Номенклатура, наречена прокуратура
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Номенклатура, наречена прокуратура

Радикалните промени в обвинението ще останат за след 5 години

Номенклатура, наречена прокуратура

Задаващите се назначения по върховете на държавното обвинение показват, че никой няма желание за променио

6900 прочитания

Радикалните промени в обвинението ще останат за след 5 години

© Юлия Лазарова


След няколко седмици Варна ще има нов апелативен прокурор. Всъщност "нов" не е съвсем точно казано... За поста се борят три добре познати лица - сегашният заместник и многогодишен бивш зам.-окръжен обвинител Ружа Големанова и колегата й - зам. апелативен прокурор Иван Тодоров, който е на тази длъжност вече 11 години. Последният, включил се в надпреварата, е настоящият окръжен прокурор и бивш зам. военноокръжен обвинител Пламен Иванов. С две думи - заместниците искат да станат шефове, а по-малките шефове - големи.

В приемствеността на пръв поглед няма нищо лошо. Надпреварата за апелативен прокурор във Варна обаче е повече от показателна за същината на задаващите се масови кадрови промени в държавното обвинение. Старите герои на съдебната система чисто и просто ще бъдат рециклирани и използвани повторно.

За българската съдебна система това е повече от вредно. Прокуратурата има нужда от нови хора, които да разбият закостенялостта, формирана с години, и да наложат модерна политика за борба с престъпността. Налагането на такива, които са имали на разположение десетилетия, за да докажат възможностите си, не е в полза на никого. Даже напротив...

Тази година би могла да е преломна за българската съдебна система. Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да избере десетки административни ръководители - шефове на окръжни и апелативни съдилища и прокурори. Избор, който според Европейската комисия е повече от показателен за волята на българските власти да реформират правораздаването и да наложат качествени хора, които имат капацитета да провеждат политика за прозрачност и независимост.

Поименно

Примерът с Варна не е изолиран. Дори най-общ преглед на постъпилите кандидатури във ВСС показва същата тенденция на много други места. Още през януари например в Силистра има нов окръжен прокурор - Димитър Чолаков. От 1991 г. е районен прокурор на крайдунавксия град. През 2004 г., скандално известният бивш главен прокурор Никола Филчев го предложи за шеф на окръжното обвинение, но след серия сигнали срещу него Чолаков беше принуден да си направи отвод, за да възкръсне отново пет години по-късно по времето на Борис Велчев.

Във Велико Търново пък има само един кандидат - досегашния апелативен прокурор Аня Димова. В Пловдив борбата за поста на апелативен прокурор ще е между сегашния зам. апелативен обвинител Румен Боев и окръжния прокурор Андрей Атанасов (и двамата са считани за изключително близки до дългогодишния апелативен прокурор Росен Димов) и т.н. Източници на "Капитал" в държавното обвинение коментират, че тенденцията за предлагане на стари кадри ще се запази и на окръжно ниво - през следващите няколко месеца ще бъдат "сменени" прокурорите в близо 20 прокуратури в цялата страна.

Въпросът за това кой ще ръководи дадена прокуратура никак не е без значение. За разлика от съдийските шефове, администраторите на прокуратурата имат реален мандат да прокарват наказателната политика на държавата. Обвинението няма ресурса да преследва всички престъпления, извършени от всички граждани и затова от нейния ръководител зависи как (и дали) усилията ще бъдат насочвани в една или друга посока.

А за който много знае - проверка

На фона на рециклирането на стари кадри отношението към една от белите лястовици в държавното обвинение - районния прокурор на София Александър Налбантов, показва някаква реална воля за поне малка промяна в прокуратурата. Налбантов беше първият, който преди една година публикува обективен доклад за състоянието на борбата с престъпността. Извадените от него данни за разкриваемостта на престъпленията рязко се разминаваха с официалната информация, бълвана както от МВР, така и от самата Върховна касационна прокуратура. Налбантов в прав текст каза, че има реален проблем с полицейското разследване (т.нар. дознателски апарат) и че то няма капацитета да работи качествено. Тази година Софийската районна прокуратура изготви също толкова обективен доклад, в който за първи път направи съпоставка между "разкритите" от МВР престъпления и броя на реално повдигнатите обвинения (в пъти по-малко). При представянето на доклада районните прокурори са били нападнати от заместника на Борис Велчев - Валери Първанов. Александър Налбантов обаче влиза в пряка полемика с него в опит да защити подчинените си.

И още на следващата седмица СРП е обърната с главата надолу от неочаквана инспекция. Проверката прилича малко на изтъркания виц - "Защо си без шапка". Прокурорите с много дела са укорявани, че не работят бързо, а обвинителите с решени дела - проверявани за укриване на преписки, а кабинетите им - претърсвани. За проверяващите, сред които е и зам.-градският прокурор на София Роман Василев, няма абсолютно никакво значение, че според служителите на СРП Александър Налбантов е успял да създаде атмосфера, в която прокурорите могат да решават делата си, без да се притесняват от външен натиск.

Източници на "Капитал" разказват, че благодарение на Александър Налбантов от "въздействие" (от хора вътре в прокуратурата) са спасени ключови разследвания като това срещу братя Галеви. Отделно от това районният прокурор умело отклонявал обажданията (включително и от високопоставени прокурори) с искане дела срещу именити пияни шофьори да бъдат прекратявани. Поведение, което от гледна точка на реалните критерии за кариерното израстване в българската съдебна система със сигурност ще получи със слаба оценка. Ето защо шансът да видим скоро Налбантов или други магистрати като него сред кандидатите за шефски места е по-скоро незначителен.

Ноев ковчег

Случващото се по ниските етажи на държавното обвинение не е изключение, даже напротив. При встъпването си в длъжност като главен прокурор Борис Велчев направи заявка за ново начало и скъсване с мрачното завещание на своя предшественик Никола Филчев. Новият обвинител номер едно инициира масови ревизии, направи постъпки за задълбочаване прозрачността в своето ведомство. Три години по-късно обаче етажът на Върховната касационна прокуратура (ВКП) в Съдебната палата прилича повече на Ноев ковчег, обитаван от всякакви магистрати динозаври, отколкото на елитно звено за борба с престъпността. И изведнъж се оказва, че прокурори, свързани с най-мрачните и мракобесни години на държавното обвинение, съжителстват с... репресирани от самите тях колеги.

След няколко седмици Варна ще има нов апелативен прокурор. Всъщност "нов" не е съвсем точно казано... За поста се борят три добре познати лица - сегашният заместник и многогодишен бивш зам.-окръжен обвинител Ружа Големанова и колегата й - зам. апелативен прокурор Иван Тодоров, който е на тази длъжност вече 11 години. Последният, включил се в надпреварата, е настоящият окръжен прокурор и бивш зам. военноокръжен обвинител Пламен Иванов. С две думи - заместниците искат да станат шефове, а по-малките шефове - големи.

В приемствеността на пръв поглед няма нищо лошо. Надпреварата за апелативен прокурор във Варна обаче е повече от показателна за същината на задаващите се масови кадрови промени в държавното обвинение. Старите герои на съдебната система чисто и просто ще бъдат рециклирани и използвани повторно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    imigrant

    Имало едно време в България 4естни магистрати...

  • 3
    a3 avatar :-|
    аз

    ако нямаме нормална съдебна система няма да имаме и нормална икономика

  • 4
    Avatar :-|
    kriminal

    За съжаление статията само бегло намеква, къде е проблема във всеобхватното безаконие в страната. Забелязвам критики към МВР-Прокуратура в съотношение 1000 към 0,1 . Как така коментарите отнасящи се за дейността на прокуратура са инцидентни, обикновенно свързани със някой скандал или избор на личност. Предлагам на незапознатите да се информират, къде в целият процес на наказателно преследване,най лесно се прекъсва нишката.

  • 5
    Avatar :-|
    kriminal

    Най добрият адвокат е прокурора.

  • 6
    Avatar :-|
    BONGO

    ПрОКУрОрА Е СКЪП ДОЗНАТЕлЯ Е В ПЪТИ ПО -ЕВТИН А рЕЗУлТАТА ДА ОмЪрлЯТ ДОКАЗАТЕлСТВАТА Е ЕДИН И СЪЩ - ВСЪЩНОСТ НАЙ-ДОбрЕ СЕ СПОрАЗУмЕЙ ДИрЕКТНО СЪС СЪДИЯТА ТОГАВА рАбОТАТА Е ПЕрФЕКТНА!

  • 7
    Avatar :-|
    към №5

    и съдията, не го забравяй...

  • 8
    Avatar :-|
    SRP

    Всичко хубаво, само не е ясно защо е тази защита на Налбантов. СРП е една от най-забатачените прокуратури, като оставим настрана обективния факт, че е най-натоварената, организацията е под всякаква критика. Щом хора със съмнителна репутация и доходи като Руси Алексиев са на почит .... Отделен въпрос е, че не "капацитетът" Роман Василев е компетентен да проверява работата им. Дразни пристрастността на автора, който явно има приятелче в СРП, "жертва" на проверка, през какват трябва да минат всички прокурори, за да се изчисти обвинението от корумпарската клика. Впрочем, за съжаление, темата съдебна реформа в любимия ми "Капитал" напоследък се изчерпва само със СРП, просто вече доскучава, а обективен и новаторски (неподчинен на клишетата) анализ на безобразията в съдебната власт просто липсва.

  • 9
    Avatar :-(
    друг емигрант

    България няма да се излекува от проказата на комуноидите до Второ пришествие. (А то не е чак толкова далеч.) Всикчи държавни структури са проядени от червейте. Доносници и агенти на Държавна сигурност има навсякъде, и там, където вече не са нужни. "Със стари работнички нов бардак." Те това е!

  • пешо брейка

    Към настоящия момент, българската прокуратура е мракобесна институция, която убива своите кадри. Хилядите, работещи под лъскавата и фирма се занимават почти денонощно с бюрократични дивотии. Наскоро беше проведен криминален "конкурс", според резултатите от който, всеки прокурор трябва да даде около 200 лева от джоба си на фирмата на Жени Живкова за нова тога, при наличието на напълно годни стари такива. Пак по незнайни пътища беше изобретенаелектронна система за движение на преписките и досъдебните производства, която отново похарчи купища пари на данъкоплатците, за да можело работата на прокуратурата да стане по-прозрачна, както за гражданите така и за ръководителите. За отбелязване е, че болшинството от тези "ръководители" нямат и елементарна компютърна гламотност. Главнияпрокурор съвсем изчезна от дебата за развитие на прокуратурата а предстоящите назначения на ръководни кадри, очаквам да са отново в духа на комунистическата традиция. Като обобщение ми се ще да кажа, че никога в историята на дължавата България, прокуратуратане е била на толкова ниско равнище, принудена да се борисъс зъби и нокти за елементарни неща като консумативи и пари за експертизи. Тук за борба с престъпността НЕ СТАВА И ДУМА. На всичкото отгоре, правителството продължи политиката за затриване наследствието-една над сто-годишна институция, която, вярвайте ми, работеше твърде ефективно.Твърде, уви!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK