Светлина в края на оптичния кабел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Светлина в края на оптичния кабел

Светлина в края на оптичния кабел

Държавата и бизнесът създадоха Национална програма за развитие на широколентовия достъп в България

Асен Георгиев
3638 прочитания

© Shutterstock


България е единствената страна, членка на Европейския съюз, която все още няма програма за развитие на широколентовия достъп*. Проникването на високоскоростен интернет в страната ни е едва 9.5% - най-ниското ниво в ЕС, където средното е 21.7%. Според европейските стандарти, този показател е критерий за нивото на развитие на съответната държава. Програмата за стимулиране на комуникационната инфраструктура и бъдещото й осъществяване са основа за прогрес на населението, бизнеса и държавната администрация.

Добрата новина е, че има потенциална възможност в обозримо бъдеще да бъде направено нещо в тази насока. На 20 март тази година Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) публикува проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България. За изготвянето й обединиха усилия частният сектор, неправителствени организации и представители на държавната администрация (виж каре Задругата).

Основна цел според документа е до 2013 г. 100% от населението на страната да има достъп до компютър и интернет на не повече от 20 км от дома си. След четири години всички жители на големите градове пък трябва да могат да използват интернет в рамките на населеното място със скорост 10 mb/s, a 90% от живеещите в средноголемите градове да могат да сърфират с 6 mb/s отново в рамките на населеното място.

Предвидени са и конкретни мерки за насърчаване на развитието на широколентовия достъп. В големите градове се разчита на частния сектор за изграждане и развитие на мрежата. В средноголемите градове ще се работи за доставяне на високоскоростна връзка за нуждите на държавните ведомства и обществените институции (училища, кметства, читалища и т.н), както и за изграждане на безплатни безжични зони около обществени и административни сгради. Най-много внимание е отделено на отдалечените и труднодостъпните райони, където се предвижда да се работи за осигуряване както на директен достъп до интернет, така и на обекти, подобни на съществуващите и днес иЦентрове.

Готови, старт

Стратегията ще бъде внесена за гласуване в Министерския съвет (МС) най-рано в средата на месец май. До 20 април заинтересувани представители на фирми, институции или частни лица, могат да изпратят на ДАИТС своите препоръки за допълването й. Приемането на стратегията обаче е първата крачка към осъществяване на целенасочена политика по отношение на широколентовия достъп в България. След това ДАИТС ще трябва да направи подробна програма, базирана на детайлни анализи на телекомуникационната инфраструктура по райони и населени места. Според Петър Статев, председател на "ИКТ Клъстер" (неправителствена организация, участваща в инициативата за развитие на широколентовия достъп), ако след изборите правителството подкрепи идеята, е напълно реално преди края на 2009 г. да се организират първите търгове за изграждане на широколентова инфраструктура в определени райони на страната. За целта обаче са необходими пари.

Финансирането

За момента има общо около 50 млн. евро от Европейския съюз, които ще могат да се вложат в изграждане на широколентова инфраструктура. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството има 20 млн. евро, които са предназначени за комуникационна инфраструктура. Условие за усвояването им е приемането на стратегията, която ДАИТС публикува на 20 март. Други между 28 и 35 млн. евро се очаква да постъпят в Министерството на земеделието по линия на наскоро приетия план за възстановяване на европейската икономика. Тези пари ще бъдат на разположение на ДАИТС и отново ще могат да се харчат само за изграждане на широколентова инфраструктура. Остава само да се намери финансиране за подробните анализи и проектирането на мрежите.

Служителите на ДАИТС не успяха да осигурят финансиране на инициативата за изготвяне на програмата за развитие на широколентовия достъп в тазгодишния бюджет. Поради тази причина бизнесът предлага алтернативен сценарий. "Частният сектор е готов да финансира началните фази (изработването на детайлен анализ и проектиране на мрежите, бел.авт.), но иска да бъде сигурен, че след това ще може да си възстанови средствата", коментира пред "Капитал" Петър Статев. По този начин не трябва да се чака следващият бюджет. "Ние, частният сектор, още сега можем да осигурим средства, но това трябва да бъде решено чрез избиране на подходящ модел за публично-частно партньорство", добавя Статев, но държавата трябва да осигури прозрачност на тези процеси. "Очакваме да влезем бързо в такава дискусия с ДАИТС и Министерството на финансите", добавя Статев.

*Широколентов достъп според терминологията на ДАИТС се нарича интернет връзка, осигуряваща едновременно гласови, данни и видео услуги. За широколентов достъп се приема такъв със скорост над 144 kb/s.

Задругата

Близо три години се работи по изготвянето на Националната програма за развитие на широколентовия достъп в Република България. През 2006 от "Мобилтел" започнаха инициативата "ITC Broadband платформа". В нея взеха участие над десет компании, две неправителствени организации и представители на държавната администрация. Проектът забуксува при изпълнението на неговата втора фаза (практическо изготвяне на документация) и буквално замря в периода есента на 2007 - средата на 2008. След това ДАИТС пое ролята на координатор на ниво създаване на държавната политика и документи, "ИКТ Клъстер" стана програмен координатор на частния бизнес и започна реалната работа по изготвянето на стратегията за развитие на широколентовия достъп. Участници в инициативата са и интегратори на информационни и комуникационни технологии като "Нокиа Сименс нетуъркс", "Ериксон" и "Алкател Лусент", както и български компании от сектора.

Какво следва?

След очакваното приемане на стратегията от МС започва същинската работа по изготвянето на детайлна програма за развитие на широколентовия достъп в България. Това са основните предизвикателства пред нея:

- да се направи прецизен анализ на телекомуникационната инфраструктура в крайградските и селските райони

- да се организират търгове за изграждане на инфраструктура по райони от страна на ДАИТС.

- да се групират общини и населени места с оглед по-голямата ефективност при въвеждането на широколентовия достъп

- да се направи работещ модел за поддържане и управление на изградените мрежи. Обмислят се варианти за отдаване на концесии в местата, където има достатъчно клиенти или да се плати на оператори, които да поддържат мрежите в райони, където тези дейности са икономически неизгодни

- да се осигурят средства от държавния бюджет

България е единствената страна, членка на Европейския съюз, която все още няма програма за развитие на широколентовия достъп*. Проникването на високоскоростен интернет в страната ни е едва 9.5% - най-ниското ниво в ЕС, където средното е 21.7%. Според европейските стандарти, този показател е критерий за нивото на развитие на съответната държава. Програмата за стимулиране на комуникационната инфраструктура и бъдещото й осъществяване са основа за прогрес на населението, бизнеса и държавната администрация.

Добрата новина е, че има потенциална възможност в обозримо бъдеще да бъде направено нещо в тази насока. На 20 март тази година Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) публикува проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България. За изготвянето й обединиха усилия частният сектор, неправителствени организации и представители на държавната администрация (виж каре Задругата).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    den_zuk avatar :-|
    den_zuk

    основната причина да има "слабо" проникване на пазара на широколентов нет в страната е че във "въпросната" страна пазара е твърде разтеглива величина и на никой от големите провайдъри не му се рискува с големи инвестиции за вземания под въпрос....тоест логиката е - има ли вятър разгъваме платната, ако няма плуваме по течението.от цялата работа може би страда потребителския пазар, ама като се замислите че тук малко хора са склонни да плащат дори за телевизия то какво остава за друго.плюс това пазара е много разпокъсан и няма толкова големи че да покрият навсякъде, всеки си гледа интереса но на дребно.това най-ясно си проличава при съпорта - урок който българските нет-доставчици още не са научили добре.

  • 2
    Avatar :-|
    ох...

    До кога, бе! Че ДАИТС са некадърни, е ясно отдавна. Нищо, че част от подчинените на Вачков знаят за какво става дума, и разбира се - бизнеса, който продава интернет. Уж Статев е умен, и ИКТ клъстера, нищо, че не е клъстър, има уж добри специалисти, а приказват врели-некипели. Но защо Капитал и в слуачая Асен толкова лековерно, чак странно, вярват на безсмислени данни. И правят още по-безсмислени стратегии. Айде да смятаме. Според разнообразни оценки на достъпа до интернет около 35 до 55% от хората в страната имат достъп до интернет. Хайде да ми намерите и 1000 човека, дори 100 - които да са на скорост под 144 kb/s. Широколентовият достъп в страната ни е по-добър - и като покритие и като цена (е, за съжаление, не като качество) от много европейски страни. Дори да допуснем, че по селата няма широколентов достъп, пак сигурно 80% от потребителите ще имат броадбанд. Дори при долната граница, това означава поне 20-24% - два пъти и повече. Да не говорим, че реалните оценки са за около 40% броадбанд, вкл. не малка част 3G. Забравете за компютър в къщи, забравете за иЦентровете. Мислете с главите си и питайте доставчиците. Вижте данните за оборотите на доставчиците в КРС, сметнете по средната пазарна цена. Вижте офертите. Къде за бога сте видели някой да продава нещо, което не е броадбанд? И кой ще го купи? След като БТК практически не го поддържат вече? Боже! Целият юруш на маслините е, заради едни пари на ЕК за броадбанд. Ами естествено, че в Гърция е ужас и Румъния. И в някои места няма и няма да има скоро оптика и не могат да си представят модела на LAN. А перачницата иЦентрове я забравте. Какъв броадбанд през тях бе хора. В някои градове хората, дето работят в пощата, дето е иЦентъра не знаят, че работи и си мислят, че е още затворен - от началото на мандата. Да не говорим, че нямаше нужда изобщо да ги правят. Ама - понеже и Никито вярваше на измислени данни и му светна, че е хубав ПР. Айде, Холън.

  • 3
    bz60 avatar :-|
    bz60

    Прекалено скъп е достъпа до НЕТА за българина,както и всяко друго нещо де

  • 4
    Avatar :-|
    анонимко

    Колко ти е скъпо? 20 лева на месец за тр пъти по-бърз от дефиницията? И къде ще намериш в Европа по-евтин нет? Това са ти 6 кутии Виктори на месец. Вижте колко са пушачите в БЪлгария и по колко пушат и ми кажете, дали е скъпо. Колко ти струва компютъра? Вижте данните за реалното навлизане на технологиите. Да не би скъпите модели телефони, дето всички имат, са по-достъпни финансово от интернета, дали се ползват всички функционалности и кое обяснява факта, че въпреки, че са по-скъпи мобилните разговори и телефони у нас, години наред, все пак имаме практически също насищане? Естествено е, че това просто не е вярно. Бинзнесът с достъп до нет се страхува, че работи на тънък лед (марж), даже често - и почти на загуба, вие ще ми говорите, че било скъпо. Идете в Гърция и вижте колко струва за какъв нет.

  • 5
    kratos avatar :-|
    Kratos

    Анонимко логиката на нашего брата е следната "Щом струва пари е скъпо". А иначе а дано да успеят да го въведат този широколентен достъп в най-скоро време, че да имам нет и когато си ходя на село :) Успех!!!

  • 6
    dobromir avatar :-|
    Dobri

    Модел за публично-частно партньорство? Това значи ли да вземем от фондовете и да не направим нищо?
    Модел е, ако има общини, които имат разбирането, че е нужно за бизнеса. В България кметовете разбират понятието "бизнес" като втора черна каса - имаме нужда от пари - бизнеса, ще правим културка - бизнеса.. Широколентовият достъп освен технология е и философия. В настоящия момент философията е, съществуващите оператори да спрат да губят от монополистите по веригата.
    Сменете регулатора и ДАИТС. Тогава може и Броудбенд да направите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK