С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 23 яну 2009, 13:18, 7051 прочитания

Пълен Ctrl

Следенето на онлайн-кореспонденцията си проправя път през законодателната машина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Четвъртък, 22 януари 2009 г., 14:30. Зала 142 в бившия Партиен дом е тиха и почти празна. Има само двама депутати, които убиват време, като четат вестници. Бутилките с вода около масивната маса стоят неотворени. Нищо не подсказва, че след по-малко от половин час именно тук ще се състои "разлютена" дискусия за регулацията и контрола на българския интернет. Темата е повече от чувствителна: как правоохранителните органи да получават данни за комуникацията, осъществявана чрез интернет, мобилни и стационарни телефони. Информация за това на кого изпращате имейли, с кого разговаряте по телефона, колко е продължило дадено обаждане, с кого чатите през Skype или ICQ, кои сайтове посещавате. Тоест нещо, което засяга всички. Заради важността на проблема постепенно в зала 142 се стичат представители на телекоми, неправителствени организации за защита на гражданските права, експерти и журналисти. Темата е толкова деликатна, че събира две парламентарни комисии на съвместно заседание. Едната - по транспорта и съобщенията, другата - по вътрешната сигурност и обществен ред.

Откъде тръгва всичко


За да разберем какъв е проблемът, трябва да се върнем две години назад. През 2006 г. Европейската комисия (ЕК) приема Директива 24. Тя е в духа на войната срещу тероризма, започнала след 11 септември 2001 г. Документът предвижда доставчиците на интернет и мобилните оператори да съхраняват данни за трафика на своите клиенти. Идеята е тази информация да бъде предоставяна на правоохранителните органи, когато това е необходимо за предотвратяване и разкриване само и единствено на "сериозни престъпления". Преведено на езика на българския Наказателен кодекс, това означава тежки закононарушения - такива, които се наказват с над пет години затвор, не клевета например. Държавите - членки на ЕС, са задължени да ратифицират тази директива до март 2009 г. Гражданите на някои от тези страни обаче изобщо не са ентусиазирани и оспорват в съдилищата нейното прилагане. Така е в Ирландия, Унгария и Германия.

Под натиска на МВР, което вижда в директивата възможност за по-лесен и бърз начин за събиране на данни, България въвежда спорната норма в своето законодателство. Това се случва преди около година с набързо изготвената от вътрешното министерство и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) Наредба 40. Освен че горе-долу копира директивата на ЕК, наредбата е пълна с текстове, които дават възможност на МВР и ДАНС безконтролно да събират данни за личния живот на всички граждани. Подзаконовият акт е обжалван от неправителствената организация "Програма достъп до информация" и през декември 2008 г. Върховният административен съд (ВАС) отменя част от нея с мотив, че тя нарушава човешките права, че текстовете са общи и не поставят условия, които да спрат възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите.

Решението на ВАС обаче не впечатлява много депутатите от парламентарната комисия по транспорт и съобщения, които месец след постановяването му решават отново да вкарат същите текстове, този път в Закона за електронните съобщения. Това става при пълна секретност между първо и второ четене на закона. В разпространения доклад на комисията дори се вижда, че текстовете са направени лично от МВР, което по принцип няма законодателна инициатива, трябва да изпраща нормотворческите си идеи за одобрение в Министерския съвет и още по-малко може да внася предложения между първо и второ четене. Така се пренебрегва не само съдебното решение, но и се суспендира целият законодателен процес. Действия, които адвокат Александър Кашъмов от "Достъп до информация" определя като "криминални."



Капка разум внася Минчо Спасов, председател на вътрешната комисия и депутат от НДСВ. Той предлага достъпът до потребителската информация да става само след съдебно разпореждане, касаещо тежко престъпление.

Объркахте ли се вече?


Вероятно не сте само вие. Ще става все по-объркано...

Прехвърляме се отново в зала 142. Минути преди да започне заседанието на двете комисии, служител на парламента разпространява сред депутатите нов текст. По-късно ще разберем, че това е компромисно решение, договорено в последния момент между МВР и шефовете на транспортната (Йордан Мирчев, НДСВ) и вътрешна комисия (Минчо Спасов, НДСВ). Депутатите ще дискутират предложение, което виждат за пръв път. "В пълно отрицание на ЕС за стандарти за законодателен процес", ще недоволства по-късно присъстващата Нели Огнянова, експерт по медийно право.

В комисията настава анархия. Йордан Мирчев видимо се изнервя, започва да вика и тропа по масата. Той е безсилен да укроти зам.-председателя на комисията Румен Ангелов (ОДС). Чувайки, че става дума за "трафик", депутат от комисията подвиква: "Наркотици ли носите." Народните представители започват игра на "Открийте разликите". Според новото предложение телекомите отново ще трябва да пазят данните 24 месеца. Първоначалните проекти предвиждаха този срок да бъде намален на 12 месеца. "Защо трябва да се съхранява 24 месеца толкова обемна информация", възразява Елияна Масева, депутат от ДСБ. Разумен въпрос, който не получава отговор. "Нали се сещате колко манипулации могат да се случат? Дори между операторите. Няма да подкрепим тези предложения с моите колеги", заплашва Йордан Бакалов, депутат от ОДС. "Няма анализ колко ще струва на телекомите създаването на базите данни", протестира и Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". "Не се изказвайте по неща, които не сте чели", репликира го, без да се мотивира, инженерът по електроенергетика Димитър Гъндев (БСП). Без нито за секунда да подозира, че Кашъмов е основният виновник той да е тук и да обсъжда отново въпросните текстове.

"Проблемът не е толкова в срока, а в това, че нашите правоохранителни органи не схващат елементарната истина, че Директива 24 не им дава допълнително право на достъп", коментира Минчо Спасов за "Капитал" преди началото на заседанието и допълва: "Те си го имат - но в рамките на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС)." Според него службите просто искат да си разширят правата чрез Закона за електронните съобщения. Но директивата "само и единствено създава задължение за доставчиците да запазят логовете - за да може, ако отиде следователят да разследва, да намери нещо, а не да му кажат, че са изтрили данните", допълва той.

След изтичането на двете години операторите трябва да унищожат информацията, гласи новият проект, без обаче да казва как точно ще става това. Все пак новото предложение в някаква степен взима предвид решението на ВАС. То не казва за какви нарушения МВР и службите ще получават данни, а просто препраща към Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за защита на личните данни и Наказателно-процесуалния кодекс. По-добре, отколкото да няма никакъв контрол, единодушни са представителите на гражданските организации. По-добре, защото МВР и службите най-вероятно ще трябва да минават през съда, преди да получат достъп до потребителските данни. Победа е и това, че отпада "пасивният технически достъп" на службите, както беше записан по-рано, т.е. възможността служителите на МВР да могат да влизат в софтуера на операторите дистанционно и без да уведомяват когото и да било за това.

Отстрани

Дискусията е суперхаотична

за човек, който тепърва навлиза в дебрите на законодателния процес. Непрекъснато се разменят реплики, депутатите се прекъсват един друг, крещят. В началото обикалят любезни служители на парламента и предлагат кафе, сякаш за да е още по-абсурдно всичко случващо се наоколо. Непрекъснато в залата влизат и излизат участници в дискусията. Въпросите са много повече от отговорите.

"Как МВР ще ползва информацията и при какви случаи", пита Румен Ангелов, депутат от ОДС. Този въпрос се обсъжда повече от половин час. В крайна сметка членовете на комисията се съгласяват МВР, ДАИТС и ДАНС да напишат отделна наредба, която да изясни това. В нея ще стане ясен и статутът на служителите, които ще имат достъп до данните. Обсъжданият проект не посочва при какво престъпление ще се взима въпросната информация. Всъщност той не казва изобщо кога ще се получават такива данни. Оттук нататък погледите трябва да са насочени към новата наредба, която МВР, ДАИТС и ДАНС тепърва ще пишат заедно...

Изведнъж от масата стават десет души. Спонтанен протест? Не, просто членовете на вътрешната комисия напускат залата, тъй като след малко започва тяхното заседание. Десет минути по-късно транспортната комисия гласува поправките в Закона за електронните съобщения. И ги приема почти единодушно. Постепенно залата се поизпразва.

Всъщност постигнатият компромис далеч не е окончателен. Могат ли три закона да спрат службите от безконтролно следене на нашите електронни комуникации? Дали ДАНС, МВР и ДАИТС ще се справят по-добре, отколкото злополучната Наредба 40 (приета преди без участието на ДАНС)? Ще бъде ли намерен балансът между лични права и борба с престъпността. Все въпроси, които вече ще се решават отвъд стените на зала 142.

Проблемите, които остават

- Операторите пазят личните данни до 2 години. Първоначалният срок е 12 месеца.

- Последващото унищожаването на информацията е регламентирано мъгляво.

- Не е казано за какви престъпления ще има следене на електронните комуникации. Въпросът ще се решава в отделна наредба.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1646 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1906 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Искаш лекарство - плати си!

Обществените фондове ще плащат двойно по-малко медикаменти през тази година

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10