Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
139 17 апр 2009, 15:14, 18382 прочитания

Да строим живота нов

Правителството бълва идеи за създаване на държавни дружества

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Над околовръстното, между Драгалевци и Симеоново, ще направим голф игрище. Чуждите дипломати, бизнесмените и японските туристи в България се оплакват, че много често трябва да пътуват чак до Солун, за да играят голф. Инвестицията ще достигне 20 млн. долара.

Спокойно. Това е стара идея на комунистическия елит от 1983 г., споделена в книгата "Спомени"* на бившия вицепремиер Огнян Дойнов. Инициативата е изчезнала още в своя зародиш, но се прероди 25 години по-късно, когато в кабинета "Станишев" стигнаха до извода, че държавата трябва да инвестира в голф. И това далеч не е единственият пример. 


През последните месеци правителството активно се опитва да се завърне на пазара. Започна да увеличава собствеността си, след като години наред лозунгът беше "по-малко държава в икономиката". Управляващите създават нови компании с еднолична или смесена собственост с частни инвеститори партньори (виж инфографиката). Идеите и новите инициативи се прескачат една след друга: от това държавата да насърчава голфа, през изграждането на индустриални паркове до включването в грандиозни проекти, свързани с колосални инвестиции - като АЕЦ "Белене". Наскоро Министерският съвет разреши създаването на държавно дружество за нанотехнологии с капитал от 50 млн. лв. Целта му ще е да разработва проекти в тази така нетипична за българската наука сфера, а после да търси приложението им. (Ако темата не беше сериозна точно тук щяхме да припомним превърналата се във виц реплика на комунистическия диктатор Тодор Живков при откриването на завода за полупроводници в Правец - таз година полупроводници, догодина цели!).

Близо десетината примера натрупаха критична маса, за да се зададе въпросът откъде се появи този нов курс за завръщане на държавата в икономиката. Дали става въпрос за някаква необявена стратегия за справяне с кризата или тезите на прехода са омекнали дотам да се смята, че пазарът не може сам да намери  конкурентните предимства и да създаде новите "стълбове". Или пък, както е логично да се предположи, не говорим за обикновен опит за предизборно разпределяне на публични ресурси. От всичко по малко?

Централен мозък



Преди промените от 1989 г. комунистическата партия управляваше държавната собственост като компания. "Държавата работеше като една голяма кооперация. Отгоре имаше управляващ борд. Това беше държавен капитализъм. Разликата беше в начина на разпределение на печалбата - прибирате всичко и раздавате на народа", разказва за "Капитал" един от строителите на "държавния капитализъм", Стоян Марков.

Със смяната на управлението започна раздържавяване на собствеността. Първите приватизационни сделки бяха през 1993 г., до края на миналата година в частни ръце са вече близо 70 на сто от собствеността (от всички компании, плюс тези от национално значение). Иначе от цялата държавна собственост, предвидена за продажба, вече над 99 на сто е частна.

Сега обаче за пръв път правителството решава да направи обрат и да промени следваната до момента политика. Вече има няколко създадени нови държавни компании, други са на път. Правителството непрекъснато бълва и идеи за влагане на публични средства, като последната е мега енергийният холдинг да инвестира в компания за възобновяеми източници.

Дори в официалните коментари от правителствената информационна служба пред "Капитал" държавата вижда в себе си предприемачески функции. "Със създаването "Национална компания индустриални зони" ЕАД и "Български нанотехнологичен център" ЕАД се преследват две цели: инвестиции в печеливши предприятия на пазарен принцип по време на криза и провеждане на политики. Във всяка от планираните или вече създадени компании държавата притежава 100% от капитала и се включва като равноправен играч в различните отрасли, като в някои случаи се създават цели нови сектори на икономиката... Един от основните модели за преодоляване на ефектите от кризата е инвестиции в сектори на икономиката, където държавата може да бъде потребител и да създаде дълготрайни активи и продукти, които ще бъдат от полза за бъдещото развитие на България."

Хм..

Има както исторически, така и теоретични основания да се твърди, че държавата трябва да стои далеч от бизнеса, дори по време на криза. Основен проблем според основателя на Института за пазарна икономика Красен Станчев е, че държавните компании не харчат собствени пари. Затова те не се страхуват толкова много от загуби и съответно не се подчиняват на пазарните механизми за ефективност. Те са вечни и затова пречат и на конкуренцията.

Не са малко и историческите мотиви против влизането на държавата в ролята на предприемач. Станчев дава пример със САЩ по времето на президента Рузвелт. Той приема закони и провежда политика на държавна намеса в частния бизнес и така "тя продължава 12 години вместо средната продължителност на предходните кризи от около 18 месеца". (Макар че друг български икономист - Илиан Михов, професор в INSEAD използва наскоро същия пример с обратен знак в своя публикация за Financial Times. Държавната намеса по времето на Рузвелт според него е довела до по-бърз изход от Голямата депресия и възстановяването на пазарното равновесие. Михов обаче посочва изцяло регулаторни мерки.)

Съвременните икономисти се различават и в оценките си за мерките, които в момента западните правителства предприемат срещу кризата. "Пазарните фундаменталисти" са склонни да отричат всички опити за спасяване на губещи предприятия и банки, други анализатори смятат, че в противен случай вредите за здравите части в икономиката ще са големи. 

В българския случай не става дума за точно този дебат. Проблемите с кризата са в липсата на достъп до инвестиционни и оборотни средства на микрониво и перспективата за влошаване на бюджета - на макро. Вместо да съкращава разходи, за да пази стабилността на публичните финанси и доверието във валутния борд, правителството е готово да прави разходи за създаване на държавни предприятия. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Борисов уволни директора на ББР Стоян Мавродиев, безработните растат бързо 2 Вечерни новини: Борисов уволни директора на ББР Стоян Мавродиев, безработните растат бързо

И още: Черни рекорди за жертви на коронавируса в САЩ и Франция; земеделският министър с ново антипазарно решение към веригите

8 апр 2020, 4418 прочитания

Вечерен час, блокада на квартали, паркове: отменят ли се мерки на местната власт Вечерен час, блокада на квартали, паркове: отменят ли се мерки на местната власт

На 6 април здравният министър Кирил Ананиев нареди общините да отменят мерки, които не съответстват на законите, засега не е ясно обаче кои точно са те

8 апр 2020, 2384 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Държавата изтърва икономиката

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10