През тези диви времена борсата не беше място, където частни компании се финансират от публиката (както е в развитите държави). БФБ служеше просто за регистрация на сделки между приватизационните фондове, които се опитваха да сглобят от раздробената си собственост мажоритарни пакети в бившите държавни предприятия. Интересите на дребните акционери (онези с боновите книжки, които на теория притежаваха приватизационните фондове) бяха изместени от стремежите на управителите на същите фондове. Последните имаха редкия шанс без особени инвестиции лично да станат собственици на работещи компании. Как? Чрез източване на фондовете. Всъщност търговията на борсата тогава беше и това - приватизационните фондове продаваха пакети от предприятия на свързани с мениджърите фирми.

Играчите от онези времена използваха малко или повече непозволени или неетични подходи. В емблематичен пример се превърна Николай Банев, който създаде приватизационен фонд "АКБ Форес социален" и поради това, че бързо получи лиценз, стана четвъртият по големина фонд (измерван в брой привлечени бонови книжки). Чешката фирма "Форестинвест", която му беше дала заем от 3.6 млн. долара (с тях беше осъществена рекламната кампания по събирането на боновете), никога не успя да си върне парите. "АКБ Форес социален", също както и другите фондове, беше източен от мениджърите си. Но Николай Банев успя да се открои с не особено финия си подход.

Как се придобива бивше държавно предприятие? Част - чрез продажба на пакет през борсата, част - чрез увеличаване на капитала му. Накрая естествено следва отписване от публичния регистър за по-лесна приватизация на печалбите. За целта невръстното законодателство в областта на борсовата търговия предлагаше множество начини. Един от най-любимите методи беше увеличение на капитала "под условие" - тоест новите акции могат да бъдат записани от конкретен акционер обикновено чрез съмнително оценен апорт. Междувременно общите събрания на приватизационните фондове бяха оръжието за смяна на мениджмънта и увеличаване на собствеността на действащите управители. Дори и общите събрания, които събираха дребните си акционери в Зала 1 на НДК, се решаваха от група хора, представляващи 10 до 20% от собствеността.

Когато законодателството направи почти невъзможни изкривяването на общите събрания и заобикалянето на интересите на дребните инвеститори, преразпределението на бившите държавни предприятия беше поприключило. Започна възходът на "истинската" борса.

...до масовата балонизация

След 2001 г. дивите години на борсата бяха приключили. Законът предвиждаше повече защити за дребните акционери, а финансовият регулатор започна повече да внимава за очевидни измами. В резултат борсата започна да привлича все повече инвеститори.

Постепенно се появиха взаимните фондове. Чрез техните акции и дялове дребните инвеститори получиха своя втори шанс опосредствано да станат акционери в реални компании. Пенсионните фондове (в които постъпват парите от задължителното пенсионно осигуряване на гражданите) също започнаха да инвестират на фондовата борса. Притокът на пари започна да надвишава предлагането на акции и борсовите индекси отбелязаха феноменални ръстове. В онзи западен свят, където парите бяха в изобилие, а доходностите умерени, чуждестранните инвеститори забелязаха българския пазар и го наводниха с рисковите си пари. Борсата на свой ред им се отблагодаряваше с ръст от над 100% в течение на няколко години.

Това беше идеалният момент публичният бизнес да забрави за триковете от близкото минало и да спечели доверието на инвеститорите, като заработи и за тях. На практиката обаче изкушението за обиграните от масовата приватизация български капиталисти остана все така голямо. Дружества продължаваха да се отписват след съмнително оценени търгови предложения към останалите акционери. Миноритарните акционери, както обикновено, получаваха по-малко - просто това не се набиваше на очи, защото всички печелеха от скачащите акции.

Ситуацията беше използвана от доста дружества, за да излязат на борсата и да продадат акции при космически оценки, оправдани с не по-малко космически очаквания на мениджмънта. Макар пазарната еуфория да не е незаконна - последвалото спукване на балона остави много хора с чувството, че са били обект на грабеж, което никак не помага за доверието в борсата и евентуалната бъдеща търговия на нея.

Автор : Капитал

Преглед на оригинала