Газова пленница
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Газова пленница

Три години след първата газова блокада, енергийната сигурност на ЕС продължава да е в ръцете на Владимир Путин и изпълнителния директор на &quot;Газпром&quot; Алексей Милер <br />

Газова пленница

Поредната руско-украинска криза припомни на Европа колко опасно е да бъде разделена и зависима от ненадеждни енергийни доставчици

Ирина НОВАКОВА, Брюксел, Светломира ГЮРОВА
4565 прочитания

Три години след първата газова блокада, енергийната сигурност на ЕС продължава да е в ръцете на Владимир Путин и изпълнителния директор на &quot;Газпром&quot; Алексей Милер <br />

© Reuters


Усещането за deja vu е натрапчиво. Наближи ли краят на декември, Русия и Украйна се вкопчват в ожесточен спор за цените на газовите доставки. А Европа наблюдава безпомощно как двете страни си разменят заплахи и взаимни обвинения в изнудване и се надява да не стане жертва на конфликта. Точно това обаче се случи преди три години. И сега се повтаря още по-драстично.

Както и когато и да приключи газовата криза, губещи ще бъдат всички - Украйна, Русия, Европа. И ако страните от ЕС и този път не си извадят правилните поуки и не изпълнят с реално съдържание заклинанията за общ енергиен пазар и разнообразяване на енергийните източници и доставчици, ще се изправят пред същата драма година след година.

Преди и сега

Основната причина за сегашната газовата война отново са цените. Поне формално. Руският газов монополист "Газпром" настоя Украйна вместо 179.5 долара за 1000 куб. метра газ, както досега, да започне да плаща по пазарни нива и предложи 250 долара (което е наполовина от средното за Европа). Киев не се съгласи и "Газпром" вдигна офертата си на 418 долара. Друга конфликтна точка са цените на транзита, които Украйна иска да повиши от настоящите 1.7 долара.

Ако това беше чисто търговски спор, вероятно щеше да бъде бързо разрешен и нямаше да ескалира до мащабна газова криза, сковала Европа. Кой е по-виновен - Русия, която злонамерено е преустановила газоподаването, или Украйна, която краде по трасето - е трудно да се установи. Разполагането на наблюдатели на ЕС по граничните диспечерските пунктове на газопроводите в Украйна може да помогне за по-добър контрол върху доставките. В четвъртък вечерта Москва отказа да възстанови подаването на газ, докато това не се случи - и то с условие в мисията да има и руски наблюдатели. Украйна се съгласи да пусне европейски наблюдатели, но не и руски. До петък сутринта (редакционното приключване на "Капитал") така и не стана ясно дали и кога ще се разреши спорът. А Европа за пореден път се оказа газова пленница на руско-украинските проблеми.

"Нашата цел беше да ви кажем днес кога ще потече газът към европейските потребители, но за съжаление, не получихме отговор", обясни в четвъртък еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс, след цял ден преговори с "Газпром" и Украйна в Брюксел. Като представител на председателството на ЕС чешкият министър на икономиката Мартин Риман не скри, че ЕС е "разочарован" от поредния отказ на Москва да пусне газа, "защото смятаме, че руската страна няма причина да блокира доставките до европейските страни". Макар и на дипломатичен език, това беше първият индикатор за това кой носи по-голяма вина за продължаващата криза според ЕС. Риман за пореден път повтори, че репутацията на Русия и Украйна е поставена на карта и предупреди, че "ако се шегуват, тази шега ще им излезе много скъпо". Той обаче побърза да добави, че ЕС няма други инструменти освен дипломацията. Това, което нямаше нужда да споменава, е болезнено очевидната невъзможност на ЕС да мине без руския газ и украинските тръби (една четвърт от потребявания в ЕС газ идва от Русия, като 80% от него се транспортира през Украйна).

"Ситуацията никога не е била толкова сериозна", добави Пиебалгс, видимо изнервен. В разрез с европейската позиция от началото на кризата, че конфликтът е търговски, в четвъртък комисарят каза, че проблемът вече има и политически измерения. Провалила се в ролята на посредник, Европейската комисия и чешкото председателство обявиха, че ще чакат Русия и Украйна да се разберат сами, защото "днес ни стана ясно, че няма нищо по-лошо от това ЕС да е пощальонът между двете страни", призна Риман. Брюксел ще поддържа контакт с лидерите на спорещите лагери и ще е готов за преговори - ако някой го покани.

Всъщност за разлика от 2006 г. сега мнозинството европейски държави са по-добре подготвени и разполагат с по-големи газови резерви. Този път обаче и конфликтът е по-продължителен, засегнатите страни са повече (18), а сривът в доставките е много по-рязък, като за много държави подаваният от Русия газ бе изцяло спрян.

Същевременно замесените и пострадалите от спора страни влязоха в него от различни позиции. Преди три години набиращата мощ Русия начело с тогавашния си президент и настоящ премиер Владимир Путин се носеше по вълната на изобилието от петродолари и агресивно заявяваше завръщането си в клуба на световните суперсили. Днес тя е една тежко ударена от глобалната икономическа криза и ниските цени на петрола държава. "Газпром" също изпитва трудности. През лятото пазарната капитализация на компанията бе 350 млрд. долара (което я поставяше на трето място в света по този показател). В момента обаче, с цена на петрола от под 50 долара за барел, компанията е оценявана на едва 86 млрд. долара и се е смъкнала до 46-о място в международната класация на най-големите компании. А предвид факта, че цената на газа следва тази на петрола с около шестмесечно закъснение, скоро и това приходно перо на "Газпром" ще намалее значително. Резултатът е, че печалбите на държавния енергиен гигант се свиват в момент, когато той се нуждае от сериозни средства за инвестиции в остарялата руска енергийна инфраструктура и разработване на нови находища (като например огромните газови залежи в Ямал), за да изпълнява сключените договори за доставки. По оценка на Крис Уийфър, анализатор от руската инвестиционна банка "УралСиб", "Газпром" трябва да инвестира поне 20 млрд. долара годишно в следващите няколко години. Компанията има и дългове от близо 61 млрд. долара.

Колкото "Газпром" и Русия спешно се нуждаят от средства обаче, толкова за Украйна е трудно да им ги осигури. Украинската икономика също падна жертва на глобалната криза и Киев бе принуден неотдавна да поиска заем от 16.5 млрд. долара от МВФ.

Отношението на ЕС и Запада този път също е различно. Докато преди три години Киев се радваше на почти всеобщо съчувствие, а Русия бе в неудобната позиция да дава обяснения за силовите си действия, видени като политическа атака срещу непослушен по-малък съсед, сега нещата не изглеждат така черно-бели. Романтичните спомени от оранжевата революция вече са избледнели, а затъналите в боричкания за власт и скандали нейни някогашни герои и настоящи противници - президентът Виктор Юшченко и премиерът Юлия Тимошенко, трудно предизвикват симпатии. Всъщност една от теориите, обясняващи какво цели Кремъл със спирането на газа, гласи, че иска да накаже Юшченко както за оранжевата революция, така и за натовските му амбиции. А анализатори, цитирани от BBC News, дори подозират, че Кремъл играе с Тимошенко, за да свалят заедно Юшченко от власт.

Според други обяснения пък с газовата блокада на Европа Кремъл цели ускоряване на изграждането на двата нови газопровода "Северен поток" и "Южен поток". Или пък се надява да вдигне цената на основния си износ - нефта.

Единен европейски фронт

Колкото и да е смразяващо шокираща, настоящата критична ситуация не би трябвало да изненадва европейските политици. Въпреки заклинанията за обща политика, ЕС на практика е разграфен на 27 енергийни парчета без здрави инфраструктурни и регулаторни връзки. Причините са ясни - ЕС няма ефективни регулаторни и правни механизми за обща енергийна сигурност, защото, ако ги приемат, страните членки ще трябва да се съобразяват с тях и да сложат край на национално изгодните си сделки с Русия.

За кризата обаче има и друга тревожна причина - че ЕС не се учи от собствените си грешки, смята Коби ван дер Линде, професор по геополитика и автор на книги за енергийната политика на ЕС. Случката преди три години изостри достатъчно съмненията в надеждността на Русия като източник на газ и на Украйна - като транзитна страна. Още тогава лъснаха проблемите на европейската енергийна сигурност, които трябваше да се атакуват своевременно, обясни Ван дер Линде пред "Капитал". Доколко това бе направено - тази седмица европейците усетиха на свой гръб.

