Бой по устав

Има едно неписано правило. От художествена гледа точка, не е добре статиите да започват със събитие в минало време. Ще го нарушим. Картината на тази история няма как да е красива. Точно преди седмица съдията от Софийския градски съд (СГС) Мирослава Тодорова и колегата й от апелативния съд Калин Калпакчиев дадоха обширно интервю за "Капитал". Те събраха смелост да изразят недоволството си от липсата на ясни правила и прозрачност при кадруването в съдебната система. Конкретният повод - изненадващото решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) да избере за председател на Софийския апелативен съд, без ясни критерии, военния магистрат ген. Веселин Пенгезов.

Тогава на въпрос дали се притеснява от ответна реакция съдия Мирослава Тодорова каза: "Отстояването на професионалното достойнство си струва изпитването на определени неудобства или негативни реакции от лица, които са се засегнали." Силно, нали?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Едва ли съдия Тодорова е допускала, че ден след публикуването на интервюто в наказателната колегия на СГС (където тя работи) ще започне масова проверка.Или пък, че два дни по-късно в сайта "Всеки ден" ще излезе текст (прекопиран като с индиго в близките до властта "Монитор" и "Стандарт"), чиито анонимни автори цитират "източници от Съдебната палата", според които "съдия Мирослава Тодорова, която е един от "критиците на съда", има "голям брой затлачени дела от 2005 г." Едва ли е допускала също така, че гневът срещу позицията, която е заела (повтаряме – настояване за повече прозрачност и мотивираност при назначенията в съдебната система), ще се изсипе върху целия съд, в който тя работи...

Факт е, че тази седмица от съдии в СГС е било поискано в едномесечен срок да напишат обяснения по движението на различни дела.

Факт е също така, че ръководителят на Наказателната колегия на съда Георги Колев опроверга информацията за забавени дела. Той обясни, че съдия Тодорова е била в неплатен отпуск за две години, тъй като е била преподавател в Националния институт на правосъдието. За да не започнат водените от нея дела отначало, тя е решила да продължи да ги гледа и в крайна сметка ги е решила за няколко месеца. Както се казва - подробности...



Факт е, че без да дава интервю, а просто опитвайки се да нарича нещата с истинските им имена (че има проблем в борбата срещу престъпността) и защитавайки подчинените си, районният прокурор на София Александър Налбантов беше сполетян от същата съдба – ревизия и остри публикации, базирани на контролирано спусната в някои медии информация.

За уточнение – годината е 2009 г. Държавата, в която се случва това, е член на Европейския съюз. Без майтап.

СТРАХ, с главни букви

"Сред колегите се създава страх. Целта е един демократичен лост – изразяването на позиция - да не може да се задейства", коментира случващото се през последната седмица съдия Весислава Иванова от СГС. Тя не иска да скрие името си. Казва, че трябва да се говори, защото чашата е преляла. Иска да защити колегите си.

По думите й случващото се в съда след интервюто на колежката и Мирослава Тодорова е "гонитба по устав". И пояснява: "Трудно може да се намери съдия в СГС, който да няма забавени дела. Ако има желание за репресия, винаги може да се използва този механизъм." До съдия Иванова застава колегата й Атанас Атанасов: "Добрият ръководител трябва да гарантира независимостта на съда, но не с методите на страха и подчинението."

И двамата са категорични, че битката не е лична, а принципна. Притесняват се, но знаят, че "в провинцията е още по-страшно" и че там "не можеш да си отвориш устата".

И двамата се питат, дали въобще някой има интерес от истинска реформа в съдебната власт, при положение, че решенията на ВСС оставят усещане за предрешеност.  

В същото време си дават, сметка, че "сега е момента" да се пречупи демотивацията сред колегите им за това, че нещо може да се промени. "Страхът не е проблем, важното е да не започваш да се страхуваш" с усмивка допълва съдия Весислава Иванова.

Мистичната проверка

Пресаташето на Софийския градски съд (СГС) Елена Трифонова отрече проверката в съда да е прецедент и каза, че е част от ежемесечния контрол на делата в съда. Тя допълни: "В коя нормална държава съдия ще си помисли да дава интервю без разрешени от началника си."

Съдии в СГС казаха, че подобна проверка като започналата тази седмица е имало за последен път миналото лято. Което явно се разминава с тезата, че това е рутинна процедура.

В същото време ръководството на съда е обяснявало на някои от съдиите, че това е проверка, инициирана от Инспектората към ВСС. Оттам обаче категорично отрекоха СГС да е обект на планова проверка...

Идентично, но факт

По същия начин се развиват и събитията около ръководителя на Софийската районна прокуратура (СРП) Александър Налбантов. Той стана обект на ревизия, която беше наредена от върховете на държавното обвинение. Тя започна, след като влезе в открит конфликт със зам.-главния прокурор Валери Първанов. Причината - желанието на Налбантов да защити подчинените си и практиката СРП да изважда в доклада си факти за истинското състояние на борбата с престъпността. Поведение, което със сигурност не се харесва на тези, които се опитват да напудрят неубедителните действия на разследващите органи. 

В началото на седмицата сайтът "Всеки ден" публикува информация, че ревизията там е открила нарушения, а самият Налбантов е "субективен и няма умения за конкретна и диалогична работа; умишлено държи подчинените си в дистанцирана и напрегната среда".

Информацията беше цитирана и допълнена от "Стандарт", а пък "24 часа" нарече Налбантов нов Филчев.

Заключенията на проверяващите обаче рязко контрастират с преобладаващото настроение във СРП. Прокурори от там, пожелали анонимност поради естеството на темата, коментираха, че последното нещо, което може да се каже за него, е, че налага авторитарен стил на работа. Изолирани биха могли да се чувстват само бивши началници на сектори от времето на бившия районен прокурор Славчо Кържев.

Достъп до черновата на доклада са имали осем души, сред които са служители на инспектората към ВКП, зам.-главният прокурор Валери Първанов и зам.-градският прокурор Роман Василев. Публична тайна е, че последните двама са в конфликт с Налбантов и имат интерес от контролирано изтичане на доклада. Всички те са отрекли пред главния прокурор Борис Велчев да са имали "нерегламентирани контакти с медии".

Без да имат нещо общо, двата случая силно си приличат. По различен начин трима млади магистрати искат да променят статуквото и да внесат публичност. Вместо свободата на изразяване да им бъде гарантирана, те са репресирани. Като едно време – по устав.