Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 16 яну 2009, 13:42, 2757 прочитания

Извадете маските

Топлофикациите и част от предприятията минаха на мазут и замърсяванията със серен диоксид в страната зачестиха

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Редом с икономическото комоцио, което предизвика на България, газовата криза довлече и друга неприятност - мръсния въздух. През зимата въздухът в страната по принцип изобилства от отрови - заради трафика, промишлеността и ефекта на "руското чудо" (отоплението на дърва и въглища). Принудителното преминаване на топлофикациите и част от промишлените предприятия на мазут обаче предизвика преизпълнение на "нормата" за наднормени емисии на вредни вещества.

Мазутът, с който работят повечето предприятия в момента, е мръсен - с 3% сярно съдържание. "Лукойл" в момента не произвежда мазут с 1% сяра, какъвто европейските компании използват като алтернатива на метана. Мръсният мазут добави още подправки в градския коктейл от токсини - повече серен диоксид (SO2), прах и азотни оксиди. Обикновено наднормен SO2 дишат хората в Гълъбово, Димитровград и Стара Загора (заради комплекса "Марица-изток"), Перник (заради местната ТЕЦ), Бургас (заради "Лукойл Нефтохим"), Кърджали (заради оловно-цинковия комбинат)... Те не правят изключение и сега, а тази седмица в списъка влязоха и софиянци. В три последователни дни - 11, 12 и 13 януари, столицата беше обгазявана със серен диоксид. Това показаха данните на екоминистерството за тази седмица (виж таблицата). За сравнение - в София такива замърсявания е нямало нито в дните преди газовата криза, нито миналата зима, когато "Топлофикация - София" и предприятията работеха само с газ. Най-потърпевши са жителите на кв. "Надежда", където в понеделник вечерта станцията за мониторинг на въздуха е отчела концентрация на SO2 над аларменото ниво от 500 микрограма/куб.м. При три поредни такива замервания екоминистерството е длъжно да алармира гражданите за ситуацията. Това се е разминало, тъй като софийската екоинспекция е разпоредила "Топлофикация" незабавно да намали мощностите (т.е. топлоподаването). След второ поредно превишение мониторинговата система автоматично сигнализира с SMS-и екоинспекцията.


По принцип столицата може и да не диша често серен диоксид, но е шампион в друга вредна дисциплина - праховите емисии. Те постоянно са над нормата заради предприятията и автомобилния трафик (и задръстване), а зимно време минават всякакви нормативни граници. Тази седмица също - в сряда столичани са дишали средно 7 пъти повече прах над допустимото (в кв. Павлово превишението е почти 10-кратно). Азотният диоксид (NO2), изхвърлян от промишлеността и колите, също е "на ниво" - в сряда и четвъртък е надскочил допустимото с 1.6 и 1.3 пъти. Тревога за NO2 се вдига, когато концентрацията му се задържи 3 поредни часа двойно над нормата.

Особености на европейските норми за въздуха

България е в нарушение на един важен общоевропейски регламент - в един и същ пункт за наблюдение на въздуха наднормените (над средночасовата норма) изпускания на вредни газове не трябва да са повече от 24 годишно, обясни експерт от екоминистерството. (Що се отнася до SO2, американските разпоредби са много по-строги - в САЩ на предприятията е позволено да нарушават среднодневната норма само веднъж годишно.) Обгазяванията със серен диоксид в Гълъбово, както и прахта в Перник са далеч повече. Все още България обаче не е имала проблем с Европейската комисия по този показател.



Нормите за чистотата на въздуха са унифицирани в Европейския съюз и българските регулации не се различават съществено от тези в останалите 26 страни, казва началникът на отдел "Мониторинг на въздуха" в Изпълнителната агенция по околна среда към екоминистерството г-н Валери Серафимов. Допустимите концентрации и алармените прагове за всички вредни вещества са идентични в държавите членки, посочва той.

Някои държави в ЕС обаче са на мнение, че нормите не трябва да са еднакви. Южните страни например - Испания, Гърция, Португалия, Франция - смятат, че нормите за прах при тях трябва да са по-завишени, отколкото в Северна Европа. В това има логика предвид разликите в климата - Гърция например е много по-суха от една Холандия, следователно по-прашна.

Какъвто и да е резултатът от тази дискусия обаче, мръсният въздух в София няма да се изчисти. Белите ни дробове ще стават все по-черни и ефектът от спирането на руската газ ще може да се измери не само с икономически загуби, но и с тежко дишане, кашлица и неприятен списък от болести...
Емисиите, измерени в кашлици
Точният ефект на едно или серия въздушни замърсявания не може да се улови на мига - той може да се измери след години. Поради това в момента въздухът в София не дава отражение върху броя на пациентите с дихателни проблеми, казва д-р Свилен Алексов от Университетската болница за белодробни болести. Дългосрочните статистики обаче са категорични за вредата. Градският човек е податлив на т.нар. градски бронхит, казва той. "Белите дробове в града стават черни като при активен 15-20 години пушач, дори ако човек не докосва цигари." Ето част от ефектите на масово разпространените замърсители в София:

- SO2 - реагира с водата от лигавицата на белите дробове и образува серниста или сярна киселина, която уврежда тъканта на дихателните пътища и алвеолите. Увреждането може да доведе до добре познатата белодробна инфекция.

- Прах - в града прахолякът не е просто малки фракции от някакъв минерал във въздуха, а "агломерат от всяка възможна гадост", каза д-р Алексов. Прахта е алерген, защото е носител на съединения от автомобилните газове, на бактерии и вируси, на частици от лугата по улиците през зимата и на полени през пролетта. Едрите прахови частици се отхрачват, но по-фините, под 1 микрон, стигат до алвеолите и оттам преминават в кръвта подобно на никотина.

- NO2 - подобно на серния диоксид се свързва с влагата от лигавицата и образува азотиста киселина, която разяжда тъканите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа

И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата

7 апр 2020, 5 прочитания

Земеделците ще могат да наемат безработни при облекчени условия Земеделците ще могат да наемат безработни при облекчени условия

Обсъждат се още идеи за пренасочване на работници към сектора, а правилата за карантина в него са смекчени

7 апр 2020, 151 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Застраховка "Газ"

След безсилието и възмущението идва най-важният въпрос - какво ще направи ЕС, за да не се повтори подобен кошмар

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10