Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 17 апр 2009, 15:25, 8866 прочитания

Стоян Марков, ръководител на научно-техническия прогрес през социализма: Държавата изтърва икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ако България не си оправи селското стопанство, ще банкрутира... Доматите са най-бързия източник на печалба. Днес сеете, утре печелите." В тези думи нямаше да има нищо изненадващо, ако не ги казваше Стоян Марков - човекът, който през 70-те и 80-те години ръководи научно-техническия прогрес в социалистическа България. Човекът, управлявал построяването на първия български суперкомпютър, ДЗУ в Стара Загора, завода за полупороводници (без обещаното от Тодор Живков продължение - завод за цели проводници) и още много, част от които добре пазени в тайна проекти.

Истината за доматите Стоян Марков ни споделя  във вехтия кабинет на директора на Института по паралелна обработка на информацията към БАН на 4-ти километър в столицата. Обстановката, застинала някъде в соца, е в синхрон с побелелите коси на близо 70-годишния благ и енергичен мъж, който ни посреща.


Стоян Марков не е еднозначна фигура в българския обществен живот. Мненията за него се лутат между двете крайности - от начетеното юпи от 70-те години на миналия век, през технократа, който стои в основата на възхода на българската модерна социндустрия, до дясната ръка на Огнян Дойнов, мозъкът на операциите, източили и изпрали червените пари след 10 ноември 1989 г. и ограбили България.

Срещаме се с него, за да коментира новите идеи на правителството държавата да инвестира в нанотехнологии. Името му се прокрадна като косвено замесен в този проект.

Малко биографични данни



На младини Стоян Марков се сприятелява с Огнян Дойнов, който в средата на 70-те години го кани в екипа си, нагърбен със задачата да развива българската индустрия и икономика. Повече от десет години Стенмарк, както е прякорът му още от соца, отговаря за българската електроника и за приложението на високите технологии в индустрията. Бил е председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, заместник министър-председател между 1986 - 1988 г. Смята се за един от идеолозите и основните движещи сили на научно-техническото разузнаване, тайнствения проект "Нева" и др. Малко преди промените си тръгва от високите етажи на управлението заедно с разлюбения от Тодор Живков Огнян Дойнов. След 10 ноември за малко влиза в правителството на Андрей Луканов, а по-късно напуска България.

Морковът и тоягата

Сега Стоян Марков смята, че високите технологии сами по себе си не дават нищо на една държава. Тя трябвало да си върне основата - храната, селското стопанство, стандартната индустрия. "В производството на доматите се ангажира основната част от неуката маса на българския народ." Но за да стане това, селяните трябвало да бъдат заинтересувани. Ето как той вижда оправянето на селското стопанство: "Държавата да направи заедно с автомобилните компании МТС-та (за по-младите: мото-транспортни станции), да дава трактори под наем. Селяните ги наемат, изорават, плащат. Трябва да има земеделска банка, която да дава кредити, и те ще се връщат от продукцията." На моменти оставя палавия тон и изразът му става по-сериозен. Издава го леко наставническото потропване с пръсти по масата, когато казва как България може да излезе от трудното положение.

След това трябвало да се върне базовата индустрия. България сама да си прави плочките за баня, цимента, мебелите. "Чушки, домати и ябълки трябва да се отглеждат в тази държава. Не може доматите да са от Македония, ябълките от Испания, чесънът от Китай."

Ролята на държавата в икономиката

"Най-лошият стопанин е държавата, най-добрият регулатор е пазарът - пълна лъжа отвсякъде", казва бившият ръководител на научно-техническия прогрес при социализма. Сега всички правителствата и на Германия, и на САЩ, и на Япония се връщали в икономиката. Това се повтаряло след всяка криза. "Държавите изтърваха икономиката, сега се мъчат да наваксат и да навлязат отново в нея. Шести път натискат една и съща мотика - брои той кризите от последните десетилетия, и шести път тя ги пляска по главата." Според него и българската икономика не може да се оправи сама, ако държавата не се намеси. Грешката била, че държавата  е излязла от всички сектори на икономиката, включително и от оръжейната индустрия.

Сега трябва да се върне. Най-напред в селското стопанство, после в енергетиката и транспорта. Марков е убеден, че трябва да се направи много сериозен анализ в кои сектори България иска да бъде силна и да се развива. "Заедно с европейските компании и държави България трябва да си избере в кои индустрии ще участва. Но спрямо реалната ситуация", казва той. И независимо от цвета на правителствата трябва да се следва дългосрочна стратегия за 20 и 30 години напред, казва той.

Всъщност подходът изключително много напомня на 1965 г., когато се прави голямото разпределение на индустриите в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на държавите от комунистическия блок. За него разказва и Огнян Дойнов в книгата си "Спомени". "В Москва се събира междуправителствена комисия, която поставя основите на кооперацията между всички социалистически страни... България прави исторически пробив с решението да специализира в компютърното производство..." Стоян Марков допълва това събитие. "Трябваше да участваме с нещо в кооперацията. С машини и процесори нямаше да ни пуснат. Абе къде малка България ще се бута заедно с ГДР и Русия. Чехите взеха фината механика, поляците нищо не взеха. Румънците казаха, че са независими от себе си и от цял свят. За нас останаха лентовите и магнитните запомнящи устройства. Бавно и полека стана ДЗУ-то" (става въпрос за завода за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора).

В средата на 80-те започва една от най-обсъжданите мистерии на българския преход - проектът "Нева". Това е мащабна операция на българското и съветското разузнаване с цел да се крадат от Запада технологии, за които има ембарго да се използват в източния блок. Според Стоян Марков "Нева" е бил руски проект. "Руснаците искаха да си направят завод като нашия - като ДЗУ. Поискаха да им доставим оборудване, платиха си го. Последните пари ги взе Филип Димитров. Бяха 12 млн. долара, преведени от австрийска банка Zentral Wechsel und Kredit Bank. Парите отидоха в строго определена сметка на БНБ." Дали по-късно са отклонявани средства? "Възможно е. Част от парите бяха в "Инко". (Фирма на научно-техническото разузнаване, нейният директор Стамен Петров беше разследван през 1992 г. за източване на 17 милиона долара от сметките, с които трябваше да се приватизира банка "Биохим".) После изгониха всички и дойдоха други хора. Какво е имало там, не знам."

Покрай ДЗУ стигаме до "българския суперкомпютър". "Той е правен в тази къща. Беше плод на моята лична амбиция и на амбицията на мои колеги. Уникална за времето си машина, която правеше 100 млн. операции в секунда."

Като член на висшето ръководство на НРБ Стоян Марков има уникален поглед отвътре върху заскърцалия по-късно механизъм на управлението. "Държавата работеше като една голяма кооперация. Отгоре имаше управляващ борд. Това беше държавен капитализъм", разказва Стоян Марков. Той си спомня как се взело решение за производство на електро- и мотокари, защото тогава никой в соцлагера не ги е произвеждал, а механизацията на транспорта по това време станала изключително необходима. "В кара имаше по-малко неща - една чугунена балванка и сложен двигател. Ние разбрахме, че двигател няма да можем да направим сами и направихме кооперация с Perkins - построихме завода във Варна. Хидравликата направихме с Албини. За гуми имахме вече завода във Видин с "Мишлен", после завода за акумулатори, разказва накратко историята на индустриализацията Стоян Марков и добавя - Но за един кар се взимаха две жигули или една шкода."

Преходът


Темата за прехода от 1989 г. а Стоян Марков е натоварена с най-много спомени и негативи на историята, смяната на икономическото развитие и обвитото в мистика разграбване на капитали. Неведнъж Стоян Марков е свързван с тези операции и след добилата популярност в началото на 90-те реплика "С какво пере Европа? С парите на Огнян Дойнов" идваше и неговото име - на митичния Стенмарк. Не очакваме след 20 години да каже, че той е мозъкът на източването (за което няма нито един осъден), нито да разкрие някаква нечувана тайна. И все пак питаме: "Имало ли е сценарий?" "Кой ме замеси в изнасянето на парите? Вие (медиите) ме замесихте", казва Марков и се смее. Имаше един министър-председател (Димитър Попов), който каза, че 91-ва и 92-ра с камиони са се изнасяли пари от двора на ЦК. Там камион не можеше да влезе. Нещата стояха така: 1990 г. се направи ревизия на външнотърговската банка. След това някой започна да разказва, че има изнесени 2, 5, 10, 20 млрд. долара. Това е форма на нагла пропаганда. България имаше всичко на всичко 1.5-2 млрд. долара в западни банки. Имаше и определени инвестиции във външнотърговските дружества. Филип Димитров разтури министерството на търговията и фирмите останаха сами да се спасяват кой както може. Хората, които управляваха тези дружества, решиха да ги прихватизират (различно от приватизират). Капиталът мина в частни ръце. Всички тези фирми не са правени от мен или Огнян Дойнов, а с решение на МС. И шефовете на фирми се назначаваха пак с решение на МС. Отиваш директор и разполагаш с подпис и до теб са очите и ушите на държавата (има предвид Държавна сигурност). След това отрязаха ушите, очите изчезнаха и контролът спря."

И дойдоха мародерите

Марков сравнява прехода с последното земетресение в Италия. На третия ден след разтрисането са пристигнали мародерите и са взели, каквото са могли. "Това е човешката психика. Горе-долу при нас земетресението беше същото." Причината за грабежа според Стенмарк, е абдикиралата държава. "Нямаше никакъв план. Просто държавата абдикира. Реши, че няма да се занимава с икономика. Който дойде и каза, че ще оправи завода за писалки и химикалки, го взе. После разпродаде на двойна печалба машините и отиде да строи вилата си на Витоша." Това е довело до закриването на всички заводи, на производствата, до срива на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. За да се стигне до днешната ситуация, когато България е една банкрутирала държава, казва Стоян Марков. Доказателството според него се вижда в структурата  на приходите в бюджета. Реалната икономика осигурявала по-малко от 40% от тях, а останалите 60% идвали от гражданите - митата на стоките, които те купуват, облагането на заплатите и т.н. "Това е абсолютно банкрутирала държава и означава, че в нея не се работи. Не може една държава, която е изнасяла стока в тонове, сега да се храни с чужди стоки."

Сравнява прехода и приватизацията в България с другите страни от Източна Европа. Те са успели да запазят производството и земеделието си и затова сега в Словакия се произвеждали автомобили, a Гърция била ценово конкурентна на цяла Европа. "В другите държави се произвежда евтино, но там има модерно земеделие, а не вдигат кравите за опашките да орат 2 дка земя. Когато гледаш две крави в двора, това е хоби. А ако искаш да стигнеш немците по цена, трябва да гледаш от 500 нагоре. Защо се внасяли яйца от Полша? Ясно е защо - защото имат птицекомбинати, които правят по 40 млн. яйца. Ние имаме един Костинброд и толкоз. Останалите ги гонят бабите по кокошките." Питаме как той вижда изхода от тази ситуация. Очакваме да каже нещо, свързано с високите технологии. Все пак е гуруто на електрониката и компютрите от онова време. Ето и отговорът: "Ако България не си оправи селското стопанство, тя ще банкрутира окончателно. Тя не изнася, а внася, и следователно живее на вересия. И един ден ще й предявят сметките."

На изпращане, може би, за да подчертае чувството си за хумор или пък да направи реверанс на ирониите на съдбата, Стоян Марков заключва:" Всичко казано от мен са стари спомени. Усмивки от старите ленти. Със спомени държава не се крои. Те са били верни за една обстановка, която вече не съществува. Условията сега са коренно различни. Всички съвети от хора от моето поколение са вредни."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми

Според прокуратурата в организираната престъпна група влизат 10 души, за 4 от тях е поискан постоянен арест

30 май 2020, 791 прочитания

България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това? 1 България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това?

От 458 млн. евро субсидията ще се повиши на 2.69 млрд. евро, но възможностите за използването на тези средства са ограничени

30 май 2020, 875 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Малко хубаво не е на хубаво

Някои макропоказатели се подобряват. Но няма основания за траен оптимизъм

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10