Какво работи?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво работи?

Смърт за корупция? Звучи драстично, но дори това няма възпиращ ефект, ако не е придружено с дълбоки реформи в системата.<br />

Какво работи?

В битката с корупцията няма рецепти, но има успехи

Огнян Георгиев
2930 прочитания

Смърт за корупция? Звучи драстично, но дори това няма възпиращ ефект, ако не е придружено с дълбоки реформи в системата.<br />

© Bloomberg


Чън Тунхай бе едно от лицата на китайския бизнес навън. Син на бивш революционен лидер и дългогодишен ръководител на най-голямата китайска компания - петролната "Синопек", тази седмица Тунхай бе обвинен в получаването на 29 млн. долара подкупи и бе осъден на смърт. Той далеч не е единственият с такава съдба - десетки китайски висши и средни ръководители получиха смъртна присъда в последните няколко години, докато Пекин се опитваше да изпрати послание, че системата има нужда от прочистване. Въпреки това корупцията на дребно, средно и висше ниво продължава да властва в китайските провинции, където според изследване от 2007 г. на "Карнеги" тя изяжда близо 10% от държавните разходи, или над 80 млрд. долара годишно.

Тежките (до абсурд) наказания и публичните дела са само едната страна на борбата с корупцията. Те биха били ефективни, ако ставаше въпрос за някаква епична битка за морала на нацията. Както показват изследванията обаче, няма култури или етноси, които да са по-податливи на корупция от други. Хората реагират на стимули и когато стимулът пред един държавен служител да открадне е по-голям от риска да понесе последствия, възниква корупцията. Борбата с това явление би трябвало да се разглежда като борба с една от многото пречки пред развитието - като липсата на човешки капитал, лошата инфраструктура и неефективната администрация. Тъй като тя подсилва останалите проблеми, важни са разнообразието и мащабът на мерките. Затова китайските екзекуции не действат, когато не са придружени от дълбоки промени в системата.

Няма универсална рецепта

която да казва кога и как една страна започва да става по-малко корумпирана. По света обаче има различни инициативи, далеч по-успешни от китайската, които показват какво е ефективно. Като най-добър пример обикновено се сочи Хонконг. През 1974 г. корупцията на острова е дотолкова разпространена, че бившият полицейски началник е избягал в чужбина с милиони подкуп, полицаи правят "синдикати" с организираната престъпност, а такситата например могат да си купят лепенки, които ги освобождават от плащането на подкупи за цял месец. Същата година е основана Независимата комисия срещу корупцията, с пенсионирани съветници от британската полиция и с китайски попълнения от местната академия. В рамките само на първите три години тя подвежда под отговорност 250 държавни служители, включително 150 полицаи, разбива порочните кръгове и предизвиква масово напускане на служители от полицейската система. Постепенно комисията се заема с разследвания във всички области на управлението, включително с надзор на изборите, и превръща бившата британска провинция в едно от най-малко корумпираните места в света. На какво се дължи този зашеметителен успех?

Няколко неща правят инициативата уникална. Първо, промяната в базовата презумпция за невинност - тъй като корупцията е трудна за доказване, в закона е предвидено всеки държавен чиновник, който живее по начин, неотговарящ на статута и заплащането му, да бъде считан за виновен до доказване на противното. Второ, независимият контрол, на който е подложена комисията - оперативният отдел отговаря няколко пъти годишно пред обществен комитет, оглавяван от представител на неправителствена организация и включващ както шефовете на полицията, така и бизнесмени и обществени личности. Случаите на корупция или престъпления в самата комисия пък могат да бъдат разследвани от вътрешния отдел или от полицията в зависимост от преценката на правосъдния министър. Трето, огромният обхват на пълномощия, които има органът. Неговите 1200 служители са разделени в три дирекции - оперативна, превантивна и връзки с обществеността. Първите разследват всеки подаден сигнал в рамките на 48 часа, вторите идентифицират слабите места в държавната система, където има потенциал за корупция и предлагат реформи, а третите се занимават с медии, училища и дори телевизионен сериал въз основа на разрешени случаи. Директорът отговаря само на губернатора на Хонконг и има властта да освобождава всеки от служителите си без повод - дори само при подозрение. Цялото това начинание, трябва да се отбележи, не е никак евтино. Годишният бюджет е 90 млн. долара, което разпределено на глава от населението прави около 15 долара. За България например подобен бюджет би следвало да е около 150 млн. лева.

Колкото и правомощия да има една комисия обаче, тя не може да се справи с корупцията самостоятелно. Затова максимален ефект имат съпътстващи действия, насочени срещу

слабите точки в системата

където се появяват стимули за корупция. Такава точка например са обществените поръчки - огромен ресурс, разпределян между заинтересувани фирми от държавни чиновници. Три различни държави в последните години са намерили един и същ начин за разрешаване на проблема. През 90-те Южна Корея въвежда електронното подаване на заявки за търгове и така едновременно намалява контакта между бизнес и администрация и увеличава прозрачността. Постепенно системата помага за уеднаквяването на стандартите при различните поръчки и намалява както броя на чиновниците, така и изгубеното време и държавните разходи. Подобен ход малко по-късно въвеждат Чили и Мексико, като при последните нововъведението веднага отприщва скандал - журналисти установяват, че сумата, за която са закупени кърпите в двореца на мексиканския президент, многократно надхвърля реалната им стойност. "Ако разходите на британските депутати например се качваха онлайн, те нямаше да посмеят да правят неща като онези, заради които избухна скандалът преди месец", каза пред "Капитал" изследователят на корупцията в Европа д-р Джонатан Хопкин от London School of Economics. Той също признава, че няма магическа формула, която да гарантира успех, но е категоричен, че там, където администрацията има повече досег с гражданите, има повече корупция. "Трябва да се организира икономиката така, че регулациите, които не предизвикват подкупи - като например на пазара на труда, да останат, докато тези, които стимулират подкупи, като например за започване на бизнес - да отпаднат."

Чън Тунхай бе едно от лицата на китайския бизнес навън. Син на бивш революционен лидер и дългогодишен ръководител на най-голямата китайска компания - петролната "Синопек", тази седмица Тунхай бе обвинен в получаването на 29 млн. долара подкупи и бе осъден на смърт. Той далеч не е единственият с такава съдба - десетки китайски висши и средни ръководители получиха смъртна присъда в последните няколко години, докато Пекин се опитваше да изпрати послание, че системата има нужда от прочистване. Въпреки това корупцията на дребно, средно и висше ниво продължава да властва в китайските провинции, където според изследване от 2007 г. на "Карнеги" тя изяжда близо 10% от държавните разходи, или над 80 млрд. долара годишно.

Тежките (до абсурд) наказания и публичните дела са само едната страна на борбата с корупцията. Те биха били ефективни, ако ставаше въпрос за някаква епична битка за морала на нацията. Както показват изследванията обаче, няма култури или етноси, които да са по-податливи на корупция от други. Хората реагират на стимули и когато стимулът пред един държавен служител да открадне е по-голям от риска да понесе последствия, възниква корупцията. Борбата с това явление би трябвало да се разглежда като борба с една от многото пречки пред развитието - като липсата на човешки капитал, лошата инфраструктура и неефективната администрация. Тъй като тя подсилва останалите проблеми, важни са разнообразието и мащабът на мерките. Затова китайските екзекуции не действат, когато не са придружени от дълбоки промени в системата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    А, защо не споменавате Сингапур? Още от основаването на държавата борбата с корупцията (наред с бедността и липсата на собствени жилища за населението) е основен приоритет. Мой приятел, който живее там ми каза, че ако си загубиш ГСМ-а, до 2-3 часа ти се обаждат да ти го върнат - хората не вземат неща, които не са техни. Друг е въпросът, че Сингапур е авторитарна държава, Южна Корея беше допреди 15-20 години, а Хонг-конг беше провинция на ГБ. Без да са идеални, може би примерите за нас са Словения, Словакия ... Пак казвам, не че те са идеални, там също има корупция. Просто е по-малко.

  • 2
    tsetsoradev avatar :-|
    Lost

    "От риска да понесе последствия" - ако единствено този риск го спира нищо няма да се получи. Трябва да има и нещо друго което да го спира - морал. Като на този който връщанамерения мобилен телефон. Никакъв риск не го кара да го направи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK