Газ под налягане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Газ под налягане

След руско-украинската газова криза Станишев определи &quot;Набуко&quot; за приоритет<br />

Газ под налягане

ЕС се ангажира с част от финансирането на газопровода "Набуко", но въпросителните пред проекта остават

2956 прочитания

След руско-украинската газова криза Станишев определи &quot;Набуко&quot; за приоритет<br />

© Reuters


Силно политическо присъствие на високо международно ниво с малък практически ефект - това предложи срещата за газопровода "Набуко" в унгарската столица Будапеща на 26 и 27 януари. Форумът в Унгария съвпадна с първите дни след шока от най-сериозната газова криза между Русия и Украйна, която остави милиони европейци на студено посред зима и предизвика значителни щети за икономиките на засегнатите страни.

Целта на организаторите на срещата беше да се форсира проектът за нов газопровод, който да пренася за Европа газ от Каспийския регион и така да се превърне в алтернатива на руските доставки. Търбата ще минава и през България, която сега разчита изцяло на Русия за снабдяването си с природен газ. Проектите за изграждане на връзки с газопроводните системи на Гърция, Турция и Румъния, които правителството обеща да задвижи спешно, не решават проблема с енергийната зависимост на България от Русия, тъй като ще бъдат с малък капацитет и ще служат най-вече за аварийни доставки при криза със снабдяването или за покриване на пикове в потреблението на газ в страната. За истинска алтернатива може да се говори в по-дългосрочен план с изграждането на "Набуко". Проектът е от 2002 г., но и досега остава повече в областта на теорията.

На поканата на унгарския премиер Ференц Дюрчани за срещата в Будапеща се отзоваха чешкият му колега Мирек Тополанек, чиято страна в момента държи ротационното председателство на ЕС, българският министър-председател Сергей Станишев, еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс, енергийни министри и висши правителствени представители от страните, участващи в проекта, и от потенциални доставчици на газ като Ирак, Египет, Туркменистан и Казахстан. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев също пристигна в Будапеща, както и президентите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Томас Мироу и на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Филип Майщат.

"Трябва да спрем да говорим за този проект и да започнем да го осъществяваме", заяви Тополанек на пресконференцията след края на двудневната среща. За първи път чешкият премиер определи "Южен поток" като директна заплаха за осъществяването на "Набуко". До момента официалната линия на ЕС беше, че двата проекта не са конкурентни.

Въпрос на газ и финанси

Очакваше се форумът да даде яснота по двата ключови въпроса за осъществяването на "Набуко" - финансирането и осигуряването на достатъчно газ за запълване на капацитета на бъдещия газопровод, така че той да бъде икономически ефективен. Това, което участниците му реално успяха да постигнат, беше да получат обещание от ЕС да инвестира 250 млн. евро в "Набуко", за чието изграждане ще са необходими 7.9 млрд. евро. "Вярвам, че можем да помогнем за вземането на заеми в трудната ситуация на финансова криза", каза Пиебалгс пред журналисти на форума. Сумата, която той обеща, е част от одобрения тази седмица от Европейската комисия стимулиращ пакет от общо 5 млрд. евро за инфраструктурни проекти. Пакетът тепърва трябва да бъде одобрен от страните членки и от Европейския парламент. Средствата от ЕС ще послужат като основа за кандидатстване за заем от ЕИБ.

ЕИБ от своя страна даде да се разбере, че е готова да финансира до 25% от стройността на "Набуко", но на срещата в Будапеща президентът й предупреди, че проектът ще има нужда от политическо споразумение, преди да започне да събира пари за финансирането си. Потенциалните доставчици на бъдещия газопровод също чакат политическо споразумение. Според редица експерти те първо искат да се убедят, че проектът ще получи достатъчно средства за реализирането си, преди да се ангажират с обещания за доставки на суровина.

ЕС и самият консорциум обаче твърдят, че парите не са пречка. "Не капиталът е проблем. Има два основни проблема, които са основното предизвикателство. На първо място, това са договорите с доставчиците. [...] Второто е транзитното споразумение с Турция. Тези въпроси трябва да се разрешат чрез междуправителствено споразумение и също чрез споразумения за подкрепа на проекта", каза Пиебалгс пред журналисти в унгарската столица.

Очаква се в началото на февруари във Виена министрите на петте страни от консорциума Nabucco Gas Pipeline International да обсъдят последния проект за междуправителствено споразумение, което да даде политическа основа на проекта. Споразумението ще улесни подписването на договори с потенциални доставчици. За да постигне желания ефект обаче, "този документ трябва да съдържа ясна информация за обемите и сроковете", каза за "Капитал" Андреас Голдтау, експерт по енергийните въпроси и асистент-професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Според него основният проблем на "Набуко" е осигуряването на газ. "Всъщност "Набуко" е опит газовият бизнес да бъде обърнат с главата надолу - вместо да се следват обичайните стъпки на установяване, пускане на сонда и износ", проектът "Набуко" започва с гигантски газопровод и едва като втора стъпка задава въпроса откъде ще дойдат необходимите обеми газ", казва Голдтау. Тези обеми все още са далеч от нужните за запълването на капацитета на газопровода от 31 млрд. куб.м газ годишно.

Само Азербайджан засега е декларирал готовност да предостави газ на "Набуко" и президентът Алиев потвърди още веднъж това в Будапеща. Суровината, която страната може да осигури обаче, не е достатъчна да запълни газопровода. Ирак - друг потенциален доставчик, е изразил готовност да осигурява по 5 млрд. куб.м газ годишно, а Египет - между 2 и 3 млрд. куб.м. Туркменистан също е страна, към която "Набуко" гледа с надежда. За да може обаче новият тръбопровод да получава туркменски газ, една от възможностите е той да бъде удължен и положен по дъното на Каспийско море - нещо, което в момента е невъзможно поради териториалните спорове за морските граници между страните в региона. Друг вариант е туркменският газ да се втечнява, превозва с кораби до "Набуко", където отново да бъде обърнат в газообразно състояние, за да потече по тръбопровода. Това, смята Голдтау, е икономически нерентабилно решение. Иран - страната с вторите най-големи доказани газови находища в света, вече заяви желание да продава газ на "Набуко", но поне засега изобщо не влиза в сметките като потенциален доставчик заради проблемите около спорната иранска ядрена програма. А след като преди дни Русия договори да изкупува целия добиван от Узбекистан газ, вариантите за доставчици намаляха още повече.

Казусът с Турция

Все още не е ясно как ще бъде разрешен и въпросът с Турция, която неотдавна обяви, че ще участва в проекта, ако не бъде само транзитираща страна, а получи право да купува и препродава 15% от газа за "Набуко" - нещо, което не е приемливо за останалите партньори. А преди десетина дни в Брюксел настъпи леко объркване заради намеци от страна на Анкара, че може да обвърже преговорите за членство в ЕС с участието си в проекта. Пиебалгс отрече пред "Капитал", че Турция е поставяла подобно условие. Въпреки това поради доброто си географско положение страната продължава да държи силен коз в споровете за "Набуко". "Турция има много развита система от тръбопроводи, които могат да се захранват от различни посоки. Именно затова Турция е толкова важна като транзитна страна - защото може да захранва [своите тръбопроводи] от различни държави, не задължително с големи количества, но достатъчно, за да можем ние да диверсифицираме нашите доставки", каза Пиебалгс.

Според Голдтау обаче заместването на Украйна с Турция като разпределителна точка на газ за Европа едва ли може да предостави истинско разрешение на проблема. "Това, което би имало смисъл, е да се работи за проекти с по-малък мащаб, като "Ай Ти Джи Ай Посейдон" (малък газопровод с капацитет 8 млн. куб.м годишно, който ще свърже мрежите на Турция, Гърция и Италия и така ще позволи на Европа да получава газ от Каспийския регион и Близкия изток - бел. ред)", каза Голдтау. Според него важно е също да се свържат една с друга националните преносни мрежи в Европа, за да могат страните да си помагат взаимно при недостиг на газ. Създаването на депа с резерви е също от голямо значение, въпреки че много страни в Централна и Източна Европа (включително България) досега са пренебрегвали тази възможност заради високата стойност на подобно начинание, смята енергийният експерт и обобщава: "Само част от отговора на проблема за Европа е в доставките на газ и в проекти като "Набуко". Другата страна на монетата е търсенето и отговорът е в създаването на общоевропейски пазар на газ."

Проектът "Набуко"

Дължина - 3300 км

Отсечка в България - 400 км

Капацитет - 31 млрд. куб.м годишно

Маршрут - Турция (начало на границата с Грузия или с Иран), България, Румъния, Унгария, Австрия

Партньори - ОMV (Австрия), MOL (Унгария), Transgaz (Румъния), "Булгаргаз" (България), Botas (Турция), RWE (Германия)

Срокове - първи доставки на газ се очакват през 2014 г.

Путин поиска нови енергийни правила

"Предлагам изработването на нова международна правна рамка за енергийна сигурност", заяви руският премиер Владимир Путин в реч пред Световния енергиен форум в Давос. Според него инициативата може да се окаже толкова важна, колкото споразумението от 1951 г. за създаването на Европейската общност за въглища и стомана, която поставя началото на ЕС. "Консуматори и производители най-после ще бъдат свързани с истинско единно енергийно партньорство, основано на ясна правна основа", каза Путин, без да уточни в детайли какво има предвид. ЕС от години се опитва да постигне подобна договорка с Русия и да включи енергийна харта в Споразумението за партньорство, което урежда отношенията между Брюксел и Москва.

Силно политическо присъствие на високо международно ниво с малък практически ефект - това предложи срещата за газопровода "Набуко" в унгарската столица Будапеща на 26 и 27 януари. Форумът в Унгария съвпадна с първите дни след шока от най-сериозната газова криза между Русия и Украйна, която остави милиони европейци на студено посред зима и предизвика значителни щети за икономиките на засегнатите страни.

Целта на организаторите на срещата беше да се форсира проектът за нов газопровод, който да пренася за Европа газ от Каспийския регион и така да се превърне в алтернатива на руските доставки. Търбата ще минава и през България, която сега разчита изцяло на Русия за снабдяването си с природен газ. Проектите за изграждане на връзки с газопроводните системи на Гърция, Турция и Румъния, които правителството обеща да задвижи спешно, не решават проблема с енергийната зависимост на България от Русия, тъй като ще бъдат с малък капацитет и ще служат най-вече за аварийни доставки при криза със снабдяването или за покриване на пикове в потреблението на газ в страната. За истинска алтернатива може да се говори в по-дългосрочен план с изграждането на "Набуко". Проектът е от 2002 г., но и досега остава повече в областта на теорията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    дедо Иван

    Бла, Бла, Бла! Набуко, Аида, Травията, Лоенгрин, може би Фиделио ако по ви хареса!
    Празни приказки за Празни проекти измислени от европейските дупеклати!
    Ще ми карат газ по 3300 км нова тръба дето започва в ислямски Иран, бъканият от корупция и наркотици Туркменистан, ще мине през страната на Наакашвили и после през Турция която две минути не може да говори рядом с Израел и на която от 40 години ЕС отказва равноправно третиране, под разни смехотворни предлози!
    Да ама Не!
    -----------------
    Ще се видим отново при следващата криза! Догодина по туй време, в защо не Виена!

  • 2
    Avatar :-|
    Михаил Савов

    Теоретично в момента реален доставчик на газ за "Набуко" е Азербайджан. През последните две години там има голям ръст на добив на газ - 2006г. (с 63%), 2007г. (с нови 47%). Общият годишен добив е около 15 млрд. куб. м. Ако трябва да се осигурят допълнително 30 млрд. куб. м. газ за "Набуко", още газ за Грузия и Турция (без да смятаме Украйна и Русия като потенциални потребители на азербайджански газ), става 50 - 55 млрд. куб. м. Това количество Азербайджан не може да осигури или по-скоро не иска - доказаните резерви са около 1280 млрд. куб. м. газ, което ще прави отношението: резерви/годишен добив - средно 24 години, което е недостатъчно според азербайджанското ръководство и би означавало с лека ръка да се прахосват резервите от газ. Същото е положението и с нефта. Нефтопроводът Баку - Джейлан вероятно за около 20 години ще свърши резервите от нефт. Затова Илхам Алиев бави топката - явно в момента се надява да се открият допълнителни количества доказани резерви на газ. Ако това се случи в скоро време, "Набуко" много бързо ще тръгне.
    За алтернативите за доставка на газ може да се каже следното:
    За проблемите с Туркменистан - освен полагането на газопровод по дъното на Каспийско море, трябва да се вземе предвид ухажването от страна на Русия, Пакистан и Китай и че изградените в момента газопроводи водят само на север - към Русия. Освен това авторитарното ръководство на Туркменистан по-лесно ще се разбере с подобно на себе си в Русия и Китай. Хубавото в случая, е че там резервите са огромни и може да се подава газ във всички направления - север, изток, юг и запад.
    Иран е най-лесният потенциален доставчик след Азербайджан за "Набуко" - по-географски причини и поради вторите в света доказани резерви на газ. Проблемите са основно политически. При подобряване на отношенията на Иран със Запада те от само себе си ще отпаднат. Тогава може да има много газ - за няколко "Набуко". 70-милионен Иран има интерес да печели пари и от износ на газ.
    Другите алтернативи са по-сложни: Египет ще зависи от Израел. Газ от Ирак (Катар) ще трябва да минава през територии плътно заселени с кюрди, основно в Турция или да заобикаля през Сирия.
    Не е ясна политиката на Турция - нейните искания са прекалено големи. Но може би ще победи желанието да се печели от транзита на газ, а в момента изказванията са само политически.
    От само себе си газопровод няма да бъде изграден. Трябва да продължат усилията за неговото изграждане. Не става въпрос само за осигуряване на алтернатива при двустранни кризи, потреблението на газ в Европа ще расте и са необходими различни независими доставчици.

  • 3
    Avatar :-|
    киров

    А защо газопровода да не заобиколи Турция по дъното на Черно море? Другата алтернатива е да се опрятат ръкави и да се търсят алтернативни източници на енергия - соларни, ветрови, с изпалзване енергията на морските вълни и течения, био газ, синтез и редица други. Въглеводородите не са от най-приятните горива. Те са основния виновник за парниковия ефект, на всичко отгоре са с ограничен ресурс, така че няма време за губене и по-рационално е да се търсят алтернативи.

  • 4
    hk avatar :-|
    the next K

    Браво на Номер 3, изпреварихте ме, Киров. И аз задавам този "тъп" въпрос. Стига сме се натискали на Турция, която вероятно ще се окаже по-сложен "Гордиев възел" и от Украйна. След като ЕС отдели и прахоса пари за газопровод през Турция, тя да изнудва ЕС за членството си? Как ли пък не! През Грузия и до България... тъкмо ще се осмисли приемането на Грузия в НАТО, а защо не и в ЕС.

    Колкото повече се бавят брюкселските дантели, толкова по-малко време остава за "плетене" на планове за независими от Русия доставки на газ. А времето е горе-долу колкото ще продължи финансовата криза, след което потреблението ще изстреля цените на горивата отново... тогава май ЕС няма да има основание да критикува Кавказките и Централно-азиатските република, че искат да печелят от търговията с енергийни суровини.

    Така че стига чесане на езици, а песоглавците у нас и в ЕС да се задействат да не мръзнем и след две-три години (то следващата зима'2009-2010 ще е студена).

  • 5
    Avatar :-|
    айсайдер до Киров

    Първо-да пресметнем колко струва прокарване на тръби по морско дъно и колко по суша-ами по евтино е по суша.
    И идваме до второ-ами защо отказахме "Син поток" и "Южен поток"?Те щяха да идват директно до България и зависимостта ни щеше да е(признавам я)само от доставчика-Русия,а не и от Молдова,Украйна,Турция,Румния и повече транзитници....
    Сега за "Набуко".
    По евтино е,като се напрпави един тръбопровод,за него да има газ до амортизация на тръбите,помпените станции и т.н.Иначе съотношението разходи/транспортиран газ е по-лошо....По този показател руските транспортни системи-построени още от СИВ и работещи и до сега,нямат конкуренция като икономическа изгода сравнени и с "Набуко"...Частните фирми си правят съвсем тънка сметка-тя сметката е ясна-за "Набуко" трябва газ поне за 30 години,за да се спечели.
    Сега за количествата...
    Ами за по-голяма тръба,и за по-малка тръба изкопните работи са почти едни и същи.....разбира се помпените станции са с по-голям капацитет,но разходите,относително,за по-голяма тръба са си по-малки/на м3 газ....Така че-за да се заинтересуват фирмите от "Набуко" тръбата трябва да е максимално широка...т.е.-трябва да търсим газ!Иначе-да си направим байпаси на построената от комунистите система и да си доставяме газ,колкото може по-директно от "Газпром" с колкото може по-дългосрочни договори...
    Или пък да се борим да не изпаднем в зависимост-да откажем"Син поток" "Южен поток" и въобще да нямаме отношения с "Газпром" и да действаме алтернативно-с мазут или нещо друго...та така ще сме напълно независими!
    Мазутът трябва да е от либийски,а не от руски нефт!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK