Бяха тук, но вече ги няма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бяха тук, но вече ги няма

Икономическта криза и обезценяването на леята донесоха нови предизвикателства за българския и румънския бизнес

Ирина Ценкова, Цветелина Манолова, Букурещ
Рекордни намаления примамват купувачите в Букурещ
Лихвите по депозитите в румънските банки достигнаха 16%
Типична гледка от Букурещ, опасан в кабели
Много сгради в Букурещ очакват наемателите си
Пътят Букурещ - Русе предлага любопитни гледки по здрач
Румъния на контрастите
Румънци на неделна разходка в Русе - все по-рядка гледка
На паркинга на Метро все още могат да се видят румънски коли и автобуси
Един от русенските молове, които ще очакват търговци и купувачи
По строежите на някои молове в Русе не се работи от месеци

"Събота беше ден за румънци", с носталгия и въздишка си спомнят русенци.

От няколко месеца ежедневието и най-вече уикендите в крайдунавския град са белязани с пустота. По улиците вече не се чува румънска реч, в големите магазини и хипермаркетите гледката на препълнени колички с опаковани на едро кисели млека, салфетки, омекотители, обувки е все по-голяма рядкост. Не, румънците не са си отишли съвсем, но зад разреденото им присъствие се усеща икономическата криза. Периодът на благоденствие, който за русенци съвпадна с влизането в ЕС преди две години и наплива на хилядите румънци, прииждащи да заредят магазините си, да напазаруват или просто да се забавляват, вече е в историята. Ако в началото на 2007 г. цените в България са били доста по-ниски от румънските, сега те са почти равни или по-високи. "Едно време беше лудница, сега е по-скромно, но още идват - основно в петък, събота и неделя", обяснява млада касиерка в русенския "Кауфланд". Продавачката от магазин за дрехи на местното стъргало е още по-категорична. "Не е вярно, че има румънци. Имаше, идваха, но вече ги няма", споделя тя. Една разходка из паркинга на "Метро" в Русе в неделния следобед ни убеждава, че градът вече не е притегателна шопинг дестинация за съседите от другата страна на Дунава. Забелязват се коли с румънски номера, но няма препълнени багажници. "Тук сме просто на разходка", обяснява ни Мариус от Гюргево, който тъкмо пристига със семейството си. "Рядко идваме насам, веднъж на два-три месеца", включва се в разговора и съпругата му Лаура и добавя, че смятат да си купят някои неща, които все още са по-евтини в българските магазини.

Боледуващата лея

По-редките румънски визити на юг от Дунава всъщност имат просто обяснение - падащият жизнен стандарт. Ударена от световната криза, румънската икономика започна да се задъхва. Затрудненията доведоха до спиране и закриване на заводи, много безработни и хора, които не могат да покриват задълженията си към банките. Заради световната икономическа криза румънската лея е загубила повече от 20% от стойността си през последните пет месеца. В началото на ноември миналата година едно евро беше 3.68 леи, а сега е 4.29-4.30. През седмицата Румъния се договори за заем от 13 млрд. евро от Международния валутен фонд, за да подкрепи боледуващата си икономика. Местните икономисти обаче прогнозират, че до края на годината обезценяването на леята ще продължи с бързи темпове. "Най-силно девалвацията започна да се усеща през декември и януари", каза пред "Капитал" Емилиян Енев, изпълнителен директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата. Почти с четвърт са намалели и доходите на румънците. Това се отразява не само на шопинг пътуванията в съседна България, но и на бизнеса в страната като цяло.Свиващото се потребление донесе и рязък спад във вноса на чужди стоки, което няма как да не засегне и българските фирми, опериращи на румънския пазар. "Като цяло пазарът стагнира, много български фирми се оплакват, че това прави износа им неконкурентен", казва Енев. Проблемът идва от възприетата в Румъния система на разплащане, която позволява големи отсрочки, а при бързо обезценяващата се румънска валута българските фирми на практика търпят загуби. Според търговския аташе в българското посолство в Букурещ Неделина Георгиева в края на миналата година доста български фирми са заявили, че смятат да замразят бизнес проекти в Румъния. "Всичко отрасли са засегнати. Работих със седем български фирми, от тях в момента нито една не е активна на румънския пазар", твърди Мариан Баховски, който от години живее в Букурещ и консултира български фирми. Той уточнява, че оттеглянето е станало през последните шест месеца.

Думата на бизнеса

Сред хората, замразили проектите си в Румъния, е и Димитър Маринов, който чрез фирмата си "Брандс позишън" ООД е официален представител за България на испанската мебелна фирма Don Almohadon. Маринов започва продажбата на испанските матраци в Румъния през ноември. "Веднага след първите фактури през ноември леята започна да се обезценява. И оттам дойде основният проблем - в ценово отношение вече не сме атрактивни, защото нашите цени са фиксирани в евро. В момента продажбите са слаби", разказва Маринов.

Няма точна статистика колко са българските фирми на румънския пазар в момента, но неофициално техният брой е между хиляда и две хиляди. "Основно интересът в Румъния е насочен към български хранителни стоки, а през последната година и към строителни материали", твърди Неделина Георгиева. Най-големите български износители в Румъния обаче са "Приста ойл" (моторни масла) и "Датекс" (касови апарати). От двете компании споделят за затруднения през последните месеци, макар че не са така силно засегнати, както по-малките фирми. "Обезценяването на леята стана причина оперативната ни печалба да се превърне в счетоводна загуба миналата година", казва председателят на управителния съвет на "Приста ойл" Пламен Бобоков. Подобен проблем компанията имала и на други съседни пазари като турския и сръбския, където валутите също се обезценяваха стремглаво през последните месеци. "В момента сме взели мерки и сме се хеджирали към леята, защото очакваме обезценяването да продължи", обяснява Бобоков. Според него въпреки кризата бизнес средата в Румъния е идеална и отваря нови възможности пред компаниите, които могат да предложат качествени продукти.

По-скоро позитивни са очакванията и на официалния дистрибутор на "Датекс" в Румъния, базираната в Букурещ фирма Danubius Exim. "Не ме притеснява толкова курсът на леята, колкото спадът на продажбите", казва генералният директор на компанията Надежда Ганева. По нейните думи пазарът в Румъния като цяло се е свил с 20% от декември насам. "Въпреки кризата обаче аз съм оптимист", казва Ганева. Оптимизмът й се гради на факта, че търсенето на фискални апарати трудно би намаляло силно дори и в периода на икономическа стагнация. Много фирми фалират, но в същото време и много хора, изгубили работата си, стартират собствен бизнес, обяснява Ганева. В момента Danubius Exim продава между 2000 и 3000 фискални апарата месечно, твърди тя.

Румънските шансове

Изгледите кризата бързо да си иде са минимални. Според Михай Йонеску, председател на Румънската асоциация на износителите и вносителите, румънският експорт ще се свие с около 40% до края на първото полугодие на 2009 г. Въпреки оптимизма на румънското правителство и прогнозите за минимален растеж на икономиката, Йонеску е на мнение, че може да има до 5% спад тази година. "Теоретично би трябвало ниският курс на леята да компенсира спада в износа, но на практика не е така", коментира Йонеску пред "Капитал". Заради спадащото търсене пък вносът ще се свие повече и от износа, твърди той. "Намалява търсенето на хранителни продукти, стоки за бита, бяла техника и автомобили", твърди Йонеску.

Проблем за българските стоки на румънския пазар е не само обезценяващата се лея, а и слабото предлагане. "За съжаление селскостопански продукти, които малко се произвеждат при нас, внасяме предимно от Китай, Иран и Турция вместо от България. За съжаление общото впечатление е, че България няма много какво да предложи на Румъния", твърди Йонеску.

Обратната тенденция, румънските стоки да залеят българския пазар, обаче също е малко вероятна. Румъния произвежда основно суровини, индустриални стоки и автомобили, а тези сектори са сред най-засегнатите от кризата. България е по-малък пазар и е по-непривлекателна за румънците. "Като цяло разходите за правене на бизнес в Румъния са по-високи. Румънски фирми трудно ще могат да конкурират българските производители на техния пазар", смята Емилиян Енев. По последните налични данни на икономическото министерство в София до края на ноември 2008, т.е. до началото на кризата, стокообменът между двете страни е бил 2.368 млрд. евро, а салдото е в полза на румънците. Двустранната търговия изживява истински бум след приемането в ЕС и отварянето на границата.

Дали този бум ще продължи и занапред и дали българският бизнес ще има своите славни времена в Румъния, ще зависи от развитието на кризата и стабилността на румънската икономика и леята. Хората като Мариян Баховски обаче са сигурни, че заради големия румънски пазар българските фирми рано или късно отново ще преминат Дунава.

Обратът на цените

Доскоро с по-високите си заплати румънците бяха постоянни и ценени клиенти в българските хипермаркети, където ги привличаха по-ниските цени. Проверка на "Капитал" в два големи хипермаркета в Русе и Букурещ показа обаче, че с обезценката на леята и качването на цените в България нещата доста са се променили. Литър прясно мляко например струва 1.40 лв. (3 леи) в Букурещ, докато в Русе може да се намери за 1.97 лв. По-евтини са и румънската бира и пилешко месо, а цените на продукти като хляб, брашно и олио са съизмерими с българските. Това прави неизгодно за румънците да зареждат магазините и хладилниците си от България, както правеха през 2007 г. Освен това според статистиката през януари румънците са получавали средна заплата от 1355 леи (315 евро), а година по-рано 1200 леи (324 евро). Въпреки че цените на някои стоки в Румъния са по-изгодни за българите нито по границата, нито по големите търговски центрове не се забелязват наши сънародници.

Празни молове

Оттеглянето на румънските шопинг туристи означава и много провалени надежди за русенци. Ентусиазирани от настойчивото и доходоносно гостуване в началото на 2007 г., те започнаха да градят молове, които не е ясно дали ще бъдат завършени, защото на някои от строителните площадки от известно време насам изобщо не се работи. Русе определено усеща ефектите на световната криза много по-силно от повечето големи български градове, а пет мола в град с население от 167 хиляди души стоят като тъжен паметник на излъганите очаквания. "С намаляване на този наплив на търговски туризъм тези пет мола, които започнаха да се строят в Русе, по-трудно ще намерят своите купувачи. Както и своите продавачи - фирми, които да дойдат и да закупят или наемат площи", не крие притесненията си и зам.-кметът на Русе Александър Неделчев.
Лихвите по депозитите в румънските банки достигнаха 16%
Фотограф: Надежда Чипева
Типична гледка от Букурещ, опасан в кабели
Фотограф: Надежда Чипева
Фотограф: Надежда Чипева
Фотограф: Надежда Чипева
Много сгради в Букурещ очакват наемателите си
Фотограф: Надежда Чипева
Пътят Букурещ - Русе предлага любопитни гледки по здрач
Фотограф: Надежда Чипева
Фотограф: Надежда Чипева
Фотограф: Надежда Чипева
Румъния на контрастите
Фотограф: Надежда Чипева
Румънци на неделна разходка в Русе - все по-рядка гледка
Фотограф: Надежда Чипева
На паркинга на Метро все още могат да се видят румънски коли и автобуси
Фотограф: Надежда Чипева
Един от русенските молове, които ще очакват търговци и купувачи
Фотограф: Надежда Чипева
По строежите на някои молове в Русе не се работи от месеци
Фотограф: Надежда Чипева

"Събота беше ден за румънци", с носталгия и въздишка си спомнят русенци.

От няколко месеца ежедневието и най-вече уикендите в крайдунавския град са белязани с пустота. По улиците вече не се чува румънска реч, в големите магазини и хипермаркетите гледката на препълнени колички с опаковани на едро кисели млека, салфетки, омекотители, обувки е все по-голяма рядкост. Не, румънците не са си отишли съвсем, но зад разреденото им присъствие се усеща икономическата криза. Периодът на благоденствие, който за русенци съвпадна с влизането в ЕС преди две години и наплива на хилядите румънци, прииждащи да заредят магазините си, да напазаруват или просто да се забавляват, вече е в историята. Ако в началото на 2007 г. цените в България са били доста по-ниски от румънските, сега те са почти равни или по-високи. "Едно време беше лудница, сега е по-скромно, но още идват - основно в петък, събота и неделя", обяснява млада касиерка в русенския "Кауфланд". Продавачката от магазин за дрехи на местното стъргало е още по-категорична. "Не е вярно, че има румънци. Имаше, идваха, но вече ги няма", споделя тя. Една разходка из паркинга на "Метро" в Русе в неделния следобед ни убеждава, че градът вече не е притегателна шопинг дестинация за съседите от другата страна на Дунава. Забелязват се коли с румънски номера, но няма препълнени багажници. "Тук сме просто на разходка", обяснява ни Мариус от Гюргево, който тъкмо пристига със семейството си. "Рядко идваме насам, веднъж на два-три месеца", включва се в разговора и съпругата му Лаура и добавя, че смятат да си купят някои неща, които все още са по-евтини в българските магазини.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Rumi

    Това е добре за нас, защото те взимат двойни заплати на нашите, а ни изкупуват нашите евтини стоки. Като намалее търсенето от тях няма да ни поскъпват стоките на нас и няма да храним ние чужди икономики. Това важи и за Гърците. Илюзия е, е че те са туристи. Те ни изкупуват стоките и си бягат. Същите стоки, като Кока-кола и бира имат и там, но на двоини цени!

  • 2
    Avatar :-|
    Русчуков

    Руми, откога да продаваш на чужди пазари значи да "храниш" чужди икономики? Ма много глупави тези германци и японци, да хранят половината свят. А дали се досещаш, че срещу всяка напазарувана стока стои 20% ДДС за хазната и още редица работни места?

  • 3
    Avatar :-|
    Русчуков 2

    Има обаче едни друг пазарен феномен, който интелигентните търговци осъзнават много добре. Лесните пари бързо идват, но и бързо си отиват. Пазарът се саморегулира и затваря ножицата. Колкото по-лесни парите, толкова по-бързо се задейства механизмът. Дългосрочни лесни пари няма. Само денонощният труд, разработването на нови продукти, дългогодишните инвестиции в квалификация на персонала носят дългосрочен успех. Да се надяваме, че след балоните с имотите, заемчетата, съботно-неделната търговия по границите и други мимолетни възможности за печалба повече "бизнесмени" са го разбрали и дано 1 от 100 се върнат към земята, към инвестициите в научни разработки, енергийна ефективност и т.н.

  • 4
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    Руми, ти изби рибата! Това изказване заслужава по добра съдба! Трябва да бъде съхранено за бъдните поколения!

  • 5
    Avatar :-|
    Гомър

    Ха, чакайте да видите сега Румъния, Турция, Черна Гора и Хърватска как ще пометат скапания ни роден туризъм с тяхните девалвирани валути. Хем по-евтино, хем без мръсотия и строежи. Та не Русе, най-големият ужас ще е във Варна и Бургас - дупе да им е яко там. Подозирам че след няколко месеца безработицата във Варна ще надскочи тази в Добрич например...

  • 6
    Avatar :-|
    кирил

    Русе няма да пострада чак толкова много.

    1. Града е в уникална позиция да е на 60км от Букурещ, който е много по развит пазар от София. И тези километри са по хубав път, а не тази боза като пътищата до България. Ако някой иска да пробива на Румънския пазар, естественото място от което да почне е в Русе.

    2. Обезценката на леята ще е временно. Повечето молове продължават да се строят и ще са на линия чак към края на 2010 и началото на 2011. До тогава може нещата да са различни.

    3. Русе е много повече от молове и кафенета! Града има индустия, имаме корабоплаване, добре развито земеделие и е в една от най-красивите области, която не е с унищожена природа.

    Така че не правете драми.

  • 7
    Avatar :-|
    илко

    В библиотеката в Осло има една карта с потенциалните натовски цели за атомните бомби по време на студената воина! Та Русе си беше там и се открояваше ,не заради моловете ,а предполагам ,защото е комплексен град с хората,икономиката,културата.....

  • 8
    Avatar :-|
    c

    А лодчето "Радецки",че го напраат ли "шатълче"между Русе и малечкио Париж и колко че е цуйката килото и мамалигата да га е

  • 9
    Avatar :-|
    Аз

    Капитал, толкова ли няма за какво да пишете, че почнахте да гледате в тавана и да си измисляте? Русе е един от градовете, които най-малко ще усетят кризата, защото има балансирана икономика за разлика от прехвалени градове като Варна или София.

  • 10
    Avatar :-|
    добрич

    "Въпреки че цените на някои стоки в Румъния са по-изгодни за българите нито по границата, нито по големите търговски центрове не се забелязват наши сънародници". - Абе как ще се забележат българи на шопингтурове в Румъния? Нашенците нямат пари, най бедни са в нашия град........


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK