С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 24 апр 2009, 13:25, 4939 прочитания

Високоскоростни премеждия

Или дали парите за широколентов интернет достъп в селата ще отидат за енергетика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Представете си, че сте решили да удължите великденските празници и да се порадвате на пролетта в семейната вила в някое малко селце. Представете си, че сте футболен фен и в сряда сутрин чувате за 4-те гола на Аршавин срещу Ливърпул. Е, в този момент вероятно ще усетите какво е в началото на ХХІ век да нямате достъпа до интернет и Youtube, на който сте свикнали у дома или в офиса.

На всичкото отгоре вероятността и за следващия Великден да сте лишени от достъп до глобалната мрежа е много сериозна. Нищо че 29 млн. евро от Европейския план за икономическо възстановяване са определени именно за широколентовия* интернет достъп в селата.


Тъжната статистика

България все още е единствената държава - членка на Европейския съюз, без стратегия за развитие на широколентовия интернет достъп. Липсата на целенасочена политика в тази насока е и една от причините да сме на последно място в съюза по разпространение на високоскоростен интернет (9,5% покритие през 2008 г. при 21.7% средно за 27-те членки). А това е и показател, който се използва като илюстрация за степента на развитие на държавата и често се гледа от чуждестранните инвеститори (особено във високотехнологични индустрии). България е и страната с най-голяма разлика в достъпа до мрежата между градското и селското население

Надежда все пак се появи в лицето на проектостратегия за развитие на широколентовия достъп, публикувана на 20 март от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Месец по-късно срокът за обществено обсъждане на проекта изтече. Появиха се и първите възможни пречки пред реализирането на инициативата: опити за отклоняване на европейските средства за широколентовия достъп за селата и опасност от прекомерно разширяване на обхвата на програмата, които могат да застрашат финансирането й.

Заложените цели




Стратегията предвижда до 2013 г. 100% от населението на страната да има достъп до компютър и интернет на не повече от 20 км от дома си. За това трябва да се изгради инфраструктура (преносна мрежа, позволяваща достъп с висока скорост) в т.нар. селски райони, където потребителите на интернет са най-малко.

Очаква се документът да бъде одобрен от правителството в средата на май. След това обаче трябва да се направи детайлна програма, чиято цел е (на базата на анализ по региони) да определи конкретни модели за публично-частно партньорство и подходящи области, в които да се започнат пилотни проекти. Едва след това ДАИТС ще организира търгове за изпълнение на готовите проекти по райони. Очаква се в края на годината да има спечелени търгове и да започнат реални действия по изграждане на широколентова инфраструктура, коментират председателят на ИКТ Клъстер Петър Статев и зам.-председателят на ДАИТС Красимир Симонски. Предстоящите избори обаче може да забавят изпълнението. Все още не е решен и един от най-важните въпроси - кой ще "стопанисва" новоизградените мрежи.

Сдружение за електронни комуникации (СЕК), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и телекомите "Мобилтел" и "Вивател" вече са направили официални препоръки към проекта за стратегия. От СЕК например предлагат да се действа по-бързо. В получените препоръки сериозно се акцентира и на въпроса за съвместното използване на вече изградена преносна инфраструктура, допълни Симонски. Има и предложения обсегът на програмата да се разшири, така че тя да обхваща не само изграждането на инфраструктурата, а и някои последващи или съпътстващи дейности. Според Симонски обаче, "когато се говори за широколентова инфраструктура трябва да се подхожда фокусирано и другите компоненти (обучение на населението, преференции при покупка на компютри и т.н.) не трябва да се включват като сателит на тази програма". Те трябва да се решават успоредно, но включването им в конкретната стратегия може да има обратен ефект, смятат и Петър Статев и Теодор Захов (председател на СЕК и БАИТ).

В бюджета за 2009 г. пари за широколентов интернет няма. Средства, които биха могли да се използват към този момент са 29 млн. евро от Европейския план за икономическо възстановяване, и близо 20 млн. евро от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които са предназначени за комуникационна инфраструктура по Оперативна програма "Регионално развитие" на ЕС. Необходимо условие за изразходването на парите и по двете пера обаче е одобрението на стратегията от правителството. От държавите се очаква да приложат националната си стратегия за развитие на широколентовия достъп, към стратегията за развитието на селските райони и да ги представят в Брюксел до 15 юли. Средствата от Европейския план за икономическо възстановяване ще станат достъпни през втората половина на годината. Националното съфинансиране трябва да е 10% от стойността на проектите.

Ние да си пробваме...


Въпреки че от месеци се знае, че тези 29 млн. евро са предназначени за подобряване на широколентовата инфраструктура в селските райони, през последните седмици от няколко други държавни структури проявиха интерес към тях. Източник на "Капитал" съобщи, че са предприети действия от дирекция "Стратегическо планиране и управление" в Министерския съвет за пренасочване на средствата за доразвиване на държавната комуникационна мрежа НАМДА. Междувременно в сайта на МС се появи съобщение, в което се казва, че "най-приложимо в наши условия е евросредствата (въпросните 29 млн. евро - бел. ред.) да се използват за финансиране на проекти в областта на възобновяемите енергийни източници".

Според експерти и двете искания са несъстоятелни, защото ясно условие за усвояване на въпросните средства е инвестирането им в широколентова инфраструктура в селските райони.

"Съвсем нормално е да има интереси. Всеки търси възможности. Действаме в условия на дефицит. Средства не достигат, така че аз по-скоро гледам нормално на тези неща", коментира Красимир Симонски. "Инициативата е на ЕС и правилата и принципите са вече заложени, така че ние не можем на местно ниво да ги променяме", допълва той. Истината е, че ако не бъдат изхарчени по предназначение, тези пари ще трябва да се върнат на Брюксел, добавя Теодор Захов.

Говорителят по комуникации и информационни технологии на ЕК Мартин Селмайр обясни за "Капитал", че правилата за какво ще се използват 29-те млн. евро са гъвкави (може да се инвестира в безжичен интернет, инфраструктура или десетки други свързани неща), но все пак парите са предназначени за развитие на широколентовия достъп в селските райони и не могат да се харчат за проекти, които нямат нищо общо с това, като възобновяема енергия например.

*Широколентов достъп според терминологията на ДАИТС се нарича интернет връзка, осигуряваща едновременно пренос на глас и видео. За широколентов достъп се приема такъв със скорост над 144 kb/s.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс 1 Африканската чума по прасетата влезе в седми свинекомплекс

Фермата се намира в община Ценово, влизат ограничения за областите Русе и Велико Търново

19 авг 2019, 177 прочитания

Здравното министерство забранява доплащането при лекар Здравното министерство забранява доплащането при лекар

Според законопроект, предложен за обществено обсъждане, в болница ще се доплаща само за избор на екип и специални битови условия

19 авг 2019, 604 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Младите в Движение(то)

Новият випуск от школата на ДПС

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство