Теория и практика на обезценките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Теория и практика на обезценките

Теория и практика на обезценките

6430 прочитания

© sutterstock


лаващ валутен курс и инфлационно таргетиране. Това бе мантрата, която повтаряха централните банкери през 90-те години на миналия век при провежданата от тях валутна и паричната политика. Такъв режим теоретично би им позволил да постигат устойчиво ниско ниво на инфлация, като имат възможност за бърза реакция при настъпване на неблагоприятни вътрешни или външни шокове. Гъвкавостта на валутния курс се считаше за съществено предимство, защото неговата промяна може да се използва като буфер за омекотяване на шокове. Основният аргумент, е че чрез промяната на валутния курс директно се влияе на инфлацията и външната търговия (вноса и износа).

Новите страни - членки на ЕС, имаха различен подход. Балтийските страни и България поддържат фиксиран валутен курс и валутен борд (с изключение на Латвия). Останалите (Полша, Румъния, Чехия и Унгария) се хвърлиха да прилагат новата мантра. Сега глобалната финансова и икономическа криза даде нова сила на дискусията кой режим на валутна и парична политика е за предпочитане.

Очаквания и реалности

Новите страни членки усетиха директното проявление на кризата под формата на нарастване на рисковите премии за техните икономики и натиск към обезценяване на валутите на държавите с плаващ валутен курс. Така бързо се появиха коментари за създадените конкуренти предимства за страните с девалвиращи се валути. Статистиката обаче показва друго. Кризата се пренесе в развиващите се икономики през първото тримесечие на тази година. Ако погледнем данните за промяна на физическия обем на износа на стоки и услуги от новите страни членки за този период, ще видим, че с изключение на Полша в държавите, където валутният курс се обезценява, износът спада с по-високи темпове от страните с фиксиран курс (виж таблицата). В допълнение - държавите с обезценяващи се пари дадоха изявления, чиято цел беше да се ограничи поевтиняването на валутите им. Три от тях (Унгария, Румъния и Полша) сключиха и споразумения с МВФ, за да увеличат нивото на международните си валутни резерви. Това ще им позволи да поддържат стабилност на валутните си курсове (както е добре известно финансирането от МВФ може да се използва само за подкрепа на платежния баланс, а не за финансиране на бюджетен дефицит).

Теоретично, ако обезценката на националната валута трябва да носи конкурентни предимства, защо тогава това не се случва до момента в новите страни членки? И не изглежда ли лудост те да полагат такива големи усилия да спрат обезценяването на националните си валути, т.е. сами да си отнемат конкурентното предимство?

С много условности

Разрешаването на този пъзел не изисква пренаписване на учебниците по икономика, а налага те да се четат. Учебникарското виждане предполага потенциално получаване на краткосрочни конкуренти предимства при обезценка на националната валута само ако са изпълнени пет важни условия:

1. Икономиката, чиято валута се обезценява, е достатъчно голяма, т.е. фирмите, които изнасят, да имат влияние върху глобалните цени на изнасяните от тях стоки и услуги.

2. В стойността на тези стоки и услуги да не се съдържа значителна част, която не се произвежда в страната, а се внася. Обезценката на валутата оскъпява цената на вносните компоненти и увеличава производствените разходи.

3. В съответната икономика да не съществува кредит в чуждестранна валута. Обезценката увеличава цената на финансиране на фирмите и намалява възможността им да обслужват задълженията си.

4. Обезценката на националната валута да не се пренася бързо в крайните цени на потребителските стоки. Това увеличава инфлацията и създава натиск от страна на работници и синдикати за увеличение на заплатите и от там - на производствените разходи.

5. Сумата от коефициента за ценова еластичност на износа и вноса в абсолютна стойност трябва да бъде по-голяма от единица (известно в литературата като условие на Маршал и Лернер).

За новите страни членки, които са малки и отворени икономики (с изключение на Полша) почти никое от изброените предварителни условия не е изпълнено. Особено важен фактор е наличието на кредит в чуждестранна валута. Финансовите системи на тези икономики са доминирани от чуждестранни банки, като кредитът в чуждестранна валута има много висок дял: от 34% в Полша - до 90% в Латвия (единственото изключение е Чехия, където процентът е само 9.4%). При тези условия обезценката на националната валута много бързо увеличава обема и цената на дълга.Това води до невъзможност за обслужване на кредитите, влошаване на качеството на портфейлите и дестабилизация на банковата система. Дори и да има краткосрочно еднократно конкурентно предимство, то се неутрализира незабавно от ефекта върху кредита и стабилността на банковата система.

Примерът на Дания

Наскоро имах дискусия с колега, който ми разказа за опита на Дания от края на 70-те до средата на 80-те години на миналия век. Страната е имала фиксиран валутен курс, който се движи в много тесен коридор. По време втората петролна криза от края на 70-те тя решава да девалвира валутния си курс, за да получи конкурентно предимство. Първоначалната девалвация не носи очаквания ефект и следват още няколко девалвации. Те обаче също с нищо не допринасят за разрешаването на икономическите проблеми на страната. Дори напротив - все повече ги задълбочават. След десетина години Дания се отказва от тази политика. Управителят на централната банка обяснява на широката публика неуспеха на политика на девалвация по следния начин: "Представете си, че сте облекли най-дебелите си дрехи и все още вие е много студено. Ако пишкате в гащите си, първоначално ще почувствате затопляне, но след това ще се почувствате много по-зле. Същият е ефектът и на обезценката на валутния курс."

В случая с новите страни членки дори няма време да се почувства първоначалното затопляне.

*Калин Христов е съветник на управителя на БНБ. Изказаните мнения не представляват официалната позиция на БНБ

Автор:

лаващ валутен курс и инфлационно таргетиране. Това бе мантрата, която повтаряха централните банкери през 90-те години на миналия век при провежданата от тях валутна и паричната политика. Такъв режим теоретично би им позволил да постигат устойчиво ниско ниво на инфлация, като имат възможност за бърза реакция при настъпване на неблагоприятни вътрешни или външни шокове. Гъвкавостта на валутния курс се считаше за съществено предимство, защото неговата промяна може да се използва като буфер за омекотяване на шокове. Основният аргумент, е че чрез промяната на валутния курс директно се влияе на инфлацията и външната търговия (вноса и износа).

Новите страни - членки на ЕС, имаха различен подход. Балтийските страни и България поддържат фиксиран валутен курс и валутен борд (с изключение на Латвия). Останалите (Полша, Румъния, Чехия и Унгария) се хвърлиха да прилагат новата мантра. Сега глобалната финансова и икономическа криза даде нова сила на дискусията кой режим на валутна и парична политика е за предпочитане.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    is

    не лошо обяснение защо обезсценката на валутата не работи. Заглавието обаче се разбира чак след първия абзац

  • 2
    Avatar :-|
    Друг Анализатор

    Господин Христов, а според вас има ли балон при цените на недвижимите имоти в България или няма?

  • 3
    mehudi avatar :-|
    彼得。斯托亚诺夫

    хубава статия. но наистина тр да се смени заглавието

  • 4
    Avatar :-|
    cool

    Да празните глави на девалвиращите получават нов интелекктуален удар с тази статия... за да се напишкат в гащите...

  • 5
    Avatar :-|
    Съветник

    Тоя съветник да вземе да си подаде оставката. То и без това скоро ще му я поискат. Манипулативна статия за наивници.

  • 6
    Avatar :-|
    qwe-USA

    По професия не съм икономист а инженер но ако все пак го направят накои наши "бизнес стратези" нека първо да го обяват месец преди това за да могат хората да си защитят спестяванията,не като Виденовия 1996-97 (Бисипи-то) шеф на БНБ лъга безогледно по медиите и хората заради безогледните лъжи мислеха ,че ще спечелят от лихви .... глупости ,спестяванията им се обезцениха стотици пъти!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK