Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 5 дек 2008, 19:41, 2938 прочитания

По-малко държавна намеса води до по-висок икономически растеж Идеалният бюджет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Следейки публичния дебат в България, човек може да остане с впечатлението, че държавният бюджет се възприема като начин едно или друго ведомство или група със специални интереси да получи по-голямо финансиране (естествено за сметка на данъкоплатците). "Дайте повече пари" е фразата, която резюмира най-ясно тази философия за държавата.

Това обаче не може да е основа за рационална фискална политика. Тази политика би трябвало да се интересува най-вече от ефектите, които държавният бюджет оказва върху благосъстоянието на обществото като цяло. То се измерва чрез темповете на икономически растеж. А икономически растеж и съответно по-високо благосъстояние се постигат чрез по-добро качество на публичните финанси. Качеството на публичните финанси и ефектът им върху икономическия растеж е една от темите на ново изследване на Европейската комисия**.


За какво да се харчи

Първото измерение, в което може да се разгледат публичните финанси, е свързано с размера на държавното участие, т.е. колко е преразпределението през бюджета под формата на държавни разходи и как то се отразява на икономическия растеж. Изследванията показват, че колкото по-голям е размерът на държавния бюджет като дял от икономиката, толкова по-зле се развива тя. Следователно един от начините за увеличаване на икономическия растеж е намаляване размера на държавните разходи.

Второто измерение е свързано с дефицитите и държавните дългове. Бюджетните дефицити, които се финансират с държавни дългове (емисии на държавни ценни книжа и други), привличат парични ресурси, които иначе биха отишли за частни инвестиции. По този начин се забавя икономическият растеж. Намаляването на държавните дългове и избягването на бюджетни дефицити допринася за увеличаване на икономическия растеж. Дори излишъците имат позитивно влияние върху икономиката, макар и малко.



Третото измерение е свързано със структурата на държавните разходи. Някои държавни разходи имат негативно влияние върху икономическия растеж, докато други имат позитивен ефект. Обикновено (но невинаги) изследванията достигат до положителна връзка между публични инвестиции и развитие на икономиката. Но не всяка публична инвестиция има позитивен ефект - тя трябва да е продуктивна и да се намесва там, където пазарът не може сам да се справи (например за публични блага, за решаване на пазарни провали). При това публичната намеса не трябва да създава по-големи изкривявания, отколкото съществуват преди нея.

Освен публичните инвестиции някои изследвания показват, че и разходите за образование и наука подпомагат развитието, а други включват и някои други разходи като тези за обществен ред и прочее (но тук има големи различия в резултатите при различните изследвания).

На следващо място важно значение има ефикасността и ефективността на държавните разходи. Не е важно да се харчи много за една или друга цел - важно е тя да бъде постигната. Например някои страни харчат много за образование, но резултатите въобще не са добри. Други харчат по-малко, но имат образование на световно ниво.

Според изследванията няма голямо значение дали една страна харчи 3% или 5% от БВП за образование - това по никакъв начин не влияе на качеството (например, измерено чрез резултатите в международни изследвания като PISA - световно изследване за образованието). Например Канада, Япония и Ирландия дават почти два пъти по-малък дял от БВП за финансиране на образованието от Дания, но имат по-добри образователни резултати от Дания.

Подобни са заключенията и за други сектори - здравеопазване, научни изследвания, обществен ред и сигурност. Има страни, които харчат много за здравеопазване без особени постижения в качеството му, при други е обратното. Има страни, които харчат малко за полиция и съдебна система, но имат ниска престъпност и върховенство на закона. Точно в обратната крайност е България, която като дял от БВП харчи най-много за полиция и съдебна система в ЕС, но има най-негативни резултати.

Освен разходите важно значение за публичните финанси имат и приходите в бюджета. Естествено техният размер влияе негативно на икономиката, както видяхме по-горе, при размера на държавата. Но също така е важна и структурата на приходите, както и ефективността на приходната система.

Ефектът на данъците

По-малък дял на приходите в бюджета от преки данъци влияе позитивно на икономиката. Особено положително влияние има намаляването на корпоративното облагане и осигурителната тежест. Данъчният клин (разликата между разходите за труд на работодателя и нетната заплата на работещия) има негативно влияние върху икономиката. Не на последно място, важно е и събирането на данъците да е ефективно, с ниско административно бреме за данъкоплатците (под формата на процедури, формуляри, опашки, загуба на време и пр.).

Последното измерение, което се разглежда в изследването, е свързано с фискалното управление. Това са правилата, които осигуряват високо качество на публичните финанси (включително фискални правила, институции, процедури, средносрочни програми и пр.). Подобни правила са например ограничение за дела на публичния сектор като дял от БВП, ограничение за бюджетните дефицити, средносрочни фискални рамки, независими фискални агенции, които прогнозират основните бюджетни показатели, без да се влияят от политическа намеса, и т.н.

Изводите

От всичко това можем да изведем няколко препоръки за публичните финанси, които да насърчат икономическия растеж в България:
-Намаляване на държавните разходи и данъчното бреме, особено преките данъци (включително осигуровките)
-Избягване на дефицити и намаляване на държавните дългове
-По-голям дял на продуктивните държавни разходи (и избягване на разходи, които могат да се финансират от частния сектор)
-Реформи за по-голяма ефективност на държавните разходи

*Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество"
**European Commission, Directorate-General for Economic and Financial Affairs, Public finances in EMU - 2008
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40 4 Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40

След ясно тълкувание на приетите от Народното събрание текстове правителството ще измени постановлението си за помощта

7 апр 2020, 3828 прочитания

Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа

И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата

7 апр 2020, 1273 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Повече тояга, по-малко морков

Приходната администрация предлага рестриктивни мерки за борба със сивата икономика и за по-добра събираемост

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10