Застраховка "Газ"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Застраховка "Газ"

Застраховка "Газ"

След безсилието и възмущението идва най-важният въпрос - какво ще направи ЕС, за да не се повтори подобен кошмар

Ирина Новакова
5475 прочитания

© Ася Колева


Не съм и сънувал, че това, което се случва, е възможно. Не бих могъл да си го представя дори. Това са думи на проф. Джонатан Стърн, един от най-известните специалисти по енергетика с 30-годишен опит в газовите драми на Европа с Русия. Недоумението му е съвсем европейска реакция към продължаващата втора седмица газова криза. Въпреки всички усилия на Европейската комисия (ЕК) и председателството на ЕС - дипломатически совалки, среднощни телефонни разговори и изтръгнати обещания, спорът между Русия и Украйна продължава, а газът не тръгва. В сряда президентът на ЕК Жозе Мануел Барозу почти капитулира с думите: "Това е неприемливо. И невероятно." Как ще се застрахова Европа от нов подобен кошмар в бъдеще?

"Очевидно е, че не можем да сме сигурни, че тази ситуация няма да се повтори. Но би било недопустимо европейците отново да пострадат толкова", обясни пред "Капитал" проф. Стърн, директор на Института за енергийни науки в "Оксфорд". Това е и мнението на ЕК и чешкото председателство. Те отказват да коментират кой е виновен, но се надяват след кризата светкавично да прокарат мерки за подсилване на европейската енергийна сигурност.

Имало едно време един план

Инициативите по темата съществуват на хартия от години; ако бяха реализирани по-рано, днес България можеше да има свръзки с газовите мрежи на съседите си или да ползва втечнен газ от терминал в Гърция. През ноември Брюксел опакова част от тях като конкретни предложения под името Втори стратегически енергиен преглед, а в следващите месеци ще търси начин най-после да ги осъществи. Предложението е амбициозно - да свърже страните членки в обща газова мрежа с разнообразни източници и транзитни маршрути. За да стане това, националните мрежи ще трябва да се интегрират чрез свръзки (интерконектори) - например Балтийският, който ще свърже Германия с Дания и Швеция още през тази година, както и евентуалната връзка Хасково - Комотини с газопровода Гърция - Турция. Според еврокомисията това ще намали зависимостта от доставчици като Русия и транзитни страни като Украйна. Друга стъпка в тази посока е планираното доизграждане на Средиземноморския енергиен пръстен, който ще даде на повече страни достъп до газ и възобновяема енергия от Северна Африка. Газ от Близкия изток и Каспийския регион пък би трябвало да потече по Южния газов коридор, който също е част от европейската стратегия. Актуален проект е и "Набуко", който, ако бъде реализиран, ще подмине напълно Русия. Тръбопроводите "Южен поток" и "Северен поток" ще избегнат транзит на руски газ през Украйна.

Стратегията предвижда и изграждане на терминали за втечнен газ (в Гърция, Хърватия, Полша, Италия), достъпни за всички членки, което също ще облекчи зависимостта от Русия. От 27-те се очаква още да засилят енергийната солидарност, да инвестират в по-големи газови хранилища и да договорят механизъм за по-адекватен и бърз отговор на кризи като сегашната.

Солидарни първо със себе си

Колкото и този план да изглежда добър, енергийните реалности в страните членки са твърде различни, както и идеите им за общата цел. Диверсификацията на източниците на газ за момента е донякъде успешна в старите членки като Германия, Италия и Великобритания, но е химера в Централна и Източна Европа, които са дългосрочно впримчени с "Газпром".

Алтернативи на руския газ в момента почти няма. ЕС и Европейската икономическа зона разполагат с 1.4% от известните световни газови запаси - твърде малко за нуждите им. Тръбопроводите от други находища, дори и да бъдат изградени, ще заработят след години. Проектът за газопровода "Набуко" е класически пример колко трудно и несигурно е това. "Всички възможни изследвания показват, че няма никакъв начин да намалим съществено зависимостта си от руски газ", категоричен е проф. Стърн. "Алтернативите, доколкото ги има, ще дойдат след 4 до 20 години и ще струват десетки милиарди евро", обясни той.

Интеграция в обща газова мрежа не изглежда като добра идея за страни като Франция и Германия, които нямат голям интерес да дадат достъп на други до самодостатъчните си мрежи, сподели с "Капитал" германски дипломат в Брюксел. "Добре е да има координация и ние го искаме, но не всички страни развиват достатъчно собствените си капацитети и когато от нас се очаква солидарност, ще поставим и този въпрос", обясни той. Това отношение е логично - германският канцлер се вълнува повече за газовите резерви на страната си, отколкото дали работят котлоните на софийските домакини. То обаче не вещае успех за общата европейска мрежа. "Надяваме се поне на по-добра регионална интеграция, особено в Източна Европа", беше коментарът от Европейската комисия.

Проблемът с "Газпром" като доставчик не тревожи в еднаква степен стара и нова Европа и това също затруднява формирането на общ европейски фронт срещу руските манипулации. Във вторник италианският премиер Силвио Берлускони заяви, че "разбира позицията на "Газпром" в настоящата ситуация". Представител на италианското правителство в Брюксел пък обясни, че за страната му не е приоритет да намалява енергийното си сътрудничество с Русия. Подобни сигнали идват и от Германия. "Да бъдем реалисти - имаме договори, плащаме си, няма какво да се направи в краткосрочен план", обясни германският евродепутат Хелмут Кун. "Участваме в решаването на настоящата криза, оказваме натиск, но, честно казано, тя не е чак толкова голям проблем за нас", призна той.

Show me the money!

Според проф. Стърн това е разбираема позиция на страните, които инвестират в собствената си енергийна сигурност. "Те отделят милиарди за хранилища, за доставки и са в удобна позиция, за която са си платили", каза той. "Ако страните в Източна Европа са в неблагоприятна позиция - и те трябва да извадят пари, много пари, от собствените си бюджети и от фондовете на ЕС", смята Стърн. Според него това е един от най-важните уроци от настоящата криза - "решението ще изиска усилие и финанси в мащаб, невиждан досега".

Досега ЕС не е вложил подобни усилия и средства в цялостната си енергийна сигурност; според Стърн това е сред причините Европа да е толкова уязвима в кризата. "Аз съм циник за тези европейски и национални стратегии и програми - проблемът им е, че след две години всички забравят за тях, ако не е ясно разписано колко пари ще се дадат, за какво и какви са санкциите, ако не се изпълнят", обясни той. Това обаче изглежда почти непостижимо за ЕС, където енергийната сигурност е национална отговорност, а старите и по-богати страни членки трудно ще бъдат убедени да отделят милиарди в услуга на по-нуждаещите се от енергийни инвестиции страни в Централна и Източна Европа.

Светлина в края на тръбопровода?

И все пак газовата криза може да се окаже шанс за общ европейски импулс за по-голяма енергийна сигурност. Така поне смята еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс, който наскоро напомни старото правило, че "страните членки се обединяват не от гръмки декларации, а от конкретните си общи проблеми като растящата енергийна зависимост". Според Пиебалгс на първо време е важно да се въведат общи стандарти за сигурността на доставките, тъй като сега страните нямат ангажимент да поддържат адекватни резерви и да защитават потребителите при прекъсване на газа. Това е пречка пред трансграничното им сътрудничество и пред проявите на солидарност, смята комисията. Освен това тя планира да развива общия газов пазар поетапно с ударение на регионалната интеграция. Тази мярка препоръчват и независими анализатори като Пиер Ноел от Европейския съвет за външна политика. Според негов доклад от ноември тя трябва да се подсили със създаването на мощен европейски регулатор, който да задължава националните регулатори да прилагат общи правила и стандарти, без които пазарната интеграция би била невъзможна. Регулаторът трябва да следи и дали "Газпром" или дъщерни фирми придобиват европейски енергийни компании (честа практика в Източна Европа), тъй като според Ноел това засилва сегментацията на пазара.

Докато всичко това се случи обаче, еврокомисията планира да инвестира приоритетно в енергийната сигурност на новите страни членки, които се оказаха най-беззащитни пред кризата. Чешкото председателство вече обеща на България и Словакия част от петте милиарда евро от декемврийския пакет за икономическо възстановяване, нещо като своеобразен енергиен "План Маршал". Брюксел смята не само да финансира свързващи тръбопроводи и терминали за течен газ в тези страни, но и да ги накара да реформират слабите си регулатори и неконкурентната си пазарна среда, обясни експерт на комисията. Енергийната политика на ЕС в новите му членки ще има и други "облагородяващи" ефекти - политически стимули за инвестиции във възобновяема енергетика и по-ефективното управление на газа.

Цената на загубеното доверие

Европейската комисия вече заяви, че Русия и Украйна са загубили доверието й като енергийни партньори. "Очевидно е, че спорът не е просто технически, а политически, и това е цинично спрямо европейските потребители", заяви в сряда и чешкият премиер и председател на ЕС Мирек Тополанек. Макар и премерени, изказванията сочат, че кризата няма да остане без политически последици за Украйна и Русия - особено ако вината на една от двете страни бъде доказана.

Да накаже Украйна няма да е трудно за ЕС. Настоящата криза се случва в навечерието на две важни за Киев инициативи. На 23 март в Брюксел предстои донорска конференция за модернизация на украинската газопреносна система. Киев разчиташе на подкрепата на ЕК и европейски енергийни компании за 2.5 милиарда евро инвестиции в тръбопроводите си към ЕС. И Брюксел, и европейският бизнес вероятно ще преразгледат намерението си да платят за инфраструктура, на която явно не могат да разчитат - намерение, заявено вече от еврокомисията. А през април пък ЕС поставя началото на Източното партньорство - друг щедър жест към бившите съветски републики, от който Украйна разчиташе да получи средства и обещание за по-близка европейска интеграция. Днес тези надежди изглеждат несигурни.

Далеч по-трудно е да бъде наказана Русия, но изглежда, че и нейното поведение няма да бъде отминато с разсеяно мълчание. Европейската комисия възнамерява да задраска от предстоящото енергийно законодателство текстовете, които сочат Русия като "основен енергиен партньор на ЕС далеч в бъдещето" и ангажират съюза да гради с Москва "връзка, основана на взаимно доверие". Тези декларации са безсмислени само на пръв поглед; липсата им е предупредителен сигнал към компаниите и държавите, обмислящи договори с "Газпром", и стимул да търсят алтернативи. Ще бъде засегнат и интересът на Русия към по-голям достъп до общия пазар, тъй като ЕС вече постави енергийните им отношения като условие за бъдещо споразумение за свободна търговия. Дали това означава енергийна студена война е рано да се каже. Но е ясно, че този път за разлика отпреди три години Европа трудно ще забрави, именно Русия и Украйна я накараха да трепери.

А в 2 ч. сутринта пак се обадихме на Путин…

Преговорите с Русия и Украйна през погледа на европейски участник в тях

Сряда, 7 януари

Най-после Украйна и Русия се съгласиха да приемат европейски наблюдатели; в замяна "Газпром" обеща да пусне газа.

Четвъртък, 8 януари

Няма газ. Преговори с "Газпром" и "Нафтогаз" в Брюксел по условията по експертните мисии. Искахме да разговаряме в тристранен формат, "Газпром" отказаха.

Руснаците дойдоха с вече подписан протокол за създаване на международна комисия за мониторинг с участието на "Газпром". Украинците го отхвърлиха, защото е предварително подписан и излязоха със свой собствен протокол, допускащ само наблюдатели от Украйна и ЕС. Руснаците отказаха. Двете страни обещаха да преговарят в самолета, след като си тръгнат от Брюксел.

Четвъртък през нощта

От "Газпром" се обадиха - ще пуснат газа, ако Украйна допусне руски наблюдатели. Барозу преговаря с Юшченко, Пиебалгс - с "Газпром". Украйна се съгласи. Путин обеща, че газът ще потече в петък.

Петък, 9 януари

Няма газ. Европейските наблюдатели пристигат в Киев. "Газпром" искат споразумението за наблюдателите да е формално и подписано от ЕС и Украйна. Тополанек е в Киев и Москва за преговори по условията за създаването на международна комисия за контрол над преноса на руски газ през Украйна.

Събота, 10 януари

Условията са договорени в протокол в Москва, Тополанек ги занесе в Киев.

Неделя, 11 януари

3 ч. сутринта - Тимошенко подписа протокола, но добави своя декларация с пет искания. Няколко часа по-късно Медведев отказа да подпише протокола заради украинската едностранна добавка. В неделя през нощта Барозу разговаря с Путин, който бе непреклонен. Убеждавахме Тимошенко да се откаже от декларацията си.

Понеделник, 12 януари

Сутринта всички страни подписаха протокола, пренасян с частен самолет между Москва, Киев и Брюксел. Чакаме газ от вторник. Европейските енергийни министри заседаваха в Брюксел. "Газпром" и "Нафтогаз" направиха отделни изявления пред министрите, но отказаха дебат.

Вторник, 13 януари

Газ няма. Европейските експерти са в Киев и Москва, но нямат достъп до контролните пунктове. Путин се обади на Барозу, обеща да провери защо няма газ.

Не съм и сънувал, че това, което се случва, е възможно. Не бих могъл да си го представя дори. Това са думи на проф. Джонатан Стърн, един от най-известните специалисти по енергетика с 30-годишен опит в газовите драми на Европа с Русия. Недоумението му е съвсем европейска реакция към продължаващата втора седмица газова криза. Въпреки всички усилия на Европейската комисия (ЕК) и председателството на ЕС - дипломатически совалки, среднощни телефонни разговори и изтръгнати обещания, спорът между Русия и Украйна продължава, а газът не тръгва. В сряда президентът на ЕК Жозе Мануел Барозу почти капитулира с думите: "Това е неприемливо. И невероятно." Как ще се застрахова Европа от нов подобен кошмар в бъдеще?

"Очевидно е, че не можем да сме сигурни, че тази ситуация няма да се повтори. Но би било недопустимо европейците отново да пострадат толкова", обясни пред "Капитал" проф. Стърн, директор на Института за енергийни науки в "Оксфорд". Това е и мнението на ЕК и чешкото председателство. Те отказват да коментират кой е виновен, но се надяват след кризата светкавично да прокарат мерки за подсилване на европейската енергийна сигурност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    дедо Иван

    Ами като гледам че сините циферки почти навсякъде са по малки от червените (освен Норвегия Дания и Холандия) и то до време, нищо хубаво не ни очаква в ЕС, ако продължаваме да дърпаме дявола за опашката като ходим по акъла на САЩ и се завираме в задният двор на Русия. (виж графиката пак)
    -------- за сведение на просрещачите:
    В САЩ природният газ на краен потребител (каквото и да разбирате под това) е два пъти по нисък от цената на едро в ЕС!!!
    Мислете, ако не ви затруднява, разбира се!

  • 2
    Avatar :-|
    СПК

    ЕС няма да направи нищо съществено. На ЕС въобще не му пука.

  • 3
    eurorealiste avatar :-|
    еврореалист

    ОСЕМ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ЕНЕРГИНА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ:

    КАЧ ПАРА & КОГА?

    1. Връзка Димитровград - Комотини
    - 120-130 млн. евро.
    - поне година-година и половина.

    2. Връзка Русе - Гюргево
    - 30 млн. евро
    - поне до края на тази година

    3. Разширяване на хранилището в Чирен

    - 250 млн. евро
    - около година.

    4. Изграждане на второ газохранилище край Галата
    - 85 млн. евро
    - на два етапа - зависи от фактора "туткане-комисион"

    5. LNG терминал за втечнен газ
    - минимум половин милиард евро
    - поне две години

    6.газопровод в проект "Южен Поток"
    - поне 10 млрд. евро
    - поне 3 години след старта

    7. газопровод в проект "Набуко"
    - около 4,6 млр. евро
    - поне до 2013 г.

    8. НАЙ-НАКРАЯ ДА СЕ СДОБИЕМ С АДЕКВАТНИ ПОЛИТИЦИ

    - БЕЗЦЕННО / не е без пари, а сиреч няма цена...
    - до 100 ГОДИНИ...
    - ако мечка не ни мине път...


  • 5
    Avatar :-|
    Русчук

    По проект №2 на г-н №3
    -------------------------
    Туткането ще е повече от пет години. Справка - Дунав мост-2.

  • 6
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Не бързайте толкова да обвинявате. Не били подготвили алтернативи - а знаете ли колко струват те? Ето Набуко е 8 млрд. - на България ще се паднат сигурно към 1. ЛНГ терминал е пак към 1. Ще ги строят сигурно Черепа, Главболгарстрой, Ковачки - като откраднат половината, значи ще трябват към 2-3 млрд. евро най-малко. Е кой ще ги плати - ние. Ако приемем едно 10% годишно разходи на тази сума (лихви, амортизации) - ето ти 300 млн. евро годишно за газ. В момента се харчат 850 млн. - това е към 30% увеличение, в замяна на диверсификация и по-сигурни доставки. Готови ли сме да ги платим? Не знам.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK