Европарите за интернет изгарят на слънце
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европарите за интернет изгарят на слънце

Европарите за интернет изгарят на слънце

Министерството на земеделието и храните не смята дигиталните комуникации за приоритет на селските райони

Асен Георгиев
5064 прочитания

© Антония Тилева


"Новите и модерни комбайни не трябва да се карат от стария ТКЗС механизатор, а направо от инженер." За тези, които се занимават с европроекти, подобна теза не звучи изненадващо (още повече че е точно на специалист в тази област). Всички останали обаче вероятно не си представят българското село като високотехнологично място. И с право. Но ако по отношение на селскостопанската техника през последните години има видим напредък, то при изграждането на комуникационна инфраструктура в извънградските райони нещата все още са много зле.

Не на това мнение са експертите в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), които предпочитат да изразходват средствата, които България може да получи по Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и управление на водите вместо за интернет инфраструктура. И то при положение че производството на чистата енергия вече се стимулира от българската държава без помощта на ЕС.

Изграждането на работеща комуникационна инфраструктура в рядко населените райони има много потенциални приложения. Тя е предпоставка за създаване на услуги, които да спестят пътуването до съседни градове за елементарни дейности; може да осигури бърз и лесен достъп до образование и информация и да създаде условия за част от хората, работещи в градовете, да се завърнат сред природата. Не на последно място прокарването и поддържането на високоскоростен интернет извън градовете ще разкрие нови работни места в селските райони.

Вътрешно решение

Планът за икономическо възстановяване на Брюксел предвижда отпускането на малко над 1 млрд. евро за развитие на широколентовата инфраструктура в държавите - членки на ЕС, както и за проекти в сферата на т.нар. нови предизвикателства (изменение на климата, възобновяеми енергийни източници, управление на водите, биологично разнообразие, иновации и т.н.). Всяка държава трябваше да заяви намеренията си за изразходване на средствата (за България те са 33.15 млн. евро) до 15 юли.

Въпреки че анализите на евроексперти категорично сочат, че България е една от държавите с най-слабо развити оптични връзки в селата, министерството на земеделнието (което ще получи средствата) прие предложението на Асоциацията на земеделските производители парите да отидат за ВЕИ и управление на водите. "Неприятно сме изненадани от решението на агроминистерството парите да се използват за ВЕИ проекти, при положение че правителството изработи специална стратегия за преференциално развитие на широколентовия интернет", коментира пред "Дневник" Теодор Захов, който е председател на Сдружението за електронни комуникации (СЕК), на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) и изпълнителен директор на алтернативния интернет телеком "Спектър нет". Според него държавата трябва да намери финансиране и за двата приоритетни сектора на икономиката. Още повече че не е ясно каква част от средствата са планирани за ВЕИ и каква за управление на водите.

Енергийни ползи

Директорът на дирекция "Развитие на селските райони" в МЗХ Мирослава Георгиева заяви за "Капитал", че решението парите да бъдат използвани за ВЕИ и управление на водите е взето след продължителни консултации с експерти от други министерства и представители на бизнеса. Основният мотив е, че тези проекти ще се реализират бързо и ще позволят на страната до 2020 г. да увеличи дела на екоенергията до 16% от общото производство на електричество в страната, каквито са поетите ангажименти. Още един аргумент са и данните на браншовите организации, според които близо 300 проекта в сферата на ВЕИ са подготвени и чакат одобрение. Това от своя страна гарантира бързото усвояване на евросредствата.

Противници на идеята за прехвърляне на парите от изграждане на интернет връзки към други приоритети обаче смятат, че наличието на проекти не е гаранция за осъществяването им. "В най-скоро време ще започне одобряването на проекти", смята пък Мирослава Георгиева. Според Петър Статев, координатор на Българската инициатива за широколентов достъп, твърдението, че има голям брой готови за реализация проекти, е спекулация. Вероятно има много молби за реализиране на такива начинания, но не и направени няколко неща, преди да може да се работи по проекта - оценки на готовност на местното електроразпределително дружество да изкупи и приеме произведената енергия; анализ на чистотата на атмосферата; анализ на слънцегреенето и анализ на нуждите на местните консуматори (домакинства и бизнес), добавя той.

В случая със сигурност обаче има една добра новина: ревизираната Програма за развитието на селските райони (ПРСР) е изпратена навреме, което до голяма степен гарантира получаването на въпросните средства.

Отсега е ясно обаче, че ако държавата не се намеси, осигуряването на интернет в слабо населените и отдалечени райони ще си остане добро пожелание. Стимули за компаниите от телекомуникационния сектор, имащи желание да инвестират в селските райони, просто няма, защото евентуалната инвестиция би била твърде голяма, за да се изплати. Поради тази причина те не виждат смисъл от развитието на опорни мрежи извън градовете. Потенциалните абонати там са малко, разстоянията са големи, а теренът - труден.

"Ще се борим до последно за изразходването на тези средства за интернет инфраструктура", категоричен е Петър Статев. Има механизми, чрез които приоритетите, заложени в изпратената в ЕК ревизирана Програма за развитие на селските райони, могат да бъдат променени впоследствие и парите да бъдат пренасочени за интернет инфраструктура, добавя той. За да може да има не само GPS в комбайна, но и Wi-Fi в трактора.

Broadband-ът се изплаща десетократно

През февруари президентът на САЩ Барак Обама обяви 7.2 млрд. долара за развитие на широколентов интернет в слабо населените райони. Няколко месеца по-късно Великобритания завърши своя дългоочакван доклад Digital Britain, в който се предлагат мерки като създаването на фонд за стимулиране на бързата връзка до глобалната мрежа в селските райони с пари, идващи от допълнителна такса, наложена върху всички фиксирани телефонни линии в страната. Не е тайна, че от самото начало на икономическата криза икономисти призовават за инвестиции в информационни и телекомуникационни технологии (ИКТ), които в дългосрочен план могат да намалят разходите на големи компании и да направят държавните администрации по-продуктивни. Според изчисленията, направени от икономическия екип на Обама, всеки инвестиран в широколентов интернет долар ще се върне десетократно.

В дъното на класацията

Проникването на високоскоростен интернет в страната ни е едва 9.5% - най-ниското ниво в ЕС, където средното е 21.7%. В края на март тази година бе обявен проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в България, подготвена от Българска инициатива за широколентов достъп. Необходимостта от тази рамка, в която да се развива секторът, е очевидна. Основни цели, записани в документа, са до 2013 г. 100% от населението на страната да има достъп до компютър и интернет на не повече от 20 км от дома си. След четири години всички жители на големите градове пък трябва да могат да използват интернет в рамките на населеното място със скорост 10 mb/s, a 90% от живеещите в средноголемите градове да могат да сърфират с 6 mb/s отново в рамките на населеното място. Потенциални източници на финансиране на програмата са ЕПИВ (37 млн. евро) и 20 млн. евро по Оперативната програма за регионално развитие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

"Новите и модерни комбайни не трябва да се карат от стария ТКЗС механизатор, а направо от инженер." За тези, които се занимават с европроекти, подобна теза не звучи изненадващо (още повече че е точно на специалист в тази област). Всички останали обаче вероятно не си представят българското село като високотехнологично място. И с право. Но ако по отношение на селскостопанската техника през последните години има видим напредък, то при изграждането на комуникационна инфраструктура в извънградските райони нещата все още са много зле.

Не на това мнение са експертите в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), които предпочитат да изразходват средствата, които България може да получи по Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и управление на водите вместо за интернет инфраструктура. И то при положение че производството на чистата енергия вече се стимулира от българската държава без помощта на ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    критично мислещ

    ЦИТАТ:

    "Основният мотив е, че тези проекти ще се реализират бързо и ще позволят на страната до 2020 г. да увеличи дела на екоенергията до 16% от общото производство на електричество в страната. Още един аргумент са и данните на браншовите организации, според които близо 300 проекта в сферата на ВЕИ са подготвени и чакат одобрение. "

    ОТГОВОР:

    Госпожо Мирослава Георгиева, цената на фотоволтовите панели падна 2,5 пъти на световния пазар, без ДКЕР да отрази това в изкупната цена. В резултат печалбата от фотволтов панел се е изравнила с тази от наркотиците и оръжията със заличени номера. Не 300, а 3000 проекта чакат одобрение и тепърва още има да идват. Всяка фирам иска да направи удара на живота си, нали? При това положение не виждам, защо на богопомазание фирми не им стига раздутата цена, но сега трябва да им се плаща и субсидия по европейска програма? Аз разбирам, на когото е платена 70% субсидия, му се намали цената на изкупуване също със 70%, но такова нещо явно няма. Така ставаме свитетели на парадокса държавата да подкокоросва фирми, които набутват потребителя с кожодерски цени, да разширяват допълнително своята дейност?!

  • 2
    Avatar :-|
    МП

    обсъжданите 33.15 млн. евро биха стигнали за около 3000 км оптически кабели и активно оборудване към тях (при усреднена цена за прокарване на 1 м оптически кабел 10 евро). мислите ли, че с изтеглянето на 3000 км оптика ще се реши проблема в около 4500 села, където няма интернет?

  • 3
    Avatar :-|
    Алтернативен

    Има една немного известна алтернатива за рядко населените райони освен оптическите или мобилните мрежи - доставка на Интернет чрез сателит. Сателитът "виси" и "свети" като лампа над земната повърхност и може да осигури двупосочна цифрова свързаност навсякъде в зоната на покритие чрез връзка в СВЧ (свръхвисоки честоти). При сравнително висока цена на сателитния терминал (започващи от около 600 евро) има абонаментни планове започващи от 40 евро за Интернет достъп със скорост на download над 3 MBPS - което осигурява свързаност като на ADSL-връзка. В България има една фирма, която отскоро предлага тези високоскоростни планове - вижте на www.transat.bg. Така и без оптически кабели проблемът може да бъде решен и ставате независими от наземната комуникационна инфраструктура.

  • 4
    Avatar :-|
    мислещ за 178 общини

    По мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. (ПРСР) за 100% финансиране на инвестиции в инфраструктура и оборудване, свързани дейности по „Изграждане или подобряване на центрове предоставящи услуги базирани на използването на информационни и комуникационни технологии (здравни съвети, подпомагане на бизнеса, общински услуги, др.), включително създаването на мобилни центрове” (т.10 по чл.4 на Наредба № 25 от 29.07.2008г. на МЗХ) общините (като практически единствено възможен бенефизиент по мярката) могат да направят за селата си нещо полезно, като там, където няма Интернет да се инвестира в оборудване за осигуряване на Интернет по описания начин в предния алтернативен коментар (през сателит). Прием на заявления стартира на 15.07.2009г. (т.2 на заповед 01-РД / 669 / 16.04.2009 г. на ДФЗ).

    Идеята е за перспективно мислещи общински кметове от 178-те легитимни по мярката общини.

  • 5
    Avatar :-|
    баш мислещия

    @ 1 и @ 4,

    защо си мислите, че чиновниците много "мислят"? На тях им се съобщава от партийната централа, коя фирма е правила най-много "шарко-парко" за партийната каса, след което чиновникът само изпълнява нейните желания. Сега няколко големи фонда постигнаха доста по тоя метод. На фотоволтовия панел икономическият живот е 20 години, те издрапаха 25 години фиксиран срок за преференциалната откупна цена. Тук изплува още една лимонка: налапали юнаците всички пари за селските райони, ха-ха-ха! Отсега казвам, че тези пиявици няма да се отлепят от държавната снага така лесно. Ще трябва с нож да бъдат изрязани, колкото по-скоро - толкова по-добре. И обратното, колкото по-късно: толкова повече сутрини ще осъмваме с поредното малоумие

  • 6
    Avatar :-|
    GS

    Защо мислите, че знаете по-добре от хората на село какво предпочитат те самите. В САЩ тази тема за "универсална услуга" също е много актуална, особено сред новата администрация. Но всички сериозни изследвания, с които съм запознат показват, че дори да имат достъп, хората на село пак няма да се абонират. В щатите финансирането на тази услуга става чрез допълнителна такса, която се плаща от градските потребители. Тука изглежда, че друг плаща сметката (ЕС), но на практика всички плащат цената на изкривен пазар. Сега е актуална новината за корупционния скандал в Ню Джърси. НД е един от щатите с наи-голяма намеса на щата в бизнеса и свързаните с това прехвърляния на пари от сектор в сектор. Ясно е, че чужди пари се харчат лесно. Това което не е толкова ясно е колко получателя наврежда себе си. Та в този смисъл, и с извинение малко в страни от темата, за мен провала на усвояването на парите от ЕС за магистрали и други подобни (някои от тях минават близо до села) е провал и на самия ЕС. Политиките на ЕС в БГ не стимулират икономиката. Единственото което стимулират е корупцията. Ако искат да ни помогнат, да ни дадат свободен достъп до пазарите им на труд, стоки и услуги. Селяните ще се радват много повече, ако се махнат субсидиите за френските фермери и всички останали ограничения на Общата Земеделска Политика.

  • 7
    kurt avatar :-|
    Kurt

    По ОП "Регионално развитие" (ОПРР) е допустимо изграждането на широколентова интернет инфраструктура и в общините от селските райони. По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е допустимо изграждането на интернет инфраструктура, но не на широколентова. Т.е. не е възможно актуализацията на ПРСР да допуска изграждане на широколентова инфраструктура, без съответната актуализация на ОПРР, която да ограничи допустимостта на проекти от общини от селските райони.

    Поддръжниците на широколентовата инфраструктура, цитирани в статията дали си дават сметка, че тяхната идея няма как да се осъществи, защото ще бъде нарушен принципа за недопускане на финансиране на едни и същи дейности по различни мерки от националните програми?

    Нашата селска община е с площ около 200 кв.км (т.е. като площ е сравнима с гр.Варна по преценка на око), живеят около 6500 души (т.е. поне 50 пъти по малко отколкото в гр.Варна). Учениците, посещаващи общинското училище са около 350, живеещите в общината ученици са около 450. Познайте каква е възрастовата структура на населението и колко са потенциалните потребители на и-нет. Този абзац го изписах за да обясня, че поне в средносрочен период е нужно да се търсят по-евтини варианти, дори и за сметка на качеството. В няколко от селата има и-нет, АДСЛ има само в общинския център.

    Предполагам, подобно е положението в много селски общини. Нужен е интернет дори и на село, но нека не се хвърляме на най-скъпите варианти, при условие, че нуждите на населението и бизнеса са скромни.

    Друг е въпроса доколко е удачно тези средства да се насочат към ВЕИ. За управление на водите си е направо задължително (нищо не е останало от мелиоративните съоръжения, изградени по времето на комунизма, макар че микроязовирите засега оцеляват).

  • 8
    Avatar :-|
    разочарован

    Защо да се наливат пари за развитие на селските райони, ако те се обезлюдяват със сегашните темпове?
    Плащане на сметки, четене на вестници, купуване на техника втора ръка - всичко това се прави на село, когато има интернет. Административни услуги, които спестяват поне едно пътуване до административния център. Контакти с деца и внуци, гледане на филми - и това също - и то от възрастни хора. И нека сме реалисти - държавата никога няма да даде пари за интернет в селата. Всички, които казват, че в останалите оперативни програми и в програмата за развитие на селските райони има вече заделени пари за интернет, са в грешка: в регионално развитие има за целта само 4 млн.
    Когато Европата решава да даде тези пари, те са предназначени само и единствено за интернет. Нашите хора успяват да убедят европейците, че България е адски специфична, затова парите трябва да се поделят фифти-фифти между интернет и ВЕИ. Такова е и мнението на МФ. (Не)очаквано сега се предлага тези пари да отидат само за вече съществуващи мерки от НПРСР с готови проекти. И щели много бързо да се усвоят. Накрая ще свършат работата като кучето на нивата или ще се нахранят като магарето между две купи сено.

  • 9
    Avatar :-|
    GS

    до разочарован:

    в този ред на мисли, нека да убедим европеиците че сме адски специфични и не обичаме бюрократи да ни казват какво да купуваме, но оценяваме че искат да подпомогнат финансово хората, които живеят на село. Моята теза е, че ако се даде избор на хората между достъп до интернет и паричния еквивалент на този достъп, които за селата трябва да е доста голям, заради по-големите разходи, хората масово ще изберат паричния еквивалент. После ще си хванат автобуса и ще отидат да си видят внуците на живо. Хората, които са избрали да живеят на село, не са ли показали с това, че макар да ценят плодовете на цивилизацията, то поне не ги ценят толкова много колкото хората, които живеят в града. Само че хората в Брюксел това не го разбират и подаряват на рибарите пушки.

  • 10
    Avatar :-|
    Houston, TX

    Ок, добре е да има интернет и в по-малките селища, обач без да изпадам в излишен формализъм не можах да разбера защо с това се занимава мин. на земеделието като има министерство на съобщенията?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK