Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Транспортната комисия на парламента гласува поправките в Закона за електронните съобщения почти единодушно<br />

Пълен Ctrl

Следенето на онлайн-кореспонденцията си проправя път през законодателната машина

Андриан ГЕОРГИЕВ, Росен БОСЕВ
7172 прочитания

Транспортната комисия на парламента гласува поправките в Закона за електронните съобщения почти единодушно<br />

© Красимир Юскеселиев


Четвъртък, 22 януари 2009 г., 14:30. Зала 142 в бившия Партиен дом е тиха и почти празна. Има само двама депутати, които убиват време, като четат вестници. Бутилките с вода около масивната маса стоят неотворени. Нищо не подсказва, че след по-малко от половин час именно тук ще се състои "разлютена" дискусия за регулацията и контрола на българския интернет. Темата е повече от чувствителна: как правоохранителните органи да получават данни за комуникацията, осъществявана чрез интернет, мобилни и стационарни телефони. Информация за това на кого изпращате имейли, с кого разговаряте по телефона, колко е продължило дадено обаждане, с кого чатите през Skype или ICQ, кои сайтове посещавате. Тоест нещо, което засяга всички. Заради важността на проблема постепенно в зала 142 се стичат представители на телекоми, неправителствени организации за защита на гражданските права, експерти и журналисти. Темата е толкова деликатна, че събира две парламентарни комисии на съвместно заседание. Едната - по транспорта и съобщенията, другата - по вътрешната сигурност и обществен ред.

Откъде тръгва всичко

За да разберем какъв е проблемът, трябва да се върнем две години назад. През 2006 г. Европейската комисия (ЕК) приема Директива 24. Тя е в духа на войната срещу тероризма, започнала след 11 септември 2001 г. Документът предвижда доставчиците на интернет и мобилните оператори да съхраняват данни за трафика на своите клиенти. Идеята е тази информация да бъде предоставяна на правоохранителните органи, когато това е необходимо за предотвратяване и разкриване само и единствено на "сериозни престъпления". Преведено на езика на българския Наказателен кодекс, това означава тежки закононарушения - такива, които се наказват с над пет години затвор, не клевета например. Държавите - членки на ЕС, са задължени да ратифицират тази директива до март 2009 г. Гражданите на някои от тези страни обаче изобщо не са ентусиазирани и оспорват в съдилищата нейното прилагане. Така е в Ирландия, Унгария и Германия.

Под натиска на МВР, което вижда в директивата възможност за по-лесен и бърз начин за събиране на данни, България въвежда спорната норма в своето законодателство. Това се случва преди около година с набързо изготвената от вътрешното министерство и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) Наредба 40. Освен че горе-долу копира директивата на ЕК, наредбата е пълна с текстове, които дават възможност на МВР и ДАНС безконтролно да събират данни за личния живот на всички граждани. Подзаконовият акт е обжалван от неправителствената организация "Програма достъп до информация" и през декември 2008 г. Върховният административен съд (ВАС) отменя част от нея с мотив, че тя нарушава човешките права, че текстовете са общи и не поставят условия, които да спрат възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите.

Решението на ВАС обаче не впечатлява много депутатите от парламентарната комисия по транспорт и съобщения, които месец след постановяването му решават отново да вкарат същите текстове, този път в Закона за електронните съобщения. Това става при пълна секретност между първо и второ четене на закона. В разпространения доклад на комисията дори се вижда, че текстовете са направени лично от МВР, което по принцип няма законодателна инициатива, трябва да изпраща нормотворческите си идеи за одобрение в Министерския съвет и още по-малко може да внася предложения между първо и второ четене. Така се пренебрегва не само съдебното решение, но и се суспендира целият законодателен процес. Действия, които адвокат Александър Кашъмов от "Достъп до информация" определя като "криминални."

Капка разум внася Минчо Спасов, председател на вътрешната комисия и депутат от НДСВ. Той предлага достъпът до потребителската информация да става само след съдебно разпореждане, касаещо тежко престъпление.

Объркахте ли се вече?

Вероятно не сте само вие. Ще става все по-объркано...

Прехвърляме се отново в зала 142. Минути преди да започне заседанието на двете комисии, служител на парламента разпространява сред депутатите нов текст. По-късно ще разберем, че това е компромисно решение, договорено в последния момент между МВР и шефовете на транспортната (Йордан Мирчев, НДСВ) и вътрешна комисия (Минчо Спасов, НДСВ). Депутатите ще дискутират предложение, което виждат за пръв път. "В пълно отрицание на ЕС за стандарти за законодателен процес", ще недоволства по-късно присъстващата Нели Огнянова, експерт по медийно право.

В комисията настава анархия. Йордан Мирчев видимо се изнервя, започва да вика и тропа по масата. Той е безсилен да укроти зам.-председателя на комисията Румен Ангелов (ОДС). Чувайки, че става дума за "трафик", депутат от комисията подвиква: "Наркотици ли носите." Народните представители започват игра на "Открийте разликите". Според новото предложение телекомите отново ще трябва да пазят данните 24 месеца. Първоначалните проекти предвиждаха този срок да бъде намален на 12 месеца. "Защо трябва да се съхранява 24 месеца толкова обемна информация", възразява Елияна Масева, депутат от ДСБ. Разумен въпрос, който не получава отговор. "Нали се сещате колко манипулации могат да се случат? Дори между операторите. Няма да подкрепим тези предложения с моите колеги", заплашва Йордан Бакалов, депутат от ОДС. "Няма анализ колко ще струва на телекомите създаването на базите данни", протестира и Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". "Не се изказвайте по неща, които не сте чели", репликира го, без да се мотивира, инженерът по електроенергетика Димитър Гъндев (БСП). Без нито за секунда да подозира, че Кашъмов е основният виновник той да е тук и да обсъжда отново въпросните текстове.

"Проблемът не е толкова в срока, а в това, че нашите правоохранителни органи не схващат елементарната истина, че Директива 24 не им дава допълнително право на достъп", коментира Минчо Спасов за "Капитал" преди началото на заседанието и допълва: "Те си го имат - но в рамките на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС)." Според него службите просто искат да си разширят правата чрез Закона за електронните съобщения. Но директивата "само и единствено създава задължение за доставчиците да запазят логовете - за да може, ако отиде следователят да разследва, да намери нещо, а не да му кажат, че са изтрили данните", допълва той.

След изтичането на двете години операторите трябва да унищожат информацията, гласи новият проект, без обаче да казва как точно ще става това. Все пак новото предложение в някаква степен взима предвид решението на ВАС. То не казва за какви нарушения МВР и службите ще получават данни, а просто препраща към Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за защита на личните данни и Наказателно-процесуалния кодекс. По-добре, отколкото да няма никакъв контрол, единодушни са представителите на гражданските организации. По-добре, защото МВР и службите най-вероятно ще трябва да минават през съда, преди да получат достъп до потребителските данни. Победа е и това, че отпада "пасивният технически достъп" на службите, както беше записан по-рано, т.е. възможността служителите на МВР да могат да влизат в софтуера на операторите дистанционно и без да уведомяват когото и да било за това.

Отстрани

Дискусията е суперхаотична

за човек, който тепърва навлиза в дебрите на законодателния процес. Непрекъснато се разменят реплики, депутатите се прекъсват един друг, крещят. В началото обикалят любезни служители на парламента и предлагат кафе, сякаш за да е още по-абсурдно всичко случващо се наоколо. Непрекъснато в залата влизат и излизат участници в дискусията. Въпросите са много повече от отговорите.

"Как МВР ще ползва информацията и при какви случаи", пита Румен Ангелов, депутат от ОДС. Този въпрос се обсъжда повече от половин час. В крайна сметка членовете на комисията се съгласяват МВР, ДАИТС и ДАНС да напишат отделна наредба, която да изясни това. В нея ще стане ясен и статутът на служителите, които ще имат достъп до данните. Обсъжданият проект не посочва при какво престъпление ще се взима въпросната информация. Всъщност той не казва изобщо кога ще се получават такива данни. Оттук нататък погледите трябва да са насочени към новата наредба, която МВР, ДАИТС и ДАНС тепърва ще пишат заедно...

Изведнъж от масата стават десет души. Спонтанен протест? Не, просто членовете на вътрешната комисия напускат залата, тъй като след малко започва тяхното заседание. Десет минути по-късно транспортната комисия гласува поправките в Закона за електронните съобщения. И ги приема почти единодушно. Постепенно залата се поизпразва.

Всъщност постигнатият компромис далеч не е окончателен. Могат ли три закона да спрат службите от безконтролно следене на нашите електронни комуникации? Дали ДАНС, МВР и ДАИТС ще се справят по-добре, отколкото злополучната Наредба 40 (приета преди без участието на ДАНС)? Ще бъде ли намерен балансът между лични права и борба с престъпността. Все въпроси, които вече ще се решават отвъд стените на зала 142.

Проблемите, които остават

- Операторите пазят личните данни до 2 години. Първоначалният срок е 12 месеца.

- Последващото унищожаването на информацията е регламентирано мъгляво.

- Не е казано за какви престъпления ще има следене на електронните комуникации. Въпросът ще се решава в отделна наредба.

43 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Аристотел

    Нещастници. Тези технически малоумни, селски номенклатурчици ще решават за моите права и свбода. Тези доказаха, че не стават за нищо смислено.

    Да обявим тотална война на властта - технически, административно, на улицата. Протестите трябва да продължават и да се радикализират. Друг път няма.

    Интернет е и ще остане свободна зона, технологията изпреварва желанието за контрол и подтискане на личността.

    Използвайте цулото си знание или се образовайте. Време е да поемем нещата в нашите ръце.

    ЗА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ! ПРОТИВ ВСЯКА ВЛАСТ!!

    пс хайде засечете ме и ми запишете данните нещастници. Хайде да ви видя как ще го направите костюмирани дегенерати. Вашето Кунг-Фу не струва.

  • 2
    Avatar :-|
    Petrov

    Sledeneto v neta se nalaga za da moje tanko i nejno da se prilaga cenzura.
    Tova e nepriemlivo za edna uj demokratichna darjava
    http://credits-finance.blogspot.com

  • 3
    Avatar :-|
    Александр

    решение е технически неграмотно по следните причини

    Технологи за укриване са разработени, предлагат се и се използват със самата появата на интернет (като технология)

    Примери:
    SSL - пакетът за криптиране на предаваеми дани(вчастност), може да бъде използван за чат, поща и всичко друго което има нужда да се скрие от проследяване.
    TOR - позволява да скрие всяка програма работеща в мрежи....
    Списък може да бъде удължен, ако човек се задълбочи и потърси решения.

    Като резултат - технологично изоставане на закони от реалност винаги е имало и винаги ще има, като на престъпници никой не им пречи да използват най модерното, а и няма как. Въпросът е кого ще хванат с тия прости подходи....

  • 4
    Avatar :-|
    freenet

    С оглед на събитията от последните 10-на дни, тези изменения в закона е логично да се разглеждат неразделно от някои други вече приети или предлагани изменения от последните дни:

    1) Относно митингите и събранията - забранява се да провеждат такива около сгради на публични институции (като парламент, президентсво и т.н.)
    2) В момента от БСП се предлага да се авишат наказанията за "възпрепядстване на полицай" -т.е. разбирайте, че на всеки митинг полицията може да реши да бие когото си иска, позовавайки се на възпрепядстване на нейни действия, (например ако е решила да подгони и хване някого,всеки, който попадне между него и полицията, за нея ще е препядстващ действията и)

    На пръв поглед мнозина биха казали, че няма общо между тези изменения и следенето на нета и другите комуникации, но фактите говорят, че сериозна част от подготовката и организацията на протестите е станала именно чрез нета. За това и полицията толкова упорито се опитва да избегне съдебния контрол и да разшири обхвата на следенето и ползването от данните от него - така иска предварително да прилага репресии срещу най-активните организатори и симпатизанти на бъдещи протести.

    Вярно, че настоящите поправки се готвят от миналата година още със скандалната наредба 40, но това е именно, защото и през предишните години имаше протести, които се организираха чрез нета (например за Странджа) и при които беше упражнявано полицейско насилие над мирно протестиращи.
    Идеята съвсем не е държавата да се бори с престъпността, а да се потушат в зародиш всички идеи за протест.

    Нека дам един нагледен пример:

    Няколко дни преди протестите във форумите се водят оживени дискусии и полицията изисква от администраторите им IP-та, съответно от доставчика (който по този закон е длъжен да пази логове) установява самоличностите на най-активните пишещи. На база на логовете им за 24 месеца назад може да ги заплаши с предявяване на обвинение за каквото си поиска - например изтегляне на филм преди няколко месеца, ползване на нелицензен софтуер и т.н. (забележете защо МВР толкова упорито настоява поправките да не касаят само тежки престъпления, както е в директивата на ЕС). Така от една страна се постига предварително неутрализиране на най-активните, а от друга - сплашване на всички останали, че полицията винаги и по всяко време има достъп до личните им данни и действията им за 24 месеца назад.

    Примерът може да се обърне като последователност и по друг начин - полицията събира лични данни на влизащи в периметъра на протеста (което прави при таз годишните протести) и след това проверява в логовете на операторите и интернет доставчиците всички действия (телефонни разговори, форумни постове и т.н.) на конкретни хора присъствали там с цел последващо привикване и сплашване или дискредитиране, както стана с един от водачите на лекарските протести миналата година.

    Аз лично преди деня, в който полицаите биха мирни граждани не подкрепях протестите, заради искането за засилено полицейско присъствие в студентски град - никога не съм вярвал че повече полиция там би защитила по-добре правата на студентите - напротив, просто ще има повече корупция и съдействие на мутрите от страна на полицията и повече насилие над студентите. Сега, след като основно искане вече е оставката на Миков, смятам, че дълг на всички нас като Интернет потребители е да подкрепим тези протести и да поставим искания за оттегляне на предлаганите поправки в Закона за електронните съобщения и в другите посочени закони, както и за отмяна на вече приетите такива поправки.

    Просто българската полиция за пореден път показа, че е репресивен орган срещу обикновените граждани, а не борец с престъпността. Сега се опитва да издгне репресиите в ранг на закон с всички тези изменения в законодателството.

    Ако не спрем това сега утре може да е късно и да бъдат премахнати всички законови начини за изразяване на гражданска позиция.

  • 5
    Avatar :-|
    ?

    който следи и пази - работи. който работи - плаща данъци. ..за вятър работа. колко ще се увеличи обема и потребителите на интернет след 5 години? ще има ли доставчици от други държави? правото на свободно общуване не е престъпление , не е необходимо да имаме разрешение от лекар за сърфиране в интернет, още по малко от катаджии по мрежата. искам правото някой друг да ми напише- ти човече нещо не си добре....ЛИЧНО. без да се криптираме.аз знам кое да помня до гроб, но знам и кое да забравя за да вървя напред. после има да се чудите защо циганите и невярващи в образование стават повече.

  • 6
    Avatar :-|
    Богомил

    Много добре знаят, че сериозните престъпници ще криптират всичко и ще избегнат всякакъв контрол. По-скоро са се прицелили в по-обикновените политически активисти. Около протестите се видя, че интернет им е пробойна в медииното затъмнение, която със сигурност ще се опитат да запушат. Май скоро ще четем упътвания за криптиране и пренасочване.

  • 8
    nikiv25 avatar :-P
    nikiv25

    Книгата на Джорж Оруел "1984" става настолна книга на законодателите.

  • 9
    nikiv25 avatar :-|
    nikiv25

    В тази книга май беше забранен и секса?

  • 10
    Avatar :-|
    Бого

    http://www.bogomil.info/2272/

    Ето още за закона и за слабостите му.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK