Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да строим живота нов

Правителството бълва идеи за създаване на държавни дружества

Зорница Маркова
18431 прочитания

© Капитал


Над околовръстното, между Драгалевци и Симеоново, ще направим голф игрище. Чуждите дипломати, бизнесмените и японските туристи в България се оплакват, че много често трябва да пътуват чак до Солун, за да играят голф. Инвестицията ще достигне 20 млн. долара.

Спокойно. Това е стара идея на комунистическия елит от 1983 г., споделена в книгата "Спомени"* на бившия вицепремиер Огнян Дойнов. Инициативата е изчезнала още в своя зародиш, но се прероди 25 години по-късно, когато в кабинета "Станишев" стигнаха до извода, че държавата трябва да инвестира в голф. И това далеч не е единственият пример.

През последните месеци правителството активно се опитва да се завърне на пазара. Започна да увеличава собствеността си, след като години наред лозунгът беше "по-малко държава в икономиката". Управляващите създават нови компании с еднолична или смесена собственост с частни инвеститори партньори (виж инфографиката). Идеите и новите инициативи се прескачат една след друга: от това държавата да насърчава голфа, през изграждането на индустриални паркове до включването в грандиозни проекти, свързани с колосални инвестиции - като АЕЦ "Белене". Наскоро Министерският съвет разреши създаването на държавно дружество за нанотехнологии с капитал от 50 млн. лв. Целта му ще е да разработва проекти в тази така нетипична за българската наука сфера, а после да търси приложението им. (Ако темата не беше сериозна точно тук щяхме да припомним превърналата се във виц реплика на комунистическия диктатор Тодор Живков при откриването на завода за полупроводници в Правец - таз година полупроводници, догодина цели!).

Близо десетината примера натрупаха критична маса, за да се зададе въпросът откъде се появи този нов курс за завръщане на държавата в икономиката. Дали става въпрос за някаква необявена стратегия за справяне с кризата или тезите на прехода са омекнали дотам да се смята, че пазарът не може сам да намери конкурентните предимства и да създаде новите "стълбове". Или пък, както е логично да се предположи, не говорим за обикновен опит за предизборно разпределяне на публични ресурси. От всичко по малко?

Централен мозък

Преди промените от 1989 г. комунистическата партия управляваше държавната собственост като компания. "Държавата работеше като една голяма кооперация. Отгоре имаше управляващ борд. Това беше държавен капитализъм. Разликата беше в начина на разпределение на печалбата - прибирате всичко и раздавате на народа", разказва за "Капитал" един от строителите на "държавния капитализъм", Стоян Марков.

Със смяната на управлението започна раздържавяване на собствеността. Първите приватизационни сделки бяха през 1993 г., до края на миналата година в частни ръце са вече близо 70 на сто от собствеността (от всички компании, плюс тези от национално значение). Иначе от цялата държавна собственост, предвидена за продажба, вече над 99 на сто е частна.

Сега обаче за пръв път правителството решава да направи обрат и да промени следваната до момента политика. Вече има няколко създадени нови държавни компании, други са на път. Правителството непрекъснато бълва и идеи за влагане на публични средства, като последната е мега енергийният холдинг да инвестира в компания за възобновяеми източници.

Дори в официалните коментари от правителствената информационна служба пред "Капитал" държавата вижда в себе си предприемачески функции. "Със създаването "Национална компания индустриални зони" ЕАД и "Български нанотехнологичен център" ЕАД се преследват две цели: инвестиции в печеливши предприятия на пазарен принцип по време на криза и провеждане на политики. Във всяка от планираните или вече създадени компании държавата притежава 100% от капитала и се включва като равноправен играч в различните отрасли, като в някои случаи се създават цели нови сектори на икономиката... Един от основните модели за преодоляване на ефектите от кризата е инвестиции в сектори на икономиката, където държавата може да бъде потребител и да създаде дълготрайни активи и продукти, които ще бъдат от полза за бъдещото развитие на България."

Хм..

Има както исторически, така и теоретични основания да се твърди, че държавата трябва да стои далеч от бизнеса, дори по време на криза. Основен проблем според основателя на Института за пазарна икономика Красен Станчев е, че държавните компании не харчат собствени пари. Затова те не се страхуват толкова много от загуби и съответно не се подчиняват на пазарните механизми за ефективност. Те са вечни и затова пречат и на конкуренцията.

Не са малко и историческите мотиви против влизането на държавата в ролята на предприемач. Станчев дава пример със САЩ по времето на президента Рузвелт. Той приема закони и провежда политика на държавна намеса в частния бизнес и така "тя продължава 12 години вместо средната продължителност на предходните кризи от около 18 месеца". (Макар че друг български икономист - Илиан Михов, професор в INSEAD използва наскоро същия пример с обратен знак в своя публикация за Financial Times. Държавната намеса по времето на Рузвелт според него е довела до по-бърз изход от Голямата депресия и възстановяването на пазарното равновесие. Михов обаче посочва изцяло регулаторни мерки.)

Съвременните икономисти се различават и в оценките си за мерките, които в момента западните правителства предприемат срещу кризата. "Пазарните фундаменталисти" са склонни да отричат всички опити за спасяване на губещи предприятия и банки, други анализатори смятат, че в противен случай вредите за здравите части в икономиката ще са големи.

В българския случай не става дума за точно този дебат. Проблемите с кризата са в липсата на достъп до инвестиционни и оборотни средства на микрониво и перспективата за влошаване на бюджета - на макро. Вместо да съкращава разходи, за да пази стабилността на публичните финанси и доверието във валутния борд, правителството е готово да прави разходи за създаване на държавни предприятия.

Държавата като предприемач

"Това не е разход, а инвестиция. Парите няма да дойдат от бюджета, а от резерва. Това ще го намали незначително. Прави се с цел в бъдеще да се върнат парите", коментира по този повод финансовият министър Пламен Орешарски. Това схващане вероятно граничи с тезата, че след като беше оставена на две десетилетия пазарно управление, българската икономика стигна до модел, в който растежът се случваше "на кредит" от чужбина и продажби на активи, а стълбовете му са строителството и имотите, финансовите услуги и до голяма степен наследената от соца индустрия. Кризата сериозно удари първите два "стълба", оголи проблема с липсата на местни спестявания и повдигна въпроса какъв е устойчивият модел за развитие. Подобна дискусия се състоя преди седмица, в рамките на инициативата "2020" за извеждане на целите пред дългосрочното развитие на страната (www.2020.bg). Оспорвана се оказа дори тезата, че държавата може да има стратегия за развитие сектори, в които България може да бъде регионален или дори глобален играч и че само така можем да постигнем по-бърз растеж от този, който местният пазар ще позволи. Противниците на подобно схващане подчертаха, че само пазарът може да определи тези сектори и че квазифискалното субсидиране не е добра идея. Връщането на държавата като предприемач е подход, който отива доста по-далеч и по-тази причина е още по-спорен.

"Не може да се обобщава дали е лошо или добро навлизането на държавата в икономиката", коментира председателят на съвета на директорите на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. Обърнахме се към него в качеството му на бивш зам.-министър на икономиката, бивш шеф на Агенцията за приватизация е настоящ частен банкер. "Във Франция държавното участие в бизнеса е ефективно. Има обаче и държави с по-лошо работеща администрация, в които включването на държавата води до неефективност. Дали има корупция или некомпетентност, няма голямо значение. Но се смята, че в обществата с по-ниска степен на организация държавното участие не води до добри резултати. От друга страна, парадоксално частният бизнес не е в състояние да концентрира достатъчно ресурс в един проект и по един или друг начин има нужда от подкрепата на държавата", добавя Хампарцумян.

И все пак, дори за момент да изоставим фундаменталните въпроси, не по-малко притеснително в сегашната офанзива на правителството е пълното отсъствие (поне публично) на елементарна концепция защо предприема точно тези инвестиции и какво опитва да постигне с тази си намеса.

Държавният капитализъм

"Държавата създава всички тези компании с предприемачески дух на пазарен принцип, търсейки възвращаемост на инвестициите и използвайки значителния ресурс, който притежава. Създават се акционерни дружества със стандартна система на управление и се назначават професионалисти за управлението им. В никакъв случай не става въпрос за създаване на нова бюрокрация или нови държавни служители. В една пазарна среда какво е значението кой е собственик на капитала? Щяха ли да възникват въпроси, ако тези компании бяха създавани от който и да е частен инвеститор?" Цитатът е от писмените отговори, които получихме от правителствения пресцентър по повод тази статия. Така и не успяхме да идентифицираме идеолог (идеолози) на новото държавно предприемачество, с които да разговаряме по-подробно. Напротив, всички индикации са, че проектите, в които кабинетът се впуска, са по-скоро резултат от идеи, подадени от едно или друго ведомство.

Отново - извън правилността на подхода (с който в редакцията на "Капитал" сме готови да спорим дълго) - не по-малко важна в случая е доказаната неспособност на българската държава да управлява каквито и да било проекти. В това число бизнес.

Най-пресният пример са спрените европейски фондове - готови пари, с дефинирани цели, които администрацията е неспособна на усвои, спазвайки правила. Неслучилото се строителство на магистралите, новият Дунав мост... Годишното наливане на субсидии в БДЖ, където лошото управление на компанията се замазва с аргументи, че тя изпълнява социални функции. Държавните компании в енергийния сектор, които злоупотребяват с монополното си положение и се управляват напълно непрозрачно, не допускат конкуренция, изместван смислените енергийни политики и в крайна сметка работят срещу потребителите...

"Държавно-частното партньорство в българската традиция е нещо различно от общия механизъм за частно предлагане на обществени услуги, при които се предполага търг и конкуренция. Когато в конкуренцията има държавна фирма, за нея винаги има преференции. Оттам намалява и ефективността. Такъв например е случаят с търговете за магистрала Тракия", коментира Красен Станчев.

Друг ярък пример за "уменията" на държавата да управлява, са здравеопазването и образованието. Области, в които няма противници и конкуренти и никой до момента не е поставял въпрос за ефективност, а само за качество.

Съмнителен микс

Какво наистина предизвиква държавата да създава нови фирми? С някои инициативи, твърдят представители на правителството се търси антикризисен ефект. Индустриалните паркове се посочват за пример. "Сега е моментът държавата да пазарува, за да компенсира липсата на търсене от страна на нашите външни партньори... Имаме още няколко добри идеи за създаване на няколко подобни държавни компании, но те ще залегнат в предизборната ни платформа", коментира зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев, който е от квотата на БСП. Според него новите компании ще играят на пазара като равностойни конкуренти - например дружеството за нанотехнологии ще е на пазара на високи технологии или фирмата за индустриални зони - на пазара на недвижими имоти.

"Правителството строи пътища там, където може, а бизнесът - там, където трябва. Тази максима е напълно приложима и към индустриалните паркове", контрират от Института за пазарна икономика.

Обяснението с кризата оправдава някои, но не изчерпва всички инициативи на държавата да учредява свои дружества. Най-подозрително е съвпадението с предизборната кампания и редуването на проекти и проектчета с откровени политически изхвърляния. Вижте сметката от последното заседание на кабинета в четвъртък: 2 млн. лева (!) за организиране на енергийна конференция, 10 млн. лева за боклучената акция (14% от годишния бюджет на София), 3 млн. лева за строителство на нов офисен комплекс за държавната администрация. И ако поръсването на милион тук, милион там, изглежда повече дразнещо, отколкото само по себе си опасно, има един проект, за който ще плащат няколко поколения данъкоплатци - АЕЦ "Белене". Очаква се той да глътне около 7 млрд. лева, което не пречи на "държавните предприемачи" да положат подписа си под подобен ангажимент с лекотата и безотговорността, с която разхвърлят милиони на всяко свое заседание.

*"Спомени" на Огнян Дойнов, допълнена от Зоя Димитрова


139 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    XXXL

    Г-жо , Маркова,
    по-добре споделете,
    Как наистина :
    "Да строим живота нов"
    А по Записки на Огнян Дойнов,всеки може.
    Както при Социализъма се сравнявахме дълги години с 1939.

  • 2
    Avatar :-|
    XXXL

    Инак,защо да Ви чета статията.
    За Заплатата Ви,ли.

  • 3
    Avatar :-|
    Petrov

    Създаването на държавни дружества ще доведе до просперитет на определен кръг от хора след време
    Отново монопол
    Отново планова икономика
    Петилетка
    Диктатура
    http://credits-finance.blogspot.com

  • 4
    Avatar :-|
    Казах

    Нищо ново под слънцето !!!
    Животът следва своята цялостна логика-национализация, приватизация........национализация, приватизация и т.н./и така до края на света......../.
    Чакам с голям интерес ,да си национализират РМД-тата !!!Там каквито пладнешки грабежи имаше.......всичко по схема !!!Но тези схеми бяха известни само на определени другари.На някои им дадоха и куфарчета с пари!!
    Ако стана депутат, ще ги разнищя всички!!!

  • 5
    Avatar :-|
    Авиатор

    А сега малко повече за сблъсъка на правителството и Алфа Финанс:
    Отчуждават имотите на Алфа финанс в Пловдив
    Собствеността на частното дружество „Летище Пловдив” АД, чиито мажоритарен собственик е „Алфа финанс” на Иво Прокопиев, ще бъде отчуждена. Министерството на транспорта вече подготвя процедурата. Оценката на перона, стария пътнически терминал и складовите помещения за техниката вече е изготвена, съобщи министър Петър Мутафчиев по време на организираната от в.”Стандарт” дискусия за развитието на пловдивското летище.
    Той отказа да посочи размера на оценката, но поясни, че ще се бърза с отчуждаването, в случай че финансовото министерство осигури необходимите за това средства. Междувременно изпълнителният директор на държавния летищен оператор – Андрея Андреев, съобщи, че „Алфа финанс” е поискала увеличение на месечния наем за ползването на частните съоръжения, който досега бе 18 хил. лв. Писмото е внесено вчера, подобно изнудване е недопустимо, тъй като те не са забили и един пирон, каза Андреев. Старата чакалня на летището, която е в капитала на частното дружество, няма да е необходима след пуска в експлоатация на новия пътнически терминал. Това ще стане в средата на юни – две седмици по-късно от първоначално предвидения срок заради лошите метеорологични условия, леко забавили строителството, което иначе върви в срок. След модернизацията на летището, в която се наливат 40 млн.лв., то ще се нуждае от складовите помещения и стария перон, които са собственост на частното „Летище Пловдив” АД. Точно затова се предприемат отчуждителните процедури, които окончателно да развържат възела около собствеността на пловдивското летище, подчерта министър Мутафчиев.

    Пред DarikFinance.bg Константин Ненов, изп.директор на „Алфа финанс холдинг” съобщи, че в дружеството са разочаровани от факта, че министерство на транспорта е решило да пристъпи към отчуждаване на активите на „Летище Пловдив” АД.

    "Като мажоритарен собственик на „Летище Пловдив” АД очаквахме и многократно предлагахме да обсъдим модел за публично-частно партньорство. В духа на коректното водене на преговорите с министерство на транспорта не сме променяли наема в хода на тези преговори. Той не е основан на пазарен принцип, размерът му не е променян от 1999 година. За цялото летище - терминал, съоръжения и сгради, наемът е 18 хиляди лева. Това е колкото наема на неголям магазин в Пловдив.", съобщи Ненов.

  • 6
    ilich avatar :-|
    ilich

    Красен Станчев чете икономиката както дявола евангелието.

    Причината за забавяенто на изхода от Голямата депресия не свързан с държавната намеса.

    Консервативните икономисти, които Красен чете, казват, че тъй като Новата сделка на Рузвелт е била анти-бизнес (в смисъл, че държавните инвестиции са изтласквали частните), това е предизивкало спада на икономиката. Което разбира се е нелепо, поради простата прични, че частни инвестиции така или иначе ги е нямало. При такава криза, учебникарските премери за изместване са просто невалидни.

    Истината че, след като икономиката се постабилизира (през 1936 тя се изравнява с 29-та), през 1937 г., консерваторите принуждават Рузвелт да намали дефицита. Рузвелт се съгласява, защото се опасява от нарастналата съпротива срещу политиката му (синдикати, социални осигуровки и т.н.). Това довежда до ново срутване на икономиката. Което се преодолява отново с по-голяма намеса на държавата. Към 1939 г. депресията като цяло е преодоляна, но консервативните икономисти (и някои кенсианци) продължават да твърдят, че едва втората световна война е сложила край на депресията. аргументът им е, че тогава е паднала безработицата. Това също е измислен аргумент. Между 1936 и 39 г. се извършва една от най-големите революции в американската индустрия свързани с повишаването на производителността на труда. Например заетите в селското стопанство намаляват с 5%, но продукцията им скача с 19%. Това е причината за по-бавното намаляване на безработицата.

    И т.н.

  • 7
    boby1945 avatar :-|
    boby1945

    "по-малко държава в икономиката" беше при СДС-арите. В резултат имаме какво:
    -скъпа "Софийска вода" + лоша услуга и източване на пари навън
    -скъпа електоренергия от ЕРП ЧЕЗ, ЕвН, ЕоН + некачествена услуга и източване на пари навън,
    -скъпо и лошо сметосъбиране от некадърен кмет-политикан на Солун, пърдон София и източване на пари никой не знае на къде
    -скъпа и крадлива Топлофикция при Топлото Вальо Синьото + допишете каквото се сетите
    -скъпа и окрадената общинска собственост при Малигнански, пардон, Мафиянски
    -скъпо и прескъпо Кремиковци при "никаква държава" но с як държавен дълг
    -непостроена магистрала Тракия вече 8 години, пак щото поради "по малко държаво повече на деди далаверите"
    ----------
    Колко още ви трябва да се освестите!???? Да падне атомна бомба над София ???

  • 8
    Avatar :-|
    Киров

    Историческата поука гласи, че колкото по-трагично се справя държавата с най-най основните и изконни свои задължения - съд, полиция и армия, толкова по-голям нейният ищах, да "оправя" другите дейности (култура, спорт, наука, образование, пенсионна система, здраве). Разбира се, "успехът" е същият.

  • 9
    Avatar :-|
    друг емигрант

    Тия комуняги няма ли кой да им разнищи далаверките и да ги тикне на студено най-после?!!

  • 10
    Avatar :-|
    Реален

    Нали създадоха някаква БГ енергийна компания, събраха боклуците от НЕК, ЕСО и тем подобни, а и целуват руските задници.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK