С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
52 17 апр 2009, 11:48, 6345 прочитания

Когато желанието не стига

Енергийната конференция в София рискува да мине под знака на Русия и Путин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Започващият следващата седмица "енергиен Давос" (по определението на премиера Сергей Станишев) може да завърши също толкова безславно, колкото оригиналът в Швейцария преди два месеца.

Тогава икономисти, знаменитости, претендиращи да са знаменитости, и т. н. се събраха в швейцарския курорт, за да обсъдят световната криза. От шумотевицата остана само споменът за скандала между турския премиер Реджеп Ердоган и израелския президент Шимон Перес. На 24 и 25 април в София лидерите на няколко централноазиатски страни (възможни доставчици на газ за Европа), руският премиер Владимир Путин и представители на Европейската комисия (ЕК) и САЩ ще обсъждат газовите доставки и енергийната сигурност на континента. Много вероятно е обаче никой да не разбере за сигурността, но за сметка на това всички да критикуват България какво е искала и какво не е постигнала и кои точно точки от съвместната декларация са били зачеркнати или добавени от Москва. Всъщност според дипломатически източници пристигането на Путин в София зависи от това доколко руските желания са отразени в декларацията.


Въпреки съмненията за смисъла на конференцията, провеждането й не е самоцелно. От срещата може и да има полза, ако се случат няколко неща: България си извоюва (или по-скоро спечели достатъчна подкрепа за) правото да транспортира газ независимо от "Газпром" по тръбопровода "Южен поток", където всъщност е акционер; гарантира си вниманието на лидерите от Централна Азия и прокара две важни тези - че енергийните договори са толкова стратегически, че не може да бъдат секретни и че енергийната сигурност означава не само диверсифициране на енергийните трасета, но и разнообразяване на доставчиците на енергия (с други думи, намаляване на зависимостта от Русия).

Изгледите тези неща да се случат обаче не са обнадеждаващи. Вместо това има риск (по израза на представител от кабинета на президента на ЕК Жозе Барозу) форумът в София да се превърне в "срещата за "Южен поток", а "сцената да бъде окупирана от един от участниците", т.е. Путин.

Опитахме, но Москва...



Това, което кара ЕК да се съмнява в организираната от България среща, е, че тя беше обявена точно след като София се обвърза с руския проект "Южен поток". Впечатлението е, че европейските институции нямат големи очаквания към форума. Доказателство за това ще е знаковото отсъствие на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс. Събитието не е и в дневния ред на Хавиер Солана, върховният представител на ЕС за външната политика, въпреки че след срещата си с премиера Станишев в края на март Солана намекна, че планира да приеме поканата за участие. В дирекция "Енергетика" на ЕК коментираха, че ще следят резултатите от срещата, но отрекоха да подготвят експертни или политически предложения, както и предварителни позиции и очаквания от нея. В Брюксел се смята, че конференцията е само една от многото по енергийната тема. "Имаме формати, в които дискутираме тези теми с Русия и другите ни партньори, и това не е един от тях", каза за "Капитал" политически съветник по енергийни въпроси в комисията.

Очаква се ЕК да бъде представена на форума от президента си Жозе Барозу. От екипа му отказаха да потвърдят официално участието му с аргумента, че окончателното решение дали да пътува за София ще бъде взето в началото на следващата седмица. Неформалното обяснение е, че се изчаква да се изясни кой ще представлява САЩ и Русия на форума и Барозу ще приеме само ако техните представители са на високо ниво. Дори и ако Барозу приеме поканата, то ще е не толкова заради конференцията, а защото тя е повод за двустранни политически срещи с премиера Станишев и президента Първанов, обясниха от комисията. Изглежда, в последната седмица в Брюксел се е решило, че все пак е по-добре като противотежест на руското участие да има и висш представител на комисията. Или по думите на представител на кабинета на Барозу - да покажем, че "това е наша територия".

От друга страна, американският помощник държавен секретар Матю Брайза каза в интервю за "Капитал", че всъщност САЩ приветстват лидерската роля, която София е заела. Той подчерта, че българите имат уникална перспектива - "от една страна, близки отношения с Русия и в същото време усещането какво е да си твърде зависим от нея".

Намекът е пределно ясен. Брюксел и Вашингтон се притесняват, че Москва ще се опита да прокара своите проекти. Това, което иска Кремъл, е налагане на схемата на "Южен поток", където основният дял се държи от "Газпром". Това би било признание за навлизането на Русия в европейската газопреносна система - нещо, на което нито Брюксел, нито Вашингтон гледат с добро око. Според Брайза, ако "Газпром" иска дял в газопреносната система на Европа, то той трябва да отвори своята за достъп на трети страни - други руски производители или доставчици от Средна Азия, така че цените да се определят от пазара. От българското правителство само повдигат рамене и казват, че като иска, нека Вашингтон да преговаря с "Газпром".

Предварителните информации показват, че Москва е успяла да наложи виждането си. В декларацията след срещата (с проект на която "Капитал" разполага) няма да има споменаване за правото на достъп на трети страни до тръбопроводните мрежи и за прозрачност при формиране на тарифите за пренос. Русия е задраскала и изречението за прозрачност на енергийните договори с аргумента, че противоречи на принципа за поверителност на търговските споразумения. Москва се е подразнила дори от езика за диверсифициране на доставките и е настояла определението за разнообразни доставки да бъде "различен източник и/или трасе", но не и двете едновременно. Което е пряко противоречие с линията на Брюксел, че енергийната сигурност означава разнообразяване както на енергийните трасета, така и на доставчиците.  

Всъщност още от самото начало на проекта "Южен поток" американските дипломати настояваха пред българското правителство да договори с "Газпром" възможността за свободен достъп до тръбата, така че страната да може да получава газ и от други доставчици. Така проектът наистина придобиваше смисъл за България, която можеше да си осигури по-евтини и надеждни доставки. Вместо това след сталинградска битка (по думите на пълния с комунистически метафори министър на икономиката Петър Димитров), София получи правото на 50% дял от проекта през българска територия. Срещу което "Газпром" всъщност няма нищо против. Изграждането на "Южен поток" се оценява на около 15 млрд. евро, но като се има предвид пресният пример с АЕЦ "Белене", спокойно може да се прогнозира, че сумата ще нарасне драстично - с руските проекти винаги се случва така. Срещу вложените около 700 млн. евро България придобива възможност да печели от транзитните такси. Последното, разбира се, също е пресилено, доколкото "Газпром" настоява консорциумът да бъде регистриран в Кипър - очевидната цел е не само да се спестят данъци, но и да се гарантира, че българската държава няма да има никакъв контрол върху проекта. С инвестицията си София губи ресурси, които биха били вложени в алтернативни проекти - нещо, което е крайно необходимо. Ако пък реши да спести тези средства, руският монополист ще бъде още по-доволен - "Газпром" вече предлага българската газопреносна мрежа да бъде апортирана в "Южен поток", а българският президент Георги Първанов изглежда подкрепя идеята.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще плати глобата на НАП? 2 Кой ще плати глобата на НАП?

Милионната санкция ще постъпи по сметка на Комисията за защита на личните данни, но ще се върне в бюджета

26 авг 2019, 1899 прочитания

Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС Уикенд новини: Магистрала "Струма" ще е "затапена" поне 2 месеца; Борис Джонсън може да не плати 30 млрд. паунда на ЕС

Приятелските отношения отстъпват пред политически различия на срещата на G-7

25 авг 2019, 1732 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Клъцни - срежи

Правителството трябва да свие разходите си още сега, за да не увеличава рисковете пред страната в бъдеще

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците