Високоскоростни премеждия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Високоскоростни премеждия

Достъпът до интернет в слабонаселените райони е ключов фактор в тяхното развитие

Високоскоростни премеждия

Или дали парите за широколентов интернет достъп в селата ще отидат за енергетика

Асен ГЕОРГИЕВ, Ирина НОВАКОВА
5073 прочитания

Достъпът до интернет в слабонаселените райони е ключов фактор в тяхното развитие

© Shutterstock


Представете си, че сте решили да удължите великденските празници и да се порадвате на пролетта в семейната вила в някое малко селце. Представете си, че сте футболен фен и в сряда сутрин чувате за 4-те гола на Аршавин срещу Ливърпул. Е, в този момент вероятно ще усетите какво е в началото на ХХІ век да нямате достъпа до интернет и Youtube, на който сте свикнали у дома или в офиса.

На всичкото отгоре вероятността и за следващия Великден да сте лишени от достъп до глобалната мрежа е много сериозна. Нищо че 29 млн. евро от Европейския план за икономическо възстановяване са определени именно за широколентовия* интернет достъп в селата.

Тъжната статистика

България все още е единствената държава - членка на Европейския съюз, без стратегия за развитие на широколентовия интернет достъп. Липсата на целенасочена политика в тази насока е и една от причините да сме на последно място в съюза по разпространение на високоскоростен интернет (9,5% покритие през 2008 г. при 21.7% средно за 27-те членки). А това е и показател, който се използва като илюстрация за степента на развитие на държавата и често се гледа от чуждестранните инвеститори (особено във високотехнологични индустрии). България е и страната с най-голяма разлика в достъпа до мрежата между градското и селското население

Надежда все пак се появи в лицето на проектостратегия за развитие на широколентовия достъп, публикувана на 20 март от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Месец по-късно срокът за обществено обсъждане на проекта изтече. Появиха се и първите възможни пречки пред реализирането на инициативата: опити за отклоняване на европейските средства за широколентовия достъп за селата и опасност от прекомерно разширяване на обхвата на програмата, които могат да застрашат финансирането й.

Заложените цели

Стратегията предвижда до 2013 г. 100% от населението на страната да има достъп до компютър и интернет на не повече от 20 км от дома си. За това трябва да се изгради инфраструктура (преносна мрежа, позволяваща достъп с висока скорост) в т.нар. селски райони, където потребителите на интернет са най-малко.

Очаква се документът да бъде одобрен от правителството в средата на май. След това обаче трябва да се направи детайлна програма, чиято цел е (на базата на анализ по региони) да определи конкретни модели за публично-частно партньорство и подходящи области, в които да се започнат пилотни проекти. Едва след това ДАИТС ще организира търгове за изпълнение на готовите проекти по райони. Очаква се в края на годината да има спечелени търгове и да започнат реални действия по изграждане на широколентова инфраструктура, коментират председателят на ИКТ Клъстер Петър Статев и зам.-председателят на ДАИТС Красимир Симонски. Предстоящите избори обаче може да забавят изпълнението. Все още не е решен и един от най-важните въпроси - кой ще "стопанисва" новоизградените мрежи.

Сдружение за електронни комуникации (СЕК), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и телекомите "Мобилтел" и "Вивател" вече са направили официални препоръки към проекта за стратегия. От СЕК например предлагат да се действа по-бързо. В получените препоръки сериозно се акцентира и на въпроса за съвместното използване на вече изградена преносна инфраструктура, допълни Симонски. Има и предложения обсегът на програмата да се разшири, така че тя да обхваща не само изграждането на инфраструктурата, а и някои последващи или съпътстващи дейности. Според Симонски обаче, "когато се говори за широколентова инфраструктура трябва да се подхожда фокусирано и другите компоненти (обучение на населението, преференции при покупка на компютри и т.н.) не трябва да се включват като сателит на тази програма". Те трябва да се решават успоредно, но включването им в конкретната стратегия може да има обратен ефект, смятат и Петър Статев и Теодор Захов (председател на СЕК и БАИТ).

В бюджета за 2009 г. пари за широколентов интернет няма. Средства, които биха могли да се използват към този момент са 29 млн. евро от Европейския план за икономическо възстановяване, и близо 20 млн. евро от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които са предназначени за комуникационна инфраструктура по Оперативна програма "Регионално развитие" на ЕС. Необходимо условие за изразходването на парите и по двете пера обаче е одобрението на стратегията от правителството. От държавите се очаква да приложат националната си стратегия за развитие на широколентовия достъп, към стратегията за развитието на селските райони и да ги представят в Брюксел до 15 юли. Средствата от Европейския план за икономическо възстановяване ще станат достъпни през втората половина на годината. Националното съфинансиране трябва да е 10% от стойността на проектите.

Ние да си пробваме...

Въпреки че от месеци се знае, че тези 29 млн. евро са предназначени за подобряване на широколентовата инфраструктура в селските райони, през последните седмици от няколко други държавни структури проявиха интерес към тях. Източник на "Капитал" съобщи, че са предприети действия от дирекция "Стратегическо планиране и управление" в Министерския съвет за пренасочване на средствата за доразвиване на държавната комуникационна мрежа НАМДА. Междувременно в сайта на МС се появи съобщение, в което се казва, че "най-приложимо в наши условия е евросредствата (въпросните 29 млн. евро - бел. ред.) да се използват за финансиране на проекти в областта на възобновяемите енергийни източници".

Според експерти и двете искания са несъстоятелни, защото ясно условие за усвояване на въпросните средства е инвестирането им в широколентова инфраструктура в селските райони.

"Съвсем нормално е да има интереси. Всеки търси възможности. Действаме в условия на дефицит. Средства не достигат, така че аз по-скоро гледам нормално на тези неща", коментира Красимир Симонски. "Инициативата е на ЕС и правилата и принципите са вече заложени, така че ние не можем на местно ниво да ги променяме", допълва той. Истината е, че ако не бъдат изхарчени по предназначение, тези пари ще трябва да се върнат на Брюксел, добавя Теодор Захов.

Говорителят по комуникации и информационни технологии на ЕК Мартин Селмайр обясни за "Капитал", че правилата за какво ще се използват 29-те млн. евро са гъвкави (може да се инвестира в безжичен интернет, инфраструктура или десетки други свързани неща), но все пак парите са предназначени за развитие на широколентовия достъп в селските райони и не могат да се харчат за проекти, които нямат нищо общо с това, като възобновяема енергия например.

*Широколентов достъп според терминологията на ДАИТС се нарича интернет връзка, осигуряваща едновременно пренос на глас и видео. За широколентов достъп се приема такъв със скорост над 144 kb/s.

Представете си, че сте решили да удължите великденските празници и да се порадвате на пролетта в семейната вила в някое малко селце. Представете си, че сте футболен фен и в сряда сутрин чувате за 4-те гола на Аршавин срещу Ливърпул. Е, в този момент вероятно ще усетите какво е в началото на ХХІ век да нямате достъпа до интернет и Youtube, на който сте свикнали у дома или в офиса.

На всичкото отгоре вероятността и за следващия Великден да сте лишени от достъп до глобалната мрежа е много сериозна. Нищо че 29 млн. евро от Европейския план за икономическо възстановяване са определени именно за широколентовия* интернет достъп в селата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Аде няма нужда да се натягаме чак толкова много в условия на финансова криза! На село ще минат и без "едновременен пренос на глас и видео" и "обикновен" интернет ще им свърши работа!
    Айде стига пара в свирката!!!! Играхме го 45 години и даже свирка не остана!!!!

  • 2
    pavelan avatar :-|
    Павел Антонов

    Статията е отлична и проблемът е много сериозен. Достъпа до интернет се смята за едно от нещата, които могат да вдъхнат живот и икономическа динамика на селските общности, които в България - както и другаде - са изоставени в страни от икотомическото развитие. Широколентния достъп, в комбинация с възможности за ограмотяване, би дал нови възможности на хората по селата, много които в момента са оставени да живеят в условия на мизерия, по-подходяща дума просто не намирам. Това е сериозна инвестиция в решаването на редица проблеми, свързани с урбанизацията на населението, натиск върху околната среда, социални и битови, образователни, транспортни - чрез намаляване на ежедневното комутиране до големите градове, и какви ли още не. Мнозина специалисти, чиято работа може да се върши по интернет, с удоволствие биха извели семействата си на чисто и спокойно.
    Ако правителството иска да развива алтернативна енергия - похвално - това не бива да става за сметка на всички тези придобивки. Вместо това обаче в момента тихомълком се осъществява точно обратния процес. Приватизираната БТК, вероятно с цел намаляване на разходите, закрива кабелните централи в по-малките населени места, и раздава на абонатите безжични GSM апарати. Пример, село Милковица и други села в община Гулянци, Плевенско, един от най-бедните краища на страната.

  • 3
    Avatar :-|
    Real

    За какво им е на пейзаните, хайде няма нужда. Да копат царевица и да си гледат кравите.

  • 5
    Avatar :-|
    селянина

    Хората по селата са оставени без препитание вие за интернета им сте се загрижили. Младите хора са принудени да бягат от там заради липсата на работа. Там остават само цигани и пенсионери а на тях интернет не им трябва По добре създайте работа на младите за да остават по родните си домове

  • 6
    Avatar :-|
    nabliudatel

    Достъпът до интернет в слабонаселените райони е ключов фактор в тяхното развитие. Това е.

  • 7
    Avatar :-|
    малко са парите

    Тези 29 млн. не стигат.
    Малко са.
    Това са джобни пари.
    Нема кой да си губи времето.
    Друго си е поне 290млн. - и за нас ще има, и за батко, и за татко , и за широколентов, и за теснолентов, и за проводници, и за полупроводници

  • 8
    leo_k avatar :-|
    Лео

    #7 - да бе, наистина са малко... ама не разбирам защо трябва да имаме държавна стратегия, държавни пари и т.н. - за да се открадне и от това ли?
    Приятели решиха да окабеляват курортно селище, сложиха си радиомодеми, 40км трасе и взеха да продават интернет. Щом има търсене, ще има и предлагане. Струва ли си да дадеш 100 000 лв да имаш широколентов интернет в село с 50 къщи и 20 души население над 70 години? Не че искам да нямат, просто не им трябва. Ако има училище или библиотека - ок, трябва да има и интернет... Много ясно, че е по-добре парите да отидат за енергийни източници... Защото аз на село си занесох стабилизатор, да не ми изгори телевизора, то нормално напрежение няма, те интернет ще пускат... А аз като отида на почивка не ми трябва нито youtube, нито iphone, нито тв, нито телефон. Нали затова съм на почивка?

  • недоволен

    Реваха, че нямат пари - ето, на ви. Аман от крадци. Дано поне 50% отидат по предназначение, както бе досега други проекти на упоменатите лица по-горе.

  • 10
    Avatar :-|
    чичо от село

    Сигурно за това няма хора у село,щото не могат да ползват интернет-и то "широколентов"?В селата дето няма вода,канализация,ток и даже хора,само интернет им липсва.То бабичките само на компютър още не са се научили.Който има чак пък такъв зор ,и не може да живее без компютър на вилата си на село,да си осигури мобилен нет-предложения колкото искош.А за тия пари може да се намери приложение-да се окрадат до шушка от чиновниците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK