С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 24 апр 2009, 13:25, 4995 прочитания

Високоскоростни премеждия

Или дали парите за широколентов интернет достъп в селата ще отидат за енергетика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Представете си, че сте решили да удължите великденските празници и да се порадвате на пролетта в семейната вила в някое малко селце. Представете си, че сте футболен фен и в сряда сутрин чувате за 4-те гола на Аршавин срещу Ливърпул. Е, в този момент вероятно ще усетите какво е в началото на ХХІ век да нямате достъпа до интернет и Youtube, на който сте свикнали у дома или в офиса.

На всичкото отгоре вероятността и за следващия Великден да сте лишени от достъп до глобалната мрежа е много сериозна. Нищо че 29 млн. евро от Европейския план за икономическо възстановяване са определени именно за широколентовия* интернет достъп в селата.


Тъжната статистика

България все още е единствената държава - членка на Европейския съюз, без стратегия за развитие на широколентовия интернет достъп. Липсата на целенасочена политика в тази насока е и една от причините да сме на последно място в съюза по разпространение на високоскоростен интернет (9,5% покритие през 2008 г. при 21.7% средно за 27-те членки). А това е и показател, който се използва като илюстрация за степента на развитие на държавата и често се гледа от чуждестранните инвеститори (особено във високотехнологични индустрии). България е и страната с най-голяма разлика в достъпа до мрежата между градското и селското население

Надежда все пак се появи в лицето на проектостратегия за развитие на широколентовия достъп, публикувана на 20 март от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Месец по-късно срокът за обществено обсъждане на проекта изтече. Появиха се и първите възможни пречки пред реализирането на инициативата: опити за отклоняване на европейските средства за широколентовия достъп за селата и опасност от прекомерно разширяване на обхвата на програмата, които могат да застрашат финансирането й.

Заложените цели




Стратегията предвижда до 2013 г. 100% от населението на страната да има достъп до компютър и интернет на не повече от 20 км от дома си. За това трябва да се изгради инфраструктура (преносна мрежа, позволяваща достъп с висока скорост) в т.нар. селски райони, където потребителите на интернет са най-малко.

Очаква се документът да бъде одобрен от правителството в средата на май. След това обаче трябва да се направи детайлна програма, чиято цел е (на базата на анализ по региони) да определи конкретни модели за публично-частно партньорство и подходящи области, в които да се започнат пилотни проекти. Едва след това ДАИТС ще организира търгове за изпълнение на готовите проекти по райони. Очаква се в края на годината да има спечелени търгове и да започнат реални действия по изграждане на широколентова инфраструктура, коментират председателят на ИКТ Клъстер Петър Статев и зам.-председателят на ДАИТС Красимир Симонски. Предстоящите избори обаче може да забавят изпълнението. Все още не е решен и един от най-важните въпроси - кой ще "стопанисва" новоизградените мрежи.

Сдружение за електронни комуникации (СЕК), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и телекомите "Мобилтел" и "Вивател" вече са направили официални препоръки към проекта за стратегия. От СЕК например предлагат да се действа по-бързо. В получените препоръки сериозно се акцентира и на въпроса за съвместното използване на вече изградена преносна инфраструктура, допълни Симонски. Има и предложения обсегът на програмата да се разшири, така че тя да обхваща не само изграждането на инфраструктурата, а и някои последващи или съпътстващи дейности. Според Симонски обаче, "когато се говори за широколентова инфраструктура трябва да се подхожда фокусирано и другите компоненти (обучение на населението, преференции при покупка на компютри и т.н.) не трябва да се включват като сателит на тази програма". Те трябва да се решават успоредно, но включването им в конкретната стратегия може да има обратен ефект, смятат и Петър Статев и Теодор Захов (председател на СЕК и БАИТ).

В бюджета за 2009 г. пари за широколентов интернет няма. Средства, които биха могли да се използват към този момент са 29 млн. евро от Европейския план за икономическо възстановяване, и близо 20 млн. евро от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които са предназначени за комуникационна инфраструктура по Оперативна програма "Регионално развитие" на ЕС. Необходимо условие за изразходването на парите и по двете пера обаче е одобрението на стратегията от правителството. От държавите се очаква да приложат националната си стратегия за развитие на широколентовия достъп, към стратегията за развитието на селските райони и да ги представят в Брюксел до 15 юли. Средствата от Европейския план за икономическо възстановяване ще станат достъпни през втората половина на годината. Националното съфинансиране трябва да е 10% от стойността на проектите.

Ние да си пробваме...


Въпреки че от месеци се знае, че тези 29 млн. евро са предназначени за подобряване на широколентовата инфраструктура в селските райони, през последните седмици от няколко други държавни структури проявиха интерес към тях. Източник на "Капитал" съобщи, че са предприети действия от дирекция "Стратегическо планиране и управление" в Министерския съвет за пренасочване на средствата за доразвиване на държавната комуникационна мрежа НАМДА. Междувременно в сайта на МС се появи съобщение, в което се казва, че "най-приложимо в наши условия е евросредствата (въпросните 29 млн. евро - бел. ред.) да се използват за финансиране на проекти в областта на възобновяемите енергийни източници".

Според експерти и двете искания са несъстоятелни, защото ясно условие за усвояване на въпросните средства е инвестирането им в широколентова инфраструктура в селските райони.

"Съвсем нормално е да има интереси. Всеки търси възможности. Действаме в условия на дефицит. Средства не достигат, така че аз по-скоро гледам нормално на тези неща", коментира Красимир Симонски. "Инициативата е на ЕС и правилата и принципите са вече заложени, така че ние не можем на местно ниво да ги променяме", допълва той. Истината е, че ако не бъдат изхарчени по предназначение, тези пари ще трябва да се върнат на Брюксел, добавя Теодор Захов.

Говорителят по комуникации и информационни технологии на ЕК Мартин Селмайр обясни за "Капитал", че правилата за какво ще се използват 29-те млн. евро са гъвкави (може да се инвестира в безжичен интернет, инфраструктура или десетки други свързани неща), но все пак парите са предназначени за развитие на широколентовия достъп в селските райони и не могат да се харчат за проекти, които нямат нищо общо с това, като възобновяема енергия например.

*Широколентов достъп според терминологията на ДАИТС се нарича интернет връзка, осигуряваща едновременно пренос на глас и видео. За широколентов достъп се приема такъв със скорост над 144 kb/s.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде изчезна вносът Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

28 фев 2020, 110 прочитания

Китайските уроци от коронавируса Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

28 фев 2020, 228 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Младите в Движение(то)

Новият випуск от школата на ДПС

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10