С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
52 15 май 2009, 17:44, 11622 прочитания

Съдиите Калин Калпакчиев и Мирослава Тодорова: Назначаването на лица със съмнителна репутация подрива доверието в съдебната система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Нямам какво да се плаша от Брюксел, както не съм се плашел преди и от Москва." Откровението на военния магистрат ген. Веселин Пенгезов е нещо като отговор на безпрецедентното писмо, което Съюзът на съдиите в България (ССБ) изпрати до Европейската комисия във връзка с решението на Висшия съдебен съвет да го избере за председател на най-големия апелативен съд в България – Софийския.

Изборът на бившия председател на Военно-апелативния съд за поста предизвика бурни реакции – повече от половината магистрати в Софийския апелативен съд (САС) протестираха с открито писмо до ВСС. Зад тях застанаха и редица неправителствени организации. Съдиите дори определиха назначението на Пенгезов като пример за "дефектирала" процедура на ВСС за назначаване на магистрати и техните началници.


Вълната от недоволство явно не притесни магистрата с пагон, който в интервю за столичен всекидневник преброи "четирима съдии ми клатят стола" и се закани, че бъдеща ревизия ще покаже кой се страхува от него. В превод – опълченците са малко и ще се справя с тях.

Веселин Пенгезов греши. Срещу избора му са застанали повече от половината му бъдещи подчинени. Както и целият управителен съвет на Съюза на съдиите в България. Както и много други уважавани и доказани магистрати в системата.

"Капитал" разговаря с двама съдии, част от младото поколение в съдебната система. Те са се издигнали заради качествата си, а не защото са били удобни за някого. Ползват се с уважение сред колегите си. И случващото се в системата, никак не им харесва.



Калин Калпакчиев е наказателен съдия в Софийския апелативен съд от четири години. Преди това е бил съдия в Софийския районен. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет. Има 13 години юридически стаж. Въпреки че беше повишен като апелативен съдия, той остана в районния съд, за да довърши делото срещу Николай Методиев-Пилето.

Мирослава Тодорова е наказателен съдия в Софийския градски съд от пет години. Преди това е била заместник-председател на Софийския районен съд и председател на наказателната му колегия. Тя е един от преподавателите в Националния институт по правосъдие. За нея младшите магистрати казват, че е изключителен професионалист и много добър преподавател.

Заставате ли зад позицията на Съюза на съдиите в България относно избора на ген. Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд  и какъв е мотивът ви?

Калин Калпакчиев: Безусловно я подкрепям. Позициите на ССБ относно кадровата политика на ВСС са последователни в последните няколко години. Факт е, че Висшият съдебен съвет не създаде механизъм за обективно и прозрачно оценяване на качеството на работата на съдиите, в това число и на административните ръководители. Съществуващата система в Закона за съдебната власт и все още действащата Методика за атестиране водят до формално и повърхностно оценяване на професионалните и моралните качества на съдиите. Практиката на ВСС от последните почти две години показа, че повечето от атестираните съдии са с еднакви оценки, а това по същество е липса на оценяване. Но може да се каже и следното: дори в рамките на съществуващия нормативен регламент кадровият подбор не се основа на професионалните и моралните качества на съдиите. Липсата на ясни и конкретни правила превръща кадровата дейност в безконтролна.

Мирослава Тодорова: Като член на ССБ поддържам писмото, подписано от председателя на управителния съвет. Разбирам, че има опити то да се омаловажи, като се твърди, че е изолирана реакция на един-двама човека. Това не е вярно. Позицията на ССБ е предизвикана от реакцията на голямата част от съдиите от САС, които в писмо до ВСС изразиха несъгласието си с избора на новия председател.

Реакцията на съдиите от САС не бива да бъде подминавана с мълчание нито от ВСС, нито от първата и най-голяма съсловна организация на съдиите, която е създадена тъкмо за да защитава статута и престижа на съдийската професия. Разтревожени сме, че този избор беше непредсказуем, тъй като не става ясно защо, по какви критерии и показатели е предпочетен за председател на САС настоящият председател на Софийския военно-апелативен съд пред двама съдии от самия САС.

Видимата страна на неясния избор може да бъде представена така – тримата кандидати са с еднакви (като крайна оценка) резултати от атестирането им, приети от ВСС, без да е направен анализ на качествата и предимствата на всеки. При все това двама от тях са с по-добри статистически показатели от третия, имат управленски опит в съдилищата с най-голямо натоварване. Третият кандидат винаги е работил само в сферата на военното правосъдие и е администрирал значително по-малко дела, съдии и съдебни служители от другите двама. И никога не е работил в съд, в който се разглеждат граждански и търговски дела. Наред с това първите двама се ползват с професионален авторитет в съдилищата от съдебния район на САС, който обхваща цяла Западна България, и са с безупречна репутация. Третият е познат сред колегите от САС и съдилищата от съдебния му район най-вече с това, че е имал дисциплинарно производство за корупция, прекратено по давност, а сред колегите от САС и с това, че ходатайства по дела. Избран е третият кандидат. Мислите ли, че това е предсказуем избор, подчинен на ясни и обществено приемливи правила?

Решението на ВСС за назначаване на генерал Пенгезов буди тревога. Председателят на САС има големи правомощия да предлага председателя на СГС и останалите председатели на окръжни съдилища в съдебния му район. Известно е каква специална компетентност има СГС, която може да възбуди нездрави интереси този съд да бъде поставен под контрол, който няма нищо общо нито със закона, нито с разделението на властите. Достатъчно е да се спомене, че СГС разглежда делата за извършени престъпления от народни представители и от магистрати и единствен регистрира политическите партии.

Бих искала обаче да изтъкна, че председателите на съдилищата не са само представителното лице на системата пред обществото. До голяма степен те предопределят цялостния облик на съдебната система, защото предимно от тях зависи кариерното израстване на редовите съдии. Статистиката показва, че се повишават в длъжност предимно съдиите, които са предложени на ВСС от председателите на горестоящия съд. Председателите на горестоящите съдилища имат възможност да предлагат съдии за повишаване по техни лични предпочитания. Освен всичко те имат и широки правомощия при определяне на състава на атестационните комисии, които оценяват съдиите. При това положение, ако самият председател не е достойна професионална кандидатура, той ще разполага с реална възможност по собствен образ и подобие да попълни състава на управлявания от него съд. Известен ми е ниският авторитет на съдебната власт и негативните – заслужени и незаслужени – реакции срещу дейността на съда. Хората са склонни да подценяват всяко усилие на съдебната общност отвътре да се демократизира. Сигурно вината е и наша, защото през годините на прехода не успяхме – нито ние, нито организациите на гражданското общество – да обясним нещата, които се случват в съдебната система, и принципите, върху които тя трябва да съществува, за да осигури справедлив процес на всеки гражданин. Всъщност ясните и предсказуеми правила за кариерно израстване на съдиите не се отнасят единствено до тях самите – основното им предназначение е да гарантират, че те ще бъдат повишавани поради качеството на работата им, а не по шуробаджанашки, политически, икономически или други прикрити мотиви.

Какво означават за вас последните кадрови решения на ВСС?

Калин Калпакчиев: ВСС не оценява кандидатите за административни ръководители по техните достойнства. Не се провежда публично и задълбочено обсъждане, не се противопоставят положителните и отрицателните качества на отделните кандидати. Липсата на обсъждане и излагане на ясни мотиви води до това, че решенията на ВСС за неясни и неубедителни за обществото.

Мирослава Тодорова: Последното кадрово назначение на административен ръководител на САС поставя отново на преден план въпроса дали е приемлив начинът на конституиране на ВСС. В тази област виждам възможности за ефективна намеса на неправителствените организации. Не само за да започне, но и да приключи един задълбочен дебат, който може да доведе включително до конституционни и законодателни промени. Трябва да се помисли например дали в кариерното израстване на съдиите да участват прокурори и адвокати, след като те са страни в процеса и участието им във ВСС може да бъде използвано за нерегламентирано въздействие върху съдията. А може да предизвика и нездрав стремеж у някой съдия непременно да се хареса на тази страна в процеса, за да бъде повишен. Друг важен въпрос е дали не трябва да се съобразят препоръките на Консултативния съвет на Европейските съдии членовете на ВСС, излъчвани от парламента, да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство, за да се гарантира, че няма да бъдат тясно партийно обвързани, а ще са консенсусни личности, при избора на които е надделяло експертното начало.

Освен това се тиражират съмнения относно случайното разпределяне на делата чрез автоматизираната компютърна система от административните ръководители и техните заместници в съдилищата. Тези съмнения биха могли да бъдат се разсеят, ако се осъществява подходящ контрол от ВСС и съответно наблюдение от неправителствените организации – те могат да анализират колко и кои съдии разглеждат делата с голям обществен интерес и дали автоматизираната система позволява след разпределяне на делото на определен съдия да се осъществи "преразпределяне" от председателя на съда чрез заличаване на предходната информация.   

Какви професионални качества трябва да притежава един административен ръководител?

Калин Калпакчиев: Председателят на съда е пръв сред равни. За да има авторитет, той трябва да бъде добър професионалист – да познава правото и естеството на съдийската работа. Законът за съдебната власт предоставя на председателите на съдилищата съществени правомощия за влияние както върху организацията на съда, така и върху организацията на дейността на отделните съдии. Той трябва да е с безупречна репутация – липса на политически, икономически и други зависимости. Съмненията за корупция или други обвързаности трябва да са безусловна пречка за повишение и за назначаване на административна длъжност в органите на съдебната власт. Това е важно както за авторитета, така и за независимостта на съда. Назначаването за председатели на лица със съмнителна репутация подрива доверието (което и бездруго е крехко) на гражданите в съдебната система.

Мирослава Тодорова: Мога например да споделя, че съдийската общност приема много положително назначаването на съдията Красимир Влахов за административен ръководител на Софийския районен съд. Изобщо не казвам, че всички го харесват. Но неговите качества са очевидни и лесно защитими – изявен професионалист е, дългогодишен и уважаван преподавател в Националния институт на правосъдието, бил е заместник-председател на Софийския районен съд и познава особеностите и проблемите на съда. Показа ясна визия за управлението на съда, която защити успешно не само пред ВСС, но и пред колегите си в съда. Има и други съдии и с подобни качества. Очаквахме те да излязат на предни позиции.

Професионализмът на административния ръководител трябва да стои над всичко, защото основната му задача в обществен интерес е да повиши качеството на правосъдната дейност – да полага грижи за повишаване на квалификацията на съдиите, да допринася за уеднаквяване на практиката в съда и за постигане на предсказуемо правосъдие независимо от личността на съдията, на което е разпределено делото. Според мен важно качество на успешния административен ръководител е да не допуска външен натиск върху съдиите, да не позволява вмешателство при разпределението или разглеждането на делата.

Наистина ли съдебната власт е независима?

Калин Калпакчиев: България има сериозни проблеми с независимостта на съдебната власт. Принципът за независимост на съда е основополагащ за демократичната и правова държава. Основен проблем е начинът на конституиране на ВСС и по-специално сериозното присъствие на политическа квота. Нарастващото влияние върху съдебната система в България от страна на политическите партии е силно притеснително и не само деморализира съдиите, но обезверява и гражданите.

Кадровата политика на ВСС също така е основен лост, чрез който трябва да се утвърждава и отстоява независимостта на съдиите. Безпринципната кадрова политика сериозно застрашава съдийската независимост, а отрицателните последици са дългосрочни и трудно поправими.

Мирослава Тодорова: В становищата на Консултативния съвет на Европейските съдии непрекъснато се подчертава необходимостта да се създават такива съдоустройствени правила, които да изграждат и защитават културата на съдийската независимост. Затова е важно и съдийската общност, и представителите на гражданското общество да бъдат активни в процеса на усъвършенстване на правилата за конструиране на ВСС, на неговата дейност и на дейността на инспектората към него, така че да гарантират независимостта на съдебната власт както от другите власти, така и от други нелегитимни фактори. Няма спор, че независимостта не означава безконтролност, но контролът трябва да е прозрачен и извършван от компетентни хора, за да не се превърне в параван за прокарване на нездравословни интереси.  

Ставали ли сте обект на натиск?

Калин Калпакчиев: Натиск върху съдиите при вземане на решения по делата се оказва както от недобросъвестни административни ръководители, така и от външни фактори. Средствата за такъв натиск са многобройни и невинаги видими за обществото. Административният ръководител разполага с административна и с дисциплинарна власт, така че може, ако пожелае, да упражнява натиск върху съдиите. Срещу това трябва да се реагира. Много е важно също да има обществено наблюдение за това дали не се манипулира системата за случайно разпределение на делата.

Мирослава Тодорова: Лично аз не съм била обект на директен натиск, но съм чувала от колеги и за колеги, че са били притискани. Колкото и много да са скептиците, мога да кажа убедено, че значителната част от колегите ми съдии са честни професионалисти. Работят добросъвестно и всеотдайно. И всеки според възможностите си почтено прилага закона.  

Мислите ли, че вашата позиция в момента може да предизвика реакция срещу вас?

Калин Калпакчиев: Възможно е. Това, което казвам, няма да се хареса на ВСС. Но ние не се  борим за наши лични интереси, ние упражняваме правото си да изразяваме критично мнение по важни за обществото въпроси. Става дума за принципни неща и всеки трябва да приеме както позитивите, така и негативите от позицията, която изразява.

Мирослава Тодорова: Вероятно. Но отстояването на професионалното достойнство си струва изпитването на определени неудобства или негативни реакции от лица, които са се засегнали.

Основното притеснение на колегите да участват в инициативи срещу действия на административни ръководители или на върховния кадрови орган произтича от това, че в момента системата не поощрява особено ефективността на съдийската работа. Колкото повече дела приключваш, особено в софийските съдилища, където потокът на делата е чудовищен, толкова по-уязвим ставаш. Изгражда се така наречената зависимост от голямото количество свършена работа. Не ми е известно да има наказан съдия за това, че твърде продължително разглежда дела, без да ги приключва, или пък решава малко дела, като ги отлага без основание. Има обаче много дисциплинарни наказания за решени, но ненаписани в срок дела. Забелязала съм, че това е механизъм за събуждане на страх у съдиите. Има и нещо друго – когато се налага да работиш по десет часа на ден, включително и през почивните дни, умората надделява над желанието ти да изразиш гражданска позиция. Факт е обаче, че много колеги, и то предимно по-младите, го правят, което заслужава адмирации.    

Съдия Тодорова, вие обучавате магистрати в Националния институт по правосъдие. Как им изглеждат на тях подобни кадрови решения на ВСС?

Мирослава Тодорова: За мен надеждата за успешна съдебна реформа идва от обновлението на съдебната система с влизането на нови млади и компетентни хора, които са се подготвяли упорито, явили са се на централизиран национален конкурс за младши съдии и младши прокурори и при условията на честна конкуренция са го спечелили. Тези хора имат правилната мотивация за развитие и тъй като на конкурс са доказали пред себе си собствените си възможности, имат гръбнак да отстояват съдийската си независимост. Безпринципното кариерно израстване в професията действа демотивиращо. Колкото и да харесваш това, което правиш, колкото и да намираш смисъл в него, ако то не се оценява по достойнство, а напротив – съществуват възможности за административен произвол, започваш да си мислиш, че вероятно мястото ти не е в тази система.  

Какъв според вас е изходът от подобна ситуация (немотивирани и противоречиви кадрови решения на ВСС)? Какво поведение очаквате от членовете на ВСС и от ръководителите ви?

Калин Калпакчиев: В близките дни ще очакваме произнасянето на Върховния административен съд по жалбите на Ирина Петрова и Даниела Атанасова против решението на ВСС от 29.04.2009 г. Наложително е, внимателно да се подготви новата Наредба за атестиране, която следва да се приеме от ВСС по силата на последните изменения в ЗСВ и която ще замени Методиката за атестиране. В перспектива не трябва да преставаме да работим за радикална промяна на управлението на съдебната власт. За всички вече е безпощадно ясно, че има сериозен и задълбочаващ се проблем в начина на функциониране на висшия кадрови орган на съдебната система, както и в администрирането на отделните съдилища. Съдебната система трябва да бъде управлявана от почтени хора с демократично и модерно мислене.

Мирослава Тодорова: Очаквам ВСС да промени методиката за атестиране и да започне да мотивира решенията си за назначаване на административни ръководители и техните заместници, защото тази тяхна дейност е суверенна, но не е безконтролна. Прави впечатление, че решението на ВСС за назначаване на председател на САС няма никакви мотиви, т.е. няма изложени фактически съображения за издаването му. Точно това го прави напълно неразбираемо.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси 1 Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси

Държавата ще трябва да промени Закона за пътищата отново, защото не може да спази собствените си срокове

25 юни 2019, 1034 прочитания

Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх Вечерни новини: Решението за партийните субсидии се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх

И още: Незаконните постройки на "терасата" на Пламен Георгиев няма да бъдат съборени; СЕМ избира директор на БНР; САЩ налагат санкции срещу лидера на Иран

25 юни 2019, 1059 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Синята сага*

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Пиратски филм

Операция на ГДБОП удари регионални оператори с обвинения за пиратство

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас