Буря на източния фронт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Буря на източния фронт

Буря на източния фронт

Страните от Източна Европа развиват своя финансова криза, която заплашва да потопи Запада още по-дълбоко

Светломира Гюрова
19865 прочитания

© Shutterstock


Доскоро Източна Европа се притесняваше, че започналата на Запад икономическа криза може да повлече и нея. От няколко дни обаче Западът осъзна, че бурята на източния фронт заплашва да го потопи още по-дълбоко. Или както се пошегува наскоро британският в. Independent, Европа отново се обедини - този път от рецесията.

Със засилването на опасенията обаче, че източната част на континента развива своя собствена криза, нараства и рискът от появата на нова разделителна линия в Европа. От това дали и как Европейският съюз ще се притече на помощ на новите си членки зависи дали през континента няма да се спусне нова завеса - този път не желязна, а икономическа. А в това, че Изтокът има нужда от помощ, вече никой не се съмнява.

Колко драстично се е влошила ситуацията и колко опасна е тя сега стана съвсем ясно през последните дни, когато шоковата вълна от финансовите пазари в региона (Централна Европа отново стана просто Източна) преля и към борсите в Западна Европа, натисна надолу курса на еврото и стресна дори брокерите в Ню Йорк. Причина за паниката стана оповестеният във вторник доклад на Moody's Investors Service, който предупреди, че няколко западноевропейски банки са застрашени от понижаване на рейтингите заради проблемите пред поделенията им в Източна Европа. Малко по-късно и Standard&Poor's излезе с подобно изявление. Двете водещи рейтингови агенции сякаш отключиха финансовата кутия на Пандора и резултатът беше истинска касапница - акциите на банките с масирано присъствие в Източна Европа буквално се сринаха до равнища от средата на 90-те години, повличайки със себе си водещите борсови показатели по цял свят. Валутите на страните от региона също бяха пометени, като унгарският форинт рухна до историческо дъно спрямо еврото, а полската злота и чешката крона се хлъзнаха до съответно петгодишен и тригодишен минимум.

Всъщност, както отбелязва Роберто Санчес-Дал, експерт по нововъзникващите пазари от Federated Investments, пред в. Wall Street Journal, докладът на Moody's просто привлече повече внимание към региона, но тези проблеми назряват от доста време. След събитията от последната седмица някои анализатори алармираха, че Източна Европа е изправена пред колапс - смесица между мащабите на азиатската криза от края на 90-те и аржентинския крах от 2000 г. А регионът вече се сдоби с определението subprime зоната на Европа (по аналогия с високорисковия ипотечен сегмент, който разпали глобалната криза).

Опасни връзки

Централна и Източна Европа е изправена пред класическа криза на нововъзникващите пазари, коментира в. Financial Times. И както при всички такива кризи, заразата ще се разпространи надалеч. Същевременно за разлика от края на 90-те, когато глобалната икономика изживяваше бум и това ограничи ефектите от сривовете в Азия и Аржентина, сега светът е в рецесия и е много по-уязвим при един мащабен колапс в посткомунистическите държави. Най-застрашена е Западна Европа, опасно свързана с региона чрез банките си.

На източния фланг на Стария континент се оформя кошмарна комбинация от банкова криза, липса на кредити, валутен срив, спад на експорта и производството - всички необходими съставки на една самозахранваща се криза, която да продължи до нови и нови дъна. Донякъде парадоксално, това се дължи до голяма степен на политиката на отваряне на икономиките, която държавите от региона следваха по пътя към ЕС. Възприемането на европейските правила позволи на западните банки спокойно да навлязат в региона и с готовност да започнат да раздават заеми, които финансираха бурния икономически растеж в Централна и Източна Европа в годините на прехода. Големите финансови институции се надпреварваха да отпускат кредити и да участват в приватизацията на местните банки. Всички бяха щастливи - експанзията на изток осигуряваше на западните банки добри печалби, а компаниите и потребителите в новите членки на ЕС се радваха на кредитния бум. Само надуващите се дефицити по текущите сметки на източноевропейските държави мигаха тревожно на червено, но малцина им обръщаха внимание.

И така до развихрянето на кризата, която рязко пресуши капиталовите потоци. Тогава стана ясно колко опасна е тази взаимна зависимост както за западните банки, така и за източните икономики. Особено когато замръзването на кредитите е съпроводено от рецесия и поставя под въпрос целия модел на икономически растеж в посткомунистическите страни в последните две десетилетия.

Както отбелязва Ларс Кристенсен, главен анализатор на Danske Bank Group, в бюлетин от началото на седмицата, "сега всички бягат към вратата". За размерите и скоростта на бягството е показателна прогнозата на Института за международни финанси (асоциация на най-големите банки в света), който очаква през тази година притокът на капитали към развиващите се европейски икономики да намалее до едва 30 млрд. долара. На фона на налетите в региона 254 млрд. долара през 2008 г. спадът е "безпрецедентен по своя мащаб", отбелязват експертите на Института за международни финанси. Те очакват външното банково кредитиране да премине в негативна територия с 27.2 млрд. долара през 2009 г., което означава, че банките ще събират повече пари, отколкото раздават. Само че въпросът вече е колко и дали ще могат да събират. С обезценяването на регионалните валути нараства вероятността компаниите и потребителите да изпитват все по-големи трудности при изплащане на взетите заеми, особено тези в чужди валути като швейцарски франкове или евро, които продължават да поскъпват. Съответно рискът местните поделения на западните банки изведнъж да се окажат с голямо количество необслужвани кредити никак не е малък. От друга страна, в доклада си агенция Moody's изрази притеснение за готовността на западните банки да финансират източноевропейските си филиали, при положение че си имат достатъчно проблеми на домашния фронт.

Рецесията неизбежна

Финансовата заплаха съвсем не изчерпва неприятностите за региона. В последното си проучване "Нова Европа и икономическата криза" Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа отбелязва, че острото усещане за безпомощност в Централна и Източна Европа се засилва от чувството, че тяхната посткомунистическа рецепта за растеж вече не работи. На същото мнение е Нийл Шиъринг от лондонската анализаторска компания Capital Economics. "Стратегията за развитие на Източна Европа беше да взема пари от чужбина, за да финансира инвестициите и потреблението си. Очевидно този модел е вече неприложим", казва той, цитиран от агенция Bloomberg. Нещо повече - съставките на миналия им успех (отварянето на икономиките за търговия и инвестиции и продажбата на местните банки на западни финансови институции) сега им носят проблеми.

"Много страни в региона, включително България, са изключително уязвими заради големите дефицити по текущите сметки на платежните си баланси. Ако разчиташ на това да привличаш милиарди и милиарди инвестиции всяка година, за да финансираш дефицитите си, когато международните капиталови пазари замръзнат и финансовите потоци, които са се изливали към теб, рязко спрат, тази дупка в баланса трябва да се затвори. Това означава, че вътрешното потребление трябва да падне и износът също тръгва надолу", коментира Катинка Бариш пред "Капитал".

Износът, който беше основен двигател на растежа в региона и в държави като Чехия, Полша и Словакия, формира около 80-90% от БВП (докато във Великобритания примерно, считана за отворена икономика, е едва 30%), тръгна рязко надолу. Съответно колапсът на производството вероятно ще бъде толкова голям, колкото беше в Азия преди десет години, отбелязва сп. Economist. С една разлика обаче - тогава азиатските държави се възстановиха благодарение на експорта. Сега целият свят - включително еврозоната, която е най-големият пазар за източноевропейските стоки - е затънал. През последното тримесечие на миналата година икономическият спад в еврозоната достигна рекордни за последните 50 години размери (-1.5%), а Германия, която поглъща близо една трета от износа на централноевропейските си съседи, се сви с 2.1% на тримесечна база, което за последно се е случвало малко след рухването на Берлинската стена. Това на пръв поглед не изглежда толкова впечатляващо на фона катастрофалния срив от 10.5% в Латвия например, но за икономика с мащаба и ресурсите на германската спадът е драматичен.

Проблемна се оказва не само зависимостта на Източна Европа от износа, но и неговият рисков профил. Две от основните експортни стоки на региона - електрониката и автомобилите, са опасно циклични. За страна като Словакия, която е водещият производител в света (на глава от населението) на автомобили и части за тях, това може да се окаже катастрофално (вижте допълнителния текст).

На въпроса на "Капитал" могат ли да направят нещо източноевропейските държави, за да избегнат краха, Катинка Бариш отговаря с кратко и категорично "не". След като търсенето за техните стоки го няма заради срива в еврозоната, няма как да се предотврати рецесията. Същевременно, посочва Бариш, правителствата в региона имат много ограничено поле за фискално маневриране и не могат да си позволят милиардни стимулиращи пакети като западните икономики.

Просто спад или катастрофа

Докато рецесията е неизбежна, пълната регионална катастрофа не е задължителна, коментира сп. Economist в последния си брой. Един от вариантите за спасение е Международният валутен фонд (МВФ), който се опитва да удвои резервите си до 500 млрд. долара. Преди дни генералният директор на фонда Доминик Строс-Кан заяви, че очаква "втора вълна" от държави, които да поискат помощ. Сред тях може да е Румъния, след като правителството в Букурещ съобщи, че до седмица ще реши дали да се обърне към МВФ.

Другата надежда за помощ е ЕС. Въпреки че Европейската комисия и Европейската централна банка до момента не показват желание да се впуснат да помагат на страни извън еврозоната, може да се наложи да променят мнението си. Австрийската инициатива за помощ за източноевропейските банки, която не бе посрещната особено топло, също може да получи импулс. Защото, ако се окаже, че европейската солидарност е дефицитна стока, когато кризата удари, накрая ще пострадат всички.

Автор: Ася Колева, Антония Тилева
Автор: Ася Колева, Антония Тилева

Доскоро Източна Европа се притесняваше, че започналата на Запад икономическа криза може да повлече и нея. От няколко дни обаче Западът осъзна, че бурята на източния фронт заплашва да го потопи още по-дълбоко. Или както се пошегува наскоро британският в. Independent, Европа отново се обедини - този път от рецесията.

Със засилването на опасенията обаче, че източната част на континента развива своя собствена криза, нараства и рискът от появата на нова разделителна линия в Европа. От това дали и как Европейският съюз ще се притече на помощ на новите си членки зависи дали през континента няма да се спусне нова завеса - този път не желязна, а икономическа. А в това, че Изтокът има нужда от помощ, вече никой не се съмнява.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

329 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    ГМ

    Абе нали бяхме остров на стабилност и космически растеж доскоро?? България, Естония, Литва - ниски данъци, квалифицирана работна ръка, чужди инвестиции, валутни бордове и нулев валутен риск.... Почти като Ирландия (която също рухна по-силно от всички) - и така нататък неолиберални клишета.

  • 2
    antonk avatar :-|
    Anton K

    Май докато гледохме в паницата на Джони, тенджурата изгоря?

  • 3
    Avatar :-|
    Gochoolu

    др.Ив. Костов днес е заявил, че той е специлист по кризите и сега е времето когато пак трябва да получи власт.

  • 4
    Avatar :-P
    Хахо

    Няма страшно просто печатарските преси ще трябва да работят на 2 смени :)
    1ва смяна за Западна Европа
    2ра смяня за Източна Европа
    3та смяна ако има други нуждаещи се от "кредит" МВФ, Европейска Банка и т.н. "уважавани" институции.
    Време е да почнем да надуваме новия балон, щото така останахме във вакума и не знаем къде да инвестираме :)

  • 5
    Avatar :-|
    К.

    Тия от МВФ-то верно бяха ми изчезнали от полезрението напоследък. С тия тяхни 500млрд дето още не са ги събрали дори къде са се юрнали да помагат?
    На едно място в света има едни 2000млрд и собственика им се чуди как да се отърве от тях без да му ги откраднат, така че който търси паре и е достаъчно сериозен да бега натам.
    Ше-ши

  • 6
    wornoxmaniaka avatar :-|
    TOYOTA

    A pa irlandtzite 6e si s4upiat krakata da glasuvat dogovora ot Lisabon.

  • opinionated

    уффф...
    sсамо папгалски преводи от необразовани писачи и още по безхаберни преводачи. според BIS българия дължи $45,000,000,000. да ги виждате инвестирани някъде тези пари? или ако се съмнявате че са откраднати, да сте чували за длъжници в такива размери? все пак трябва да е станал трансфер за да има дълг...
    ако 1 австрийска компания внесе машини за дъщерна фирма в БГ, това се появява като външен дълг. спете спокойно, не се пада по $6,000 дълг на калпак от населението.

  • 8
    Avatar :-|
    skitalo

    ниски данъци, квалифицирана работна ръка, чужди инвестиции, валутни бордове и нулев валутен риск =

    ниски данъци, (С КОЛОСАЛНА И ПОВСЕМЕСТНА КОРУПЦИЯ И БЮРОКРАЦИЯ), (НЕ ВИНАГИ)квалифицирана работна ръка, (ИЗНАСЯЩИ СЕ НА БЕГОМ) чужди инвестиции, (ПОТЕНЦИАЛНО НЕСТАБИЛНИ) валутни бордове и (ДОСТА НАД) нулев валутен риск

    Допълващи детайли: ЛИПСА НА РАБОТЕЩА И НЕЗАВИСИМА СЪДЕБНА СИСТЕМА, намаляващо и застаряващо население, социално и етническо напрежение, липса на управленска воля за промяна и повсеместно социалистическо уравниловъчно мислене...

    Илюзията свърши. ВЕчЕ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ МОЖЕ ДА ГО СКРИЕ.

    остров на стабилност.... ??

    ХММ, ПО-СКОРО В ЦЕНТЪРА НА ТОРНАДОТО.

  • 9
    antonk avatar :-|
    Anton K

    @7, opinionated, "да ги виждате инвестирани някъде тези пари? "

    Да си чувал някъде, че цените на имотите са се увеличили "малко" през последните 10 години? А знаеш ли какво става когато цените на имотите почнат да падат, а дълговете си остават едни и същи? За справка, виж икономиката на Америка ако случайно си проспал последното десетилетие.

  • skitalo до сънародниците

    Писах ви и в миналият брой, ПОВТАРЯМ ПАК:

    "
    Събудете се - в Голямата Депресия на 21-ви век сме!

    Всичко върви НАДОЛУ и ще е така поне още няколко години.
    Елементарна идея за онези които имат поне 4-5000 евро:
    купете си злато и чакайте!

    За да не съм голословен:
    купих злато тук:

    http://www.bullionvault.com/#SKITALO

    на $780/унция края на ноември миналата година. Днес цената е $941/унция.
    20% за 2.5 месеца. При това цената тепърва ще расте. Отделно еврото тепърва има да се обезценява, най-вероятно ( а с него и лева).

    Фирмата по-горе има дневен одит и златото е на ваше име в трезори в Цюрих, Лондон или Ню Йорк (бих ви посъветвал да изберете Цюрих)

    Айде живи и здрави! "


    Актуализация: $1004/унция днес.


    НИКОЯ ВАЛУТА НЯМА ДА ВИ СПАСИ - ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ ПЕЧАТАТ!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK