Каква е цената на мълчанието

интересна полемика. според мен, обаче, единствената причина да заменим по предлагания от автора начин лева с еврото е, ако вярваме, че правителството няма да удържи на думата си и ще излезе от борда. това е и причината за процикличната политика - пиоритет номер едно е да се пази борда. всъ
ност, ако евроизираме едностранно икономиката ни пак ще се удави със същата скорост и нашето правителство няма да може да и помогне, защото: (а) никой няма да му заеме пари (справка международните дългови пазари) и (б) ецб също няма да му даде такива, защото сме нарушили правилата. по-скоро, както писа проф. николай неновски в бизнесуик идеята с евроизацията трябва да се предлага на ецб и ек, а не на бг правителството, 6 м. преди избори.

според мен, няма по-добър ход в момента от този, -
да се приеме еврото по най-бързият начин!
Освен, че ще секне изтичането на валута от страната, (което е всъщност проблема по дефицита), това ще даде възможност на бизнеса да планира точно и ясно и да не се "презастрахова", като прекалкулира негативните си очаквания.
Има един психологически феномен: човекът е устроен да следи адекватно, (като важни за неговото оцеляване) само малко на брой параметри. Когато броят на тези параметри се увеличи значително (каквото се случва по време на криза), човекът започва да реагира неадекватно. (- екстремна за него ситуация). Именно тогава човек, чрез своята неадекватност може да си навреди, (като си съсипе икономиката, задлъжнее още повече и т.н.) дори и без да го осъзнава.
Точно в този момент за нас е най-добре да намалим броя на факторите обременяващи с неразумност човешката психика, и именно това е много мощният ход - да се приеме еврото.
Само ще напомня че в своята дълбока същност, кризата е преди всичко феномен на човешката психика. т.е. в случая съвсем грубо казано - Ако в америка не бяха "луднали" в своята алчност, нямаше и да се предизвика такава мощна криза.
Така че, приемането на еврото е един жизнено-важен в случая ход, който ще ни помогне значително да оцелеем.
Надявам се много разумните хора да забележат това в перспектива. Друга особеност на човешката психика е, да се надява на чудо, ако не намери достатъчно сили да си наложи нестандартни и екстремни решения за собственото си спасяване. (така, както е нестандартна и екстремна всяка криза на доверието)

При положение, че левът е 100% покрит с валутни резерви в евро, не виждам с какво ще помогне едностранната евроизация. В България рисковата премия се дължи в много малка степен на риска, който г-н Прокопиев описва. Нещо повече, дали валутата е евро или не, това по никакъв начин няма да повлияе на прословутия дефицит по текущата сметка.
Другите предложения на КРИБ за по-големи държавни инвестиции в определени сектори не заслужават коментар, защото личният интерес прозира. Мислех си, че г-н Прокопиев е по-скоро с либерални възгледи, но или си е променил идеите, или ролята му в КРИБ му влияе прекалено много.

Много гадна статия. Тя поставя доста въпроси едновременно, но прави основната грешка (или е напълно умишлено) да противопоставя евроизация на борд, като оплюва борда и се опитва да го представи като нестабилен, какъвто не е. Колкото процикличен е бордът, толкова проциклична е евроизацията. Ако при борд имаме изтичане на капитал и свиване на паричната маса, при евроизация същото ще го имаме. Не казвам, че евроизацията е вредна, даже напротив, просто не трябва с подобни статии да се опитваме да унищожим борда, без да сме готови веднага да го сменим с механизъм, за който сме сигурни че ще е по-добър. А пододни статии тласкат към точно обратната посока на евроизацията.

Цената на необмислените, псевдонаучни, недоучени и взаимнопротиворечиви глупости в тази статия може да е наистина голяма, като знаем всички към какво се стреми след изборите въпросният автор.

Ситуацията със стабилността на борда, може да се опише със следния лаф : "А дано, ама на дали!"

г-н Йосифов, вижте какви са лихвите в лева в момента и си отговорете какви ще са лихвите ако сме приели еврото.
Естествено че ще са поне 2 пъти по-малки.
Такава е разликата и в риска г-н Йосифов

много ми е забавно как в България започнахте да говорите за кризата, едва след като вече й се вижда края...
но щетите от нея тепърва ще усетят "големите инвеститори".
иначе моите очаквания към Капитал и Дневник, като вестници, които чета всеки уикенд и всеки ден са по-големи. искам качествена журналистика и добри анализи. а не повърхностни статийки в стил Тошо Тошев и "Труд"...

няколко въпроса към г-н Прокопиев:
1. Не мисли ли, че с паническите си изказвания само засилва кризата и натиска срещу валутния борд, без да дава някаква алтернатива (за последното по-надолу).
2. Как точно влизането в ERM2 (което само по-себе си не е лошо) ще реши впросите на валутния и политическия риск.
3. Или ако Брюксел се окажат "лоши" и не ни пуснат как точно едностранната евроизация ще реши тези проблеми. Политическият риск дори ще нарастен, тъй като е сигурно, че отношения

подкрепям евроизацията, статията даже е учтива с човеци подобни на аврамов, които като отявлени психари и бивши членове на бкп, искат да ни оставят във властта на червената номенкратура, всъщност аврамов и други като него, които от години нищо не могат да генерират а само сумтят, са престанали да разбират икономиката и това което пишат са технически обърканици и аргументи на студент от унсс, браво иво давай така, ти си ни надеждата