С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 24 апр 2009, 15:15, 4007 прочитания

Хората често взимат решение на основание на минал опит, а не на фактите За теориите и спестяванията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

ще от университета ние се научаваме да работим с допускането, че хората имат еднакви предпочитания, пълно знание за възможните алтернативи и пълно разбиране за последиците от техните решения. Това накратко в учебниците се нарича рационалност. Естествено не съществуват индивиди, които разполагат с подобни свръхчовешки знания и способности.

На практика изследванията показват, че хората не са напълно рационални.


Не всички разполагат с пълна информация и знание - тяхното придобиване е свързано със значителни разходи. Налице е и един много по-сериозен проблем - човешкият мозък. Въпреки милионите години еволюция той няма капацитета да обработва огромното количество информация, с което разполагаме в днешния свят. За да се справи с този проблем, човешкият мозък си е изградил два начина на мислене: първи -  интуитивен и автоматичен, и втори - рефлективен и рационален. Автоматичната система на мислене не изисква усилия, много е бърза и използва асоциации и готови щампи. Рефлективната е по-бавна, изисква специални усилия и е основана на логическо извеждане на аргументи и изводи.

Теорията

Хората използват автоматичната система на мислене не само за ежедневните рутинни решения, но и за по-сложни и комплексни решения. Примерно, за да си създадат позиция за това бъдещо развитие на икономиката, на валутните курсове или за тяхното индивидуално благосъстояние. Тверски и Канеман** извеждат три проблема в автоматичното мислене, които водят до систематични грешки в икономическите решения. Тези три проблема те наричат закотвяне, наличност и представителност. При закотвянето хората се сблъскват с проблем, за който нямат достатъчно знание и информация и използват наличното си знание, което впоследствие се приспособява, за да се достигне до крайното решение. В повечето случаи обаче приспособяването на първоначалното знание е недостатъчно и на практика крайното решение се определя от изходното знание, т.е. хората са закотвени към първоначалното си знание.



Наличността е феномен, при който хората оценяват вероятността за настъпването на определено събитие в зависимост от лекотата, с която могат да си спомнят за подобни събития, а не в зависимост от обективната вероятност за настъпване на събитието. Например хората считат, че вероятността да загинеш в самолетна катастрофа е по-висока от вероятността да се удавиш в басейн просто защото поради по-силното отразяване от медиите на инцидентите със самолети хората по-лесно си спомнят за тях, отколкото за фаталните инциденти в басейн.

Представителността е феномен, при който, когато хората трябва да отговорят на въпроса каква е вероятността събитие А да произтича от даден процес B, те оценяват не в зависимост от количествена оценка на вероятността, а според степента, в която А наподобява/прилича на B.

Приложено на практика

Съществуват множество изследвания, които показват систематичните грешки, допускани вследствие на описаните три феномена. Статия от началото на месец април във вестник "Дневник"*** е показателна за проявлението на описаната по-горе теория (по-критичен поглед на тази статия може да я окачестви не като следствие на автоматичната система на мислене, а като откровена некомпетентност). Тезата на автора на статията е, че всички в страната са обсебени от дефицита по текущата сметка и са пропуснали да отбележат тревожния факт от януари 2009 г. за наличието на дефицит по финансовата сметка, породен от "покачване на пасивите на търговските банки". Тук не се казва кои пасиви на търговските банки се имат предвид, но щом анализът е свързан с платежния баланс, това трябва да са чуждестранните пасиви на търговските банки. Практически те не нарастват, а намаляват, което води и до отрицателна финансова сметка през декември 2008 г. и януари 2009 г. На основата на тези "неопровержими" доказателства, две наблюдения и грешна интерпретация на посоката на промяна на чуждестранните пасиви на банките авторът навлиза в дълбоките води на теорията за банковите кризи и спекулативните атаки и ни препраща към концепцията за "самосбъдващите се пророчества".

Много по-логично и лесно обяснение на случващото може да се намери в решението на БНБ да намали минималните задължителни резерви в началото на декември 2008 г. от 12% на 10% и в началото на януари 2009 г. от 10% на 5 % за привлечените от чужбина средства. Ако се погледне и паричният отчет и данните за външния дълг, ще се види, че основна част от привлеченото от българските банки финансиране от техните майки е под формата на депозити и по-малка част на заеми. Тези два факта дават обяснение на спада на чуждестранните пасиви на банките през декември и януари (в т.ч. и статията депозитите от нерезиденти). Намалението на минималните резерви освободи ликвидност на банките, която при забавените темпове на растеж на кредита се използва за намаляване на задълженията към банките майки и за увеличение на техните чуждестранни активи. През февруари 2009 г. (когато няма промяна в нивото на минималните резерви) търговските банки отново увеличават чуждестранните си пасиви т.е. внасят ресурс в страната.

Описаната статия е прекрасен пример за проблемите, които автоматичната система на мислене може да създаде. Авторът вероятно е запознат с отлива на капитали от азиатските банки по време на кризата от 1997-1998 г., който се случва основно в страни с фиксиран валутен курс (представителност - България също има фиксиран курс). Поради това той бърза да определи намалението на чуждестранните пасиви на банките (което грешно определя като нарастване) като следствие на спекулативна атака (наличното обяснение в медиите ). Авторът е закотвен към това си знание и не се стреми да търси друго обяснение на данните - например в политиката на БНБ.

Ако не ставаше въпрос за нашите спестявания, подобен тип анализи като този на г-н Райков можеха да са само едно забавно потвърждение на теорията на Тверски и Канеман. 

*Калин Христов е съветник на управителя на БНБ. Изказаните мнения не представляват официалната позиция на БНБ.

** Amos Tversky and Daniel Kahneman, "Judgment under uncertainty:

Heuristics and biases", Science 1974, Vol.185, p.1124-1131.

*** Радослав Райков, "Паника и печалба", "Дневник", 8 април 2009 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите 1 Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 1857 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 1221 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
МВФ в страната на изборите

Краят на рецесията вече зависи само от правителството

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков