Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 17 апр 2009, 12:35, 6171 прочитания

Aмбиции в наноразмери

Идеята държавата да стимулира високите технологии е добра, но липсва ясна стратегия как точно ще го направи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мислете за инвестициите във високи технологии като за заравянето на семена, от които бавно растат диаманти. В момента българската земя е доста неплодородна и този процес може да отнеме много дълго време, обяснява Стоян Марков, ръководител на Национален суперкомпютърен център и един от идейните създатели на проекта за развитие на нанотехнологии в България.

Въпреки сухата почва и кризисно-сухия сезон Министерският съвет засади семената на нанотехнологиите (за какво служат те - виж в карето) в България. За целта беше създадено 100% държавното дружество "Български нанотехнологичен център" (БНтЦ) с начален капитал 50 млн. лв. Инвестицията в проекта до 2011 г. няма да нахвърли 57 млн. долара, казва Любомир Дацов, зам.-министър на финансите и член на надзорния съвет на БНтЦ. Очаква се  дружеството да реализира първите продукти до третата година от създаването му, а в средносрочен план (4 до 7 години) намерението е поне 5 продукта да бъдат готови за търговска реализация, допълни той. За момента се планира производството на малки електромеханични системи (mems), или т.нар. биочипове, които са масов продукт – използват се в генетичните и имунните тестове.


В надзорния съвет на БНтЦ освен Дацов влизат Явор Куюмджиев, зам.-министър на икономиката и енергетиката, и Димитър Танев, главен секретар на МОН. Дружеството ще има и управителен съвет, който все още не е назначен. Планът е в него да има двама или трима чужденци, най-вероятно служители на вероятния държавен партньор IBM.

Неяснотите засега са повече

"Идеята е да се използва потенциалът на държавата в кооперация с IBM за разработване и производство на високотехнологични продукти", коментира за "Капитал" Явор Куюмджиев. По неговите думи предстои да бъде сключен договор с IBM, а в бъдеще и с други компании. Партньорството с голяма корпорация е крайъгълен камък, твърди Стоян Марков. Според него високите технологии са нещо, от което държавата може да спечели, но основните предизвикателства пред нея са свързани със създаването на базова индустрия - земеделие, инфраструктура, енергетика.



Засега не е ясно защо IBM ще работи с българското правителство и ще сподели с него своя интелектуална собственост. За момента няма подписано споразумение, а компанията отказва да коментира въпроси, по които в момента води преговори. Сред вероятните потенциални ползи, които корпорацията може да извлече от сътрудничеството, е добро позициониране в региона.

Правителството не даде ясно обяснение защо е предпочело да работи точно с IBM. Възможните причини са две. Първата е свързана със силните позиции на американската корпорация в сферата на нанотехнологиите. Втората е меморандум за сътрудничество, подписан преди две години между IBM и Министерството на финансите, до който се е стигнало след продължително съдействие между компанията и български учени, университети и институти. След подписването на документа Стоян Марков, който поддържа връзки с IBM и покрай закупуването на държавния суперкомпютър през септември, и Стефан Хилд, технически директор на IBM за Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка, са подготвили справка за министъра на финансите относно ползите от развитието на нанотехнологиите. Именно тази справка е едно от основанията за учредяването на БНтЦ.

Не е известно наличието на "резервен" план за действие, в случай че IBM отхвърли предложението за сътрудничество. Според Стоян Марков подобно развитие няма да съсипе изцяло инициативата, защото в България има фирми и групи от учени, които ще могат да се възползват от производствената база на новото дружество. И така се стига до друг въпрос от първостепенна важност - кой ще работи за новата държавна компания. Специалисти от бизнеса и научните среди коментираха, че в момента няма готови кадри, които да работят в БНтЦ. От друга страна, процесът по изграждане на предвидените лаборатории и производствени мощности ще бъде достатъчно дълъг (минимум 2 години), за да бъдат обучени хора, казва Стоян Марков. Очаква се също така при евентуално партньорство с голяма международна компания тя да изпрати свои специалисти, които да обучават местни кадри.

Липса на прозрачност

В България има между 4 и 10 компании, които се занимават с нанотехнологии. Всички те са малки или средно големи - сред тях са "Нано Туул шоп", базирана в Ботевград, и софийската "Смартком". Първата разполага със собствена производсветна база, а втората разработва технологии и дизайн, които след това използва зад граница. Изпълнителният директор на "Нано Туул шоп" Владимир Ставрев подкрепя идеята за създаването на БНтЦ: "Моето мнение е много позитивно, защото в цял свят се прави така, това са рискови приложни изследвания, които малко частни фирми по време на криза биха си позволили." Ставрев смята, че трябва "да се харчат пари за инфраструктура, а по същество това (създаването на лаборатория и производствена мощност) е инфраструктурен проект".

Бившият изпълнителен директор на ботевградската технологична компания "Епик електроник асембли", която произвежда микроелементи за големи автомобилни производители, Николай Беров също oдобрява инициативата: нанотехнологията има бъдеще в голям научноприложен спектър, казва той. Така че трябва да има държавна подкрепа и стимул за развитие, добавя Беров. Според него обаче не е много ясно какво се цели със създаването на БНтЦ: "Къде ще бъдат изградени мощностите; ще се търси ли взаимодействие с малкото фирми от бранша в България?"

Противоречива е и реакцията на Петър Статев, председател на бизнес сдружението "ИКТ клъстър" и на борда на директорите на "Смартком" - компания, работеща в сферата на нанотехнологиите: "Не вярвам в умението на държавата да управлява добре едно търговско дружество, казва той. Напълно подкрепям идеята като позициониране на България в този бранш, но да оставиш една инициатива да се управлява само от държавата и хора от БАН е кауза пердута", категоричен е Статев. Според него самият модел е добър, "но дяволът е в детайлите, които ние не знаем".

Какво е нано?
Нанометърът е мярка за дължина, равна на една милиардна част от метъра. Наночастиците са много малки и затова имат куп потенциални приложения, което и създава научната дисциплина нанотехнологии.
На това микроскопично ниво материята започва да се държи по различен начин, което води до откриването на по-малки, по-леки, по-бързи и по-ефективни материали, компоненти и системи. Материалите, съставени от наночастици, имат изключително нетрадиционни електрични, оптични, биологични и прочее свойства. На практика използването им може да доведе до цели класове нови технологии.
Нанотехнологии се използват в електрониката, за откриване и създаване на по-дълготрайни батерии, по-малки устройства, по-бързи компютри и др. Нанопокрития, които могат да се самопочистват или да отразяват светлината, намират приложение в пигменти за лакове, бои и пластмаси. Други приложения на  технологията има и при стоматологични запълващи материали, в автомобилната индустрия, козметиката и т.н. Може би най-голямо приложение нанотехнологиите ще имат в медицината - за диагностициране, лечение и предотвратяване на здравни проблеми на човешкото тяло.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми

Според прокуратурата в организираната престъпна група влизат 10 души, за 4 от тях е поискан постоянен арест

30 май 2020, 1060 прочитания

България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това? 1 България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това?

От 458 млн. евро субсидията ще се повиши на 2.69 млрд. евро, но възможностите за използването на тези средства са ограничени

30 май 2020, 1087 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Фиксирано увеличение

Още от Капитал
Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10