Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Светлина в края на оптичния кабел

Държавата и бизнесът създадоха Национална програма за развитие на широколентовия достъп в България

България е единствената страна, членка на Европейския съюз, която все още няма програма за развитие на широколентовия достъп*. Проникването на високоскоростен интернет в страната ни е едва 9.5% - най-ниското ниво в ЕС, където средното е 21.7%. Според европейските стандарти, този показател е критерий за нивото на развитие на съответната държава. Програмата за стимулиране на комуникационната инфраструктура и бъдещото й осъществяване са основа за прогрес на населението, бизнеса и държавната администрация.

Добрата новина е, че има потенциална възможност в обозримо бъдеще да бъде направено нещо в тази насока. На 20 март тази година Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) публикува проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България. За изготвянето й обединиха усилия частният сектор, неправителствени организации и представители на държавната администрация (виж каре Задругата).


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    den_zuk avatar :-|
    den_zuk

    основната причина да има "слабо" проникване на пазара на широколентов нет в страната е че във "въпросната" страна пазара е твърде разтеглива величина и на никой от големите провайдъри не му се рискува с големи инвестиции за вземания под въпрос....тоест логиката е - има ли вятър разгъваме платната, ако няма плуваме по течението.от цялата работа може би страда потребителския пазар, ама като се замислите че тук малко хора са склонни да плащат дори за телевизия то какво остава за друго.плюс това пазара е много разпокъсан и няма толкова големи че да покрият навсякъде, всеки си гледа интереса но на дребно.това най-ясно си проличава при съпорта - урок който българските нет-доставчици още не са научили добре.

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    ох...
    • - 1
    • + 5

    До кога, бе! Че ДАИТС са некадърни, е ясно отдавна. Нищо, че част от подчинените на Вачков знаят за какво става дума, и разбира се - бизнеса, който продава интернет. Уж Статев е умен, и ИКТ клъстера, нищо, че не е клъстър, има уж добри специалисти, а приказват врели-некипели. Но защо Капитал и в слуачая Асен толкова лековерно, чак странно, вярват на безсмислени данни. И правят още по-безсмислени стратегии. Айде да смятаме. Според разнообразни оценки на достъпа до интернет около 35 до 55% от хората в страната имат достъп до интернет. Хайде да ми намерите и 1000 човека, дори 100 - които да са на скорост под 144 kb/s. Широколентовият достъп в страната ни е по-добър - и като покритие и като цена (е, за съжаление, не като качество) от много европейски страни. Дори да допуснем, че по селата няма широколентов достъп, пак сигурно 80% от потребителите ще имат броадбанд. Дори при долната граница, това означава поне 20-24% - два пъти и повече. Да не говорим, че реалните оценки са за около 40% броадбанд, вкл. не малка част 3G. Забравете за компютър в къщи, забравете за иЦентровете. Мислете с главите си и питайте доставчиците. Вижте данните за оборотите на доставчиците в КРС, сметнете по средната пазарна цена. Вижте офертите. Къде за бога сте видели някой да продава нещо, което не е броадбанд? И кой ще го купи? След като БТК практически не го поддържат вече? Боже! Целият юруш на маслините е, заради едни пари на ЕК за броадбанд. Ами естествено, че в Гърция е ужас и Румъния. И в някои места няма и няма да има скоро оптика и не могат да си представят модела на LAN. А перачницата иЦентрове я забравте. Какъв броадбанд през тях бе хора. В някои градове хората, дето работят в пощата, дето е иЦентъра не знаят, че работи и си мислят, че е още затворен - от началото на мандата. Да не говорим, че нямаше нужда изобщо да ги правят. Ама - понеже и Никито вярваше на измислени данни и му светна, че е хубав ПР. Айде, Холън.

    Нередност?
  • 3
    bz60 avatar :-|
    bz60
    • - 1
    • + 1

    Прекалено скъп е достъпа до НЕТА за българина,както и всяко друго нещо де

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    анонимко
    • + 2

    Колко ти е скъпо? 20 лева на месец за тр пъти по-бърз от дефиницията? И къде ще намериш в Европа по-евтин нет? Това са ти 6 кутии Виктори на месец. Вижте колко са пушачите в БЪлгария и по колко пушат и ми кажете, дали е скъпо. Колко ти струва компютъра? Вижте данните за реалното навлизане на технологиите. Да не би скъпите модели телефони, дето всички имат, са по-достъпни финансово от интернета, дали се ползват всички функционалности и кое обяснява факта, че въпреки, че са по-скъпи мобилните разговори и телефони у нас, години наред, все пак имаме практически също насищане? Естествено е, че това просто не е вярно. Бинзнесът с достъп до нет се страхува, че работи на тънък лед (марж), даже често - и почти на загуба, вие ще ми говорите, че било скъпо. Идете в Гърция и вижте колко струва за какъв нет.

    Нередност?
  • 5
    kratos avatar :-|
    Kratos

    Анонимко логиката на нашего брата е следната "Щом струва пари е скъпо". А иначе а дано да успеят да го въведат този широколентен достъп в най-скоро време, че да имам нет и когато си ходя на село :) Успех!!!

    Нередност?
  • 6
    dobromir avatar :-|
    Dobri

    Модел за публично-частно партньорство? Това значи ли да вземем от фондовете и да не направим нищо?
    Модел е, ако има общини, които имат разбирането, че е нужно за бизнеса. В България кметовете разбират понятието "бизнес" като втора черна каса - имаме нужда от пари - бизнеса, ще правим културка - бизнеса.. Широколентовият достъп освен технология е и философия. В настоящия момент философията е, съществуващите оператори да спрат да губят от монополистите по веригата.
    Сменете регулатора и ДАИТС. Тогава може и Броудбенд да направите!

    Нередност?
Нов коментар