С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 19 юни 2009, 10:48, 6235 прочитания

Уроци от кризата Теория и практика на обезценките

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
лаващ валутен курс  и инфлационно таргетиране. Това бе мантрата, която повтаряха централните банкери през 90-те години на миналия век при провежданата от тях валутна и паричната политика. Такъв режим теоретично би им позволил да постигат устойчиво ниско ниво на инфлация, като имат възможност за бърза реакция при настъпване на неблагоприятни вътрешни или външни шокове. Гъвкавостта на валутния курс се считаше за съществено предимство, защото неговата промяна може да се използва като буфер за омекотяване на шокове. Основният аргумент, е че чрез промяната на валутния курс директно се влияе на инфлацията и външната търговия (вноса и износа).

Новите страни - членки на ЕС, имаха различен подход.  Балтийските страни и България поддържат фиксиран валутен курс и валутен борд (с изключение на Латвия). Останалите (Полша, Румъния, Чехия и Унгария) се хвърлиха да прилагат новата мантра. Сега глобалната финансова и икономическа криза даде нова сила на дискусията кой режим на валутна и парична политика е за предпочитане.


Очаквания и реалности

Новите страни членки усетиха директното проявление на кризата под формата на нарастване на рисковите премии за техните икономики и натиск към обезценяване на валутите на държавите с плаващ валутен курс. Така бързо се появиха коментари за създадените конкуренти предимства за страните с девалвиращи се валути. Статистиката обаче показва друго. Кризата се пренесе в развиващите се икономики през първото тримесечие на тази година. Ако погледнем данните за промяна на физическия обем на износа на стоки и услуги от новите страни членки за този период, ще видим, че с изключение на Полша в държавите, където валутният курс се обезценява, износът спада с по-високи темпове от страните с фиксиран курс (виж таблицата). В допълнение - държавите с обезценяващи се пари дадоха изявления, чиято цел беше да се ограничи поевтиняването на валутите им. Три от тях (Унгария, Румъния и Полша) сключиха и споразумения с МВФ,  за да увеличат нивото на международните си валутни резерви. Това ще им позволи да поддържат стабилност на валутните си курсове (както е добре известно финансирането от МВФ може да се използва само за подкрепа на платежния баланс, а не за финансиране на бюджетен дефицит).

Теоретично, ако обезценката на националната валута трябва да носи конкурентни предимства, защо тогава това не се случва до момента в новите страни членки? И не изглежда ли лудост те да полагат такива големи усилия да спрат обезценяването на националните си валути, т.е. сами да си отнемат конкурентното предимство?

С много условности



Разрешаването на този пъзел не изисква пренаписване на учебниците по икономика, а налага те да се четат. Учебникарското виждане предполага потенциално получаване на краткосрочни конкуренти предимства при обезценка на националната валута само ако са изпълнени пет важни условия:

1. Икономиката, чиято валута се обезценява, е достатъчно голяма, т.е. фирмите, които изнасят, да имат влияние върху глобалните цени на изнасяните от тях стоки и услуги.

2. В стойността на тези стоки и услуги да не се съдържа значителна част, която не се произвежда в страната, а се внася. Обезценката на валутата оскъпява цената на вносните компоненти и увеличава производствените разходи.

3. В съответната икономика да не съществува кредит в чуждестранна валута. Обезценката увеличава цената на финансиране на фирмите и намалява възможността им да обслужват задълженията си.

4. Обезценката на националната валута да не се пренася бързо в крайните цени на потребителските стоки. Това увеличава инфлацията и създава натиск от страна на работници и синдикати за увеличение на заплатите и от там -  на производствените разходи.

5. Сумата от коефициента за ценова еластичност на износа и вноса в абсолютна стойност трябва да бъде по-голяма от единица (известно в литературата като условие на Маршал и Лернер).

За новите страни членки, които са малки и отворени икономики  (с изключение на Полша) почти никое от изброените  предварителни условия не е изпълнено. Особено важен фактор е наличието на кредит в чуждестранна валута. Финансовите системи на тези икономики са доминирани от чуждестранни банки, като кредитът в чуждестранна валута има много висок дял: от 34% в Полша -  до 90% в Латвия (единственото изключение е Чехия, където процентът е само 9.4%). При тези условия обезценката на националната валута много бързо увеличава обема и цената на дълга.Това води до невъзможност за обслужване на кредитите, влошаване на качеството на портфейлите и дестабилизация на банковата система. Дори и да има краткосрочно еднократно конкурентно предимство, то се неутрализира незабавно от ефекта върху кредита и стабилността на банковата система.

Примерът на Дания

Наскоро имах дискусия с колега, който ми разказа за опита на Дания от края на 70-те до средата на 80-те години на миналия век. Страната е имала фиксиран валутен курс, който се движи в много тесен коридор. По време втората петролна криза от края на 70-те тя решава да девалвира валутния си курс, за да получи конкурентно предимство. Първоначалната девалвация не носи очаквания ефект и следват още няколко девалвации. Те обаче също с нищо не допринасят за разрешаването на икономическите проблеми на страната. Дори напротив - все повече ги задълбочават. След десетина години Дания се отказва от тази политика. Управителят на централната банка обяснява на широката публика неуспеха на политика на девалвация по следния начин: "Представете си, че сте облекли най-дебелите си дрехи и все още вие е много студено. Ако пишкате в гащите си, първоначално ще почувствате затопляне, но след това ще се почувствате много по-зле. Същият е ефектът и на обезценката на валутния курс."

В случая с новите страни членки дори няма време да се почувства първоначалното затопляне.

*Калин Христов е съветник на управителя на БНБ. Изказаните мнения не представляват официалната позиция на БНБ
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус" Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус"

И още: Цацаров беше избран от парламента за шеф на антикорупционната комисия, Джонсън вероятно ще спечели утрешните избори във Великобритания

11 дек 2019, 1107 прочитания

Държавата дава допълнителни над 760 млн. лв. за "Хемус" и други пътни проекти 1 Държавата дава допълнителни над 760 млн. лв. за "Хемус" и други пътни проекти

Парите са от текущия излишък в бюджета, който месец преди края на годината е над 1 млрд. лв.

11 дек 2019, 12690 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как се печели ромската любов

Политическият живот предлага разнообразни форми - от пряко купуване до места в партийни листи

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10