Зимата на тяхното недоволство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зимата на тяхното недоволство

Основна водеща сила на протеста бе недоволството

Зимата на тяхното недоволство

На площада пред парламента гражданското общество направи малка стъпка към своето съзряване

Ирина Ценкова, Люба Йорданова, Сибина Кръстева
14940 прочитания

Основна водеща сила на протеста бе недоволството

© Надежда Чипева


Въпреки неизбежните асоциации и превъртания на лентата назад към 1997 г. януари 2009 не се състоя като римейк на случилото се преди 12 години. Дори и само защото протестът пред парламента от изминалата седмица беше първият недирижиран задкулисно бунт на (полу)демократична България. Затова и политиците този път гледаха от прозорците на парламента и не посмяха да излязат при хората. Медиите в мнозинството си също играха на страната на статуквото - за тях събралите се на жълтите павета бяха "тълпа", а новините във вечерните емисии се ограничиха до броя на изпочупените огради, коли и сблъсъците между полиция, хулигани и мирни граждани. Голямата разлика е, че този път бунтът на студентите, на майките, на зелените, на пенсионерите, на животновъдите и т.н. си нямаше кукловоди. Той беше по-хаотичен, отколкото обикновено сме свикнали, по-трудно аргументираше посланията си, по-лесно стана жертва на провокациите на ултрасите, но за сметка на всичко това

Беше автентичен

А посланието му, противно на внушенията в публичното пространство, е пределно ясно - писна ни от тази власт и не я искаме повече.

Неотдавна политологът Иван Кръстев доста успешно описа ситуацията в обществото така - хората не харесват сегашните управляващи и предпочитат те да си ходят, но ако може, да не идват следващите.

"Това, че сме тук и че сме се събрали толкова много хора, значи, че все пак в тая държава може да се промени нещо. Какво трябва да се промени е много труден въпрос, защото, ако се смени правителството, ще дойде ново и то може би пак ще е същото. И все пак тези протести трябва да покажат на управляващите, че ние сме тук и ще бъдем тук всеки път когато сбъркат, и грешките им няма да останат безнаказани." Думите на 18-годишната Мария, която е на площада пред парламента, за да протестира вече втори ден, напълно потвърждават диагнозата на Кръстев. Мария казва, че няма да се откаже, докато в живота, който я заобикаля, нещо не се промени. Какво и как - това е труден въпрос. Тя обаче е убедена, че отговорите ще дойдат, ако колелото на общото недоволство да се задвижи и набере инерция. Стига повече хора да повярват и да се противопоставят на статуквото.

По ирония на съдбата събуждането на гражданското общество става в дните, когато екстравагантен чешки автор представи България пред Европа като турска тоалетна за ужас на закостенялата ни дипломатическа гилдия. Факт е обаче, че проблемът с имиджа на страната ни е един от най-големите грехове на управляващата тройната коалиция, който има далеч по-пагубни и дългосрочни последствия от спрените еврофондове. В някакъв смисъл протестът пред парламента се яви като контрапункт именно на тази цивилизационна изостаналост дори и само поради факта, че митингът на жълтите павета беше организиран основно по интернет - чрез Facebook (който за управляващите е някакъв сайт за запознанства), блоговете, скайп и т.н.

Мрежата се превърна в трибуна

на нецензурираното неудовлетворение. И впрочем, докато хиляди граждани скандираха на площада, многократно повече интернет потребители от всички краища на света символично даваха подкрепата за протеста в специално конструиран за целта сайт.

С цялата си автентичност и спонтанност обаче този акт на недоволство на гражданското общество показа къде се корени големият проблем на обществото ни - липсата на политическо представителство. Протестът се афишира с категоричен отказ за идентификация с която и да било политическа партия. "Не представляваме никоя политическа организация, протестът ни е политически, но не е партиен", настояваха докрай организаторите. Основната водеща сила на гражданското недоволство бе обединението, а основното мото на обединението бе недоволството. "Настояваме за смяна на политическата система, а не просто на лицата", ентусиазирано заявиха студентите преди началото на митинга. Макар и може би твърде амбициозна, тази цел ясно показа, че дефицитите на системата не се ограничават само до реституцията в Студентски град, до Закона за горите или неизплатените земеделски субсидии, а са в нещо много по-мащабно. "Не икономическото положение е онова, което буди недоволство и ражда революции. Не празният стомах, а съзнанието, че си излъган, че властващите са откраднали и поделили помежду си твоето бъдеще и бъдещето на децата ти - това е горивото на гражданската съпротива", обяснява събитията от последните дни Бойко Пенчев, литературовед и преподавател в Софийския университет.

Именно чувството за подведеност и фалш от онези, на които са гласували доверие, се превърна в двигател и основна мотивация на протеста. "Вярвам, че ако съм недоволен от положението в страната - a аз съм - то тогава съм длъжен да се включа в протеста. Да упражня това демократично право." Думите на 20-годишния студент изненадват на фона на традиционно примиреното българско общество.

Липсата на това политическо представителство най-ясно се видя в невъзможността на протестиращите да формулират и да вербализират докрай исканията си. Не може да се очаква друго обаче предвид възрастта и липсата на опит у по-голямата част от тях. А като добавим и факта, че съорганизатори бяха над двадесет неправителствени организации, задачата става още по-сложна. "Протестирам срещу заплатата, която не стига за сирене и хляб", "Протестирам срещу онова, което става последните 20 години в България", "Протестирам срещу абсолютно всичко - това е моята родина, моята страна". Многоликият образ на недоволството се отразяваше в ентусиазирания поглед на тийнейджърите и студентите, прокрадваше се между в разочарованите лица на родителите и отчаяните бръчки на пенсионерите. "Оставка", "Мишоци", "Лалугери мръсни", намираха пресечната си точка възгласите на недоволното множество.

Във вечерните новини на "големите" телевизии обаче зрителите видяха най-вече ултраси, момчета с черни качулки и шалове, футболни хулигани и други обичайни впрочем за улични масовки типажи. Това, което не видяха, бяха екозащитниците, насядали върху шалтета пред металните заграждения, майките, прегърнали пеленачета "с гражданска позиция", жените с все още ненужни плюшени играчки в ръце, лекарите в работни бели престилки, млекопроизводителите с гюмове студено прясно мляко, учениците, скандиращи за по-висока заплата на класната си, пенсионерите, зовящи Масларова и Станишев да бъдат сменени с назначено от Брюксел правителство.

Идеята на организаторите категорично да се разграничат от политизиране на протеста всъщност им изигра лоша шега. В страха си да не бъдат обвързани с каквито и да било партийни интереси протестиращите приведоха под общ знаменател всички парламентарно представени партии и ентусиазирано призоваха: "Да изметем боклука от парламента." Този ход ги постави в ситуация да не могат да заявят ясно тезата си за сваляне на правителството и да назоват алтернатива на управляващите. "Протестираме срещу властта", неуверено обобщават двама пенсионери. "Протестирам срещу корупцията", посочват врага група младежи. "Забрана или разпускане на ДПС", подхвърлят листовки други.

"Ако няма организация, всичко в такъв насипен вид е обречено да страда от всевъзможни заплахи - както от безсмисленост, така и от провокации", затвърждава общото усещане за недовършеност на протестните действия културологът Райна Гаврилова.

И действително

Провокациите не закъсняха

- първият ден на недоволството беше белязан по-скоро от сблъсъците между полицаи и конфликтни младежи, отколкото от истинския смисъл на протеста. "Бях на паметника. От полицията имаше и гадни неща, и добро отношение. Но там се бяха събрали всякакви хора, разединени, хвърлящи топки по цивилни граждани и полицаи", течеше разгорещена дискусия във Facebook след събитията. Със сигурност полицейската гонитба, в която се превърна иначе замисленият като мирен протест, можеше да се избегне, ако не беше първоначалното бездействие на служителите на реда спрямо провокаторите. Но очевидно такъв е бил замисълът. А липсата на ясни водачи на протеста само улесни играта на властта, в която волно или неволно се забърка и опозиционният лидер и столичен кмет Бойко Борисов, като прекрати протеста заради сигнал за бомба. И така вместо сподвижник на недоволството той зае ролята на пазител на статуквото.

Все пак вторият ден на протеста показа, че исканията, целите и начините за тяхното постигане тепърва ще изкристализират в съзнанието на недоволните. Старият лозунг "Всеки ден ще е така до победата" прие нова, по-конкретна форма - "Всеки ден ще е така до оставката".

Въпреки своята несръчност и тромавост по отношение на намеренията и тяхното изпълнение протестът се доказа като смислен и действащ, ако се съди по реакциите на политиците. Депутати и министри видимо се притесниха. Министерството на правосъдието бързо се зае с подготовка на нов закон за събранията и митингите, който забранява да се провеждат демонстрации около държавните институции и позволява на кметовете да прекратяват или да преместват протести. Председателят на Народното събрание Георги Пирински беше принуден да излезе от медийната си летаргия със серия от интервюта, за да лансира, меко казано, екстравагантната теза, че ограниченията на протестите ще предотвратят покушения срещу институциите и ще подпомогнат "яснотата в общуването с обществото". А в деня на протеста нервното напрежение изби под формата на неадекватни саркастични подмятания в пленарната зала. "На вашия прозорец кой победи", интересуваше се червен избраник за ситуацията на югозападната страна на сградата, където бяха ултрасите. "Да доведем Сашо Томов или Христолов и ще успокоим обстановката, защото те ще привлекат вниманието", предложи народен представител в час със страстите във футбола. "Как какво искат? Да си ходим! След час и половина ще си ходим", отвърна колега, който явно не се трогна от плакатите. (Добре, че "тълпата" не можеше да ги чуе.) Макар и да не дочака "тръгването" на депутатите, недоволното гражданско общество даде ясен знак, че настоящите протести не са мимолетно хрумване и шумът, който вдигнаха, направи заявка за дългосрочен отзвук. Ключът към промяната обаче е постоянството.

Въпреки неизбежните асоциации и превъртания на лентата назад към 1997 г. януари 2009 не се състоя като римейк на случилото се преди 12 години. Дори и само защото протестът пред парламента от изминалата седмица беше първият недирижиран задкулисно бунт на (полу)демократична България. Затова и политиците този път гледаха от прозорците на парламента и не посмяха да излязат при хората. Медиите в мнозинството си също играха на страната на статуквото - за тях събралите се на жълтите павета бяха "тълпа", а новините във вечерните емисии се ограничиха до броя на изпочупените огради, коли и сблъсъците между полиция, хулигани и мирни граждани. Голямата разлика е, че този път бунтът на студентите, на майките, на зелените, на пенсионерите, на животновъдите и т.н. си нямаше кукловоди. Той беше по-хаотичен, отколкото обикновено сме свикнали, по-трудно аргументираше посланията си, по-лесно стана жертва на провокациите на ултрасите, но за сметка на всичко това


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

124 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    Todorova T.

    Zdravejte,
    Jiveya ot nyakolko godini v Fransiya,Pyrvata dyma koyato naychih tyk beshe stacka...Skoro sled tova razbrah zasto,Samo che tyk ima edna golqma razlika s Bg,ako tyk obrystat vnimanie na obstestvenoto mnenie i polititsite ne smeyat da pravyat kakvoto si iskat v Bg naste debilni polititsi si mislyat che vsicko im e dadeno bez da gi e griza za naroda,kojto e den sled den po-beden blagodarenie na tyah.Ne gi e grija che v Europa,na natsionalnostta bylgarin se gleda rezervirano blagodarenie na tyah;Mislya che tryabva da ima kardinalni merki kato se zapocne s tova che vseki edin ot tyah tryabva da raboti po 10 chasa na den za 350 lv zaplata,i da tryabva da plasta i za kvartira,
    Lek den,

  • 2
    Avatar :-|
    чичо от село

    Да подкрепим протеста на полицаите за по-високи заплати, че да слушкат и папкат повечко и повечко сили да имат да бият децата ни. Боклуци сте господа милицаи и измекяри на властта. Гъзомийници като вас естествено, че всички ще мразят.Да биете деца сте юнаци, пък на мутрите и политиците им ближете задниците помияри такива.Гнус ни е нас нормалните от вас.

  • 3
    Avatar :-|
    МилиЦелия
  • 4
    Avatar :-P
    Miro Hero

    Общо взето винаги е било така - хората като огладнеят и се намръзнат, и придобиват гражданско самосъзнание. Ако се стигне да са отчаяни по гореспоменатите причини / а в БГ все още не са/, си избесват или разстрелват политическия и икономически елит в името на някоя велика кауза. Прозаичната причина обаче е преразпределението на пари /храна, подслон, топлина и пр./
    Българските политици и бабаити-бизнесмени за 20 години така и не научиха, че стадото трябва да е сито и в добро настроение, за да седи мирно. Надявам се сега малко да се позамислят, щото ако хляба стане 30 лева килото на пролет, ще има още и по-зряло гражданско самосъзнание. А-а-а, не е зле също да се замислят за асфалтиране на всички павирани улици в София, особено около Народното събрание :), че толкова много павета са рецепта за проблеми.

  • 5
    Avatar :-|
    Ами като не могат

    да си харесат партия, им остава само да бъдат обсъждани от цивилни културоложки. И по малко бити. Аман от участници в лъжата, че нямало разлика.

  • 6
    Avatar :-|
    ММ

    Подкрапете политическата милиция.
    http://vbox7.com/play:09c23b7d

  • 7
    Avatar :-|
    инж. Ганев

    Природен кръговрат. Зимата на нашето недоволство идва след лятото на нашето безхаберие ( когато гласуваме или по-скоро не гласуваме водени от лозунга "всички са маскари" и се гордеем че сме правили нещо по-важно като бране на гъби).

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    На станалото днес (16.01.2009) му се вика - сам да си подлееш вода! Първите призиви за протестите гравитираха главно около твърдението, че това управление е истински срам и позор за България, което си е пълна истина, и че трябва да се промени политическата система. Протестният потенциал, който тази формулировка събра, се представи с 14 Януари и с провала на протеста заради слабата организационна подготовка, заради пропуските на силовите органи (Полиция и Жандармерия) и заради вандалските провокации към полицията от страна на част от дошлите на протеста.

    На 15 и 16 Януари останаха само най-упоритите протестиращи кръгове (студентски, екологически, фермерски, политически-опозиционни), които застъпваха по-конкретни искания и интереси с малко по-ясна формулировка. Днес, на 16 Януари, тези протестни останки получиха "височайшото" политическо внимание и моментално ... си загубиха разсъдъка!

    Не става дума само за това, че излъчените преговарящи от страна на протестиращите се интересуват повече от изпълнението на специфичните им искания, вместо от пресрочни избори. Макар част от присъстващите и на 16-ти пред Народното събрание да искат предсрочни избори и да би било коректно протестната преговаряща група да беше представила официално и исканията на тази част от колегите им протестиращи. Става дума за това, че излъчените преговарящи от страна на протестиращите най-охотно влязоха в класическите управленски капани!

    Може да се окаже, че за пореден път управляващите са купили протестиращите с голи обещания, които обещания не възнамеряват да изпълнят изцяло, а може и изобщо да не изпълнят. Важното е да се успокоят стоящите пред парламента с убедително звучащи обещания и да се разпръснат. Поне временно! Докато не осъзнаят, че за пореден път са били измамени!

    Поради неодобрението ми за наблюдаваната на 16-ти кооперация между управляващи и преговарящи от протестна страна, аз повече няма да подкрепям този протест (на 15-ти и на 16-ти присъствах на протестния сайт). Не упреквам никого! Просто, това не е моят протест! Иначе смятам, че от всичко това има само един изход. Описвал съм го многократно и отново ще повторя мнението си надолу:

    След поредните не особено задоволителни резултати, които последваха 14 Януари и след още някой и друг протест в бъдеще (ако настоящият протестен потенциал не започне да завяхва), значителна част от протестиращите ще започнат да осъзнават, че натуралните протести не са най-удобният начин хората да си търсят правата от управляващите. На този етап изглежда, че начин, различен от протестите, не съществува (управляващите са се погрижили, в хода на управленския им мандат обществените желания и настроения да не достигат до тях и да не им пречат да правят каквото си пожелаят). Алтернатива, разбира се има, но тя не е никак лесна за осъществяване на практика.

    Алтернативата се състои в облекчаване и регламентиране в Конституцията на възможността обществеността да налага на управляващите своите желания в хода на управленския мандат. Естествено, това е възможно основно чрез набирането на минимално количество подписи, които подписи да водят като следствие до референдум по съответен въпрос. При подобна конституционно регламентирана възможност няма да е необходимо хората да мръзнат по студове. Ще бъде избегнат в значителна степен и рискът от вандалски прояви (вандализмът е табиет, който обича да се проявява по всякакви поводи и със сигурност няма да изчезне след една практическа реализация на описаната алтернатива. Пак със сигурност, обаче поводите за вандалски прояви значително ще намалеят.). Ще бъде достатъчно единствено събирането на необходимото количество подписи.

    Понеже за всички е ясно, че няма актуална партия, която да се откаже от настоящите възможности за упражняване на произвол и да се наеме с реализирането на този крещящ обществен интерес (правото на обществото да налага желанията си на управляващите в хода на управленския манадат) - най-вероятно реализацията на описаната алтернатива може да стане само по начина, по който бяха организирани и предстоящите на 14 Януари протести. А именно - чрез самоорганизацията на по-будните кръгове на обществото ни чрез Интернет. Това, обаче е доста трудно и на този етап все още ми изглежда непостижимо. Защото, най-вероятно, в един момент на потенциалното обществено движение за засилване ролята на референдумите ще му се наложи да се преобразува в партия (дори и като мосово-застъпено движение, актуалните политици ще се стремят да възпрепятстват максимално реализацията на едни подобни планове). Има и още много други затруднения за преодоляване. Да не говорим, че едно засилване на ролята на референдумите задължително би трябвало да бъде предхождано от някои технически стъпки, които осезаемо да намалят цената на сондирането на обществения вот (иначе, току виж, управляващите оправдали изгодната им бащиния в момента с липсата на достатъчно средства за чести референдуми!).

  • 9
    Avatar :-P
    дедо Иван

    Писнало им на дамите от властта виждате ли, искат промяна, освежаване демек! Да бяхте прощудирали Ленин, един от майсторите да сваля власт, щяхте да знаете че само ПИСВАНЕ не е достатъчно, трябват и един ред други работи! Дълга работа стъпка по стъпка 100 години
    __________________________________
    А до тогава си напудрете нослетата мили дами и си сменете гаджетата, ако имате такива, помага особено с глътка бренди на оня с триъгълната шапка!
    Бейлиз също върши работа 50 гр

  • 10
    Avatar :-P
    НЕ си чичо от село

    Ей#2, не си чичо от село а дърт реститут!Нали оня ден и вчера те видях на протеста.Ти и тогава същите приказки разправяше.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK