Това е първият списък, в който по подобие на всички останали европейски държави са обединени плащани изцяло или частично лекарства от обществени фондове. Досега в позитивния списък имаше само листа с медикаменти, а всяка от институциите си правеше свои конкурси и търгове и определяше процент на реимбурсиране (плащане) за всеки медикамент. Така едно лекарство можеше да присъства в позитивния списък и никой да не го плаща примерно защото е скъпо.

От началото на февруари обаче НЗОК и болниците ще трябва задължително да купуват медикаментите по цени, посочени в първия обединен позитивен списък, който се готви по силата на хармонизирания с европейската нормативна уредба лекарствен закон. Документът е в четири части - за здравната каса, за болниците и две части за министерството - за болните със СПИН и за скъпоструващо лечение на онкоболни, бъбречно трансплантирани, редки заболявания, хемофилия и др. През 2009 г. единствено министерството няма да работи по списъка, защото вече проведе търг за необходимите лекарства за около 120 млн. лв.

Лекарствата си отиват

Фармацевтичните компании подадоха документи само за 2056 медикамента при 4800 в сегашния списък. От тях комисията по позитивно-реимбурсния списък е одобрила едва 450 и има готовност да разглежда по 50 - 100 лекарства на ден до края на месеца. Ако срокът на работа на комисията не бъде удължен обаче, рискът пациентите, които ползват медикаменти на здравната каса и болниците, да останат без лечение е голям.

Прекалена взискателност в ценообразуването и забавеното плащане от страна на някои обществени фондове са основната причина за слабия интерес на фармацевтичните компании, който ще доведе до дефицит, поскъпване или липса на жизненоважни лекарства (безплатни или частично платени). Още от миналата година представителите на фармацевтичните компании предупреждаваха, че между 200 и 400 лекарства ще престанат да се продават и регистрират в България заради рестриктивния режим върху цените, заложен в лекарственото законодателство в сила от 2007 г. Според него в България могат да се продават лекарства само с най-ниските цени в ЕС. В останалите държави най-ниските цени се постигат в преговори със здравни каси и фондове, които купуват лекарства за милиони евро и поемат твърди ангажименти за покупка. В България договорите с производителите са ангажимент да бъдат купени например до 1000 бройки. Което може да означава и 10 бройки. Допълнително държавата повиши в пъти таксите, които трябва да й плащат производителите, за да продават или произвеждат в България. Здравното министерство, което регулира цените на медикаментите, пък не прие исканията за увеличение независимо от инфлацията и производствените разходи. Така много продукти станаха неизгодни да се произвеждат или внасят в България. Последният гвоздей беше изискването всички опаковки, включително и на ампулите и блистерите, да са отпечатани на български. Само заради него в България вече няма да се внасят повече от 100 медикамента, отбелязаха от Асоциацията на чуждестранните фармацевтични производители

В резултат на всичко това се оказа, че дефицитът на медикаменти заради натиска от страна на държавата е много по-голям от очаквания. Ако изобщо произвеждат и внасят някои познати продукти, множество компании ще предпочетат да ги продават директно в аптеките. "Натискът за намаляване на цените, който държавата прилага върху производителите, вече изчерпа своите възможности. Държавата трябва да преразгледа реалните нужди и да отдели съответния бюджет за това. В момента тя плаща една трета от потреблението", отбелязва Деян Денев, директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании. Представители на други фармацевтични компании обясняват, че финансовата криза не им позволява да свалят повече цените си.

По думите на доц. Йорданка Узунова, председател на комисията по позитивния списък, обаче и фармакомпаниите не са безгрешни. Голяма част от тях са подали документите си в последния възможен срок, и то непълни. "Има много продукти с изтекли разрешения за употреба, които не можем да включим", отбелязва тя.

Бюджет ми дай

Все още няма яснота за цените, по които здравната каса ще плаща лекарствата от позитивния списък. За тази година в бюджета й за това са предвидени 330 млн. лв. при 295 млн. през 2008 г. Увеличението на средствата обаче може да се окаже... намаление. От 35-те млн. в повече 14 млн. лв. са предвидени за стари плащания, тъй като за тях се водят съдебни дела между производители и дистрибутори.

По сегашната наредба НЗОК плаща намалени надценки за търговците на едро и за аптеките, тъй като е най-големият им "клиент". Тя обаче беше осъдена за злоупотреба с монополно положение и когато новият позитивен списък влезе в сила, ще трябва да плаща пълните надценки. За това ще са й необходими 25-30 млн. лв. Така НЗОК ще се окаже с бюджет по-малък от 2008 г. и повече лекарства. От чиято цена естествено ще плаща по-малко за сметка на увеличаването на доплащането от пациентите.

"Надяваме се да се справим с тази ситуация. Не можем да премахнем медикаменти, които НЗОК е покривала досега, освен ако са морално остарели и имаме модерно лечение. Производителите намалиха и цените, които здравната каса плаща, с 10-40%" , отбелязва доц. Узунова. Ако това се окаже недостатъчно обаче, от досегашния списък ще отпаднат много лекарства, а частта, която пациентите плащат, ще се увеличи.

Болнично (не)лечение

И в момента 410-те болници в България купуват лекарства след търгове и конкурси по Закона за обществените поръчки. Заради лошото им финансово състояние има основно изискване към доставчиците плащането на медикаментите да бъде отложено с една или две години. Първоначално идеята за болничната част от позитивния списък беше да преустанови разнобоя в цените, които плащат държавните болници, покупките на медикаменти на най-високите възможни цени заради отложеното плащане и липсата на жизненоважни медикаменти в болниците заради изразходени бюджети. Сега се оказва, че обществените фондове ще покриват малка част от необходимите медикаменти, а за останалите болниците пак ще си обявяват търгове. Така цените им пак няма да паднат, а пациентите отново ще бъдат принудени да си купуват лекарства за престой в болница.

"Гарантираме на пациентите, че дори да има един заболял от дадена диагноза, за него ще бъде осигурено лекарство", обещава доц. Узунова. Простата сметка обаче показва, че през следващите месеци пациентите просто ще плащат повече за медикаменти, ако изобщо ги намерят. Независимо че редовно си плащат увеличените здравни вноски и данъците, които се преразпределят и за лекарства.

*Имената и инициалите на пациентите са променени.