С повече разходи към... опозиция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С повече разходи към... опозиция

С повече разходи към... опозиция


Идат избори. И това май вече си личи в държавните разходи.

Първо беше безпрецедентното харчене през ноември и декември 2008. Предварителните данни за разходите по консолидираната фискална програма сочат, че за тези два месеца разходите на правителството са нараснали с над 18%, спрямо същите два месеца на предходната година. Никак не е трудно да се помисли, че голяма част от тези харчове са с политически оттенък с оглед предстоящите избори.

Второ, предстои драматично увеличение на перото капиталови разходи. Донякъде то се обяснява с необходимостта от фискални мерки срещу икономическата криза. Но някак си никой, който има поне бегла представа за това как българското правителство харчи парите на данъкоплатците, не би могъл да се отърве от предчувствието, че достатъчно голяма част от тези средства ще се озоват в точно определени джобове с точно определени предизборни цели.

И така неизбежно е усещането, че немалка част от увеличените държавни разходи в края на 2008 и през изборната 2009 е свързана с надеждата, че групите, в чиято посока са отправени тези разходи, ще се отблагодарят политически в средата на годината.

С други думи, България може да се окаже една от страните с ясно видим политически цикъл в поведението на бюджетния баланс. По тази тема вече съществува значително количество разработки в рамките на изследванията по политическа икономия. Особено интересна е съвсем нова статия на Брендер и Дрейзен*. Те направо хващат бика за рогата, като задават въпроса води ли влошаването на бюджетния баланс (увеличаването на дефицита или намаляването на излишъка) до по-голяма вероятност за преизбиране на управляващите? Отговорът е: НЕ.

Дефицит ≠ преизбиране

В общия случай влошаването на бюджетния баланс не само не увеличава, а значимо намалява вероятността управляващите да бъдат преизбрани.

Авторите достигат до този интересен резултат по доста убедителен начин. Първо, те успяват с немалки усилия да изолират около 255 изборни кампании (при малко по-малко стриктни критерии те стават 347) в над 70 страни за периода 1945 - 2005, в които има съвсем ясна и недвусмислена ситуация на лидер на управляваща партия или коалиция да търси преизбиране в изпълнителната власт. За всеки епизод е съвсем ясно дали опитът за преизбиране е бил успешен или не. С помощта на вече добре разработени иконометрични техники Брендер и Дрейзен оценяват влиянието на разни променливи върху вероятността опитът за преизбиране да е успешен. Авторите разглеждат влиянието на три променливи: промяната в бюджетния баланс средно за управленския мандат на дадените управляващи, промяната в бюджетния баланс в самата изборна година и средния за мандата реален растеж на националния доход на глава от населението. При тези условия Брендер и Дрейзен доказват, че има положителна връзка между бюджетния баланс и вероятност за преизбиране на управляващите. Това противоречи на многобройните теории, които се опитват да обяснят политическия фискален цикъл.

Влошаването на бюджетния баланс по време на мандата има много силно негативно влияние върху вероятността за преизбиране в развитите страни. Отделно в тези страни влошаването на бюджетния баланс в самата изборна година си има свой собствен негативен ефект върху преизбирането. От друга страна обаче, в развитите страни икономическият растеж има статистически незначим ефект върху преизбирането, като дори полученият коефициент е леко отрицателен.

По-високи заплати = втори мандат

По различен начин стоят нещата в по-слабо развитите страни. Там само общото влошаване на бюджетния баланс средно за целия мандат има статистически значим отрицателен ефект върху вероятността управляващите да бъдат преизбрани. Влошаване на бюджетния баланс с един процентен пункт от брутния вътрешен продукт намалява вероятността управляващите да бъдат преизбрани с около 4-5 процентни пункта. Влошаването на бюджета през самата изборна година също има отрицателен ефект, но той не е статистически значим. Според авторите в по-слабо развитите страни избирателите в някаква степен възприемат опитите на управляващите да привлекат избиратели чрез харчове в годината до изборите като разбираеми и не ги наказват изрично.

По отношение на икономическия растеж обаче по-слабо развитите страни показват много ясен и силен резултат - когато доходите нарастват по-бързо по време на мандата, има по-голяма вероятност управляващите да бъдат преизбрани. Конкретните коефициенти предполагат, че всеки процентен пункт по-бърз (в сравнение със средния за тази група страни) растеж по време на мандата води до около 10 процентни пункта по-висока вероятност за преизбиране.

След получаването на тези резултати, авторите ги подлагат на редица проверки за устойчивост. Основният резултат обаче остава качествено, а в голяма степен и количествено, непроменен. Влошаването на бюджетния баланс има отрицателен ефект, а икономическият растеж има положителен ефект върху вероятността управляващите да бъдат преизбрани.

В светлината на тези доста убедителни резултати видимото влошаване на бюджетния баланс през последните, вече предизборни, месеци в България би трябвало да причини определени политически притеснения на управляващите. Те упорито твърдят, че това влошаване няма нищо общо с идващите избори, а е свързано само с мерки срещу икономическата криза. Може и така да е. Но ако все пак някой от тях някъде дълбоко в политическото си подсъзнание си мисли, че държавните харчове могат да купят гласове, нека престане да си го мисли.

* Adi Brender and Allan Drazen, "How do budget deficits and economic growth affect reelection prospects? Evidence from a large panel of countries", American Economic Review, Vol. 98, No. 5, December 2008, pp. 2203-2220.

Автор: shutterstock

Идат избори. И това май вече си личи в държавните разходи.

Първо беше безпрецедентното харчене през ноември и декември 2008. Предварителните данни за разходите по консолидираната фискална програма сочат, че за тези два месеца разходите на правителството са нараснали с над 18%, спрямо същите два месеца на предходната година. Никак не е трудно да се помисли, че голяма част от тези харчове са с политически оттенък с оглед предстоящите избори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Хе, че България не е ли доказвала многократно, че това, което го пише в учебниците и теорите, тук не важи?
    Мисля, че и с този случай е същото.

  • 2
    Avatar :-|
    5ko

    Има противоречие и написаното за България е точно обратното на заглавието.

    "Влошаването на бюджета през самата изборна година също има отрицателен ефект, но той не е статистически значим. Според авторите в по-слабо развитите страни избирателите в някаква степен възприемат опитите на управляващите да привлекат избиратели чрез харчове в годината до изборите като разбираеми и не ги наказват изрично." - България е слаборазвита страна, нали? Значи политиците ни съвсем правилно увеличават харчовете, защото това им засилва шанса да бъдат преизбрани. Същото пише и за увеличението на заплатите :)
    Друг е въпросът, че едва няколкомесечни данни не са показателни в сравнение с многогодишните данни от статията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK