Седем мита за корупцията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седем мита за корупцията

Седем мита за корупцията

3789 прочитания

Мит №1: Оптималното ниво на корупция е нула

Истина: "Обществено полезното" ниво на корупция никога не е нула, твърди американският изследовател Робърт Клитгард. Тази идея звучи шокиращо, но аргументите на Клитгард са доста убедителни. Ако приемем, че корупцията вреди на обществото и създава "социални разходи", то усилията за справяне с корупцията също са свързани с разходи. В даден момент разходите за пълното изкореняване на корупцията може да станат толкова високи, че да надхвърлят възможностите на обществото. Затова според него целта не е да има нулева корупция, а тя да бъде ограничавана до нива, в които разходите за борба не надхвърлят потенциалните ползи.

Мит №2: Корупцията невинаги е вредна

Истина: Да, но само там, където няма друга форма за пазарни отношения. Ако всички стоки и услуги се разпределят чрез опашки или "с връзки", както в силно централизирани икономики (например при социализма), корупцията се явява единственият инструмент за преразпределение на ресурсите. По този начин стоките и услугите стигат до хората, които ги ценят най-много и ще ги използват най-ефективно. Така в резултат на корупционния акт тези стоки и услуги са "по-ефикасно" разпределени в икономическия смисъл на думата. В последните години обаче Световната банка и изобщо донорските институции се отказаха от тази теза (популярна през 60-те и 70-те години на миналия век), тъй като единственото, което създава корупцията, е ... повече корупция.

В пазарните икономики корупцията е единствено сигнал за неефективност на система. В икономическата теория има цял раздел, който се занимава наблюдение на корупционните и изобщо нелегалните практики, за да се установи къде има нужда да се предприемат структурни реформи.

Мит №3: Колкото по-бедно е едно общество, толкова по-корумпирано е то

Истина: Склонността към приемане на подкупи не е пряко зависима от благосъстоянието, но е факт, че някои общества са по-податливи на корупция от други. Политологът Самюел Хънтингтън посочва, че в "мулатските" страни от Латинска Америка има повече корупция, отколкото в "индианските" или "метиските" държави. Същото се отнася и за Африка. Причината, разбира се, е в расата. Колкото по-бедно е едно общество, толкова по-малко са и ресурсите му за самоорганизиране. Макс Вебер например е смятал, че държави, които изостават с налагането на буржоазните отношения, страдат от по-голяма корупция. В теорията още се спори дали корупцията е причина за бедността или обратното. Универсалното разбиране обаче е, че създаването на средната класа е най-силния стимул за преборване с неприятната практика, тъй като хората в тази прослойка страдат най-много. Счита се, че след като една страна е постигнала годишен доход от $3500 на глава от населението, започва и създаването на нейната средна класа.

Мит №4: Страните със силни религиозни традиции са по-малко корумпирани

Истина: Религията сама по себе си не е ограничител на корупцията, въпреки че възпитава хората на морал и въздържание от грехове. Практиката показва, че държави със силни религиозни традиции (например Италия и Гърция) не са по-малко корумпирани от други с по-малко зачитане на божите норми. Факт е обаче, че в страните с протестантска култура корупцията е забележимо по-ниска. Това може да се наблюдава дори в отделни страни като САЩ, Германия или Белгия.

Мит №5: Корупцията е рожба на социализма/капитализма

Истина: Корупцията е толкова стара, колкото и управлението. В документ отпреди 2300 години държавник от индийската династия Чандрагупта изброява "поне четирийсет начина" за незаконно присвояване на държавни средства. В Древен Китай чиновниците са получавали извънредни надбавки към заплатата си, наречени йан-лиен, което означавало "за поддържане на некорумпираността". Платон също анализира подкупите в своя труд "Закони", където отправя и призив към държавния служител: "Не служи заради подаръка."

Мит №6: Народопсихологията на българина е причина за корупцията в страната

Истина: Българите не са повече или по-малко корумпирани от други народи. Проблемът не е в народопсихологията, а в средата, която стимулира заобикалянето на правилата. Ако попаднат в среда, където вероятността да бъдат хванати и наказани е голяма, те започват да спазват правилата като всички останали. Доказателство за това са емигрантите - повечето български студенти в САЩ и Западна Европа бързо научават, че нарушаването на правилата струва много. Затова и случаите на престъпване им (включително и корупция) са рядкост.

Мит №7: Трябва да мине една генерация, за да бъде победена корупцията

Истина: Определено не. Според индекса на Световната банка за "отчетност" само за няколко години страни като Гана, Хърватия или Индонезия постигат значителен напредък. В същото време страни като Зимбабве или Непал падат в клопката на корупцията също толкова бързо.

Мит №1: Оптималното ниво на корупция е нула

Истина: "Обществено полезното" ниво на корупция никога не е нула, твърди американският изследовател Робърт Клитгард. Тази идея звучи шокиращо, но аргументите на Клитгард са доста убедителни. Ако приемем, че корупцията вреди на обществото и създава "социални разходи", то усилията за справяне с корупцията също са свързани с разходи. В даден момент разходите за пълното изкореняване на корупцията може да станат толкова високи, че да надхвърлят възможностите на обществото. Затова според него целта не е да има нулева корупция, а тя да бъде ограничавана до нива, в които разходите за борба не надхвърлят потенциалните ползи.

Мит №2: Корупцията невинаги е вредна

Истина: Да, но само там, където няма друга форма за пазарни отношения. Ако всички стоки и услуги се разпределят чрез опашки или "с връзки", както в силно централизирани икономики (например при социализма), корупцията се явява единственият инструмент за преразпределение на ресурсите. По този начин стоките и услугите стигат до хората, които ги ценят най-много и ще ги използват най-ефективно. Така в резултат на корупционния акт тези стоки и услуги са "по-ефикасно" разпределени в икономическия смисъл на думата. В последните години обаче Световната банка и изобщо донорските институции се отказаха от тази теза (популярна през 60-те и 70-те години на миналия век), тъй като единственото, което създава корупцията, е ... повече корупция.

В пазарните икономики корупцията е единствено сигнал за неефективност на система. В икономическата теория има цял раздел, който се занимава наблюдение на корупционните и изобщо нелегалните практики, за да се установи къде има нужда да се предприемат структурни реформи.

Мит №3: Колкото по-бедно е едно общество, толкова по-корумпирано е то

Истина: Склонността към приемане на подкупи не е пряко зависима от благосъстоянието, но е факт, че някои общества са по-податливи на корупция от други. Политологът Самюел Хънтингтън посочва, че в "мулатските" страни от Латинска Америка има повече корупция, отколкото в "индианските" или "метиските" държави. Същото се отнася и за Африка. Причината, разбира се, е в расата. Колкото по-бедно е едно общество, толкова по-малко са и ресурсите му за самоорганизиране. Макс Вебер например е смятал, че държави, които изостават с налагането на буржоазните отношения, страдат от по-голяма корупция. В теорията още се спори дали корупцията е причина за бедността или обратното. Универсалното разбиране обаче е, че създаването на средната класа е най-силния стимул за преборване с неприятната практика, тъй като хората в тази прослойка страдат най-много. Счита се, че след като една страна е постигнала годишен доход от $3500 на глава от населението, започва и създаването на нейната средна класа.

Мит №4: Страните със силни религиозни традиции са по-малко корумпирани

Истина: Религията сама по себе си не е ограничител на корупцията, въпреки че възпитава хората на морал и въздържание от грехове. Практиката показва, че държави със силни религиозни традиции (например Италия и Гърция) не са по-малко корумпирани от други с по-малко зачитане на божите норми. Факт е обаче, че в страните с протестантска култура корупцията е забележимо по-ниска. Това може да се наблюдава дори в отделни страни като САЩ, Германия или Белгия.

Мит №5: Корупцията е рожба на социализма/капитализма

Истина: Корупцията е толкова стара, колкото и управлението. В документ отпреди 2300 години държавник от индийската династия Чандрагупта изброява "поне четирийсет начина" за незаконно присвояване на държавни средства. В Древен Китай чиновниците са получавали извънредни надбавки към заплатата си, наречени йан-лиен, което означавало "за поддържане на некорумпираността". Платон също анализира подкупите в своя труд "Закони", където отправя и призив към държавния служител: "Не служи заради подаръка."

Мит №6: Народопсихологията на българина е причина за корупцията в страната

Истина: Българите не са повече или по-малко корумпирани от други народи. Проблемът не е в народопсихологията, а в средата, която стимулира заобикалянето на правилата. Ако попаднат в среда, където вероятността да бъдат хванати и наказани е голяма, те започват да спазват правилата като всички останали. Доказателство за това са емигрантите - повечето български студенти в САЩ и Западна Европа бързо научават, че нарушаването на правилата струва много. Затова и случаите на престъпване им (включително и корупция) са рядкост.

Мит №7: Трябва да мине една генерация, за да бъде победена корупцията

Истина: Определено не. Според индекса на Световната банка за "отчетност" само за няколко години страни като Гана, Хърватия или Индонезия постигат значителен напредък. В същото време страни като Зимбабве или Непал падат в клопката на корупцията също толкова бързо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    ..

    за корупция са нужни поне двама...единият да дава, а другият да взема
    докато в тази държава на всеки нормативен акт пише" явява се лично и подава доументи за.." винаги се разбира да дайде и да даде някой лев
    кому е нужно и защо изобщо на чиновника е нужно да се среща очи в очи с гражданина.
    според мен само полицията трябва да има право да те привиква.. всички останали.. да си намерят начин да си съберат документите и информацията
    омръзна ми в тази страна всяко учреждение да си има собствена база данни и във всяка да си длъжен да се регистрираш.. не стига това ами са си сложили цена ако иска някой друг да я ползва...
    ето затова имакорупция
    според мен е редно да стане всичко само с писма... може и електронни и никакви срещи... само задължения за чиновниците... да се оправят.. ако немогат .. да ходят да метат улиците... там обучението за работа трае много кратко, а разбрахме на всички ни струва скъпо

  • 2
    charlyb avatar :-|
    charlyb

    Закон №1: При равни други условия, винаги корупцията е по-голяма там, където гражданите са принуждавани да спазват повече правила наложени от държавата.

  • 3
    tzanko avatar :-P
    aaa

    "Причината, разбира се, е в расата." Май ви липсва едно "не" :)

  • 4
    Avatar :-|
    Драго

    МИТ №1: Ако заключението на г-н Клитгард е вярно, то трябва да е вярно и за борбата срещу всяко отрицателно явление. Например срещу изяждането на хора от крокодили. Обаче корупцията нанася неизмерими беди на човечеството. Борбата срещу нея трябва да е такава, че никой да не си и помисля нито да дава, нито да взема под масата.

    МИТ №2: Капитализмът иска всичко да се мери с пари. Опашките и връзкарството не са в съзвучие с това изискване. Натуралната размяна също.Но: Уикипедия: "Корупция (на латински: corrumpo – развалям, развращавам, подкупвам) в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Всички форми на управление са уязвими за корупцията, като степента варира значително от дребно използване на влияние за извършване на услуги до институционализирано рушветчийство и отвъд него. Крайната точка на корупцията е клептокрацията, при която дори външните претенции за почтеност са изоставени." Нищо не се казва за пари?

    МИТ №3: "Универсалното разбиране обаче е, че създаването на средната класа е най-силния стимул за преборване с неприятната практика, тъй като хората в тази прослойка страдат най-много." Нонсенс, та дрънка!

    МИТОВЕ №№4, 5, 6 и 7: Уикипедия: Условия, благоприятни за корупцията:
    - Концентрация на власт у хора, които не са пряко отговорни пред обществото, което е честа практика при недемократичните режими (Мафии има и в "демократичните" държави и те не са пряко отговорни пред обществото. То пък кой ли властник е пряко отговорен пред обществото?)
    - Липса на прозрачност при решенията на правителството (Спецслужбите, които са правителствени, винаги действат непрозрачно.)
    - Големи по размер обществени средства, използвани за даден проект (Сумите, с които сега се подпомагат закъсали банки и се одържавяват почти фалирали институции, са огромни.)
    - Наличие на затворени клики и мрежи от "наши хора" (Масонски, ротариански и какви ли не общества има в много страни.)
    - Слабо правораздаване (Нагледали сме се на филми по действителни съдебни "грешки".)
    - Ограничена свобода на словото или свобода на печата (Такива свободи няма никъде.)
    - Нископлатени държавни служители (Ниско и високо не са обективни критерии.)
    - Апатична, незаинтересована или наивна общественост (Може ли някой да изброи три държави с будна, заинтересована, недоверчива и активно изразяваща позициите си общественост.)

  • 5
    Avatar :-|
    mit # 6

    Аз съм студент в САЩ и гарантирам, че един голям процент от българските ми колеги тълкуват доста широко правилата. Дори след поредица предупреждения от наи-високи авторитети. Един беше "помолен" да напусне заради преписване на изпити, друг - за нелегално ползване на офис компютъра си. Ако проблема е в средата, то явно имаме невероятното умение да я носим със себе си навсякъде, където ходим. Томас Сауел говори за Ню Иоркските квартали заселени навремето от италиански и евреиски емигранти. Средата е една и съща, Ню Иорк, но докато (южно) италианските деца навлизат в бизнеса на рекет, евреиските деца вече говорят перфектно няколко езика, ако са от богати семеиства. Ако са от бедни, заделят последния си цент за да си купят книга.

  • 6
    Avatar :-|
    Основният Мит

    Мит №8 (нов) :Голямата бройка закони водят до по-малко корупция т.к. се обхващат повече случаи от реалността.
    Истината:
    Корупцията е правопропорционална на законите които са приети в една държава.Колкото повече закони толкова повече бюрокрация,толкова повече КОРУПЦИЯ!

    Особено у нас - в болшинството си законите са приети да обслужват първо чиновниците после монополистите както и определени среди (мафии).

    Виждате,че малките фирми и обикновените хора не влизат в тези категории!
    Прекалените закони естествено са довели до биене между голяма част от тях и дуалистично значение по едни и същи казуси - третирани в различни закони обаче.Прекалената рестриктивност води до пълно гипсиране на активността на хората. И тук естествено се явява "услужливият" чиновник който ще ви помогне срещу малко рушветче.
    Най-много промени се налагат в Законът за Устройство на територията,който на жаргон се знае като Закон за Уреждане на Чиновниците. Просто този закон толкова е рестриктивен,че няма нито един строителен обект ,който да е приет на 100% според него.И всичко това се знае,и търпи защото инициативата за промяната му трябва да дойде от страните които се облагодетелстват от този закон, а това са МРРБ,ДНСК и ДАГ(Сердика-5) и си докарват извънтрудови доходи, някои чиновници там са милионери...

    Решението е : Налагане на борд на законите. Спиране на писане на нови и нови,съкращаване с 50-60-% на вече приетите закони и оформяне на ясни и кратки закони. Ако в един закон са направени повече от 10 поправки,просто трябва да се напише съвсем нов такъв,защото кърпежите водят до още по-голяма корупция.
    А що за закони са приети през последните 4 години сами преценете след като 64% от приетите закони от общо 740 закона са приети БЕЗ КВОРУМ.
    Т.е. 474 закона приети през последните 4 години са нелегитимни, но вече действатат!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK