Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 6 фев 2009, 18:35, 2480 прочитания

Мираж за компенсации

Фокусирането на разговорите в Москва върху енергийната тема не донесе конкретни ползи за България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Президентът Георги Първанов пристигна в Москва точно след като там гостува новият кубински лидер Раул Кастро, с който руснаците подновиха някои военни споразумения.

Почти по същото време там бяха и главите на бивши съветски държави от Кавказ и Централна Азия, които подписаха заедно нов договор за колективна отбрана, който Русия разглежда като отговор на НАТО. Това съвпадение накара проправителствения вестник "Известия" да запита читателите си в онлайн анкета дали заради кризата "старите другари на Русия се обединяват отново около нея". По-голямата част от гласувалите смятат, че всяка от страните гони собствен национален интерес, но сред останалите отговори най-популярен е "да, те разбраха, че нямат работа на Запад". В емоционален и доста едностранчив анализ за "Риа Новости" пък писателят Анатолий Корольов констатира, че България "все още е най-приятелски настроеният и проруски съсед, който Русия има". Подобни коментари имаше и в други издания.


Поставени в този контекст, големите очаквания за разсичане на руската газова примка, които президентът Първанов създаде около визитата си в Москва, логично не се оправдаха. Седмица след края на газовата криза, нанесла огромни щети на икономиката ни, дължавният глава тържествено откри Годината на България в Русия с думите, че трябва "да наваксаме пропуснатото в общуването между нашите държави и народи". Странно, нали?

Наистина, сянката на газовата криза в някаква степен коригира празничния дневен ред на посещението. Но това, че разговорите на най-високо ниво бяха фокусирани върху енергийната тема, не донесе конкретни ползи за България. От руска страна не бяха дадени гаранции, че прекратяването на доставките няма да се повтори в бъдеще. Няма и никакви признаци, че българските потребители ще бъдат възмездени справедливо за щетите от неизпълнения газов договор. Още при пристигането си в Русия Първанов предвидливо отбеляза, че очаква разговорите "да не бъдат лесни" - добро оправдание защо делегацията се завръща с празни ръце.

Компенсации? Питайте Украйна



"Проявено бе разбиране, че България е най- пострадала от кризата и трябва да се търсят решения", съобщи Първанов пред журналисти след срещата с руския президент.

Украйна е юридически отговорна за газовата криза и трябва да компенсира загубите, които е причинила, заяви обаче Дмитрий Медведев, цитиран от Франс прес.

Непосредствено преди отпътуването на българската делегация изп. директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов съобщи, че "Булгаргаз" ще представи на тримата си доставчици претенциите по неосигурените през януари количества заради едностранно спрените руски газови доставки. При заявени 260-270 млн. куб.м газ за януари са получени 157 млн. куб.м, ще поискаме недоставените количества да бъдат осигурени срещу по-ниска с 8% цена, уточни той. "Булгаргаз" иска и 20 млн. долара неустойки заради неосъществения транзит и намалелите постъпления от транзитните такси. Отделно са пропуснатите ползи от нереализирани продажба на вътрешния пазар - около 80 млн. лв., и близо 500 млн. лв. загуби за индустрията.

Смяна на посредника? Какво от това?

Първанов постави като особено важен въпрос да отпаднат посредниците в газовите доставки. В момента "Булгаргаз" има договори с "Овергаз инк", "Винтерсхал", и "Газпром експорт" - и трите контролирани от "Газпром".Идеята договорът да е един - само с "Газекспорт".

Руската страна усеща сякаш известно чувство за вина спрямо София и това може би ще помогне на българската делегация да издейства някои отстъпки, написа в. "Время новостей". Според източник на вестника от Кремъл руските власти не са против преки доставки, "ако "Газпром" и "Булгаргаз" се споразумеят за търговските условия".

Какво би спечелила България от това?

Въпреки че е изцяло собственост на "Газпром", "Газпромекспорт" е самостоятелно юридическо лице, регистрирано в ЕС, и като такова се позовава на клаузата за форсмажор. Очевидно и в бъдеще тази компания ще продължи да изпълнява ролята на бушон, който предпазва "Газпром" от съдебни претенции при нарушаването на доставките. Тоест отговорността на "Газпром" и в този случай няма да стане нито по-ясна, нито по-директна.

Сега отстъпките, които "Овергаз" получава при купуването на горивото от "Газпром" - десетки милиони долара годишно, в голямата си част влизат в България и се инвестират в газопроводи с ниско налягане, които отвеждат горивото до крайните потребители. При смяната на доставчика тези пари ще остават в "Газпромекспорт", който не инвестира в инфраструктура. Съвсем отделен е въпросът, че в пазарна икономика т. нар. посредници са нещо обичайно за енергийния пазар и се наричат доставчици. Ако България има алтернативи на руския газ, реален пазар на горивото и конкуренция на доставчици, никой нямаше да се тревожи, че един от тях е управляваният от Сашо Дончев "Овергаз".

Има и друга версия за настойчивостта на българските управляващи за смяна на "посредника". Първанов прави опити да вкара в доставките на газ от Русия известния с интересите си в енергетиката Христо Ковачки, съобщи сайтът "Kafene.net". Първоначално той предложил това да стане с нова компания на търговеца на оръжие Петър Манджуков, но това било отхвърлен от Путин. Сега Първанов се опитвал да лансира Ковачки, който се счита за близък до управляващите от БСП и ДПС, съобщава още изданието.

В крайна сметка Първанов си тръгна за София с папка български архиви от Втората световна война и поредното обещание за изплащане на руския дълг към България.
По-доброто решение
Газовата криза задейства Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на "Булгаргаз", да търси по-енергично алтернативи на руските доставки. Ръководството му, според добре информиран източник с подкрепата на премиера Станишев, е стигнало до идеята, че за енергийната сигурност трябва да се мисли регионално. От няколко седмици се водят преговори с Гърция и Турция за свързване на газовите мрежи. Обмислял се и въпросът за създаване на регионални стратегически резерви от природен газ, като се разшири капацитетът на съществуващите хранилища и се изградят нови. За първи път се появява и идеята държавите от региона да отворят договорите си за доставки на руски газ и да отстояват общо интересите си пред "Газпром". Междувременно министърът на икономиката Петър Димитров внесе шест проекта в Европейската комисия за финансиране по плана за възстановяване на Европейския съюз. Страната ни обаче ще получи само 20 млн. евро за най-готовия от тях - газова връзка с Гърция. От еврокомисията казаха, че ще отпуснат средства и за интерконектора България - Румъния, но още не е уточнена сумата. ЕК ще финансира солидно и "Набуко", който е особено важен за България. Освен това в структурните фондове за България за периода 2007 - 2013 г. са отделени 51 млн. евро за газова инфраструктура и 192 млн. евро за алтернативни енергийни източници. За усвояването на тези пари обаче липсва стратегия на правителството, смятат в ЕК.Разширението на газохранилището в Чирен, новото хранилище в Галата и планираният терминал за втечнен газ край Александруполис ще се изпълняват от съвместни фирми и ще се финансират с кредити, обясни изп. директор на БЕХ Галина Тошева. За терминала за втечнен газ интерес е заявила гръцката ДЕПА, очаква се да се включат Румъния, Македония, Сърбия и Унгария. Водят се преговори с концесионера на находището в Галата "Мелроуз" за съвместно дружество, което да е оператор на бъдещото второ хранилище за газ.Според Тошева още през лятото в него може да постъпят първите 200 млн. куб.м синьо гориво.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

10% повече европейци в Пловдив 10% повече европейци в Пловдив

Изследване показва, че проектът "Пловдив - европейска столица на културата" е надвишил целите си, но има въпроси за разрешаване

28 май 2020, 397 прочитания

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 1551 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
АЕЦ, АЕЦ и пак АЕЦ

Енергията от слънцето се загуби в приоритетите на държавата

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10