С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
32 24 юли 2009, 13:05, 4830 прочитания

Европарите за интернет изгарят на слънце

Министерството на земеделието и храните не смята дигиталните комуникации за приоритет на селските райони

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Новите и модерни комбайни не трябва да се карат от стария ТКЗС механизатор, а направо от инженер." За тези, които се занимават с европроекти, подобна теза не звучи изненадващо (още повече че е точно на специалист в тази област). Всички останали обаче вероятно не си представят българското село като високотехнологично място. И с право. Но ако по отношение на селскостопанската техника през последните години има видим напредък, то при изграждането на комуникационна инфраструктура в извънградските райони нещата все още са много зле.

Не на това мнение са експертите в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), които предпочитат да изразходват средствата, които България може да получи по Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и управление на водите вместо за интернет инфраструктура. И то при положение че производството на чистата енергия вече се стимулира от българската държава без помощта на ЕС.


Изграждането на работеща комуникационна инфраструктура в рядко населените райони има много потенциални приложения. Тя е предпоставка за създаване на услуги, които да спестят пътуването до съседни градове за елементарни дейности; може да осигури бърз и лесен достъп до образование и информация и да създаде условия за част от хората, работещи в градовете, да се завърнат сред природата. Не на последно място прокарването и поддържането на високоскоростен интернет извън градовете ще разкрие нови работни места в селските райони.

Вътрешно решение

Планът за икономическо възстановяване на Брюксел предвижда отпускането на малко над 1 млрд. евро за развитие на широколентовата инфраструктура в държавите - членки на ЕС, както и за проекти в сферата на т.нар. нови предизвикателства (изменение на климата, възобновяеми енергийни източници, управление на водите, биологично разнообразие, иновации и т.н.). Всяка държава трябваше да заяви намеренията си за изразходване на средствата (за България те са 33.15 млн. евро) до 15 юли.



Въпреки че анализите на евроексперти категорично сочат, че България е една от държавите с най-слабо развити оптични връзки в селата, министерството на земеделнието (което ще получи средствата) прие предложението на Асоциацията на земеделските производители парите да отидат за ВЕИ и управление на водите. "Неприятно сме изненадани от решението на агроминистерството парите да се използват за ВЕИ проекти, при положение че правителството изработи специална стратегия за преференциално развитие на широколентовия интернет", коментира пред "Дневник" Теодор Захов, който е председател на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) и изпълнителен директор на алтернативния интернет телеком "Спектър нет". Според него държавата трябва да намери финансиране и за двата приоритетни сектора на икономиката. Още повече че не е ясно каква част от средствата са планирани за ВЕИ и каква за управление на водите.

Енергийни ползи

Директорът на дирекция "Развитие на селските райони" в МЗХ Мирослава Георгиева заяви за "Капитал", че решението парите да бъдат използвани за ВЕИ и управление на водите е взето след продължителни консултации с експерти от други министерства и представители на бизнеса. Основният мотив е, че тези проекти ще се реализират бързо и ще позволят на страната до 2020 г. да увеличи дела на екоенергията до 16% от общото производство на електричество в страната, каквито са поетите ангажименти. Още един аргумент са и данните на браншовите организации, според които близо 300 проекта в сферата на ВЕИ са подготвени и чакат одобрение. Това от своя страна гарантира бързото усвояване на евросредствата.

Противници на идеята за прехвърляне на парите от изграждане на интернет връзки към други приоритети обаче смятат, че наличието на проекти не е гаранция за осъществяването им. "В най-скоро време ще започне одобряването на проекти", смята пък Мирослава Георгиева. Според Петър Статев, координатор на Българската инициатива за широколентов достъп, твърдението, че има голям брой готови за реализация проекти, е спекулация. Вероятно има много молби за реализиране на такива начинания, но не и направени няколко неща, преди да може да се работи по проекта - оценки на готовност на местното електроразпределително дружество да изкупи и приеме произведената енергия; анализ на чистотата на атмосферата; анализ на слънцегреенето и анализ на нуждите на местните консуматори (домакинства и бизнес), добавя той.

В случая със сигурност обаче има една добра новина: ревизираната Програма за развитието на селските райони (ПРСР) е изпратена навреме, което до голяма степен гарантира получаването на въпросните средства.

Отсега е ясно обаче, че ако държавата не се намеси, осигуряването на интернет в слабо населените и отдалечени райони ще си остане добро пожелание. Стимули за компаниите от телекомуникационния сектор, имащи желание да инвестират в селските райони, просто няма, защото евентуалната инвестиция би била твърде голяма, за да се изплати. Поради тази причина те не виждат смисъл от развитието на опорни мрежи извън градовете. Потенциалните абонати там са малко, разстоянията са големи, а теренът - труден.

"Ще се борим до последно за изразходването на тези средства за интернет инфраструктура", категоричен е Петър Статев. Има механизми, чрез които приоритетите, заложени в изпратената в ЕК ревизирана Програма за развитие на селските райони, могат да бъдат променени впоследствие и парите да бъдат пренасочени за интернет инфраструктура, добавя той. За да може да има не само GPS в комбайна, но и Wi-Fi в трактора.
Broadband-ът се изплаща десетократно

През февруари президентът на САЩ Барак Обама обяви 7.2 млрд. долара за развитие на широколентов интернет в слабо населените райони. Няколко месеца по-късно Великобритания завърши своя дългоочакван доклад Digital Britain, в който се предлагат мерки като създаването на фонд за стимулиране на бързата връзка до глобалната мрежа в селските райони с пари, идващи от допълнителна такса, наложена върху всички фиксирани телефонни линии в страната. Не е тайна, че от самото начало на икономическата криза икономисти призовават за инвестиции в информационни и телекомуникационни технологии (ИКТ), които в дългосрочен план могат да намалят разходите на големи компании и да направят държавните администрации по-продуктивни. Според изчисленията, направени от икономическия екип на Обама, всеки инвестиран в широколентов интернет долар ще се върне десетократно.
В дъното на класацията

Проникването на високоскоростен интернет в страната ни е едва 9.5% - най-ниското ниво в ЕС, където средното е 21.7%. В края на март тази година бе обявен проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в България, подготвена от Българска инициатива за широколентов достъп. Необходимостта от тази рамка, в която да се развива секторът, е очевидна. Основни цели, записани в документа, са до 2013 г. 100% от населението на страната да има достъп до компютър и интернет на не повече от 20 км от дома си. След четири години всички жители на големите градове пък трябва да могат да използват интернет в рамките на населеното място със скорост 10 mb/s, a 90% от живеещите в средноголемите градове да могат да сърфират с 6 mb/s отново в рамките на населеното място. Потенциални източници на финансиране на програмата са ЕПИВ (37 млн. евро) и 20 млн. евро по Оперативната програма за регионално развитие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Край на дарителските сметки за операции в чужбина 2 Край на дарителските сметки за операции в чужбина

Деца и възрастни ще могат да се лекуват навсякъде по света със средства от НЗОК

24 авг 2019, 2184 прочитания

Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г. Fitch: Решението за ERM II за България се очаква към края на 2019 г.

Според агенцията страната може да използва еврото като национална валута най-рано през 2023 г.

24 авг 2019, 1897 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Даниел Кауфман: Трябва да се действа бързо

Радикалната прозрачност е най-доброто решение за борба с корупцията

Летен лихвопад

Условията на банките стават все по-изгодни, а отпуснатите ипотеки и потребителски заеми продължават да растат.

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците