Aмбиции в наноразмери
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Aмбиции в наноразмери

Изследванията на микрониво водят до създаването на нови технологии<br />

Aмбиции в наноразмери

Идеята държавата да стимулира високите технологии е добра, но липсва ясна стратегия как точно ще го направи

Асен Георгиев
6257 прочитания

Изследванията на микрониво водят до създаването на нови технологии<br />

© Капитал


Мислете за инвестициите във високи технологии като за заравянето на семена, от които бавно растат диаманти. В момента българската земя е доста неплодородна и този процес може да отнеме много дълго време, обяснява Стоян Марков, ръководител на Национален суперкомпютърен център и един от идейните създатели на проекта за развитие на нанотехнологии в България.

Въпреки сухата почва и кризисно-сухия сезон Министерският съвет засади семената на нанотехнологиите (за какво служат те - виж в карето) в България. За целта беше създадено 100% държавното дружество "Български нанотехнологичен център" (БНтЦ) с начален капитал 50 млн. лв. Инвестицията в проекта до 2011 г. няма да нахвърли 57 млн. долара, казва Любомир Дацов, зам.-министър на финансите и член на надзорния съвет на БНтЦ. Очаква се дружеството да реализира първите продукти до третата година от създаването му, а в средносрочен план (4 до 7 години) намерението е поне 5 продукта да бъдат готови за търговска реализация, допълни той. За момента се планира производството на малки електромеханични системи (mems), или т.нар. биочипове, които са масов продукт – използват се в генетичните и имунните тестове.

В надзорния съвет на БНтЦ освен Дацов влизат Явор Куюмджиев, зам.-министър на икономиката и енергетиката, и Димитър Танев, главен секретар на МОН. Дружеството ще има и управителен съвет, който все още не е назначен. Планът е в него да има двама или трима чужденци, най-вероятно служители на вероятния държавен партньор IBM.

Неяснотите засега са повече

"Идеята е да се използва потенциалът на държавата в кооперация с IBM за разработване и производство на високотехнологични продукти", коментира за "Капитал" Явор Куюмджиев. По неговите думи предстои да бъде сключен договор с IBM, а в бъдеще и с други компании. Партньорството с голяма корпорация е крайъгълен камък, твърди Стоян Марков. Според него високите технологии са нещо, от което държавата може да спечели, но основните предизвикателства пред нея са свързани със създаването на базова индустрия - земеделие, инфраструктура, енергетика.

Засега не е ясно защо IBM ще работи с българското правителство и ще сподели с него своя интелектуална собственост. За момента няма подписано споразумение, а компанията отказва да коментира въпроси, по които в момента води преговори. Сред вероятните потенциални ползи, които корпорацията може да извлече от сътрудничеството, е добро позициониране в региона.

Правителството не даде ясно обяснение защо е предпочело да работи точно с IBM. Възможните причини са две. Първата е свързана със силните позиции на американската корпорация в сферата на нанотехнологиите. Втората е меморандум за сътрудничество, подписан преди две години между IBM и Министерството на финансите, до който се е стигнало след продължително съдействие между компанията и български учени, университети и институти. След подписването на документа Стоян Марков, който поддържа връзки с IBM и покрай закупуването на държавния суперкомпютър през септември, и Стефан Хилд, технически директор на IBM за Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка, са подготвили справка за министъра на финансите относно ползите от развитието на нанотехнологиите. Именно тази справка е едно от основанията за учредяването на БНтЦ.

Не е известно наличието на "резервен" план за действие, в случай че IBM отхвърли предложението за сътрудничество. Според Стоян Марков подобно развитие няма да съсипе изцяло инициативата, защото в България има фирми и групи от учени, които ще могат да се възползват от производствената база на новото дружество. И така се стига до друг въпрос от първостепенна важност - кой ще работи за новата държавна компания. Специалисти от бизнеса и научните среди коментираха, че в момента няма готови кадри, които да работят в БНтЦ. От друга страна, процесът по изграждане на предвидените лаборатории и производствени мощности ще бъде достатъчно дълъг (минимум 2 години), за да бъдат обучени хора, казва Стоян Марков. Очаква се също така при евентуално партньорство с голяма международна компания тя да изпрати свои специалисти, които да обучават местни кадри.

Липса на прозрачност

В България има между 4 и 10 компании, които се занимават с нанотехнологии. Всички те са малки или средно големи - сред тях са "Нано Туул шоп", базирана в Ботевград, и софийската "Смартком". Първата разполага със собствена производсветна база, а втората разработва технологии и дизайн, които след това използва зад граница. Изпълнителният директор на "Нано Туул шоп" Владимир Ставрев подкрепя идеята за създаването на БНтЦ: "Моето мнение е много позитивно, защото в цял свят се прави така, това са рискови приложни изследвания, които малко частни фирми по време на криза биха си позволили." Ставрев смята, че трябва "да се харчат пари за инфраструктура, а по същество това (създаването на лаборатория и производствена мощност) е инфраструктурен проект".

Бившият изпълнителен директор на ботевградската технологична компания "Епик електроник асембли", която произвежда микроелементи за големи автомобилни производители, Николай Беров също oдобрява инициативата: нанотехнологията има бъдеще в голям научноприложен спектър, казва той. Така че трябва да има държавна подкрепа и стимул за развитие, добавя Беров. Според него обаче не е много ясно какво се цели със създаването на БНтЦ: "Къде ще бъдат изградени мощностите; ще се търси ли взаимодействие с малкото фирми от бранша в България?"

Противоречива е и реакцията на Петър Статев, председател на бизнес сдружението "ИКТ клъстър" и на борда на директорите на "Смартком" - компания, работеща в сферата на нанотехнологиите: "Не вярвам в умението на държавата да управлява добре едно търговско дружество, казва той. Напълно подкрепям идеята като позициониране на България в този бранш, но да оставиш една инициатива да се управлява само от държавата и хора от БАН е кауза пердута", категоричен е Статев. Според него самият модел е добър, "но дяволът е в детайлите, които ние не знаем".

Какво е нано?

Нанометърът е мярка за дължина, равна на една милиардна част от метъра. Наночастиците са много малки и затова имат куп потенциални приложения, което и създава научната дисциплина нанотехнологии.

На това микроскопично ниво материята започва да се държи по различен начин, което води до откриването на по-малки, по-леки, по-бързи и по-ефективни материали, компоненти и системи. Материалите, съставени от наночастици, имат изключително нетрадиционни електрични, оптични, биологични и прочее свойства. На практика използването им може да доведе до цели класове нови технологии.

Нанотехнологии се използват в електрониката, за откриване и създаване на по-дълготрайни батерии, по-малки устройства, по-бързи компютри и др. Нанопокрития, които могат да се самопочистват или да отразяват светлината, намират приложение в пигменти за лакове, бои и пластмаси. Други приложения на технологията има и при стоматологични запълващи материали, в автомобилната индустрия, козметиката и т.н. Може би най-голямо приложение нанотехнологиите ще имат в медицината - за диагностициране, лечение и предотвратяване на здравни проблеми на човешкото тяло.

Мислете за инвестициите във високи технологии като за заравянето на семена, от които бавно растат диаманти. В момента българската земя е доста неплодородна и този процес може да отнеме много дълго време, обяснява Стоян Марков, ръководител на Национален суперкомпютърен център и един от идейните създатели на проекта за развитие на нанотехнологии в България.

Въпреки сухата почва и кризисно-сухия сезон Министерският съвет засади семената на нанотехнологиите (за какво служат те - виж в карето) в България. За целта беше създадено 100% държавното дружество "Български нанотехнологичен център" (БНтЦ) с начален капитал 50 млн. лв. Инвестицията в проекта до 2011 г. няма да нахвърли 57 млн. долара, казва Любомир Дацов, зам.-министър на финансите и член на надзорния съвет на БНтЦ. Очаква се дружеството да реализира първите продукти до третата година от създаването му, а в средносрочен план (4 до 7 години) намерението е поне 5 продукта да бъдат готови за търговска реализация, допълни той. За момента се планира производството на малки електромеханични системи (mems), или т.нар. биочипове, които са масов продукт – използват се в генетичните и имунните тестове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    az

    "Николай Беров също удобрява инициативата:.." мене в училище са ме учили, че е Одобрява,ама вие знаете по добре, на руски удобрение означава тор, може би това сте имали предвид :-)

  • 2
    Avatar :-|
    Програмист

    Както би казал проф. Вучков, чета и не вярвам на ушите си, слушам и не вярвам на очите си!

