Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От ЕЦБ не можем, от МВФ не искаме. Финансовият министър Орешарски (вдясно) и гуверньорът Искров засега не търсят помощ

Help!

Чие дело е спасението на давещите се? Австрия инициира спасителен пакет за Източна Европа. България е пас, засега

3782 прочитания

От ЕЦБ не можем, от МВФ не искаме. Финансовият министър Орешарски (вдясно) и гуверньорът Искров засега не търсят помощ

© Надежда Чипева


Докато българската икономика буквално пресъхва заради замразяването на кредита, а правителството отрича гласно нуждата от външно финансиране в подкрепа на финансовата система, шансът за действие може да дойде от големите западноевропейски банки.

През последните години те инвестираха близо 1 трилион евро в Източна Европа, в това число в България. Над 60 на сто от кредитите у нас например са отпуснати от банки със западноевропейски и гръцки собственици на капитала. Сривът на икономическата активност в региона ги изправя пред опасността от тежки загуби. В същото време местните икономики са оставени сами да се справят с кризата. Подобно на останалите държави извън еврозоната, макар и член на ЕС, България не очаква помощ от Европейската централна банка (ЕЦБ). За разлика от други страни (от страх да не би инвеститорите да решат, че сме в затруднение) не се подготвя и споразумение с Международния валутен фонд.

Пари…

На този фон новината, че Австрия инициира план за формиране на помощен пакет за Източна Европа, може да се окаже ключова. Не е случайно - само австрийските банки са вложили 290 млрд. евро, или около 70% от БВП на страната в региона. "Това е плюсът на глобализацията. Ние ги пуснахме тук да правят бизнес и сега те имат интерес да си пазят инвестициите", коментира български банкер, обнадежден, че България няма да остане съвсем сама в кризата.

Идеята е да се изгради алианс на западните инвеститори, в който освен Австрия да участват Германия, Белгия, Франция и Италия - всички със силно присъствие на източноевропейския пазар. Логично австрийските банки, и по-специално "Райфайзен", поведоха лобито, като организираха и колегите си от другите страни да лансират идеи за подкрепа за Източна Европа. В края на миналата седмица шефът на "Райфайзен интернешънъл" Херберт Степич огласи пред "Файненшъл таймс", че девет европейски банки са се обединили, за да лобират в правителствата, ЕС и ЕЦБ за политики, които да облекчат кредитната суша в региона. Групата включва още италианската Unicredit, фрeнската Societe Generale, белгийската KBC, гръцката EFG Eurobank (всички дотук са представени у нас), както и австрийската Erste Bank, германската Bayern Landesbank, шведската Wedbank.

Както и се очакваше, ЕЦБ реагира хладно на идеите да финансира страни извън еврозоната, още повече извън евросъюза - като Украйна например, която също беше спомената от Степич заради големите инвестиции на банката там. Отново във "Файненшъл таймс" гуверньорът на Люксембургската централна банка Ив Мерш в качеството си на представител на ЕЦБ беше цитиран да казва, че банката "няма мандат да се държи като регионална агенция на Обединените нации". Представители на част от другите банки в групата, добила публичност като Г-9, казаха неофициално пред "Капитал", че предпочитат да не осветяват действията си в медиите. Появиха се слухове и че в групата са настанали разногласия за това кои държави да включват евентуалните антикризисни мерки.

…и политика

Междувременно инициативата се развива на политическо ниво. Австрийският канцлер Вернер Файман обяви идеята си за помощен пакет във вторник и още на следващия ден замина за Берлин да убеждава германската си колежка Ангела Меркел, че действията няма да са от полза само на австрийските банки в региона, а ще помогне и на германските кредитни институции. "Не бива да оставяме засегнатите страни с впечатлението, че сме там само когато нещата се развиват положително в посока нагоре. Тези страни трябва да усетят, че Австрия се ангажира и в критични моменти, те трябва да видят, че гледаме сериозно на търговските ни отношения също във времената на криза", каза Файман в Берлин, цитиран от австрийската информационна агенция АПА. "Ние искаме да призовем за подкрепа от страна на Европейския съюз", обясни той и добави, че самите засегнати от кризата източноевропейски страни нямат желание за дискусия за това в колко тежко положение се намират. Освен това ситуацията във всяка една тях е различна, каза Файман и обясни, че към разрешаването на проблемите им също трябва да се подходи индивидуално.

Берлин се съгласи с австрийската идея за помощен пакет, но не иска да дава пари от собствения си джоб. Меркел беше цитирана да казва, че най-добре ще е за целта да се използва "съществуващият инструментариум" като Международния валутен фонд (МВФ) или кохезионните фондове на Европейския съюз. След посещението си при Меркел Файман отиде в Прага. Там той ще лобира за помощния си пакет и своя чешки колега Мирек Тополанек, чиято страна в момента държи ротационното председателство на Европейския съюз.

Заедно можем повече

Като втора стъпка Австрия иска да убеди самите засегнати страни в региона да създадат свои национални пакети за защита на местните банки по подобие на западните им съседки. Именно затова в началото на февруари се очаква вицеканцлерът и финансов министър Йозеф Прьол да посети България, Румъния и Украйна за срещи с министрите на финансите на тези страни. Той бе цитиран от "Дер Щандард" да казва, че в момента не става въпрос само да се помогне на източноевропейските дъщерни фирми на австрийските банки, а да се предотврати сривът на цялата система. Вицепремиерът Меглена Плугчиева, която миналия уикенд е участвала в неофициална среща в Австрия по повод инициативата, потвърди пред "Капитал" за очакваното посещение на Прьол.

Третата част от австрийската инициатива предвижда организирането на международна подкрепа за Източна Европа, в която да вземат участие институции като Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ. Австрийското правителство засега не е назовало никакви конкретни суми за своя помощен пакет. Правителствен говорител каза пред "Капитал", че на този етап е още твърде рано да се говори за размера на възможната финансова помощ. Според "Дер Щандард" обаче още миналата седмица експерти на финансовото министерство са се съвещавали с представители на МВФ за възможности да се помогне на Източна Европа. Евентуално колективно договаряне на антикризисно финансиране би било възможност за страните от региона да избегнат съмнението, че влизат в разговор с МВФ, защото са истински затруднени. В същото време отделни преговори вече се водят, а според австрийския всекидневник "Ди Пресе" финансовата помощ все пак ще се дава на отделни страни.

Нужен ли е МВФ

Въпросът дали да се преговоря с МВФ се появи и в България през седмицата. От НДСВ изразиха позиция, че това е добре да се направи. Според Красимир Катев, икономист от екипа на партията, евентуален заем от 3-4 млрд. лв. би осигурил плавен и спокоен преход към влизането в европейския валутен механизъм ERM II, предшестващ членството в еврозоната. Идеята е средствата да послужат като гаранция при допълнително влошаване на платежния баланс, което би застрашило функционирането на валутния борд. Освен това договорката с МВФ ще дисциплинира правителството и дори би могло да повиши доверието на инвеститорите (макар последното да е оспорвано от икономисти).

Според коалиционните партньори от БСП и ДПС обаче няма нужда от предпазно споразумение с фонда. От Министерството на финансите коментираха, че пари от МВФ могат да се получат при проблеми в платежния баланс, обслужването на дълга или финансирането на бюджета, каквито проблеми България няма. През лятото на 2008 г. международната институция е предложила на страната ни да сключи споразумение, но то е било отхвърлено. Сега е по-несигурно, че фондът ще се ангажира с преговори, при положение че мандатът на сегашното правителство изтича след няколко месеца и няма гаранция, че ангажиментите, които съпътстват всяко споразумение, ще бъдат изпълнени. Дано отказът на помощ през лятото не се окаже груба грешка.

Друг е въпросът какви са възможните инструменти, които да превърнат евентуална помощ от официалните кредитори в стимули за отпушване на банковия кредит. В отговор на въпроси от "Капитал" от централата на "Райфайзен" във Виена отговориха, че конкретните инструменти са въпрос на дискусия. "Мерките могат да бъдат най-разнообразни и трябва да се помисли за това кои биха предотвратили влошаването на кризата. Колкото по-рано се предприемат стъпки и колкото са по-ефективни, толкова по-малко ще струват. Ролята на Австрия като водач е логична, тъй като австрийската иконоика е много тясно свързана с тези на страните от Централна и Източна Европа", каза вицепрезидентът и говорител на "Райфайзен интернешънъл" Майкъл Палцер. Попитан да коментира отказа на ЕЦБ да помага на страни извън еврозоната, той допълни: "Изявленията на ЕЦБ са част от диалог, който започна и да се надяваме ще бъде продължен."

Делото на давещите се

Макар и доста пасивни за момента, българските институции - правителството и БНБ, ще трябва да използват австрийската инициатива като минимум поне да предпазят местната банкова система от изтичането на ликвидност към централите в западноевропейските страни. Известни ограничения вече бяха предприети от БНБ (в текста "Къде изчезнаха парите"). Но се налага по-стабилно споразумение със съответните правителства и централите на банките. В противен случай всички бъдещи опити за освобождаване на ресурси чрез разхлабване на банковите регулации или евентуално ангажиране на външно финансиране могат да се окажат напразни. Нещо повече, всяко усилие за вливане на ликвидност ще води до ново влошаване на платежния баланс, ако освободеният ресурс се изсмуква в чужбина.

Добре би било българските институции да се включат и в разговор за антикризисна помощ. Все пак е по-вероятно инвеститорите да имат повече доверие на страна, която е включена в подкрепящи пакети за мерки срещу кризата, отколкото на такава, която отказва да признае задаващите се проблеми. Мантрата на правителството и БНБ е, че макроикономически България е стабилна и има сериозни валутни и фискални резерви. Вярно е, че влизаме в кризата с много по-добри показатели от тези на прибалтийските държави с валутни бордове например. Но как очакваното влошаване на ситуацията през март и април ще се отрази на икономиката и публичните финанси отсега е трудно да се предвиди. И какво показват "стрес тестовете" при различните сценарии?

Кризата и замразяването на кредита вече предричат по-нисък ръст на икономиката. Бюджетът е разчетен при прогнози за 4.7% нарастване на БВП, но никой с днешна дата не би се подписал под тях. Прогнозата, която от Европейската комисия огласиха за България тази седмица, предвижда ръст от едва 1.8%. Дали? Тези въпроси изискват доста по-сериозен отговор от една хвърчаща "антикризисна програма" от 2 странички, от която става ясно само че правителството ще похарчи 5.6 млрд. лева уж в подкрепа на икономиката. И познайте какви са обсъжданите "инвестиции" извън прословутите магистрали, които вече четвърта година не могат да тръгнат - "техника и екипировка за спасителните отряди" (от Емел Етем :); ремонти на какво ли не, които да приключат до изборите (от министерството на околната среда), модернизиране на граничното обслужване…Това не е сериозно.

Автор: Ася Колева

Докато българската икономика буквално пресъхва заради замразяването на кредита, а правителството отрича гласно нуждата от външно финансиране в подкрепа на финансовата система, шансът за действие може да дойде от големите западноевропейски банки.

През последните години те инвестираха близо 1 трилион евро в Източна Европа, в това число в България. Над 60 на сто от кредитите у нас например са отпуснати от банки със западноевропейски и гръцки собственици на капитала. Сривът на икономическата активност в региона ги изправя пред опасността от тежки загуби. В същото време местните икономики са оставени сами да се справят с кризата. Подобно на останалите държави извън еврозоната, макар и член на ЕС, България не очаква помощ от Европейската централна банка (ЕЦБ). За разлика от други страни (от страх да не би инвеститорите да решат, че сме в затруднение) не се подготвя и споразумение с Международния валутен фонд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    дедо Иван

    Почвайте да строите магистралите, някое и друго зарязано язовирче за водоснабдяване, не се мотайте и не се ослушвайтЕ! там е спасението в инвестиции в инфраструктурата и то възлагайте работите на български фирми, български работници и работете с български материали, поне тука и опит и хора имаме!

  • 2
    Avatar :-|
    Бичмето

    Е как да сме пас? Не им ли стига, че им плащаме по кредитите 12 - 20% лихва, а обезпечението е 4 пъти размера му и се простира дори до ипотека върху лозето на баба ти? Те такава възвращаемост при такъв нисък риск не са и чували, особено предвид факта, че се постига със служители на 400 лева заплата. Така че, бъдете спокойни. Както и да го въртят и сучат, парите пак на нас ще ни ги дадат. Интересо клати фесо!

  • 3
    Avatar :-|
    k

    ако тези които ще спасяват положението, са същите които ни докараха до тук - бог да ни е на помощ

  • 4
    Avatar :-|
    сразен

    Олееее, това с Екипировката за спасителните отряди, предложено от Етем направо ме срази окончателно. Закъде сме тръгнали с тази измислена министърка, та тя не различава актив от пасив. Дано да я напъдят, преди да ни е докарала бедствие.

  • 5
    Avatar :-|
    аз

    аз не разбирам защо правителството е решило, че макроикономическта рамка е стабилна? инфлацията се очаква да е висока, растежът нулев (в добрия случай), безработицата и социалните харчове (пенсии с увеличение от април и юни) ще се увеличават. няма никакво основание да очакваме, че дефицитът по текущата сметка ще се свие значително.
    при това положение си мисля, че ни трябва огромна помощ (поне 15 млд. евро в период от 3-4 г.) за стабилизиране. за реформи и реструкториране на икономиката да не говорим. това което не виждам е кой ще ни ги даде?

  • 6
    Avatar :-|
    mdam

    Коментари 1 и 2 без коментар.
    Ако сте ги прочели и сте се съгласили с тях ... не сте за тук.
    Дедо Иван от върл комунист стана върл Кейнсианец :), Бичмето ме убеждава, че рискът в БГ бил нисък, оле майко.

    Всичко много добре знаем, че Кризата предостави на страни като БГ възможности за развитие, които не бяхме и сънували.

    Да ама това щеше да е ако олигархията не беше достатъчно силна, за да запази статуквото, което ни докара до това положение.

    Ако не беше Кризата щяхме да си имаме собствена БГ криза, лошото е, че сега Кризата ще е много по силна у нас отколкото у съседа. Много лоша криза и за съжаление благодарение на действията на БГ олигархията тя няма да донесе оздравителния ефект, който се очакваше от нея, а дори напротив - който е от нашите да гушне от парите на данъкоплатеца, той ще просперира. Пазарните принципи кучета ги яли.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK