Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 30 яну 2009, 13:53, 4827 прочитания

Le Quai Des Brumes*

Случаят Борилски се загуби в мъглата на българското правосъдие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нова кооперация на левия бряг на Сена. Двама френски младежи се качват към шестия етаж. Там е апартаментът, в който отскоро живее техният приятел Мартин Борилски. Нямат връзка с него от два дни и са притеснени. Вратата е отключена. Това, което виждат, ги кара веднага да се обадят в полицията. Отишлите на местопрестъплението френски криминалисти откриват смразяваща картина. На 20 юли 2000 г. 24 годишният студент по право Мартин Борилски е намерен мъртъв в квартирата си на улица "Льокурб".

Девет години по-късно въпреки перфектните действия на френската полиция, която за няколко месеца успява да събере множество по обем и прецизни доказателства срещу двамата предполагаеми извършители, делото срещу тях е потънало в дебрите на българската система. Казусът "Борилски", без да е някое от онези шумни дела, с които пресата се занимава всяка седмица, е представителен образ за съдебната система в България - мудна, непрозрачна и бълваща противоречиви и вдъхващи съмнение решения.


Инспектор Мегре в действие
Връщаме се девет години назад. Френските криминалисти са пристигнали на местопрестъплението. Няколко месеца преди убийството Мартин Борилски е завършил с отличие право в Сорбоната, а отскоро работи в смесена френско-американска адвокатска кантора. Действията на френските полицаи по огледа на жилището обаче са безупречни. В огледния протокол на първата група, пристигнала на местопрестъплението, четем: "Предвид обстановката с колегите стигаме единодушно до заключението, че огледът трябва да се извърши по метода криминоскоп (техника, при която огледът се прави само от експерти по криминалистика)." От документите на френските власти по делото личи синхронът, практичността и липсата на формализъм по време на първите дни на разследването.

"Френските колеги са действали уникално - всеки обект, който е иззет от местопрестъплението, е подложен на подробен анализ на базата на ДНК профилирането", разказва източник на "Капитал", запознат отблизо с разследването. Действията им силно контрастират на фона на общата практика в България по онова време, където експертите установяват най-общо дали намерената кръв е човешка и каква кръвна група е.Прецизните действия помагат на разследващите да отделят на местопрестъплението ДНК профилите на трима души - единият е на пострадалия, а другите са на непознати лица.

"ДНК материал е иззет от дрехи, които са намерени на местопрестъплението, но не са на Борилски - пуловер и панталони. В панталоните е намерена кредитната карта на убития. В същото време тези дрехи са пропити от кръвта му. Под ноктите на Борилски е открит ДНК материал на друг човек", разказват източници на "Капитал", близки до разследването. От местопрестъплението е изчезнал един от мобилните апарати на жертвата.



Урок по криминалистика
Разследването е поето от френската криминална полиция, която буквално за няколко месеца влиза в следите на предполагаемите извършители. Разследващите правят пълен анализ на обажданията, които убитият студент е получил в деня на престъплението. Така откриват, че Борилски е бил търсен многократно от различни телефонни кабини в Париж. Проверката показва, че хората, звънели на Борилски, са се обаждали и на различни номера в България. Именно така френските криминалисти успяват да установят, че авторите на тези обаждания са двама - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Двамата са съученици на Мартин Борилски от френската гимназия във Варна. Георги Желязков пък е син на Борислав Желязков - бивш зам.-ръководител на варненското следствие и понастоящем известен местен адвокат.Експертизите показват, че ДНК профилите на Желязков и Барона съвпадат с тези, които са намерени на престъплението. И още - дни след убийството Желязков слага в изчезналия GSM на Борилски SIM картата си и прави обаждания до близки и познати в България. И още - съсед на Борилски дава показания, че е видял двама мъже с описание, силно напомнящо това на Желязков и Барона, да излизат от апартамента на жертвата във вечерта на убийството. От свидетелските показания става ясно, че в периода около убийството двамата са звънели на различни хора и са търсили пари. Буквално седмица след престъплението Георги Желязков и Стоян Стоичков се връщат в България.

През 2001 г. екип на френските власти идва в България, за да разпита Желязков и Стоичков. Източници на "Капитал" разказват как тогава Желязков дори избягал от сградата на полицията във Варна. Първоначално двамата обвиняеми казвали, че не са виждали Борилски. Впоследствие спират да дават обяснения. А най-накрая, близо седем години след инцидента, се сещат, че действително са били при убития вечерта на престъплението, където са срещнали двама непознати французи, които нападнали Борилски. Стигнало се до сбиване, при което Борилски бил леко наранен (заради това имало негова кръв по техните дрехи). Всичко в крайна сметка се успокоило и те оставили българския студент с непознатите и хванали първия възможен влак и заминали за другия край на Франция - Монпелие.

Правосъдие по български
В края на разследваното френските власти правят искане Желязков и Стоичков да бъдат екстрадирани. Българската държава отказва и настоява разследването да завърши в България, а делото да се гледа от български съд. Обвинителният акт е внесен във Варненския окръжен съд. Магистратите там до един си правят отвод с мотив, че са в близки отношения с бащата на Георги Желязков - действие, което най-малкото поставя под въпрос достойнството и смелостта на варненските съдии.Така делото попада в шуменския съд, където минават повече от пет години, преди то да бъде решено. Източници на "Капитал" разказват, че явявалият се на делото прокурор е бил изключително безличен по отношение на процеса - не е оборвал защитната теза на обвиняемите и безмълвно и безлично е допускал интерпретирането на поисканите от подсъдимите експертизи. През март 2008 г. шуменският съд признава Желязков и Стоичков за невинни. Това изостри докрай вниманието на френските власти, които дори изпратиха в съда френския посланик при разглеждането на казуса на втора инстанция.

В крайна сметка преди няколко седмици присъдата на съда беше потвърдена и от магистратите от Велико Търново. Ето някои от мотивите на съдиите: "...млади, хора завършили едно от елитните училища в страната, някак трудно съвместяват в ценностната си система мотиви за користно отнемане на подобни вещи, едва ли не с улични похвати."; "...убийството е извършено с користна цел, а именно отнемане на мобилен апарат, активиран със SIM карта и кредитна карта, е логически non sens". "Каква би била логиката автори на такова тежко престъпление да оставят тези дрехи - не само, че е неправдоподобно, но е и абсурдно."

Противоречивото решение на апелативните съдии предизвика международен медиен отзвук. Френският посланик Етиен дьо Понсен призна, че приема решението с "голямо учудване и неразбиране" и че "тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва, за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай, продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди".По информация на "Капитал" в края на миналата година френските власти са внесли във френски съд обвинение срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков. Въпреки че паралелният процес е рядко срещано явление, той е възможно решение. И означава само едно - без да има политическо решение на Европейската комисия, предпазната клауза срещу България вече е факт.

*"Кеят на мъглите", филм на Марсел Карне; парижката криминална полиция се намира на кея Орфевр
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса

Това е една от целите на зам.-кмета по дигитализация Владимир Данаилов

24 май 2020, 1159 прочитания

"Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник" 2 "Репортери без граници" осъди натиска на властта над "Капитал" и "Дневник"

Организацията смята, че запорът на активи на Иво и Галя Прокопиеви се извършва, за да се измести вниманието от скандала за търговия с влияние в хазарта

23 май 2020, 3912 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Къде изчезнаха парите?

Замръзването на кредита вещае рецесия, безработица и загуби за банките

Още от Капитал
Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10