    Та държавата в далеч по-елементрани и нискотехнологични дейности показва средновековно ниво на управление и техническа неграмотност. Погледнете докъде стигнаха проектите за магистралите, за магистрала "Люлин" - одобреният проект за мостовете е на ниво от 50-те години на ХХ век - такива мостове-кютюци няма да видите днес да строят и в Китай. Погледнете докъде е стинал Дунав мост 2 - и там ни баламосват като туземци вече 4-та година, че видите ли дъното било неравно и пясъкът много едър....ЖП линията до Първомай-същата работа!

    Имаме много "положителни" днескашни примери и във високите технологии. Да започнем със системата "единен фиш", с която с едно USB в ръка се минават, не ги изброих точно, но поне 5 кабинки. Така и не разбрах, какво пречеше на тези 50 метра отсечка да се направи безжична мрежа, каквато личо аз с простия си акъл си имам между впрочем тук в къщата, и сега ви пиша от лаптопа на балкона!

    Какво стана с електронната система на здравната каса, май вече 11-та година се изработва и го е докарала до 6-месечна "тестова фаза". /ПС. преставяте ли си някоя частна банка да стои 11 години без електронна система?/

    Огледално същата работа в новото РВД. След като Иван Костов откри сградата 1999-та, преди около 6 месеца в пресата се промъкна едно 3-редово съобщение, че вече и радарите на Маркони са заработили.


    И сега някой да ми твърди, че пак същата държава, същите хора, със същия интелектуален багаж, със същите управлениски умения.... ще развиват ....Нанотехнологии. Три-четири:

    БУХАХАХА-ХАХАХАХА-ХАХАХАХА-ХАХАХА!

  • 3
    Avatar :-|
    ха!

    Идеята за центъра за нанотехнологии е много добра. Ако е под формата на фирма по-нататък може да се приватизира.

    Единствено трябва от експерти да се ошлайфа цялата идея и да е полезна.

  • 4
    Avatar :-|
    ха!

    Според мен най-добре да се захванат с:
    - енергетика (сега в Америка се правят високотехнологични нано-соларни панели)
    - медицина
    - практично-приложна ИТ продукция

  • 5
    Avatar :-|
    ivanov

    За съжаление голяма наука като нанотехнологиите не се прави с 50 млн. лева. Те дори не стигат за кражбата на една технология, камо ли внедряване и производство. Но за да се запълнят дупките в бюджетите за изборите са достатъчно. По възрастните си спомнят за "компютъризацията" на 80-те години с Правец 16.
    Дръжката на байрака е същата, само са поразместили цветовете на парцала.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    То и никой не иска да прави "длибока" наука ivanov [Анонимен | неутрално] № 5, просто инжекция с едни 50 млн. да се поразвие нещо, да почне да се продават например с едно рамо от IBM разни чипчета за разни рутинни изследвания, та да поработват учените хора у нас и да получават по прилични заплати!
    -------------
    Голямият бизнес с чипове ни се размина 2005, когато Деди не спечели изборите убедително и не "отпочна" смяната на чиповете на българският народ, както се беше заканил!
    Там и IBM щеше да види зор, ако и гигант!!

  • 7
    Avatar :-|
    Камен

    Как ще са в БГ само "между 4 и 10 компании, които се занимават с нанотехнологии" - ами къде забравихте видните нано-специалисти Черепа, Ковачки, Гергов? Аз съм сигурен, че и те ще се вредят за пай от тези 50 милиона.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK