Най-важната тухла в стената
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-важната тухла в стената

Сега е моментът да се преоткрият нови възможности в образованието <br />

Най-важната тухла в стената

Ако управлението не знае къде да инвестира, никога няма да сбърка, ако инвестира в образование

3457 прочитания

Сега е моментът да се преоткрият нови възможности в образованието <br />

© Цветелина Ангелова


Профил

Даниел Вълчев е вицепремиер и министър на образованието и науката. През 2008 г. той въвежда системата за външно оценяване и успява да подобри модела на финансиране на българските училища. Даниел Вълчев е бил председател на постоянната комисия по европейска интеграция в 39-ото Народно събрание. Преподава право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Международния институт за публична администрация в Париж и във Военния колеж на НАТО в Рим.

Темата образование е критична през последните 20 и дори повече години поради липсата на единна концепция и приемственост в една толкова консервативна сфера, в която ефектите се проявяват след пет, а понякога и след повече години. Образованието не е просто един от секторите на обществена активност. Безспорно важни са строителството, туризмът, жп транспортът и т.н., но всички трябва да сме наясно, че образованието стои на друга плоскост. Световната финансова и вече икономическа криза не е някаква спирачка, а една голяма възможност. Трудно е да се формулира, тъй като икономиката е въпрос на абсолютна рационалност, какъв ще бъде ефектът, когато инвестираш в образование по време на криза. Но ефект със сигурност ще има, и то много значим. Или ако управлението не знае къде да инвестира, никога няма да сбърка, ако инвестира в образование.

Крачките напред

Направеното през последните години в сферата на образованието е позитивно и получи обществена подкрепа. На първо място това е моделът на финансиране, специално в областта на училищното образование и частично в областта на висшето образование. Въвеждането на единен разходен стандарт за издръжка на един ученик, въвеждането на принципа, че парите следват ученика, респективно студента, делегираните бюджети, възможността за преходни остатъци на основните звена в образователната система - това са неща, които трябва да се отстояват и през следващите години. Едно от притесненията в момента е не толкова, че субсидията за образованието може да бъде намалена, а това, че училищата и университетите могат да направят големи преразходи, които в края на годината да трябва да бъдат покрити. Връщането към подобно положение ще бъде лош знак към системата, че този, който харчи, ще бъде възнаграден.

Подкрепа заслужава и въвеждането на широка система за външно оценяване. При всички недостатъци на матурите и на оценяването след 4-ти и 5-ти клас тази система трябва да се развива през следващите години. Външното оценяване е изключително важно, защото цялата система е свикнала да бъде в едни много сложни субективно-битови връзки. Назначаването на директора е много зависимо от това кой е министър, учителите са зависими от това кой е директор, а децата са зависими от това кой е учител. Вероятно в цял свят има такива зависимости, но при нас съотношението свободна воля на имащия власт и правила, в рамките на които това трябва да се осъществява, продължава да бъде недостатъчно добре балансирано. Повечето ред и постоянните опити за налагане на по-добра дисциплина са много важни. Изследванията показват, че дори и по такива предмети като математиката резултатите са пряко свързани с дисциплината в клас.

Нерешените въпроси

Могат да се отделят няколко водещи теми, които предстоят за решаване в сферата на образованието.

Голям проблем, особено в училищното образование, е драматичната разлика в нивата на преподаване, респективно в успеваемостта на децата. Разликата наистина е огромна. Това го показа и външното оценяване, а в частност и матурите. Училища, където имаше предимно петици и шестици, се оказаха със среднен успех 3.25 на сравнително лесната първа матура. Заради тези различия в качеството на преподаване идват и многото спорове дали българското образование е добро или не. От една страна, наши деца печелят олимпиади пред китайчета и корейчета. От друга обаче, много българчета не могат да четат и пишат.

Вторият голям въпрос е състоянието на професионалното образование. Тук също има много въпроси, които не са икономически обусловени. В България от много години професионалното или поне средното професионално образование няма добър социален статус. В много държави, когато човек е с това, което ние наричаме средно образование, например един добре образован машинен техник, това е една достойна и уважавана от обществото професия. У нас много по-достойно и уважавано е да си завършил в някой си университет "Мениджмънт на товаренето на вагони". Разбирането от обществото, че средното професионално образование е ценно и хората, които имат това образование са добри членове на обществото с добри възможности за препитание и за упражняване на професия, е ключов въпрос. С премахването на 13-ти клас и намаляването на броя на професиите промените вече започнаха. Но ако съкровището е на 50-100 метра, ние сме изкопали все още само 10.

Усилията за учене през целия живот също е важно да бъдат продължени. Може би не трябва да се повтаря много често с тези думи, защото се създава усещането, че това е някаква европейска мантра, която всички повтарят, а много малко хора разбират за какво става въпрос. Динамиката на пазарите, технологиите и комуникационната среда обаче правят осъвременяването на знания и умения абсолютно необходимо. Ако в началото на ХХ век, след като завършиш, си годен през целия си съзнателен живот да упражняваш професията си, научена в училище, то в момента това не е така. Ако няма нагласа за продължаване на ученето, ние ще бъдем в сериозна беда. Друг е въпросът, че ние имаме една базова подозрителност към всякакви наддържавни образования, в които се говори за съвети, комисари и тройки. По-добре да го приемем като наше разбиране, не толкова като повик от Европейския съюз.

Важните проблеми на заден план

Научните изследвания в България са една голяма самостоятелна тема, макар за съжаление да не остава енергия за сериозна реформа в тази сфера. Не се вижда и политическа воля проектът за стратегия в научните изследвания да бъде приет, макар предложението да стои в Народното събрание вече трети месец.

Предстои две неща радикално да бъдат променени през следващите години, независимо какво е управлението. На първо място става дума за принципите на финансиране на науката в България. Допреди няколко години системата се финансираше почти изцяло институционално, което е много остаряло като съотношение и не е стимулиращо. Увеличението на проектното финансиране от последните години трябва да се продължи. Не може да има финансиране на науката без ясни научни приоритети. Това е нещото, от което нашата научна общност бяга, водена от някаква научна ревност. Поне три приоритета, които биха могли да имат пряко икономическо последствие за страната, трябва да бъдат сериозно стимулирани. Вероятно не във всеки от тях България ще може да има водещо място, но поне като участие в големи международни екипи са особено важни. Това са новите енергийни източници и енергоспестяващи технологии, въпросите, свързани с храни, здраве и биотехнологии, и нанотехнологиите и новите материали. От икономическа гледна точка тези три приоритета са безспорни.

Патриархалният модел в науката и логиката на научното израстване в България трябва да бъдат променени. Научната общност някак си не симпатизира на реформата, или по-скоро не симпатизират началниците на тази общност. И доколкото моделът наистина е много патриархален, ние чуваме само гласовете на нотабилите, които казват, че говорят от името на младите учени.

Системата радикално трябва да бъде променена, в противен случай възпроизводството на разбирането, че статукво е най-хубавото нещо в науката, за съжаление ще продължи. Тя трябва да бъде предвидима и прозрачна. Важно е да се декларират намерения, да има дебат, да се върви последователно към това, към което има видим консенсус. Системата трябва да бъде и осветена, има още много тъмни ъгли, особено при висшето образование. Един пример за осветяване на системата е наредбата, приета преди няколко дни, според която всички дипломи за висше образование трябва да имат холограмен стикер, да са номерирани и да съответстват на студентите в регистъра за висше образование. Трябва да се следи и за свободата и отговорността. Много е важно системата да бъде децентрализирана и да поощрява конкуренцията и реда. Всяка конкуренция е ключова за подобряване на качеството.

Какво трябва да се направи в образованието

- поощряване на модела на училищно финансиране

- доразвиване на системата за външно оценяване

- преодоляване на различията в качеството на преподаване, респективно на успеваемостта на децата

- по-добър социален статус за завършилите средно професионално образование

- усилия за учене през целия живот

- увеличение на проектното финансиране в науката

- децентрализация и прозрачност в сферата на научните изследвания

Профил

Даниел Вълчев е вицепремиер и министър на образованието и науката. През 2008 г. той въвежда системата за външно оценяване и успява да подобри модела на финансиране на българските училища. Даниел Вълчев е бил председател на постоянната комисия по европейска интеграция в 39-ото Народно събрание. Преподава право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Международния институт за публична администрация в Париж и във Военния колеж на НАТО в Рим.

Темата образование е критична през последните 20 и дори повече години поради липсата на единна концепция и приемственост в една толкова консервативна сфера, в която ефектите се проявяват след пет, а понякога и след повече години. Образованието не е просто един от секторите на обществена активност. Безспорно важни са строителството, туризмът, жп транспортът и т.н., но всички трябва да сме наясно, че образованието стои на друга плоскост. Световната финансова и вече икономическа криза не е някаква спирачка, а една голяма възможност. Трудно е да се формулира, тъй като икономиката е въпрос на абсолютна рационалност, какъв ще бъде ефектът, когато инвестираш в образование по време на криза. Но ефект със сигурност ще има, и то много значим. Или ако управлението не знае къде да инвестира, никога няма да сбърка, ако инвестира в образование.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    gesa avatar :-|
    Did

    Има ли кой да прочете какво казва единственият човек в това правителство, мислещ за нещо много по-голямо от пълненето на черните партийни каси. За нас и децата ни като нация и утре.

  • 2
    Avatar :-|
    Прашасала кифла

    Многото маймунки на клона пречат и демотивират повече от всичко друго. Примери много, да почнем с въведените 12 и 13 клас. Сигурно и това е било отчетено като голяма инвестиция в образованието навремето. Същата работа с другото недоразумение - висенето в детска градина в пясъчника и на катерушките до 7-годишна възраст, скрито като "подготвителна година". Ако в такова ще се инвестира, тогава благодаря няма нужда! Иван Костов днес добре се изказа за ориенталщината, а аз добавям, че в нашето образование се забелязват много нейни елементи.

  • 3
    Avatar :-|
    мнение

    Даниел Вълчев според мен трябва да остане министър на образованието, не зависимо коя партия ще спечели изборите. Той е единственият министър, който има ясна представа какво трябва да прави и го прави. Пожелавам му да е министър и в следващото правителство, въпреки че не го вярвам.

  • 4
    Avatar :-|
    Krus

    Подписвам се с две ръце под тази статия! Всичко написано е абсолютно вярно!
    Колко жалко, че този прекрасен професионалист и рядко интелигентен мъж се цани за царедворец и сега ще понесе всички негативи от това, както и от факта, че 4 години беше министър в провалилото се правителство на тройната коалиция.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Грешиш бат министър, опитът в Българския показа че от инвестирането в образованието , нали помниш, "Напред науката е слънце, което ...." и грам полза няма, България и след 150 години "Напред науката е слънце, което ...." си е там където беше и при Абдулмечит !,
    А инвестирането на комплексарите-комунисти в "нАУка и българската нация, нация техническа, нация..." ни доведе до 12 млрд. долара ДЪРЖАВЕН външен дълг и гладните години на 1989-90г.
    -------------
    Има смисъл да се инвестира се САМО в свободата да си търсиш щастието, останалите детайли в които има смисъл да се инвестират пари виж в "Декларацията за независимост на СССР", пърдон груба грешка на на Германия от..., пак пърдон пак груба грешка на САЩ от 1776 г.
    СЕГА вече НЯМА грешка!!!

  • 6
    Avatar :-|
    Ud

    boby-boby-boby-----

  • 7
    stir avatar :-|
    stir

    Приемам този безкористен апел към прогрес за кандидатурата на Даниел Вълчев за просветен министър в следващото правителство. Ако съдя по написаното и решението зависеше от мен - веднага го назначавам. Но която и политическа сила да си помисли за назначението му, тя трябва да си поговори с него първо. Да му изкара живителните сокове, да ги задържи около тялото му, да му даде стимули да работи така както е писал тази статия и зорко да следи дали той го прави. Но трябват също и нови хора, или най-малкото още идеи. Има много млади активисти (като мен), които още се печат в образователната система, които отбират от що е нужно като реформи на образованието не по малко от министър Вълчев. И това го казвам с ръка на сърцето, защото не се отнася единствено за мен.

    А г-н Вълчев, ако стане министър отново, ако обича да напусне преподавателската си длъжност в СУ първо, защото е конфликт на интереси и второ, защото депутатите и министрите трябва да управляват държавата, а не да поучават младежта. Когато не е вече министър г-н Вълчев, да си преподава колкото си иска. Същото се отнася и за всички останали "преподаватели" като Петър Димитров и т.н.


  • 8
    Avatar :-|
    Чукча не читател, Чукча писател

    Нещата определено няма да станат от самосебе си нито с говорене и обширни цели

    http://www.euinside.eu/bg/analyses/regarding-the-most-important-brick-in-the-wall

  • 9
    Avatar :-|
    uchenoto

    Образованието е изключително важно. Без него инвестициите в каквото и да е друго се обезсмилят.
    За съжаление последните 10-15 години образованието в България изостана от добрите стандарти. Не са необходими измислени специалности, съкращаване на учебната програма и занижени критерии за оценка на знанията. Необходими са по-мотивирани и подготвени преподаватели и по-добър ред и организация.

  • 10
    Avatar :-|
    protiw zubra4estwoto

    Необходим е друг подход на преподаване в у4или6те - не трябва да се преподава само по определени текстове в у4ебника, а трябва да се въведат и така наре4ените проекти, по които у4ениците сами трябва да се блъскат с намирането на информация и представянето на обосновани ре6ения. Да се възпитават такива навици на самостоятелност е много важно за университета и за професионалното развитие. Друг е въпросът, 4е нито на у4ениците, нито на даскалите им се занимава допалнително. От собствен опит говоря.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK