Китайската капка

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

За 20 години в България се появиха много хора, чиито политически биографии са сбор от невероятни лупинги и траектории. И никой фатално не е катастрофирал в публичната памет. Най-много да стане клиент на някое комедийно шоу, но и това се приема по-скоро като комплимент към "самородния" му талант, дори плюс във всяка следваща изборна кампания. Лидерът на "Ред, законност и справедливост" Яне Янев не само не прави изключение, а по-скоро е безспорният лидер между владеещите политическата трансформация.

Откакто се изстреля от БЗНС-НС в свободното политическо пространство, той извървя пътя от земеделец до консерватор. Първо създаде собствена земеделска политическа формация, на която на два пъти смени името. Стана депутат в сегашния парламент от ОДС, но беше изключен от синята парламентарна група. На път е да сформира собствена депутатска група, а преди дни официално се обяви за лидер на новия десен консервативен проект за България. След едно посещение в Лондон и ръкостискане с лидера на британските консерватори Дейвид Камерън. Към идеята му засега са приобщени пет маргинални партии, но това дори не е краят.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Партийното строителство при Янев върви паралелно с антикорупционна хиперактивност. Ако някой си направи труда да сортира и изчисли кой засипва прокуратурата със сигнали за злоупотреби, ще се види, че Янев е безспорният таран. От известно време насам почти всяка "папка", която той вади, първо шумно се разказва пред медиите, после театрално се внася в Държавната агенция "Национална сигурност (ДАНС) и агентите й се втурват да действат. Нещо, което не се случва след ничии други сигнали. Справка: случаят с отнемането на допуска до класифицирана информация на бившия директор на Националната агенция по приходите Мария Мургина и последвалата оставка от нейна страна. Или среднощният арест на кмета на община Гърмен - Ахмед Башев, заради обвиненията, че разпространява радикален ислям.

Така постепенно Янев си изгради ореола на истински борец срещу корупцията, добра се до третото място по одобрение сред българските политици (по проучване на агенция "Маркет линкс") и фактът, че много от гръмките му обвинения се оказват кухи, не пречи.

Сега в парламента никой не се чуди на повишеното самочувствие на Янев. Тези, които се намират близо до него, често могат да чуят реплики от типа: "В момента съм в среща, г-н магистрат. Да се чуем малко по-късно." Разговорът на "Капитал" с Яне Янев започва с полезната "информация", че е разпоредил на юристите си да завеждат дела срещу всеки, който си позволява да клевети него и партията му. Дори да не става въпрос за клевета, редакторите в медиите са предупредени, че могат лесно да попаднат в папките на Яне. "Не е трудно. На всеки можеш да извадиш. Откритите източници са за каквото пожелаеш", казва той.



Преди папките

Пътят на 38-годишния Янев в политиката започва през 1994-та година, когато се появява в БЗНС с лидер Анастасия Мозер. За кратко време преминава през младежката организация на съюза, става член на експертния съвет, а малко по-късно и на Постояното присъствие (ръководния орган) на формацията. Земеделци, които го познават от онова време, казват: много бързо израсна, защото е много работоспособен. Според тях Янев притежава две уникални качества - умее да убеждава. Земеделци си спомнят как на вътрешните избори на БЗНС-НС за водачи в депутатските листи на ОДС за парламентарните избори през 1997 г. успява да елиминира от София-област дори Мозер, която от години е народен представител там. "Ходеше постоянно и се срещаше с хората. Не знам как ги беше убедил, но при гласуването той спечели повече гласове от Мозер", разказва земеделец. Въпреки това в окончателните листи Янев не е включен. Той разказва, че след "неблагоразумието" да победи Мозер и да бъде служебно отстранен е трябвало да напусне партията. Следва кратко пребиваване в БЗНС "Никола Петков" на Милан Дренчев и ново напускане, когато формацията не успява да вкара депутат в 38-то Народно събрание през коалицията си с ДПС (Обединение за национално спасение). Най-накрая Янев регистрира първата си собствена партия - Б.З.Н.С. Земеделци още се ядосват, че по време на една от предизборните кампании лепял плакатите си върху тези на "оригиналното" БЗНС. Този подход продължава и по-късно, когато формацията на Янев е преименувана на Национално сдружение (НС)-БЗНС - огледално на БЗНС-НС на Анастасия Мозер.

Допреди няколко години никой не гледаше сериозно на

Свръхактивността на Янев

А тя е уникална. Като лидер на извънпарламентарна партия той пусна от делтапланер листовки срещу БСП на събор на Бузлужда. По време на кабинета "Сакскобургготски" раздаваше пред парламента пакети с храна на пенсионери. Янев обаче се прочу истински, когато беше обвинен и арестуван за това, че е сложил димка на едно от заседанията на СДС в Пловдив. Сега той обяснява, че няма нищо общо с димката, че полицията и прокуратурата са го оневинили още тогава, но медийният мит е останал.

В политическите си съюзи Яне е гъвкав. По време на разцеплението на БЗНС застава на страната на Мозер срещу Георги Пинчев, въпреки че влиза в съюза през неговото крило. По-късно пак се обединява с Пинчев и така влиза в ОДС. В началото на мандата на Сакскобургготски се среща на няколко пъти с него. Но впоследствие атаките срещу царя се превръщат в кауза - няколко пъти внесе папки в прокуратурата срещу "незаконната" реституция на т.нар. царски имоти, обяви го за агент на КГБ и предизвика скандал с твърденията си, че тогавашният премиер има двойно гражданство - испанско и българско. Нищо от това не се потвърди, но и до днес темата за царските имоти влиза в политическия дневен ред. За срещите си със Сакскобургготски Янев сега казва: "Когато Стоян Ганев и проф. Чирков, с които имам добри отношения, бяха ахнали по царя, ме навиваха и аз съм ходил един-два пъти при него, но никога не съм бил сам, защото той е лукав и коварен и винаги след това ще пресъздаде нещо, което не е истина."

Малцина вече си спомнят, че за местните избори през 2003 г. Яне Янев издигна кандидатурата на Волен Сидеров за кмет на София. Двамата обявиха за основен враг тогавашния кандидат за трети мандат Стефан Софиянски и издигнаха девиза "Софиянци срещу Софиянски". Днес същият този Софиянски и партията му са коалиционен партньор на Янев в новия му консервативен проект. А за Сидеров, който също е подавал сигнали за проповядване на радикален ислям в община Гърмен, казва: "Да ме прощава, ама кой е Волен Сидеров в европейски мащаб - изолиран, отречен, нарочен политик." "Ако ти си на моето място, ДАНС и на теб ще обръщат внимание", обобщава лидерът на "Ред, законност и справедливост".

• 1
• 2
• Следваща страница » "Втори мит"