Валутен борд завинаги

Ето, например, проф. Нуриел Рубини не е съгласен с Вас в статията си "The Case Against Currency Boards".
http://www.geocities.com/Eureka/Concourse/8751/jurus/vs-cbs.htm

Освен това, фактът, че всички банкноти в обръщение са покрити с евро, не е изобщо гаранция, че няма проблем да се поддържа фиксиран валутен курс по следните причини. В банкова система с частичен резерв, като тази у нас, има смисъл да се следи дали има покритие на паричната маса М2, вместо М1. Отделно, валутните резерви точно покриват краткосрочния външен дълг в момента, така че това допълнително дискредитира възможността на централната банка да гарантира валутния борд.

Поздрави - Иван

Да вземем да разсеем тогава още някой мит.

Защо не е информативно да се гледа покритие на М2? По две причини. Първо, част от депозитите, които влизат в М2 са в чуждестранна валута. За България към края на Ноември 2008, това са 41% от М2. Второ, при обръщането на левовете в евро е необходимо да бъде изпълнено едно много важно условие – да има левове. Ако някой иска да си обърне депозита от лева в евро, то това може да стане по-два начина. Единият е банката да го превалутира, което си е чисто счетоводна операция, която не засяга валутния резерв, а другият е човекът да си изтегли депозита и да го обърне в БНБ при фиксирания курс. Само, че за да го изтегли банката трябва да има левове. Ако банката няма левове, то тя ще трябва да си ги осигури от БНБ, като и продаде валута.

Защо не е информативно да се гледа покритие на краткосрочен външен дълг? Пак по две причини. Първо, валутата намираща се в България не се ограничава до валутния резерв в БНБ. В това отношение инвестиционната позиция на страната е по-информативна. Чисто хипотетично може да се погасява външен дълг без това да се отразява на валутния резерв. Второ, всеки, който иска да погаси външно задължение, трябва да е осигурил съответната сума. Ще е чудесно, ако има съответната сума в чужда валута, но и равностойността и в лева ще свърши работа. Тоест, ако той може да извади съответната сума в кеш, няма да има никакъв проблем да я обърне в евро. Ако ги няма парите, дори валутния резерв в БНБ да покрива целият външен дълг, то той няма да може да си погаси задълженията.

В контекста на горните неща проблем за обръщането на активи от една валута в друга не би дошъл толкова от валутния резерв на БНБ, колкото от евентуални ликвидни проблеми на частния сектор. Е както е показано в статията, девалвацията не ги разрешава.

Поздрави

Драги, Иване - линкът който даваш е доста интересен. Както и да е в статията е разяснителна по други въпроси и коментара накрая е за политическо прибързано решение за сваляне на валутния борд, а не за това доколко той може да бъде поддържан от Централната Банка, МВФ.... и т.н. организации свързани пряко или косвено с това. При определени условия наистина не може да бъде поддържан, но въпроса е да не си го "нахулим" прибързано сами ;)

Интересни и сигурно верни мисли, но сравнението с азиатската криза е изсмукано от пръсти. Там огромна обезценка на валутите, а в България не се знае дали ще има такава. А ако няма проблем (в смисъл на външен натиск) за борда, тогава за какво се кахърим? Ако политиците решат да махнат борда, корекцията на курса може пак да не е голяма. Тогава апокалипсиса, описан горе, може да не се случи точно. Има и трети вариант - бордът да остане, но при леко коригиран курс. Сигурно има и четвърди - оставаме без борд, но пак с фиксиран курс.
Така че по-интересното е кой и защо се притеснява, че а) валутният борд няма да издържи или б) че политиците са решили да правят глупости. Ситуацията значи е зле.

Акумулираният дефицит по текущата сметка на България за 2008 достигна стряскащата цифра от 8 милярда евро или 24% от БВП. Това е сметката за една година живот над възможностите ни, разбирай доходите ни. За първата половина на годината, финансирането на този разточителен начин на живот беше лесно като детска игра, продавайки имоти, парцели, земи и проекти на чуждестранни инвеститори на все по завишени оценки, както и чрез заеми от международни банки към дъщерните им дружества и филиали в България. След първия квартал обаче ситуацията на международните финансови пазари продължи да се влошава прогресивно и се стигна до пълното замръзване на кредитните пазари след фалита на американскате инвестиционна банка Лиимън Брадърс през Септември. В състояние на не-функциониращ световен кредитен пазар и рисковите активи в състояние на свободно падане, България няма да е в състояние да финансира такъв дефицит по текущата сметка, особенно ако не усвоява Европейските фондове които ни се полагат. Във системата на борд, постоянните дефицити по текущата сметка които не се компенсират със приток на капитали по капиталовата сметка излизат директно от резервите на централната банка, а това от своя страна води до драстично свиваме на бумажната маса и повишаване на лихвите (дори и при падащи лихвени нива в еврозоната). Но дори и при 10% лихви по депозитите, България не би могла да привлече външен капитал при сегашната ситуация. За сравнение, облигация на Газпром с 18 месеца до погасяване търгува на доходност от 20%. Лихвите по депозитите при това положение ще пълзят до 20-30% и ногоре докато вътрешното потребление и от там дефицита по текущата не се обуздаят до по-поносими за финансиране нива. Паузата във галопа на лихвите след нова година е превидна и не може да ни успокоява. Причината е че е постигната на много висока цена- изхарчването на 4 милярда от бюджетния излишък. Бюджетният излишък по принцип има затягащ ликвидността ефект, тъй като нето се извзема парични средства чрез налогосъбиране и тяхното депозиране в централната банка като не се вливат в банковата система. Обратния ефект се получава, когато спестения вече резерв се похарчи, той се влива обратно в бумажната маса и повишава ликвидноста в системата. Тъжното е че имаме още пари само за 1.5 такива инжекции със останалите 7 милярда излишък.
Съгласен съм че девалвация на лева не е решение тъй като множеството кредити в евро, включително тези взети от нашите банки в чужбина ще доведат до значително влошаване на кредитните портфейли при девалвация и потенциално до банкова криза. Този вариант за сега изглежда значително по скъп и неизгоден за нас, тъй като световния опит с банкови кризи обикновенно излиза на цена от 20-25% от БВП за фиска.
Но най-неподходящите мерки бяха повишението на пенсиите и заплатите в бюджетната свера с 15-20% през Декември! По същото време ЕС, МВФ няколко европейски държави дадоха финансов пакет на Латвия от 7.5 милярда евро (шокиращите 35% от БВП!) за да подкрепи валутния борд там. Едното от условията на заема беше 15% намаление на заплатите в бюджетната сфера! Да не стане таке че след 6 месеца да трябва да анулираме увеличенията.

@ Димитър Василев

Благодаря ви за обясненията, г-н Василев - похвално е, че авторът отделя толкова време за да обясни по-подробно гледната си точка. Може би поради моята интелектуална немощ обаче, аз имам нужда от още малко обяснения.
Да приемем, че задължителния банков резерв е 10%. Нека в държавата има 3 човека (А, Б и В) и 3 банки (1, 2 и 3). Човек А си получава заплатата днес - 100 лева (напечатани от централната банка, която има покритие за тях от 50 евро при курс 2:1), отива и я депозира в банка 1. Банка 1 запазва 10%, а останалите 90 лева ги дава в заем на човек Б. Човек Б отива и ги депозира в банка 2. Банка 2 запазва 10% а останалите 81 лева ги дава заем на човек В, който ги депозира в банка 3.
сега имаме трима души всеки с по депозит за съответно 100 лв, 90 лв и 81 лв - в цялата държава има депозити на стойност 271 лв. Дотук е ясно - мултипликатора на банковия депозит.
Ако и тримата отидат в банките си и поискат да обменят левовете си в евро, тогава банките им могат да направят две неща, както вие казахте:
1) да ги превалутират - счетоводна операция - но изниква проблем ако и тримата пожелаят да си изтеглят парите в евро в брой. Тогава всяка банка ще се обърне към централната банка (ако търговските банки нямат други валутни резерви) за да обмени левовете в евро. Но в централната банка има само 50 евро, а трябва да се покрият общо задължения за 135.50 евро (271 лв/ 2). Фиксирания курс 2:1 няма да издържи.
Това имам предвид. Ситуация при коята и тримата човека (всички хора в държавата) изведнъж решат, че искат да си обменят левовете в евро и да си ги изтеглят. Докато всички имат доверие на централната банка, това естествено няма да се случи, но ако доверието изчезне, много е вероятно за настъпи паника и поведението да е точно такова. Стопяващите се валутни резерви на БНБ във време на световна финансова криза увеличават вероятността доверието да изчезне.
2) ако се случи 2 вариант - човек А тегли депозита си - но банка 1 има само 10 лева, тя ще трябва да купи левове от БНБ с валута, увеличавайки валутния резерв на БНБ, така че когато човек А се появи пред БНБ да обмени своите 100 лева в БНБ вече ще има 95 евро (50 начални + 45 от банка 1). Това касае Вашият добър аргумент, че 41% от М2 са депозити направени във валута.

Ето моя въпрос: Не е ли по-правилно тогава вместо да следим дали БНБ има покритие за М1, да следим дали има покритие за 59% от М2 (тази част от депозитите, която е в лева)?
Просто за информация: по последни данни от БНБ (за м. ноември 2008) съотношението на валутните резерви към М2 е 64%, така че може да сме спокойни засега (затогава). Но оттогава досега правителството успя да похарчи над 2 милиарда евро от фискалния резерв, които бяха част от валутния резерв. Интересно ще е да видим на 26 Януари, когато БНБ публикува новите данни за паричната статистика, как ще се промени това съотношение.

Истината е, че в много отношения съм съгласен с проф. Рубини, но в случая на България съм съгласен с Вас. Валутния борд е нещо добро за нашата страна и трябва да бъде запазен докато страната въведе Еврото. Просто искам да се дават правилните аргументи за това мнение и смятам, че с нашите безотговорни политици, валутния борд се явява по-малкото зло.

@ Scribbler

Въпреки правописните грешки, Вашият постинг ми хареса и мисля, че казвате много вярни неща - Благодаря!

@Иван:
Накратко отговорът е не, като искам да отбележа, че банкнотите в обръщение са част от М1.

Освен това искам да обърна внимание, че в примера, който даваш, пропускаш ликвидните ограничения и заради това ти се струва, че курсът няма да издържи. За да изплатят депозитите, банките трябва да си съберат парите раздадени на кредит. Събирането на кредита означава всички тези хора по веригата с депозитите да си погасят заемите и като теглиш чертата може да видиш, че не е възможно в един момент тримата да имат сумарно 135.50 евро в джоба си, които да дойдат от валутния резерв. Ако банките имат проблем с изплащането на депозитите, поради някакви причини (липса на ликвидност, лоши кредити и т.н.), това е проблем на банковата система, но не на валутния курс.

Дискутирайки аситската криза и предшестващото я азиатско чудо, се изкушавам да привлека вниманието ви към едно есе от вече нобеловия лауреат по икономика, Пол Кругман публикувано в списание Форин Афеърс през далечната 1994 (в зората на интернета)... Интересен анлиз и съпоставка на икономическия разтеж в Азия тогава и СССР през 50-60 години...
http://web.mit.edu/krugman/www/myth.html

Отделно 1994 е интересна и с това че тогава Китай девалвира Юана, действие което по-късно е нарочено като един от факторите предизвикали натиска върху другите азиатски валути през 97а. В този ред на мисли постепенната девалвация на полската злота, румънската лея и турската нова лира напоследък ще имат директни последици за нашата конкурентноспособност и дефицита по текущата сметка...

Имах малък потребителски кредит и пресрочно го погасих Виждам че във форума участват компетентни хора Моля някой да ми отговори правилно ли съм постъпил? БЛАГОАРЯ!