Даниел Кауфман: Трябва да се действа бързо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Даниел Кауфман: Трябва да се действа бързо

Даниел Кауфман: Трябва да се действа бързо

Радикалната прозрачност е най-доброто решение за борба с корупцията

4336 прочитания

© Капитал


ПРОФИЛ

Даниел Кауфман е старши сътрудник в Института "Брукингс" във Вашингтон. Преди това дълги години е работил за Световната банка, бил е първият представител на институцията в Украйна, а междувременно е преподавал в "Харвард" (откъдето е и докторската му степен). Кауфман е сред най-известните изследователи на неформалната икономика, корупцията и развитието и един от авторите на индекса за качеството на управлението.

"Когато бях на 16 години, за първи път имах шанса да изляза извън Чили, за лятна програма в САЩ. Трябваше да бъда интервюиран в посолството от двама гринговци. Всичко вървеше добре, докато единият не ме попита "защо всички в Чили са толкова мързеливи". Малко се стъписах, но отговорих, че при правилните условия чилийците биха работили повече, всичко зависи от лидерите, хората не се различават чак толкова много. Както и да е, получих виза".

Даниел Кауфман казва, че през 1966 г. е шмекерувал и изобщо не му е било ясно защо чилийците имат този образ. Отговорът му целял единствено да впечатли американците. Доста години по-късно Кауфман става водещ авторитет в областта на развитието, като завършва кариерата си в Световната банка като директор на отдела за Глобално управление и антикорупционни мерки в Института на Световната банка. Понастоящем той е старши научен сътрудник в института "Брукингс" и продължава да работи над въпроса защо едни страни се справят по-добре от други,

защо едни са по-корумпирани, а други по-малко.

"Наскоро гледах статистика в кои световни столици изпълнителните директори на компаниите работят най-много. Познайте кой беше на последно място?"

"Париж", отговарям, без много да се замислям. "Да, а коя столица е на първо?"
"Не, Сантяго" "Да, бе, не може да бъде."

"Да, само за има няма 20 години Чили коренно се промени. Разбира се, промяната започва много отдавна, но е факт, че след падането на Пиночет страната постигна огромен прогрес. Сега нито един гринго не задава въпроси защо сме мързеливи."

Историята за мързела и работата тръгва от въпроса в дали в крайна сметка корупцията и лошото управление не са обусловени от културата. Каквото и да си говорим, скандинавските страни са очевидно по-малко корумпирани от южните. В Латинска Америка Чили е като самотен остров в морето от латиноамерикански управленски провали (тайната е в по-малката италианска имиграция, както се шегува мой приятел). Кауфман се въодушевява от културната тема, след като му разказвам любимата си история за това кой как възприема корупцията. Преди няколко години в интервю за "Капитал" за това защо Естония има толкова добро електронно правителство, бившият министър на приватизацията на страната Лия Хянни ми се беше оплакала от нарастването на корупцията: "Миналата седмица правителството трябваше да уволни шефа на пътната полиция, след като закарал майка си в болница със служебната кола, възмущаваше се Хянни. И макар след това той да си беше платил бензина, това е неморално." Оттогава сравнявам България най-много с Румъния. Така че последващият пример не толкова отвлечен, колкото някои биха казали.

"Не само Норвегиите на този свят успяват, вижте Ботсвана, тази страна изобщо не е "хладна", разпалено обяснява Кауфман. Африканската страна е любимка на международните институции, тъй като доброто управление в последните години, вместо да присвои, както подобава на всеки уважаващ себе си африкански режим, приходите от добива на диаманти, ги влага в образование и здравеопазване. "Много е глупаво да се оправдавате с климата (заместете с турското робство, комунистическия режим, Държавна сигурност - бел. авт.) в днешно време", казва Кауфман и изрежда множество страни със сходни характеристики, които следват коренно различни траектории – Чили и Аржентина, или дори Северна и Южна Италия и т.н. С други думи, културата и географията имат значение, но не всичко се определя от тях. По-близо до Балканите, ако се погледне индексът на Световната банка за качеството на управлението, е видно как страни като Сърбия или Словакия са постигнали значителен прогрес в последните години, докато България примерно отбелязва регрес.

"Почти бях обявен за персона нон грата, когато на конференция в Буенос Айрес показах как през 1980 г. Аржентина и Чили са с почти еднакъв БВП, но само двадесет години по-късно поради лошото управление в едната сега разликата между тях е огромна", обяснява Кауфман. В едно от изследванията си той изчислява, че т.нар. дивидент развитието – подобряването на образованието, здравеопазването и управлението, може да увеличи два-три пъти дохода на страната само за едно поколение. В тази връзка е любопитно сравнението между Ирландия и Аржентина, които през 70-те и 80-те години имат почти еднакъв доход, докато сега разликата е от земята до небето (бурният възход на островната република се дължи на много повече от просто членство в ЕС).

Ясно е, че могат да се измислят хиляди причини, за да не се свърши една работа. Но е факт, че ако има желание и политическа воля, винаги може да се постигне напредък, дори само за няколко години, казва Даниел Кауфман. "Сега не е много модерно да се дава пример с Михаил Саакашвили, но в първите месеци на своето управление в Грузия, той успя да постигне ужасно много само за няколко месеца." Кауфман изрежда още страни от Нигерия през Колумбия до Словакия, след като сме се разбрали, че примери като Хонконг и Сингапур са не точни – и двете страни са градове държави, първата със силно британско наследство, втората с авторитарен режим.

"Това което Саакашвили разбра, е, че трябва да се действа бързо", смята Кауфман.

Решителните действия в началото са по-лесни

– правителството все още има висок кредит на доверие, но освен те това водят и до по-високи обществени очаквания, които поддържат реформите дори когато реформаторите са вече изморени. Постепенните реформи имат тенденцията да затъват в бюрократичност и бързо губят енергията си. Те имат ниска политическа цена и съответно тяхното изоставяне от политиците е още по-лесно, допълва Кауфман.

Въпреки това опитът на Грузия не е изцяло положителен. Саакашвили направи две неща още в началото на управлението си – едното добро, другото не. Един от първите му декрети беше да уволни цялата пътна полиция в страната, обяви конкурси за нови катаджии, повиши заплатите им и макар че корупцията не беше изцяло изкоренена, показа как бързо могат да се постигнат промени. В същото време, другото му решение - поголовното уволнение на чиновници, първоначално имаше положителен ефект, но след това се обърна срещу него. "Най-лесното е да се обявят миналите управляващи за виновни. Сред тях със сигурност има такива, но какво ще се случи ако в настоящото правителство и мнозинство също има корумпирани? Това не е сериозен начин да започнеш борба с корупцията, коментира Кауфман. Ако се сменят стимулите, както аз казвах на американските консули, промяната може да настъпи." Понякога това става дори неусетно, без да има нужда от кой знае каква "борба". В България примерно спадът в контрабандата вероятно се дължи много по-малко на усилията на държавата, отколкото на навлизането на големите вериги магазини, които просто не могат да си позволят продажбата на нелегално внесени стоки. "Важно е мерките срещу корупцията да не се обръщат на борба със следствията", напомня Кауфман. Според него има

три важни неща

които трябва да се направят. Първо, да се избягват политическите първосигнални действия. Второто е да се анализират най-проблемните сектори, чиито реформи могат да доведат до трайна промяна. Ако данъчните започнат да преследват всеки нарушител, това не само ще доведе до по-добра събираемост на държавните вземания, но и до политическа неутралност, която повишава доверието на обществото към управлението. Така че трябва да бъде намерен начин тази проблемни системи да бъдат изолирани от политическо влияние и да заработят почти автоматично. Примерно Саакашвили въведе тестове за съдиите още като министър на правосъдието през 2000 г. Те се администрираха от ABA – най-голямата адвокатска камара в САЩ, пряко се предаваха по телевизията и всеки грузинец можеше да прецени доколко оправдани са санкциите срещу магистратите.

Третата стъпка е да се намерят "области на нормалност" или с други думи, кои са институциите които работят, за да се използват като двигател за реформите. В някои страни това е съдебната система. В други обаче не е (и България далеч не е най-тежкият случай). Решението според Кауфман е радикалната прозрачност и припомня случка от историята на собствената си страна. Лидерът на чилийската революция Бернардо О’Хигинс, четири години след независимостта на Чили през 1810 г. издава декрет, според който правителствената резиденция е облепена с плакати, на които пише имената на всички чиновници, техните заплати и имоти. "Колко страни по света през 2009 г. все още не правят това?" Страните, които са постигнали най-голям прогрес в последните години като Южна Корея и Мексико, са са дори по-напред от много развити страни в тазо област. Пълната прозрачност действа като спирачка за корупцията, дори когато съдебната система не се намесва.

Икономистът предупреждава и

против лесните решения

Увеличаването на заплатите на държавните служители и политиците само по себе си нищо не решава. В много страни с ниска корупция заплащането е в пъти по-ниско от това в частния сектор, но санкциите – наказателни или морални, са значително по-силни. В един от най-драстичните варианти - в Сингапур, заловеният служител е не само уволнен, но губи и пенсията си. Кауфман е привърженик на системата на доброволното признание – ако някоя фирма първа сигнализира, че е била замесена в корупционни действия, тя получава имунитет. Ако някой друг съобщи обаче пръв, останалите замесени биват наказани (подобна система отдавна се използва при разследванията на картелни споразумения - бел.ред.). Самата заплаха, че някой от участниците в корупционната транзакция може да си признае вече е силна спирачка пред изкушението.

"Друг фантастичен пример е Световната банка – на сайта можете да намерите имената на фирмите, които са били замесени в корупция с държавни поръчки. След обявяването им никой не иска да се докосне до тях, тъй като ще бъде заподозрян в съмнителни връзки."

Кауфман предупреждава и срещу изкушението на силната ръка. Подобряването на живота в Чили няма нищо общо с Аугусто Пиночет, както обикновено обичат да обясняват в страни като Русия. "След като Пиночет падна от власт, 40% от чилийците бяха под прага на бедността. Сега този процент е в пъти по-малък, но трябваше да минат години на лечение от диктатурата."

ПРОФИЛ

Даниел Кауфман е старши сътрудник в Института "Брукингс" във Вашингтон. Преди това дълги години е работил за Световната банка, бил е първият представител на институцията в Украйна, а междувременно е преподавал в "Харвард" (откъдето е и докторската му степен). Кауфман е сред най-известните изследователи на неформалната икономика, корупцията и развитието и един от авторите на индекса за качеството на управлението.

"Когато бях на 16 години, за първи път имах шанса да изляза извън Чили, за лятна програма в САЩ. Трябваше да бъда интервюиран в посолството от двама гринговци. Всичко вървеше добре, докато единият не ме попита "защо всички в Чили са толкова мързеливи". Малко се стъписах, но отговорих, че при правилните условия чилийците биха работили повече, всичко зависи от лидерите, хората не се различават чак толкова много. Както и да е, получих виза".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    g.

    Хубаво е тази статия да бъде прочетена от новия управленски екип - може доста неща да понаучат или да заимстват от чуждия опит,няма лошо!

  • 2
    Avatar :-|
    моряка

    Тоз от зелените човечета ли е?Дано да е от мъжки пол.Защото у нас оцеляват само от женския пол.Или хемафродитите.

  • 3
    Avatar :-|
    Юлиана

    Интересен събеседник. Доколкото знам, неговият индекс за качество на управлението е най-качественият/цитираният в света.

  • 4
    Avatar :-P
    Пламен Иванов

    В духа на статията и най-вече на радикалните мерки които Саакашвили е предприел имам едно предложение. Няма човек в тази държава, който поне веднъж в живота си да не е чул репликата " И какво правим сега?" от чичко полицай. Моето предложение е следното:
    Да се направи мащабна кампания, чрез медиите която да гласи, че всеки гражданин успял да заснеме корумпиран полицай, как взима пари на ръка, било то и 10лв ще получи възнаграждение от примерно 100лв. Повярвайте ми ефекта ще е поразителен, но ще трябва да карате малко по-бавничко.

  • 5
    teob2 avatar :-|
    Теодоси Бялков

    Многоо добра статия , ето че като има желание начини се намират.

  • 6
    Avatar :-|
    .....

    не разбрахме обаче нищо за човешкия материал в чили

  • 7
    Avatar :-|
    Ха сега да видим

    Я сега да видим какъв демократ е Бойко - да публикува (по ведомост) точните заплати, които са получил съдиите във ВКС и ВАС за последния месец. Като видят храта, че те получават по 7-8 хиляди лева, а нищо не вършат, ще го питат Бойко защо не ги сменя. Така пътят за разчистване на корумпираните и нищо не вършещи съдии ще бъде открит. А и морално ли е при 200 лв. минимална заплата разни мърли да получават 40 пъти повече?

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Може Пиночет и да не е кой знай каква "стока" и да е имало нужда от "лечение", ама ако беше останал Алиенде на власт още 15 тина години щяхте да видите икономическо чудо през крив макарон ........

  • 9
    ilich avatar :-|
    ilich

    Boby, ти нали беше комунист бе чадо, какъв Пиночет те е гонил.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Комунист си ти Анонимен [Регистриран | неутрално] № 9, аз съм Боби.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK