вземане на решения", каза той.

Повечето от участниците в срещата на дипломатите, бизнеса и правителството оцениха това изказване (в комбинация с плана на икономическия министър и декларацията на премиера, че поддържа много добър диалог с БНБ) като своеобразно послание "за" едностранната евроизация. Публична тайна е, че Германия спира приемането на България в еврозоната заради високата инфлация, която е далеч от маастрихтския критерий от 3% средногодишно.

От една страна, е несправедливо точно социалистите да страдат от "първата истинска капиталистическа криза, която... е привнесена отвън" (по думите на Станишев). От друга, какво по-хубаво за тях от възможност за легитимна намеса в икономиката и пазарните отношения ("голямата роля на държавата, която във време на криза може да смекчи удара и да бъде регулатор на отношенията в икономиката", пак според Станишев). Уговорката е, че министерският екип на премиера не притежава качествата и координацията, за да реагира на толкова бързо влошаваща се икономическа активност и толкова непредсказуемо бъдеще. Добрата новина е, че правителството поне започна да обръща внимание на предложенията и идеите, които идват от страна на бизнеса. Остава да се стреми към малко повече мисъл и бързина.


Идеите на Петър Димитров

1. Въвеждане на еврото като паралелно платежно средство. Според министерството това е ефективно средство за овладяване на инфлацията и влиянието й върху покупателната стойност на лева.

Въвеждането на еврото има положителни и отрицателни страни (виж страница 20).

2. Поддържане на бюджетен излишък.

Това и в момента се прави и правителството не е показало, че има намерение да го променя.

3. Намаляване на минималните задължителни резерви, които банките държат в БНБ, на 8% от сегашните 10%.

Това е в прерогативите на БНБ, която наскоро намали резервите от 12 на 10 на сто.

4. Намаляване на лихвения процент на БНБ.

БНБ не определя лихвен процент. Основната лихва се определя по методика и е свързана с доходността на държавните ценни книжа, постигната на редовни аукциони.

5. Рефинансиране на Българската банка за развитие (ББР) с 500 млн. лева. Още едно рефинансиране с 200 млн. евро през следващата година от оперативната програма "Конкурентоспособност". Преговаря се с ЕБВР за отпускане на кредитна линия на ББР в размер на 100 млн. евро от Международния фонд за извеждане от експлоатация "Козлодуй" и още 45 млн. евро от ОП "Конкурентоспособност"

Административна мярка, която подпомага малките и средните предприятия.

6. Поддържане на високи нива на растеж на БВП

Това ще се постигне със:

- увеличаване на инвестиционните разходи. Те са 900 млн. лева плюс още 700 млн., ако бюджетният излишък се намали от 3% на 2%

На теория идеята е добра. На практика инвестициите в България се свързват с голяма корупция, така че не е ясно какъв ще бъде ефектът от мярката.

- създаване на държавен инвестиционен фонд - 2 млрд. лв. за инфраструктурата

Мярка, която засилва ролята на държавата в инвестиционния процес. Виж и горния коментар.

- създаване на държавна компания, която да изгради мрежа от 20 индустриални парка на стойност 100 млн. лв.

Отново административна мярка. Ефектът от нея е спорен.

- увеличаване капитала на програма ФЛАГ (в помощ на децентрализацията на общините) до 50 млн. лв. с цел мостово кредитиране на общините за инвестиционни проекти.

7. Стартиране на проекта за български електромобил ("Българска искра") на стойност 3-7 млрд. лева.

Една от най-нестандартните идеи на министъра.

8. Спешно оздравяване на "Топлофикация - София" чрез цедиране на задълженията й към "Булгаргаз".

Вече е изпълнено с пари от данъкоплатците. Това обаче е временно решение, което не се справя с проблема на постоянните дефицити в столичното парно.

9. Икономизация на външната политика - насочване на износа не само към Европейския съюз, но и към други пазари - арабски, африкански и южноамерикански.

По принцип не лоша мярка. Спорно е доколко във въпросните страни има интерес към наши стоки, който да покрие допълнителните разходи за транспорт и реклама на нашите фирми. Не е ясно защо министърът пропуска по-близките пазари на балканските страни.

10. Спешно подобряване на бизнес климата.

- промяна в Търговския закон - 100 лв. необходим капитал за стартиране на бизнес

Правителството вече предложи на парламента подобна промяна, но тенденциите в Европейския съюз са за още по-символичен минимален капитал на малките и средните фирми.

- онлайн система за връзка на всички касови апарати с Националната агенция по приходите

Полезна мярка, която практически е много трудна за осъществяване.

- задължително регистриране на всички фирми по ДДС

И в момента съществува доброволна регистрация. Задължителната регистрация на всички ще усложни много администрирането и ще създаде още по-големи възможности за измами.

- въвеждане на данъчна карта, в която се въвеждат всички покупки на стоки и услуги на физическото лице и се сравнява в края на годината с декларираните доходи

Крайно непопулярна и спорна мярка, свързана с големи разходи.

11. Въвеждане на регистър на длъжниците.

Подобен регистър съществува в БНБ. Вероятно министърът говори за междуфирмените задължения. Бизнес средите вече намекнаха, че са готови да я осъществят без помощ от държавата.

12. Мобилизация на администрацията.

- да се разреши на експерт-счетоводители да извършват данъчни проверки,

с други думи да има частни данъчни по примера на частните съдия-изпълнители. Смесва се дейността на експерт-счетоводителите с тази на данъчните ревизори и може да доведе до сериозен конфликт на интереси.

- да се увеличи три пъти кредитният лимит на Българската агенция за експортно застраховане

На теория полезна мярка.
Всеки (с) план за себе си

Франция стана тази седмица последната (засега) страна от ЕС, която обяви стимулиращ план за икономиката си. Президентът Никола Саркози представи в четвъртък пакет от мерки на обща стойност 26 млрд. евро, насочени основно към инвестиционни проекти вместо към стимулиране на потреблението. С икономика, застрашена от изпадане в рецесия през следващата година, Париж ще инжектира близо 3 млрд. евро в два ключови сектора - производство на автомобили и строителство, ще ускори инфраструктурни проекти, ще помогне на малки фирми, които разкриват нови работни места, и ще стимулира инвестициите. "Не можем да се задоволим с ограничаване на щетите. Напротив, трябва да сме амбициозни, да покажем въображение и кураж. Нашият отговор на кризата са инвестициите", заяви Саркози при представянето на мерките.

Стойността на френския кризисен пакет възлиза на 1.3% от БВП на страната и ще повиши бюджетния дефицит до 3.9% (което е над лимита от 3%, заложен в Пакта за стабилност на ЕС). Френските мерки са част от общия спасителен план на ЕС за 200 млрд. евро, предложен миналата седмица от Европейската комисия, която поиска всяка страна - членка на ЕС, да отдели 1.2% от своя БВП за стимулиране на икономиката. Надеждите за координиран европейски отговор на глобалната криза обаче стават все по-бледи, като отделните страни възприемат различни стратегии. Докато Франция акцентира върху инвестициите, Великобритания например прие план за 20 млрд. лири, фокусиран основно върху намаляване на данъците върху потреблението. Германия от своя страна подготвя мерки за 31 млрд. евро (1.25% от БВП), но отказва да намали данъците, за да съживи икономиката, въпреки че може да си го позволи поради добрия си бюджетен баланс.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40* 3 Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40*

В неделя е последната дискусия, в понеделник се очаква приемането на постановлението

28 мар 2020, 12138 прочитания

Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано 2 Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано

Авиокомпаниите от Близкия изток спират повечето от полетите си

28 мар 2020, 1042 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Лечение на симптомите, не на болестта

Аргументацията за спирането на ФАР повдига въпроса дали централизацията ще реши проблемите с евросредствата

Още от Капитал
Корпоративни карти за 3.5 млн. евро

Българската стартираща компания Payhawk привлече нова инвестиция за 3 млн. евро и общо досега е получила 3.5 млн. евро.

Колко ще продължи?

Има различни сценарии за край на здравната криза, всички с не особено далечен хоризонт

Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10