Близък до организацията политолог твърди, че "там е невероятен купон, но в същото време всички имат изключително сериозно отношение към професията. Младите са много интересни. Не са случайни и не са повърхностни. Те са невидими, а правят фундамента на тази партия."

В този брой качваме на сцената част от тях. Те са Петър Москов, Даниел Митов, Прошко Прошков, Ивайло Йонков, Христо Ангеличин и Петър Николов.

Общите неща между тях са много: Приятели са. Всичките са софиянци и носят градския дух. Генетично "сини", образовани, пътували. Смятат, че политика се прави преди всичко от морални хора. Уважават институциите, колкото и да не им харесва пълнежът им в даден момент. Употребяват често "кауза" и "проект". Но най-вече чувстват ДСБ не толкова като партия, колкото като общност, кристализирала около определен тип биография, ценности и поведение.

Христо Ангеличин (35 г.), член на софийското ръководство на ДСБ, общински съветник

Единственият, който настоява разговорът да се води на "ти". Моментално познава, че това, което звучи в кафенето (недалеч от рождената му къща на "Дунав" и "Московска"), е Мейси Грей.

Представя се сбито така: "Половин арменец съм. Радва ме свободата във всичките й форми. Предпочитам, когато не съм на работа, да не говоря за работа. Обичам всякакви спортове. Живея под наем, чета основно по интернет, телевизорът ми е със стайна антена, карам 16-годишна "Мазда". Всичките ми приятели са женени, аз не съм."

Христо Ангеличин е бакалавър по икономика и магистър по финанси и банково дело. Поживял е малко в Америка, където били много впечатлени от умението му да държи поялник и да разчита схеми (спомен от Техникума по електроника).

Казва, че е генетичен седесар. Първият координатор на ДСБ, тръгнал със собствената си кола да обикаля страната, за да прави структури. "Случвало ми се е да отида в някое затънтено място и да питам кой тук си купува вестник "Седем". Оказва се, че пристигат две бройки си ги купуват еди кои си хора. Аз ги намирам, хващам ги по пижами късно вечерта, говоря с тях, те се съгласяват или не се съгласяват и така. На координаторите тогава се падаше задачата да намерят читави хора, които са лидери на мнение в общините си и могат да концентрират около себе си някакъв положителен вот".

Опитът му като търговски директор в една немска фирма го е довел до следния извод: "Политиката и реалният сектор са представителна извадка на обществото, в което живеем. Има почтени хора, има точни хора, има хора, които държат на думата си и други, на които не може да се разчита. Има си хора, корумпирани като натюрел, и хора, които са чисти. Навсякъде има свестни и несвестни. Въпросът е процентно къде свестните са повече и дали те взимат решението в крайна сметка."

N.B. Нещата му се случват, без да планира.

Ивайло Йонков (40 г.), общински съветник, председател на ДСБ "Лозенец"

За миналото му на "калпазанин" в 40-о основно в "Лозенец" и после в 7-а гимназия на "Шишман" свидетелстват белег на веждата и три позараснали дупки на ухото. Луд по AC/DC, самият той китарист и купонджия. "Много бой съм ял навремето от милицията, заради Ей Си Ди Си." На 28 май отива с тайфа на концерта в Атина.

Страхува се от посредствеността. "Идвам от семейство, в което всички са били царски офицери. От малък бях възпитан, че човек трябва да бъде свободен, като свободата не означава да не поемаш ангажименти."

Има диплома по маркетинг и специализация "Борси и борсова търговия". Преди да се посвети на политиката, Иво Йонков е живял в САЩ, после се е занимавал с бизнес: "Бях представител в България на няколко американски фирми в сферата на подаръците." Днес за бизнеса се грижи жена му. "Ако някой иска да прави пари, да отиде в бизнеса. Не ти е място в политиката, ако си бизнесмен. Предпочетох политиката, защото ми дава самочувствие, че съм полезен."

Убеден е, че в България съществува ос на злото - всички бивши структури на ДС. "Това е най-най-най-големият проблем: Гоце, Любен Гоцев, генералите, синовете им. Те държат 95% от финансовия ресурс, държат 95% от медиите... така се е сраснало всичко, липсата на съдебна система и сигурност, липсата на справедливост, липсата на чест и достойнство у хората…"

Но за това, че колите не спират пред пешеходците, не са виновни политиците. "Просто в България липсва уважение към индивида, към личното пространство."

Може да обясни човешки защо навлизаме в мегакриза. "Повишаването на такса смет например е абсолютно неправилно политически и икономически. Парите са стока, а тази стока я няма. Последното, което ще направи един човек в условията на криза, е да си плати данъците. Трябва да останат пари в хората и предприемачите."

N.B. Прекарал е няколко години от живота си в игра на "Цивилизация" и съветва всички политици да направят същото - да пробват виртуално как биха се справили с една държава, преди да експериментират на живо

Петър Москов (38 г.), член на националното ръководство на ДСБ, общински съветник в София

Старши асистент в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение към "Св. Анна". На срещата идва след тежко 12-часово дежурство. Казва, че един от трите имиджмейкърски съвета, който често му дават преди телевизионно участие, е да стои с вдигната глава, буквално, за да не си личат "бруталните сенки" под очите му. Другият съвет е да не облича пепит, третият не помни.

Не помни също да е живял на място, различно от софийската улица "Хан Крум" (с изключение на периодите, когато е специализирал във Франция, Великобритания, Испания и САЩ).

Интелектуален уклон. Възможно обяснение - майка му Емма Москова познаваме като министър на културата в правителството на ОДС (1997-2001), а режисьорът Теди Москов е негов братовчед. "С Теди вчера говорихме за последно. Общуването започва с: "Как сте, вашта мама костовистка?"

"Причината да съм част от ДСБ е желанието ми да живея в наистина подредено общество. Може да ви звучи битово, но от някаква гледна точка целта на всеки политически проект не би трябвало да бъде друга."

Неговият антикомунизъм е "родов, биогенетичен", но това не му пречи да уважава "способността на БСП да поддържа тази си крупност".

Смята, че само тежко разочарование и чувството за загуба на една нация може да докара Обама на власт. Защото новият американски президент е дал неизпълними обещания.

"Моята професионална среда по условие е свързана със сериозен поглед върху света. Аз и колегите ми през професията познаваме значения на думата "отговорност", за които сериозна част от хората, които се занимават с политика не подозират."

Твърди, че все повече българи са склонни да излязат от резигнация и да заявят конкретно какво искат и това е добър знак. Но не приема разширените очаквания към политиката въобще. "Тоест през политиката, през политическия процес човек не може да реши индивидуалните си проблеми. Не може да промени собствения си живот. Това зависи от самия него. Политическият избор може да го приближи или отдалечи от възможността да има общи правила, които важат за всички, пък оттам нататък, който колкото може."

N.B. Пуши много. Заклет фен на "Арсенал".

Даниел Митов (31 г.), заместник-председател на ДСБ, изпълнителен директор на фондация "Демокрация"

Избрал е маса в дъното на задимения бар. От седящата в съседство водеща на "Море от любов" го дели единствено неговата чанта, "в която има всичко, без досиета". Капучиното пристига, Даниел се усмихва любезно, разговорът може да започне. В следващия час той ще се държи все едно е в студиото на "Панорама", абсолютно незасегнат от артистичната глъчка наоколо.

Темите, в които се чувства най-удобно, са външната политика и международните отношения. Учил е политология в СУ и европейска интеграция в Италия.

За Джордж У. Буш примерно е на по-различно от общоприетото мнение. "Той беше поставен в много трудна ситуация като президент. Не бих го обвинил за войната в Ирак, по-скоро бих обвинил баща му за това, че, освобождавайки Кувейт, не продължи към Багдад и не свали Саддам Хюсеин тогава."

Преценява поведението на Европа при започването на войната срещу тероризма като неадекватно. "Ролята на новите страни членки от Централна и Източна Европа е да балансират външната политика на ЕС и да поддържат много по-силна трансатлантическата връзка, така че да балансират позициите на Франция, Германия, на моменти на олевяла Испания дори."

Ние, смята Даниел, страните, излизащи от живот в сферата на руския империализъм, сме запазили инстинкта си да разпознаваме успешно тоталитарните подходи. "Това, което изнася Русия, не е само петрол, газ и капитал. С руския капитал се изнася и начинът, по който функционират руските институции. А там отношенията са на базата на корупция." Затова трябва да оформим политиката на ЕС по начин, който не толерира авторитаризъм, погазване на човешките права, гражданските свободи.

Развитието на Даниел Митов е поредица от спечелени конкурси. "Много обичам да чета, да се занимавам с неща, които ме увличат, и те винаги са свързани с обществените взаимоотношения. Ето защо, ако не се занимавах с политика, щях да се занимавам с нещо близко до нея - неправителствени организации, граждански каузи."

Пояснява, че защитата на гражданската кауза е политическо действие, но заради негативната конотация на думата "политика" в България хората разграничават политическо от гражданско.

Той е вярващ и смята, че "моралът е задължително условие по пътя на постигането на някакви цели".

"Ако имам някаква лична цел в политиката, тя е да върна нещо от духа на деветдесетте години, когато имаше ясни политически граници, кауза и проект - дневен ред, зад който заставаха всяка политическа партия и всеки политик. Имаше истински сблъсък на идеи, а не PR техники и купуване на гласове като днес."

N.B. Израснал е в полите на Витоша, между "Павлово" и Бояна

Петър Николов (29 г.), член на софийското ръководство на ДСБ

В неговата идентичност (старо градско семейство, майка лекар, баща художник, детство, преминало между "Цар Борис", "Алабин" и "Денкоглу") голяма порция се пада на Класическата гимназия за древни езици и култури. "Хуманитарното знание, познанието на историята позволява на човек да има истински политически поглед, да разбере как функционира обществото, да дефинира национален интерес, да знае какви цели трябва да се поставят, кога се правят компромиси и кога не." Намира, че общото между НГДЕК и ДСБ е тяхната естествена елитарност.

Завършил е политология, докторант по история в НБУ. Изследва генезиса и историята на българския консерватизъм. Привърженик на правилата и изчистените концепции. Смята, че ДСБ са консерваторите в България, и изброява трите кита на консервативната политика - капитализмът, патриотизмът и църквата. Самият той е противник на узаконяването на съжителството, противник на гей браковете, "за абортите съм на леко по-балансирана позиция, но отново съм критичен".

В перспектива вижда себе си като член на парламента. "За мен парламентаризмът има специфично очарование. За жалост в България депутат е мръсна дума. Аз харесвам дълги политически кариери, дълга писта, присъствие в политиката, а не да се появиш и да изчезнеш."

Иска да постигне в политиката това, което един друг възпитаник на Класическата гимназия, Явор Гърдев, направи в киното с "Дзифт".

Дотам планира да стигне с принципност и на велосипед - любимият му начин на придвижване.

N.B. Телефонът му звъни с "Кой, кой" - повтореният натрапчиво около 20 пъти въпрос на Иван Костов към управляващите по време на парламентарен контрол, който някой е превърнал в рингтон. Кой?

Прошко Прошков (34 г.), член на софийското ръководство на ДСБ, кмет на "Лозенец"

"Тая работа е преди всичко човещина. Най-тежкият ми ден в седмицата е приемният. И то не защото влизат хора и говорим за проблеми, а защото не мога да реша 80% от тях."

Името му идва от "прошка". Кръстен е на дядо си, който през 30-те години срещнал бъдещата си жена в Търговската гимназия в "Лозенец". "В семейната ни история преобладават предприемачите и това да опрощават дългове на свои партньори е било практика. Самият аз прощавам неволните грешки, но не бих простил арогантност, некомпетентност, мързел и лицемерие."

Чувството му за хумор пробива още в първия телефонен разговор - Прошко се радва, че го търсят в качеството на ново лице, защото напоследък се чувствал като други части на тялото.

"Най-големият проблем, който наистина ми носи морална тежест, е, че не мога да бъда гарант за нито едно нещо. И ми е омръзнало хората да ме питат: добре, защо ви избирахме тогава, след като вие не сте оправомощени да свършите това или онова."

Той се съгласил въобще да се кандидатира с мисълта, че парламентът ще направи обещаната крачка и ще промени нещо в законодателната уредба, така че да се върви към децентрализация и възможност районите сами да взимат някакви решения или да провеждат определен тип политики. Става точно обратното - избраните за пръв път лично от жителите, а не назначени кметове на район се оказват с още по-здраво вързани ръце.

В подобна ситуация почти единственото, за което има свободата да се погрижи, е администрацията и обслужването. В тази сграда едва ли някога преди са се чували думи като "фронт офис", "уебсайт", "софтуер" и "дигитализация". Общината, която само допреди година не е имала система за финансово управление и контрол, днес е сертифицирана по ISO за административно обслужване, "тоест покрихме критериите за ниво, качество и прозрачност на услугите".

Направеното за една година включва още огромно количество ремонти на училища и детски градини, шест нови площадки за игра (две от тях, на ул. "Миджур" и на пл. "Велчова завера", имат специални съоръжения за деца с увреждания), граждански обществен съвет с участието на жители от квартала, НПО и студенти по архитектура, два публични отчета пред хората от "Лозенец".

Прошко Прошков е инженер, приложната математика му е слабост (заедно с децата, музиката и немската бира). Живял е в Германия повече от 4 години ("работех по проекта на Deutsche Bahn, оптимизиране на транспорта, симулационни модели, проектиране на софтуер") и, по всичко личи, би могъл да продължи да го прави.

"Но аз съм от "Лозенец" и искам, като мине време и вървя по улиците, да срещам добро отношение. Просто един от тях, който се опита нещо да свърши."

N.B. За 15 месеца на кметския пост е отслабнал с 25 кг.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала