Има едно неписано правило. От художествена гледа точка, не е добре статиите да започват със събитие в минало време. Ще го нарушим. Картината на тази история няма как да е красива. Точно преди седмица съдията от Софийския градски съд (СГС) Мирослава Тодорова и колегата й от апелативния съд Калин Калпакчиев дадоха обширно интервю за "Капитал". Те събраха смелост да изразят недоволството си от липсата на ясни правила и прозрачност при кадруването в съдебната система. Конкретният повод - изненадващото решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) да избере за председател на Софийския апелативен съд, без ясни критерии, военния магистрат ген. Веселин Пенгезов.
Тогава на въпрос дали се притеснява от ответна реакция съдия Мирослава Тодорова каза: "Отстояването на професионалното достойнство си струва изпитването на определени неудобства или негативни реакции от лица, които са се засегнали." Силно, нали?
Едва ли съдия Тодорова е допускала, че ден след публикуването на интервюто в наказателната колегия на СГС (където тя работи) ще започне масова проверка.Или пък, че два дни по-късно в сайта "Всеки ден" ще излезе текст (прекопиран като с индиго в близките до властта "Монитор" и "Стандарт"), чиито анонимни автори цитират "източници от Съдебната палата", според които "съдия Мирослава Тодорова, която е един от "критиците на съда", има "голям брой затлачени дела от 2005 г." Едва ли е допускала също така, че гневът срещу позицията, която е заела (повтаряме – настояване за повече прозрачност и мотивираност при назначенията в съдебната система), ще се изсипе върху целия съд, в който тя работи...
Факт е, че тази седмица от съдии в СГС е било поискано в едномесечен срок да напишат обяснения по движението на различни дела.
Факт е също така, че ръководителят на Наказателната колегия на съда Георги Колев опроверга информацията за забавени дела. Той обясни, че съдия Тодорова е била в неплатен отпуск за две години, тъй като е била преподавател в Националния институт на правосъдието. За да не започнат водените от нея дела отначало, тя е решила да продължи да ги гледа и в крайна сметка ги е решила за няколко месеца. Както се казва - подробности...
Факт е, че без да дава интервю, а просто опитвайки се да нарича нещата с истинските им имена (че има проблем в борбата срещу престъпността) и защитавайки подчинените си, районният прокурор на София Александър Налбантов беше сполетян от същата съдба – ревизия и остри публикации, базирани на контролирано спусната в някои медии информация.
За уточнение – годината е 2009 г. Държавата, в която се случва това, е член на Европейския съюз. Без майтап.
СТРАХ, с главни букви
"Сред колегите се създава страх. Целта е един демократичен лост – изразяването на позиция - да не може да се задейства", коментира случващото се през последната седмица съдия Весислава Иванова от СГС. Тя не иска да скрие името си. Казва, че трябва да се говори, защото чашата е преляла. Иска да защити колегите си.
По думите й случващото се в съда след интервюто на колежката и Мирослава Тодорова е "гонитба по устав". И пояснява: "Трудно може да се намери съдия в СГС, който да няма забавени дела. Ако има желание за репресия, винаги може да се използва този механизъм." До съдия Иванова застава колегата й Атанас Атанасов: "Добрият ръководител трябва да гарантира независимостта на съда, но не с методите на страха и подчинението."
И двамата са категорични, че битката не е лична, а принципна. Притесняват се, но знаят, че "в провинцията е още по-страшно" и че там "не можеш да си отвориш устата".
И двамата се питат, дали въобще някой има интерес от истинска реформа в съдебната власт, при положение, че решенията на ВСС оставят усещане за предрешеност.
В същото време си дават, сметка, че "сега е момента" да се пречупи демотивацията сред колегите им за това, че нещо може да се промени. "Страхът не е проблем, важното е да не започваш да се страхуваш" с усмивка допълва съдия Весислава Иванова.
Мистичната проверка
Пресаташето на Софийския градски съд (СГС) Елена Трифонова отрече проверката в съда да е прецедент и каза, че е част от ежемесечния контрол на делата в съда. Тя допълни: "В коя нормална държава съдия ще си помисли да дава интервю без разрешени от началника си."
Съдии в СГС казаха, че подобна проверка като започналата тази седмица е имало за последен път миналото лято. Което явно се разминава с тезата, че това е рутинна процедура.
В същото време ръководството на съда е обяснявало на някои от съдиите, че това е проверка, инициирана от Инспектората към ВСС. Оттам обаче категорично отрекоха СГС да е обект на планова проверка...
Идентично, но факт
По същия начин се развиват и събитията около ръководителя на Софийската районна прокуратура (СРП) Александър Налбантов. Той стана обект на ревизия, която беше наредена от върховете на държавното обвинение. Тя започна, след като влезе в открит конфликт със зам.-главния прокурор Валери Първанов. Причината - желанието на Налбантов да защити подчинените си и практиката СРП да изважда в доклада си факти за истинското състояние на борбата с престъпността. Поведение, което със сигурност не се харесва на тези, които се опитват да напудрят неубедителните действия на разследващите органи.
В началото на седмицата сайтът "Всеки ден" публикува информация, че ревизията там е открила нарушения, а самият Налбантов е "субективен и няма умения за конкретна и диалогична работа; умишлено държи подчинените си в дистанцирана и напрегната среда".
Информацията беше цитирана и допълнена от "Стандарт", а пък "24 часа" нарече Налбантов нов Филчев.
Заключенията на проверяващите обаче рязко контрастират с преобладаващото настроение във СРП. Прокурори от там, пожелали анонимност поради естеството на темата, коментираха, че последното нещо, което може да се каже за него, е, че налага авторитарен стил на работа. Изолирани биха могли да се чувстват само бивши началници на сектори от времето на бившия районен прокурор Славчо Кържев.
Достъп до черновата на доклада са имали осем души, сред които са служители на инспектората към ВКП, зам.-главният прокурор Валери Първанов и зам.-градският прокурор Роман Василев. Публична тайна е, че последните двама са в конфликт с Налбантов и имат интерес от контролирано изтичане на доклада. Всички те са отрекли пред главния прокурор Борис Велчев да са имали "нерегламентирани контакти с медии".
Без да имат нещо общо, двата случая силно си приличат. По различен начин трима млади магистрати искат да променят статуквото и да внесат публичност. Вместо свободата на изразяване да им бъде гарантирана, те са репресирани. Като едно време – по устав.
Има едно неписано правило. От художествена гледа точка, не е добре статиите да започват със събитие в минало време. Ще го нарушим. Картината на тази история няма как да е красива. Точно преди седмица съдията от Софийския градски съд (СГС) Мирослава Тодорова и колегата й от апелативния съд Калин Калпакчиев дадоха обширно интервю за "Капитал". Те събраха смелост да изразят недоволството си от липсата на ясни правила и прозрачност при кадруването в съдебната система. Конкретният повод - изненадващото решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) да избере за председател на Софийския апелативен съд, без ясни критерии, военния магистрат ген. Веселин Пенгезов.
Тогава на въпрос дали се притеснява от ответна реакция съдия Мирослава Тодорова каза: "Отстояването на професионалното достойнство си струва изпитването на определени неудобства или негативни реакции от лица, които са се засегнали." Силно, нали?
55 коментара
Ако нямат от какво да се срамуват и какво да крият, няма проблем да бъдат проверявани. Нали затова създадоха Инспектората към ВСС - за да прави проверки на мързеливи и корумпирани магистрати.
Ти май се шегуваш?
При достатъчно "щателна" проверка, все ще намерят за какво да се хванат.
на това му се казва независима прокуратура и съд - става пределно ясно кой и как манипулира съдебната система -- и така ще бъде докато някой не изреже гравите на червено-турските подлоги в системата
"В коя нормална държава съдия ще си помисли да дава интервю без разрешени от началника си." Тази дама Елена Трифонова, на поста пресаташе уж, сериозно ли ги говори тези неща?
Тези от нас които са минали през казарма знаят, че гонка по устав е най-тежка. Най-лесното е да се разкатае един човек поставяйки условие точка по точка да се спазват правилата.
Интересно дали същия ентусиазъм се вихри при проверка на по-висшите инстанции на съдебната власт? Или на провинциалните претоварени съдилища?
Интересно дали са приложили същата схема към съда забавил регистрацията на СДС?
Интересно дали са били също толкова усърдни при забавянето на движението по делото Борилски?
Интересно дали ни имат за толкова големи балами, колкото изглежда отстрани?
NB: Интересно вярва ли въобще някой в правосъдието в България?
Въобще интересна е нашата държава. Китайците имат едно проклятие:
"Дано живееш в интересни времена!"
Май време е проклятието да се промени по следния начин:
Дано живееш в Булгаристан!!!
Младите магистрати преди да пърдят в Капитал би трябвало да са получили обща култура на ниво 11 клас гимназия окръжен град и да им е ясно че не хвърля камък този, който живее в стъклена къща!
-----------
Между впрочем във форума под "героическото" им изпърдяване имаше мнения на техни колеги, че самите те са гола вода като магистрати, дамата че не е организирана и обича "приятелите при разпределие на делата", джентълмена че много по добре свири на виола от колкото е магистрат! И те ти проблем, хвърлиха камък и счухи къщичката!
-----------
Затуй Сасителят е казал при един повод "Който се смята безгрешен, да хвърли камък" но той не е хвърлил!!
На всички ни стана ясно, че лъже-комунистите никога не са губили властта, и в България демокрация не е имало, и все още няма.
Заплахите и страхът са средства на мутрите и на мафията. Уви, нещо такова ни управлява и ни съди!
boby ако бяха толкова зле никой нямаше да ги закача - кучетата си лаят, кервана си върви, нали така?
Иначе факта, че са тръгнали да хвърлят камъни, може да се тълкува в стил "писна ни - не можем да търпим повече". Не е тайна, че в съдебната система се назначават свои хора без да има значение дали са добри професионалисти или не. Точно другите които мълчат са по-притеснителни, защото те тихо и полека изпълняват поръчки и те са тези, които подбиват името на съдебната система. И тези, които изпълняват поръчки вече са компрометирани и това ги прави ужасно зависими.
Не знам NK [Регистриран | неутрално] № 9 дали са зле или добре, но ако прочетеш мненията на техни колеги и хора които ги познават тук например
http://www.capital.bg/show.php?storyid=720036
ще ти стане ясно че и двамцата "живеят" в стъклена къща и "хвърляне на камъни" е крайно непредпазливо нещо, "писна ми не е поведение" на магистрати, ако им е писнало да станат адвокати!
Щото гонката по устава, за която споменаваш, ще им се види гергьовски дъждец!
Иначе нищо ново под слънцето!