Финансова печалба, икономическа загуба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Финансова печалба, икономическа загуба

Финансова печалба, икономическа загуба

7120 прочитания

През последните три месеца цените на активите в глобален план отбелязаха рязък скок: акциите се покачиха с над 30% в развитите икономики и с повече на развиващите се пазари. Цените на борсовите стоки – петрол, енергия и минерали, скочиха, спредовете на корпоративните облигации (разликата между доходността на корпоративните и държавните дългови ценни книжа) се свиха, след като доходността на държавните облигации рязко нарасна. Волатилността намаля, а доларът отслаби позициите си, тъй като търсенето на нискорискови доларови активи отшумя.

Но въпросът е дали възстановяването на цените на активите е движено от икономическите фундаменти? Устойчиво ли е? Дали съживяването е поредният скок по време на мечи пазар, или е началото на бича тенденция?

Макар икономическите данни да намекват, че има подобряване на фундаментите – рискът от скорошна депресия намаля, нарасна вероятността за отслабване на глобалната рецесия до края на годината, е ясно и че други не толкова устойчиви фактори също играят своята роля. Рязкото покачване на цените на някои активи заплашва и възстановяването на глобалната икономика, която все още не е достигнала дъното. В действителност остават

редица рискове за корекция надолу

на пазара.

На първо място, доверието и избягването на риска са непостоянни явления, а ни очаква и нова вълна на волатилност, ако макроикономическите и финансовите данни ни изненадат лошо – което може да стане в случай че не се материализира краткосрочното и силно глобално съживяване (което много хора очакват).

Второ, изключително разхлабената монетарна политика (нулеви лихви, държавните операции по изкупуване на облигации (т.нар. quantitative easing), нови кредитни линии, емисии държавни облигации и купуването на неликвидни и рискови частни активи) в комбинация с отделените огромни суми за стабилизиране на финансовата система, може да доведат до нов балон на активите на финансовите и стоковите пазари, предизвикан от ликвидността. Например китайските държавни предприятия, които получиха достъп до огромни суми лесни пари и кредит, купуват акции и трупат запаси от борсови стоки далеч над производствените си нужди.

Ясен е рискът от корекция в случай на разочароващи макроикономически фундаменти. Наистина, последните данни от САЩ и други развити икономики намекват, че рецесията може да продължи до края на годината. Още по-лошо е, че възстановяването ще е анемично и непълно за период от две, ако не и повече години, след като тежестта на дълговете и кредитите на частния сектор се комбинира с нарастващите задължения на държавния сектор, което ще ограничи възможността на домакинствата, финансовите компании и корпорации да кредитират и взимат заеми, да харчат, консумират и инвестират.

V или по-скоро W

Този още по-неблагоприятен сценарий на анемично съживяване подкопава надеждите за V-образно възстановяване – ниският растеж и дефлационен натиск ще ограничат печалбите, а безработицата над 10% в най-развитите икономики ще произведе нови финансови шокове заради нарастващите загуби на банки и финансови институции от заеми и токсични активи. В същото време финансовите кризи на някои нововъзникващи пазари може да се окажат заразни, което ще подложи глобалните финансови пазари на допълнителен стрес.

На всичкото отгоре повишението на цените на някои активи може да доведе до W-образна рецесия с двойно дъно. Прави впечатление, че енергийните цени започнаха да се повишават прекалено скоро и прекалено бързо заради огромната ликвидност. Не бива да се подценява ролята, която високите петролни цени изиграха през лятото на 2008 г. за потопяването на глобалната икономика в рецесия. Нефт над 140 долара на барел беше последната капка за глобалната икономика след имотния срив и финансовия шок, тъй като представляваше колосален удар върху САЩ, Европа, Япония, Китай и други нетни вносители на петрол.

Междувременно, нарастващите фискални дефицити в повечето икономики бутат нагоре доходността на дългосрочните държавни облигации. Част от това повишение е оправдана корекция, тъй като инвеститорите вече залагат на глобално съживяване. Но част от покачването се дължи на далеч по-притеснителни фактори: ефекта от големи бюджетни дефицити и дълга върху държавния риск, а оттам и върху реалните лихви, както и опасенията, че стимулите, да се монетаризират тези огромни дефицити, ще доведе до висока инфлация след възстановяването на икономиката през 2010-2011 г. Изместването на търсенето на частни инвестиционни инструменти от държавните облигации заради по-високата им доходност и последвалото нарастване на лихвите по ипотечните заеми и други частни инструменти също може да застраши съживяването.

Не можем да изключим вероятността към края на 2010 -2011 г. да се състои перфектната буря: петрол над 100 долара на барел, покачваща се доходност по държавните облигации и увеличение на данъците (правителствата ще се опитат да избегнат рисковете по рефинансирането на дълга), която да доведе до ново забавяне на растежа, а дори и до W-образна рецесия.

Съживяването през юни на цените на активите от най-ниските им нива през март е отчасти оправдано от икономическите фундаменти - намаляха рисковете за глобален финансов колапс и депресия, а доверието се завърна. Но голяма част от покачването не е основателно, тъй като се дължи на крайно оптимистични очаквания за бързо съживяване на растежа, както и от ликвидния балон, водещ до скок на петролните цени и на акциите с прекалено бързи темпове. Евентуален негативен петролен шок в комбинация с нарастваща доходност по държавните облигации може да подреже крилете на възстановяването и да доведе до значителен допълнителен спад на цените на активите, както и на реалната икономика.

Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business в New York University и е председател на консултантската компания RGE Monitor (www.rgemonitor.com)

Текстът е предоставен от Project Syndicate

Фотограф: Shutterstock

През последните три месеца цените на активите в глобален план отбелязаха рязък скок: акциите се покачиха с над 30% в развитите икономики и с повече на развиващите се пазари. Цените на борсовите стоки – петрол, енергия и минерали, скочиха, спредовете на корпоративните облигации (разликата между доходността на корпоративните и държавните дългови ценни книжа) се свиха, след като доходността на държавните облигации рязко нарасна. Волатилността намаля, а доларът отслаби позициите си, тъй като търсенето на нискорискови доларови активи отшумя.

Но въпросът е дали възстановяването на цените на активите е движено от икономическите фундаменти? Устойчиво ли е? Дали съживяването е поредният скок по време на мечи пазар, или е началото на бича тенденция?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    nik

    т.е. пича казва че ако никой не ламти да забогатее до обяд следващите години от тези със суровините, може и да се разминем с депресията , ако обаче някой поведе хорото на високите цени на суровини и тези на монополите, ще настане страшна депресия от която няма измъкване.

  • 2
    Avatar :-|
    nik

    за мен по-вероятен е втория вариант. Тогава САЩ ще се опитат чрез война да ги озаптят ама без помощтта на ЕС няма да успеят.И ще настанат едни безкрайни войни. Абе да не се случва, ама......

  • 3
    Avatar :-|
    Тома Неверни

    Единственото безспорно вярно твърдение в традиционно апокалиптичното словоизлияние на Рубини е: "...и опасенията, че стимулите, да се монетаризират тези огромни дефицити, ще доведе до висока инфлация след възстановяването на икономиката през 2010-2011 г." Останалото е художествена литература :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK