Младите в Движение(то)

Амбициозни, но в добрия смисъл на думата. Така ги определят хората, които са работили с тях. Те са млади, ентусиазирани и образовани. Говорят изискано и възпитано. Много изискано и много възпитано. Мерят думите с вещината на аптекари. Пестят словесно пространство - наместват космополитни мисли в кратки, подредени изречения. Изключително ангажирани. Дотолкова, че не че нямат време, но то просто не е свободно.
"Когато стане дума за Ахмед Доган, винаги говорят за него като за господин Доган. Никога не парадират с отношенията си с него", уточняват запознати.  Името на председателя на ДПС се разхожда по коридорите на централата на "Ал. Стамболийски" 45А, облечено в респекта на онези, които го споменават, в смяната на тона, особения блясък в очите и търсене на подходящи определения за личността му. Те са младата, енергична чета на ДПС. Специалната ни селекция от новия партиен випуск включва: Сибел Реджеб, Корман Исмаилов, Джейхан Ибрямов и Станислав Анастасов. На всички тях е разпределена по една важна роля в Младежкото ДПС (МДПС).  Гласувано им е доверие и правомощия, на които могат да завидят дори някои от "старите". ДПС ги възпитава и образова с постоянни семинари и обучения в страната и зад граница.

И наистина говорят за него само с топли чувства и позитивни тълкувания. Дори когато става дума за митичното изказване(-признание) на Ахмед Доган за "обръча от фирми" около всяка партия. Определят го като политическа смелост, постъпка, поставила пръст в раната именно защото е отразявала истината, която всички знаят, "но този, който се е осмелил да я изкаже, бива хулен". Според тях вкарването на ДПС в този калъп е дело на противниците на партията, "желание тази смелост да бъде демонизирана". Отзвукът обаче, смятат те, е довел до положителни резултати като поставянето на дневен ред на закони като този за лобизма и за политическите партии, повдигането на темата за финансиране на медии. "По дърво, което не ражда плодове, камъни не се хвърлят", метафорично обобщава Джейхан Ибрямов. Противно на масовите обществени нагласи, тези млади хора нямат притеснения по този въпрос, макар да не искат да излязат с категорична позиция, че "ДПС е имунизирано от подобно явление".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Представяме ви ги с имената им и тяхното значение. От една страна, защото са знакови и носят смисъл, от друга - защото са чувствителна тема в контекста на историята на българските етнически турци (каквито са трима от тях) и възродителния процес. "Все едно да ти влязат с булдозер в душата" - това сравнение изчерпва до голяма степен представата за насилствената смяна на имената.

Сибел - Дъждовна капка в полет
Зам.-председател на МДПС, член на Бюрото на Европейската младежка либерална асамблея (LYMEC)

В момента, в който четете тези редове, щастливата неомъжена жена Сибел вероятно ще е минала на следващата житейска база - брака. Приема го като "паралелна партньорска пътека, по която двама тичат".

Учи се на живот, да бъде добра, да се развива. Не се приема за свръхамбициозна, но е убедена, че за да се получават нещата, трябва да ги има и емоцията, и хъса, и енергията.



Любопитна е. Дотолкова, че една сутрин станала в 5, за да дебне кофите за разделно събиране срещу входа си и лично да се увери, че отпадъците, които грижливо сортира, не отиват в общ кюп.

Ако беше останала на крилете на детската си мечта, вероятно щеше да стане космонавт. Другата й страст била дипломацията. Завършва право в Истанбул. Прекарва две години в адвокатстване и опити да се адаптира към температурата на търговското право и защитата на конкуренцията, които обаче приключват с обобщението: "Самата съдебна система не ми се отрази много добре." МДПС и ресорът "Международна дейност" й дават шанс да сбъдне до голяма степен мечтата си за дипломацията.

ДПС за нея е като болезнен рефлекс от детството, спомен за баба й и недоумението защо е проблем двете да общуват на турски. "Тогава се роди инстинктът за самосъхранение. Когато нещо елементарно ви се забранява, се хващате много по-силно за него."

В Ахмед Доган вижда енергия, която тече на съвсем различна височина. "Просто няма алтернатива. Той е светлинни години напред мисловно и като поведение, анализ, поглед над бъдещето. За съжаление няма алтернатива."

Икономическите й разбирания се оглеждат в либертарианството: "Вярвам, че когато държавата минимализира своето участие в обществото и даде шанс на хомо икономикуса сам да се ориентира, нещата ще бъдат много по-добре за самите граждани."

Ако кариерата й беше песен, може би би пренесла посланието на Dance me to the end of love на Ленърд Коен - малко по-дарк като мелодия, но със стихове, внушаващи позитивно послание. Иначе денят й започва с жизнеутвърждаващата ритмичност на "Ману чао".

Ню Йорк е нейният град - като олицетворение на идеалното свободно общество. "Там никой не съди другия. Всички са нюйоркчани, никой не е от провинцията, никой не е от Европа, никой не е от Африка."

Приятелите й от Младежкото БСП се шегуват, че кариерата й всъщност започва от БКП - била е дружинен председател.
Иска да създаде вълшебство, с което хората да започнат да четат повече.

+ За" измъкване" често използва цитат от Макиавели: "Ако Господ ме е създал такъв, то грехът не е мой." 

Корман - Жар-човек
Председател на МДПС (36 г.)

Внушението, че се чувства като домакин, се прокрадва в спонтанното предложение за кратка разходка из коридорите на централата и вещото разяснение на символиката в картината, нарисувана по поръчка на Ахмед Доган. "Чистотата е много важно нещо", коментира забележката за преобладаващо белия цвят в малката заседателна зала. Сгъстява речта си с обобщения, есенции. Говори принципно.

Старае се да влага максимума от себе си в това, което прави, но винаги оставя оценката на околните да е водеща и насочващата. "Има случаи, когато не съм се чувствал достатъчно подготвен, но други са ми казвали, че трябва да предприема дадена стъпка. Лидерството не е винаги осъзнато, премислено, обговорено, безумно смело и планирано."

Смята, че е трудно да се тегли явна разграничителна линия между старите и новите лица в ДПС. "Неминуемо има една борба, вътрешна конкуренция, ако щете - и за позиции, за постове, за влияние. Сблъсък на идеи. И този сблъсък ражда нещо, след него нито една от идеите не е същата. Това движи прогреса. Но ние така казваме за нашата партия - движението е движение, когато е в движение."

Не бърза. Вярва, че щастието е в бавните неща. От политика почти не му остава лично време: "Самият факт, че още не съм се задомил, а вече съм на 36 години, показва, че някои неща са останали на втори план."

Вярва в съдбата. Смята, че крайната спирка е предопределена, но винаги можеш сам да избереш пътя до нея. Ходил е на врачка и на астролог. От любопитство.
Музикално толерантен. "Рокендрол годините, пънк, хеви метъл, джаз, релаксираща музика, медитационна, повече smooth. Техното някак не се получава, но когато попаднеш на хубаво техно, то се усеща и става купон." Признава, че Преслава и Ивана също заслужават внимание.

Училищните години свързва с кубинки, ластични дънки, дънкови якета, елечета, протести и митинги.

Бързо забравя имена, но е добър физиономист.

Бил е зам. главен редактор на партийния вестник "Права и свободи".

Когато се измори от политика, вероятно ще отвори бар с приятели в някоя топла държава. "Тогава се надявам ЕС да бъде по-омешан, отколкото е сега, да има една обща идентичност на европейски граждани, да имаме един паспорт, никой да не се интересува кой какъв е, да не го оценяват по такива белези и критерии - всеки да уважава всеки и да има равни условия за развитие." Imagine.

+ Най-приятната му асоциация от времето преди 1989 е първото пиене на бира под балконите и лесната за преглъщане цена - 32 стотинки.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Джейхан - Кралската река"