С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 20 мар 2009, 14:35, 3687 прочитания

Твърде дълга и твърде лична реформа

Промените в МВР винаги са правени за обслужване на политическата класа и министрите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Ако се направи равносметка на всички реформи в България в годините на прехода, ще се окаже, че МВР е най-реформираното министерство. В общи линии обаче основните промени, които са правени са в начина на неговото управление.

От началото на промените до днес са приети три различни закона за МВР, които от своя страна са променяни десетки пъти. Така една от основните структури за национална сигурност и обществения ред в държавата не успя да намери покой, а се луташе от промяна в промяна. Причината? Твърде много власт и информация, която всеки политик искаше да използва. МВР така и не успя да загърби тоталитарното си поведение, а неговите органи - репресивния си манталитет.


Първият закон за МВР беше приет през далечната 1991 г. Тогава министър е адвокатът Христо Данов - наричан със симпатия от полицаите Дедето. Той е построен на идеята за децентрализацията, за да се избегнат алюзиите, когато МВР беше главният силов апарат на БКП. Основната му цел беше да се успокои обществото, че с миналото е свършено. Въпреки това вътрешното министерство остана огромен военизиран мастодонт с най-различни функции, наследени от комунизма. И така до днес.

Според този първи закон министерството се управляваше от министър - политическа фигура, главен секретар и секретари. Това трябваше да внуши на обществото, че МВР се ръководи от професионалисти, защото секретарите трябваше да имат задължително стаж от поне 5 години в системата на МВР. Въпреки че характерът на престъпността се променяше и нямаше никакво значение колко време опит имаш в милицията и службите на Държавна сигурност. Т.нар. професионално ръководство, което в онези години управляваше министерството, често разпъваше чадър върху свои бивши колеги и приятели, политически съратници, които бяха част от частни силови структури или нарушители на действащото тогава югоембарго.

Голямата промяна



дойде през 1997 г., когато СДС заяви, че ще извоюва "държавата от престъпността". Тогавашният министър Богомил Бонев изработи тотално нов закон за МВР, който централизира системата на МВР и я политизира. При управлението на СДС влязоха в употреба политическите кабинети, които се състояха от министъра и неговите заместници като политически лица. Идеята тогава беше, че управляващите трябва да носят своята отговорност като партия за обещанията, които са дали и които трябваше да реализира. Остана само фигурата на главния секретар, чиято задача беше да бъде професионалното ръководство на министерството.

Така в МВР влязоха политиците и оставиха вратата отворена за своите спонсори, често зависими от организираната престъпност. Това отново превърна желанието за промяна в полуреформа. И тъй като в МВР е концентриран целият репресивен и информационен ресурс на държавата и Бонев и министърът на НДСВ Георги Петканов и бившият МВР шеф Румен Петков пожелаха да запазят цялата власт. МВР си остана същият онзи октопод с много пипала от несвойствени задачи, но който позволява да се дърпат задкулисно конците и да се употребява срещу политическите опоненти. Затова скандалите и течът на информация към политическите централи и представители на престъпността продължава с цяла сила.

Желанието за тотален министерски контрол предизвика и редица скандали между вътрешните министри и главните секретари, както този между Георги Петканов и ген. Бойко Борисов през 2003 г., когато министърът вкара в парламента промени в закона. Желанието му беше да ограничи властта на професионалното ръководството на МВР в лицето на главния секретар. После главният секретар се скара по същата причина и със следващия министър - Румен Петков. В крайна сметка Борисов напусна и влезе в политиката.

Интересно наблюдение споделя бившият съветник по националната сигурност на президента Георги Първанов в периода 2002-2006 г. - Николай Слатински, по повод третия приет закон на МВР- този на Румен Петков през 2006 г. Според него всеки закон на МВР е копие на своя министър и отразява неговия характер - децентрализираният закон на Христо Данов (1991-1992 г.) показва диалогичността му и умението да координира компромисно службите в МВР. Същият този закон дава сериозни дефекти при слаби министри като Виктор Михайлов (1993-1995) и Любомир Начев (1995-1996) и издържа трудно при Николай Добрев (1996-1997), но не е достатъчен за Богомил Бонев (1997-1999). Профилът на Бонев е нещо средно между политик и полицай, който искаше "свръхцентрализация и свръхконцентрация на информация и власт". Затова стана необходим чисто нов закон, който да обслужва характера на новия министър, който според Слатински покрива функциите на министър с този на главния секретар. И когато на практика се появи главен секретар, който иска да изпълнява своите функции като Бойко Борисов, тогавашният закон започна да пречи и Петканов беше длъжен тутакси да го промени така, че властта на професионалният ръководител на службите да бъде ограничен. Същото се повтори и със закона на Румен Петков.

Така се очертава основният недостатък на реформите в МВР - те идват твърде лично, много често и

целта им не е промяна,

а създаване на удобно статукво за употреба.

Сега реформите на Михаил Миков са поредните за МВР (виж интервюто на стр. 14 ). Идеите за промяна всъщност са взети от различните стратегии на БСП през годината за борба с престъпността от 1995 и 2005 г. Някои са дискутирани в обществото, други не. Той създаде обща шапка на всички полиции и отдели професионалното от политическото ръководство, като даде повече ресурс в ръцете на генералния секретар. Нещо като генщаба в армията и министерството на отбраната. Какъв е ефектът, ще се разбере по-късно, ако следващите управници не решат да спрат промяната.

Проблемът на Миков, е дефицитът на време. Това е другият недостатък на правените промени през годините във вътрешното министерство. Управляващите партии се сещат за това по средата или в края на мандата си и оставят недовършена работа за следващите, които вземат властта. Те естествено имат други виждания по въпроса, зачеркват всичко и започват отначало.

Главният проблем на всички извършени промени в МВР е, че те идват "спонтанно" и лично, а не дългосрочно и не са плод на многогодишна и принципна визия за функцията на МВР. Макар че от началото на 90-те години се говори за цялостна стратегия за правораздаването, вътрешната сигурност и реформиране на МВР и специалните служби, нито едно управление не успя да я изгради и реализира. За съжаление прогнозите не са оптимистични.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1084 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 814 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Трудното сбогуване с милицията

Тихомълком Михаил Миков започна реформа, която може най-накрая да върне вътрешното министерство в настоящето

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм