Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 20 фев 2009, 18:29, 2217 прочитания

Без реформи към ... опозиция

Промените дават повече шансове за преизбиране, отколкото харченето на пари

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Чувал съм твърдението, че демократичните страни не могат да правят големи реформи. Някои дават пример с Китай, където комунистическата партия е на власт и няма избори, но се правят силни пропазарни реформи, които осигуряват високи темпове на икономически растеж. Други дават примери с Чили, където сериозни реформи бяха проведени при режима на Пиночет и тези реформи осигуриха високи темпове на икономически растеж.

Ново изследване* показва, че горното твърдение не е вярно. Дори е обратното - демократичните страни правят повече реформи и имат по-големи стимули за това.


Демокрация и реформи

От една страна, политиците в една демократична страна имат стимул да правят реформи, които увеличават икономическото благоденствие и подобни действия биха подпомогнали тяхното преизбиране. От друга страна обаче, една реформа може да носи краткосрочни загуби и да е болезнена за някои групи от обществото. Макар че в дългосрочен план носи благоденствие. Това може да е причина реформи да не се правят (мандатите на демократичните политици са 2-3-4-годишни и може и да не дочакат дългосрочния план).

В допълнение - демокрациите дават повече възможности за протести и влияние върху политиците, отколкото авторитарните режими. Демокрациите също дават възможност за изграждане на силни и независими секторни и неправителствени организации, които имат възможност да пречат на реформи, които не им харесват. При демокрациите също вземането на решения е разделено между различните власти и противниците на реформите могат по-лесно да се намесват.

Авторитарните режими имат по-малка необходимост да се съобразяват с общественото мнение или с групи по интереси, не се явяват на избори и са на власт дълго време. Изглежда сякаш те по-лесно могат да правят реформи с дългосрочни позитивни ефекти, отколкото политиците в демократични режими, които трябва да се съобразяват с избирателния цикъл.



Авторитарните режими обаче също имат проблеми. При тях не работи обратната връзка с обществото и съответно вероятността да се избере най-добрият дизайн на реформи е по-малка. Авторитарните режими не мислят за преизбиране и съответно не е съвсем ясно защо те биха се занимавали с реформи, които да увеличат благосъстоянието на гражданите.

Използвайки класацията на Световната банка "Правене на бизнес" като индикатор за реформаторския процес в 147 страни по света и данни за нивото на демокрация от "Фрийдъм хаус" и други източници, авторите стигат до извода, че наличието на демокрация увеличава вероятността да се правят реформи. Демократичните режими имат между 16% и 40% по-голяма вероятност да извършват реформи отколкото авторитарните.

Реформи и избори

И все пак как демокрацията насърчава политиците да правят реформи? Светлина по този въпрос хвърля ново изследване, публикувано от Европейската комисия**. Авторите му използват данни за изборите и структурните реформи в 21 страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и се опитват да разберат дали реформаторските правителства имат по-голям шанс да бъдат преизбрани в сравнение с нереформаторските. Те стигат до няколко извода:

1 Не е вярно, че реформаторските правителства по-често губят изборите, след като направят реформите. Политиците, които правят реформи, имат големи шансове за преизбиране.

2 По-голям шанс за преизбиране имат реформаторски правителства, когато нуждата от реформи е голяма (например, когато избирателите смятат, че положението е нетърпимо).

3 По-голям шанс за преизбиране имат правителства, които правят реформи при ускоряваща се икономика (т.е. добре е да се използват добрите времена за правене на реформи).

4 По-развитите финансови пазари също подпомагат реформаторските правителства, тъй като реагират веднага и издърпват ефекта от реформите към настоящето.

5 По-голям шанс за преизбиране има при извършване на реформи, когато делът от БВП, който правителството преразпределя през бюджета, е голям.

Като цяло политиците трябва да забравят оправданието, че не правят реформи, защото избирателите не оценяват усилията им. Фактите показват, че реформаторите не губят изборите заради проведените реформи.

Българският опит?

Ситуацията в България благоприятства извършването на реформи. В България обаче политиците масово вярват, че който върши реформи бива наказван от избирателите. Затова в годината преди избори не само не се вършат реформи, но дори не се говори за тях, от страх да не се изплашат избирателите. Особено характерно е предизборното харчене, тъй като управляващите винаги се опитват да спечелят избори с популистки държавни разходи точно преди изборите. Интересно е, че в България няма правителство, което да е останало на власт втори мандат, т.е. доказва се тезата, че популистките предизборни харчове не решават изборите.

Може би е дошло времето политиците в България да осъзнаят, че реформите не пречат на техните шансове за преизбиране, а дори напротив - могат да ги увеличат. В същото време трябва да се забравят твърденията, че демокрацията не може да донесе реформи и просперитет (и да се избяга от носталгията по авторитаризма). Демокрацията осигурява много големи възможности за постигане на по-голямо благосъстояние на обществото, които може и трябва да бъдат използвани.

* Mohammad Amin and Simeon Djankov, 2009, Democracy and Reforms, CEPR Discussion Paper No. 7151

** Marco Buti, Alessandro Turrini, Paul Van den Noord, and Pietro Biroli, 2008, Defying the 'Juncker Curse': Can Reformist Governments Be Re-elected?, European Commission,Economic Papers 324 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места 1 ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 413 прочитания

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% 4 KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 3197 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Не е нормално в България да има 440 болници

От обществения фонд очакват дефицит

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10