Како кателе се нарича друга местност край Созопол, между нос Христос и нос Свети Стефан южно от града. Името идва от гръцки и означава лошо, опасно слизане. Там брегът е висок, а долу в морето се виждат прекрасни фиорди. Точно на края на тази местност в източната част на Буджака се намираше малък романтичен плаж. Някои го знаят като Мидения, други като Тюленовия залив, защото там е живял тюлен-монах. Този плаж вече го няма. Той е бетониран. От месец и половина каменна стена прегражда фиордите вътре в морето. От лявата страна циментова площадка, залепена до скалата, навлиза още по-навътре в морето и завършва с метална стълба във водата. От дясната страна на залива се изгражда помещение, което очевидно ще се превърне в бар или барбекю, което да обслужва ровещите в насипания с камиони пясък в бетоновата площадка избрани туристи.

Този терен е изключителна държавна собственост, който дели ваканционно селище от брега.

В името на изкуството

Алеите на селището, което се строи на нос Христос, някак "естествено" свършват на мястото на вече липсващия Миден плаж. Основният инвеститор там е Ангел Симеонов чрез компанията си "Анел 98". Същият е собственик и на петзвездния хотел "Анел" в София и както сам казва, това е първият му и засега единствен проект на морето. През 2006 г. той купува от различни собственици земя, обединява я в един терен от около 10 дка и започва да изгражда ваканционно селище от 12 къщи, басейн, тенис корт...

Симеонов е любител на изобразителното изкуство и е един от големите колекционери в България. По подобие на хотел "Анел", където има изложени десетки, а може би стотици творби на български майстори, и нос Христос трябва да се превърне в център на изкуството: картини и статуи ще посрещат гостите и собствениците в комплекса. В най-големия символ на нос Христос трябва да се превърне разпятието на скулптора Иван Славов, поставено на една от най-високите скали.

Изкусно погазване на закона

Окрупненият терен има излаз към морето и на изток, и на юг, чертае скицата на местността. И в двата случая от водата го дели скална ивица, която по закон и конституция е изключителна държавна собственост. В южната част тази ивица е съвсем тънка и е била бивша каменна мина. За нея през 2006 г. Симеонов е поискал разрешение да изгради вълнолом, за да не се подкопава брегът. С разрешение за строеж от община Созопол той проектира и изгражда укрепване на брега.

Не така стоят нещата с източната страна на терена обаче. Точно там, където вече вместо миден плаж има бетонна площадка. Разстоянието между бетонното укрепление и терена на частния инвеститор е 10-15 метра и също е държавна собственост. Пренебрегвайки този факт, Симеонов го е "усвоил", прокарал е каменна пътека и е натрупал пясък.

Вероятно няма да е далеч времето, когато мястото ще се превърне в частен пристан или Бог знае какво. Всичко това е направено без каквото и да било разрешение за строеж. Такова дори не е искано. Цветен детайл е фактът, че над бетоновата плоча стои кръстът, който при освещаването на скулптурата инвеститорът "подари" на община Созопол.

Обяснението/ята

Пред "Капитал" собственикът на имота разви няколко тези за появата на бетонното укрепление и неговата законност. Първата теза беше, че има разрешително за брегоукрепване. Проверката на вестника показа, че то се отнася за южната страна на имота, а не за Мидения плаж. След това втора версия замени първата. Според Симеонов стената си е била там, когато той е придобил имота. "Когато купувах имота, там имаше недостроена стена, вдигната донякъде, и аз просто я завърших", каза Симеонов. Дребна подробност е, че стената и пътеката, която минава през държавния терен и води до имота на инвеститора, са от един и същ строителен материал. Хора от Созопол и рибари, които са минавали с лодки покрай брега, обаче твърдят, че до началото на май плажът си е стоял непокътнат. Което означава, че стената и камъните върху нея са изсипани това лято.

Третата теза, която разви Ангел Симеонов, е, че морето изяждало брега и той просто е защитил имота си от набезите на морските вълни.

Всички тези обяснения само доказват неправомерните действия, с които е излят бетонът и брегът е усвоен.

"Капитал" потърси мнението на специалист дали конкретният плаж се нуждае от укрепване. "Две скали и пясък между тях. Какво укрепване да е необходимо там", попита риторично преподавателят от Университета за архитектура, строителство и геодезия доц. Кръстьо Даскалов. "За съжаление през последните години много хора маскират под формата на брегоукрепване желанието си да строят на брега. Когато не е потърсено мнението на професионалист, съществува реалната заплаха построеното да се срути след няколко години."

В търсене на отговорните

Пряко отговорен за своите действия е самият инвеститор, който е действал, без да се съобрази със закона и дори без да се поинтересува докъде се простират правомощията му. След него обаче се нарежда цяла група от отговорници, които би трябвало да следят да не се случват подобни нарушения или да ги предотвратят, ако това се наложи. Или поне затова са избрани и назначени на местата, които заемат.

Ваканционното селище и брегоукреплението в южната част е разрешено да се строи от бившия главен архитект на Созопол Дияна Карабаджакова. "Аз съм разрешавала само строежа на къщи. Не съм позволявала брегоукрепване. Не съм ходила скоро там, не знам какво е построено", коментира за "Капитал" тя. Под разрешението за брегоукрепване под №397/14.12.2006 обаче стои нейният подпис.

Според сегашния главен архитект на града Румен Александров всичко в проекта било наред. Не особено словоохотлив се оказа кметът на града Панайот Рейзи. Пред "Капитал" той заяви "с проектите се занимава главният архитект. Аз нямам нищо общо с това" и прекъсна разговора. Самият Симеонов по-рано сподели, че кметът водел свои гости, за да показва селището като забележителност на града.

Отговорността в момента е в ръцете на строителния надзор в Бургас. В продължение на една седмица началникът на службата Милен Ненчев не намери време да отговори на писмените въпроси на "Капитал", както и да коментира случая с незаконното брегоукрепление на нос Христос.

Това е само една-единствена история за излят бетон в морето. Тя обаче не е изолиран случай и примерите от последните години дори вече не могат да се преброят. Просто с разрешение или без брегоукрепването се използва като мотив за застрояване на брега. Но във всеки един случай има някой, който вероятно е нарушил закона, и друг, който му е позволил.