С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 30 апр 2009, 15:45, 5609 прочитания

Заразен страх

Мащабна тежка пандемия от свински грип ще е кошмар за ударената от криза световна икономика. Паниката обаче само вреди.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато нещо може да се обърка, то задължително се обърква. Този принцип на Мърфи, изглежда, е движещата сила в света в последната година. Американската ипотечна криза прерасна в световна финансова, тя от своя страна се превърна в икономическа, която доведе рецесия. Точно сега последното нещо, което може да си позволи светът, е глобална епидемия и повсеместна паника.

Свинският грип (ако използваме популярното му наименование), който тръгна от Мексико, за малко повече от седмица взе десетки жертви, разпространи се в САЩ и на още няколко места по планетата и успя да събуди позаспалия след историята с птичия грип страх от пандемия. Затова допринесе и фактът, че новият вирус изглежда много по-ефективно разпространяващ се сред хора от своя предшественик - нещо, което накара Световната здравна организация (СЗО) бързо да вдигне нивото на глобална тревога на 5 - само на стъпка от пълномащабна  пандемия. Това е достатъчно притеснително както за хората, така и за здравните власти, които се привеждат в готовност за разпространяване на лекарства, въвеждане на по-строги мерки за контрол и непредвидени разходи. И ако една пандемия може да предизвика огромни поражения за цялата световна икономика, то паниката вече носи сериозни щети на редица сектори, които традиционно страдат при подобни заплахи и вече търпят свиване заради икономическата криза.


Криза по време на криза

Проблемите започнаха още с наименуването на новия вирус, който получи названието "свински" заради животното, от което явно е прескочил в хората в Мексико. Това автоматично обрече на загуби производителите на свинско месо. Не помогнаха уверенията на СЗО, че термичната обработка на месото изключва напълно възможността за заразяване от храна и реалната опасност идва от болни хора, а не от животните. Спад в продажбите на свинско регистрираха повечето търговски вериги в САЩ, а някои държави като Русия, Китай и Украйна дори се възползваха от случая, за да наложат забрана за внос на свинско и друго месо от Мексико и САЩ. Това навява мисли за протекционизъм в сянката на паниката и ако тенденцията се разрасне, ще нанесе нов удар по изстрадалата световна търговия. СЗО вече обмисля да наложи ново име на вируса като "мексикански" или "северноамерикански".

Месопроизводителите обаче са само една от жертвите на бързо растящата паника. Акциите на фирмите от туристическия и транспортния сектор тръгнаха рязко надолу, отразявайки страховете, че те ще са сред най-засегнатите - за това допринесоха и предупрежденията за пътуване до САЩ и Мексико, които бяха издадени от някои държави, включително ЕС. Новият грип има потенциала да нанесе сериозни щети.



Най-добрият пример за това са пораженията, които атипичната пневмония (ТОРС) нанесе на азиатските икономики през 2003 г. Въпреки че зарази едва около 8 хил. души, от които починаха близо 800, ТОРС струваше на Източна Азия 0.6% от нейния БВП (или около 18 млрд. долара) по изчисления на Банката за азиатско развитие. Сингапур и Хонконг дори влязоха в рецесия. Най-засегнати и тогава бяха туристическият, транспортният и хотелиерският бизнес, както и търговските вериги. Един от основните изводи на банката в изследването на тази криза бе, че най-големите щети са дошли не от самия вирус, а от паниката, която той е предизвикал. Хората намалиха до минимум срещите, пътуванията, пазаруването и дори ходенето на работа. Поради краткия период на разпространение на болестта обаче, както и заради това, че тя така и не предизвика пандемия, сривът в икономическата активност отмина бързо и не засегна сфери като товарните превози, строителството и финансите.

Ситуацията днес изглежда различна. Първо, всички изброени по-горе сектори в момента вече изпитват тежък спад заради икономическата криза. Докато преди шест години много от държавите в региона успяха да въведат субсидии, стимули и кредитни линии за засегнатите сектори, сега това ще бъде по-трудно при вече изтънелите държавни бюджети.
Допълнителен стрес носи и обявеното от СЗО ниво 5 на глобална заплаха, което води след себе си още непредвидени разходи. "За бедните държави е скъпа стъпка да приемат засилените нива на тревога и да приведат здравната си инфраструктура в режим на очакване, при това във време на финансови ограничения", каза американският експерт по инфекциозни болести Лори Гарет. В най-засегнатата държава - Мексико, вече има признаци, че правителството ще прибегне до договорената по-рано кредитна линия от МВФ - едва половин месец след възникването на вируса (вижте тук как се отразява заразата на Мексико сити).

Ами ако?

Изброеното дотук е по-лекият вариант на развитие на ситуацията. Далеч по-мрачна картина ни очаква с реално разразила се пандемия за пръв път от 1968 г. насам. Новият грип се разпространява по-лесно от птичия и СЗО вече обяви устойчиво предаване от човек на човек в повече от една държава (повече за вируса вижте тук). "Всички индикации сочат, че има потенциал да се стигне до пандемия", коментира за "Капитал" д-р Тони Бърнет от центъра за здравни изследвания на London School of Economics. "Случвало се е преди, може да се случи пак."

Спирането на вирус като грипа е невъзможно с каквито и да било мерки. В началото на миналия век той се е разпространявал за няколко месеца въпреки липсата на самолети. В днешния свят СЗО счита, че подобен вирус ще обхване всички континенти за 1 до 3 месеца. В този случай вариантите за развитие ще зависят от това доколко смъртоносен е новият щам.

През последните години, в които все по-често бяха обявявани подобни заплахи, редица изследователи създаваха модели за прогнозиране на ситуацията. Поради твърде многото неизвестни и малката база за сравнение (през ХХ век има само три пандемии) нито един от тези модели не е точен, но всеки от тях дава някаква представа за бъдещето. В изследване от 2005 г. Световната банка заключи, че в по-мек вариант ще сме свидетели на заразяване на до 20% от световното население и 1% смъртност, което означава близо 12 млн. жертви. В икономически аспект щетите за световната търговия ще варират от 800 млн. до 2 трлн. долара - много фирми ще фалират, безработицата ще се увеличи още повече, а правителствата ще се окажат под натиск да поемат дълговете на още сектори.

Бюджетната комисия на американския Конгрес пък пресметна преди време, че по-смъртоносен щам, като този от "испанската треска" от 1918 г. (около 2,5% смъртност), би увеличил броя на жертвите многократно и би довел световната икономика до рецесия, подобна на следвоенните в САЩ от 50-те, 60-те и 70-те години. Предвид факта, че световният БВП вече ще се свие с над 1% тази година по изчисления на МВФ, такава прогноза звучи повече от зловещо.

Повече информация, по-малко паника

Засега в ситуацията има и добри, и лоши моменти. Лошите са свързани с това, че новият вирус е по-труден за откриване от атипичната пневмония, защото заболелите са заразни още преди проявата на симптоми. Също така планът на СЗО за глобални действия, договорен през 2007 г., тепърва се изпробва и успехът му далеч не е сигурен. Самият факт, че за пръв път в историята такъв план съществува обаче, вече е добра новина.

Появата на редица заплахи в последните години - от 2001 г. до 2006 г. над 1000 според организацията - допринесе за усъвършенстването на предпазните мерки. "Има канадска организация, която непрекъснато рови интернет на 5 езика за всичко, свързано с такива случаи", казва д-р Бърнет, който твърди, че не заплахите са се увеличили, а просто нашата информираност за тях. Положителен ефект е, че всички държави научиха колко полезно за намаляване на паниката е даването на бърза и точна информация - новият вирус бе споделен от Мексико само 48 часа след като бе открит. Досега жертвите, изглежда, са предимно хора, които не са се лекували правилно, което дава надежди за по-мек вариант дори при пандемия.

От българска гледна точка е добра новина и твърдението на Европейския център за контрол на заразните болести, че ЕС е най-подготвеният регион в света за справяне с такъв риск, въпреки че между българското и британското ниво на подготовка например има забележима разлика (тук е българската реакция досега). Посоката на развитие на поредната криза остава все още трудна за предвиждане, но е пределно ясно, че паниката е както излишна, така и вредна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци 1 Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци

Управляващата коалиция не изпрати представители на срещата за изборния процес при президента

17 яну 2020, 1466 прочитания

Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете 3 Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете

Как информацията за това какви отпадъци и кой ги внася в България се оказа най-пазената тайна в държавата

17 яну 2020, 2062 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 3361 прочитания

17 яну 2020, 2846 прочитания

17 яну 2020, 2121 прочитания

17 яну 2020, 2051 прочитания

17 яну 2020, 1933 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Мъчителна еманципация

Отстояването на позиция пред Кремъл е успех. Стратегическо споразумение в 12 без 5 обаче е грешка.

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10