ЕС от години работи по политики, насочени точно срещу проблемите, които го връхлетяха в последните дни. "Комисията отдавна се опитва да вземе мерки", каза пред "Капитал" Феран Тарадеяс, говорител на комисаря Пиебалгс. Според него "днес ситуацията е драматично различна от предишните години", защото Брюксел е предложил стратегии за намаляване на потреблението, търсенето на алтернативни източници на енергия, ранно предупреждение при кризи и подсилване на стратегическите резерви от газ. Преходът на тези стратегии от хартията в реалността обаче тепърва предстои. Подобна е картината с европейската газова мрежа между страните членки, залегнала в Енергийната стратегия на ЕС от 2007 г. Тя предвижда изграждането на нови свръзки (интерконектори) между националните мрежи, които да улеснят преноса на газ и да стимулират търговията и конкуренцията. Ако беше изградена, тази мрежа би могла да предотврати кризата в България от последните дни. Според Пиер Ноел, експерт в Европейския съвет за външна политика и автор на доклада "Отвъд зависимостта: политиката спрямо руския природен газ", именно създаването на истински единен европейски газова пазар е най-важната поука, която ЕС трябва да извлече от настоящата ситуация.

Пътят към избягване на подобни кризи изглежда ясен - но не и лесен за ЕС, предупреждава Коби ван дер Линде. Според нея "страните членки зависят в различна степен от руския газ, имат различни предпочитания за енергийния си микс, различна конкурентна позиция на световния пазар и твърде разнообразни подходи към външната си политика - а това затруднява намирането на най-малък общ знаменател", обясни тя. Въпреки това само общите действия биха могли да помогнат на ЕС да намали енергийната си зависимост и да преговаря с Русия за по-изгодни и сигурни доставки. Пиер Ноел е оптимист, че този път това може да се случи. "Тази газова криза е много по-жестока от предишната и драматичната ситуация в България и останалите тежко засегнати страни наистина концентрира умовете на лидерите в ЕС. За това мисля или поне се надявам, този път политическият им отговор да бъде много по-амбициозен", коментира Ноел пред "Капитал".

Автор: Капитал

Усещането за deja vu е натрапчиво. Наближи ли краят на декември, Русия и Украйна се вкопчват в ожесточен спор за цените на газовите доставки. А Европа наблюдава безпомощно как двете страни си разменят заплахи и взаимни обвинения в изнудване и се надява да не стане жертва на конфликта. Точно това обаче се случи преди три години. И сега се повтаря още по-драстично.

Както и когато и да приключи газовата криза, губещи ще бъдат всички - Украйна, Русия, Европа. И ако страните от ЕС и този път не си извадят правилните поуки и не изпълнят с реално съдържание заклинанията за общ енергиен пазар и разнообразяване на енергийните източници и доставчици, ще се изправят пред същата драма година след година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    мнение!

    Какво жалите украинската икономика не мога да разбера - Първо плащат 170 долара за 1000м3 газ т.е. три пъти по-ниска цена от европейската 470 долара! И второ, украинското правителство продава същия този газ на собствените си граждани украинци на цена 320 долара за 1000м3 - ееееми, ясно в чии джобове отишли парите и що имало толкова милионери в Киев.... Ама при всичко това Украйна нямала пари , с които да си плати вече доставения й газ (смях и срамота) и се къхари що Газпром иска да забогатее на неин гръб и да й продава газ за 250 долара!!!!!!

  • 2
    joro01 avatar :-|
    joro01

    Много ми е интересна дебилната реакция на повечето медии. Русия има някаква суровина и може да я продава на колкото си иска, може ако иска и да не я продава никога. Руснаците са си изцяло прави.

    Това, че досега украинците са плащали евтино не значи, че са абонирани за подобна терапия в бъдеще.

  • 3
    Avatar :-|
    Друг анонимен

    И на мен ми е интересно как една страна, подписала договор, не го спазва и смята това за правилно. Разбирам да става дума за някоя баба, която продава на сергия на Женския пазар. Седи си бабата и изведнъж решава, че не и се продава - става и си тръгва. Добре, ама случаят е друг.

    Интересно ми е също защо българската страна не изисква обезщетения за претърпените загуби. Тъй като не е съвсем ясно коя от двете страни е по-виновна, пък и двете страни ще си прехвърлят топката до последно, най-добре е да се предявят искове и към Русия, и към Украйна. За България е важен крайният резултат (липсата на газ и последиците от това), а не кой е (по-)виновен. Сега е моментът да се направи това, няма смисъл да се чака.

  • 4
    Avatar :-|
    към друг анонимен №3

    Договорът между Украйна и Русия приключи на 1-ви януари,тъй като не беше преподписан Русия изключи газоподаването на Украйна , за което си има пълно право след като договора е изтекъл!Газоподаването за Украйна е спряно на 07.01 в 3.00 часа , след което Украйна започва да краде от транзитната европейска линия "за да си попълни резервите"(!?).Постоянен мониторинг по транзитната европейската линия се провежда от немската фирма ДжейВиЕс - в 15.00 нейните експерти зафиксират пълно подаване на газ от Русия на вход през Украинската граница , а на изход от Украйна -0 поток; в 18.30 часа на 7 януари в присъствието на европейски наблюдатели Русия прекращава газаподаването по транзитната за Украйна южноевропейска линия. (това на всички в Европа им е ясно, и затова силно не се напрягат да скачат на Русия, още повече че северноевропейската линия никой не я е спирал, а също и газоснабдяването през Белорусия по северноевропейския газопровод е увеличено, ама като четете само вестници ,които представят целенасочена в определена посока информация -никой не ви го и написал и няма и да ви го каже) Радвайте си ако построят Южен поток- нама да имаме такива проблеми; защо Турция ,например, си ги няма и сега си мълчи - щото си има пряк газопровод от Русия Син Поток и никой не й го спира. Украинците няма да има с какво да скачат след 2011 когато пускат в действие газопровода Русия - Германия под Балтийско море.

  • 5
    kk avatar :-|
    k

    Споровете кой е по-виновен са излишни.
    И Русия и Украйна си защитават интересите. За нас няма никакво значение кой краде, кой колко плащал, кой какво искал и т.н.

    Факта е, че имаме договор за доставки.
    Този договор е с "Газпром" или с някакви посредници /знае ли човек/.
    Плащаме си коректно, дори предварително и ... не поучаваме стоката.


    Всички разсъждения трябва да започват от тези факти.

  • 6
    h2so4 avatar :-|
    h2so4

    :) Така де - плащаш си коректно за стоката, според договора. Доставчика ти я изпраща, пак според договора. И някой по пътя я краде, щото му трябва....

  • 8
    Avatar :-P
    дедо Иван

    Тези принципи Zdravko [Анонимен | неутрално] № 7 ваат при продажба на кебабчета на панаира, с едната ръка вземаш тройката с другата даваш парите! При продажбата на природен газ дето идва от 4500 км и не можеш да го "хванеш" с ръка принципите са други, залегнали са в Енергийната харта на Европа от 1992 година (сложно за обяснение). Руснаците, като четящ народ, я прочетоха, научиха и сега прилагат стриктно точка по точка естествено главно в своя изгода!
    Политиците в ЕС явно не са прочели "обстойно своята си харта" и сега "изпитват трудности" и ние покрай тях щото пък въобще не обичаме да четем, а пък и се "закачихме" за тях, щото ни трябват Богове на които да се молим, моленето е по лесно от мисленето! Те това е!
    И сега кой виновен? Понеже не може да сме ние от Ес, дефицитът на газ се превръща в словоблудство, но от това газЪт не става нито повече нито по.евтин. Обратно за Украйна той вече поскъпна 230%!
    Остава да видим за нас, участниците от миманса, с колко ще поскъпне!

  • 9
    kaka_mara avatar :-|
    кака мара

    Интересно защо никоя друга медия не припомни цитати от изказванията на Първанов и Станишев, направени с почти просълзени от умиление очи, докато Путин беше тук. Украйна се изкарва като виновник...

  • 10
    Avatar :-(
    анонимен

    м ... да изобщо ,явно не му е случайно името но този вестник КАПИТАЛ !
    Но изобщо се питам как медии могат да пишат подобен род пропаганди !?!
    Не ясно е че за $ всичко се прави, но журналисти имайте поне малко съвест, бъдете професионалисти !
    ......
    Благодаря на участниците във форума.
    Браво на коментарите от 09.01 19:33 , 10.01 11:45 и 11.01 09:05 изключително точни и правилни са !
    А на посетителите в форума препоръчвам да ги четат , защото са обективни за разлика от статиите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK