С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
39 24 юли 2009, 13:52, 19884 прочитания

Краят на пътя

Сърбия започна да строи магистралите по коридор 10, България все още няма планове за тях

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Какво е коридор 10?

Зад това име всъщност се крие един от основните пътни, железопътни и водни пътища в Югоизточна Европа. Той е дълъг 2360 км и, най-общо казано, свързва Австрия и централната част на континента с гръцкото пристанище Солун, като преминава през Унгария, Сърбия и Македония. Едно от разклоненията на този коридор води от Ниш към София. Той се конкурира с друг голям коридор - 4, който свързва Западна Европа с Гърция и Турция, но преминава през Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Именно коридор 4 е основният приоритет на България, а на него ще бъде разположен и Дунав мост 2 при Видин. През територията на България минават още три основни европейски магистрали - речният коридор 7 (по Дунав), коридор 8, който свързва Италия с Черно море, и коридор 9, който идва от северната част на Европа и преминава през Русе.

Ако на връщане от чужбина сте имали усещането, че всички магистрали свършват малко преди или на самата граница с България, не сте се излъгали.

Скоро ще имате още един повод за подобна мисъл - миналата седмица стана ясно, че Сърбия планира в следващите месеци да започне да строи магистралата между Ниш и Димитровград (на българската граница), която е част от европейския транспортен коридор 10. Планове за продължението й на българска територия засега няма, въпреки че 50-километровата отсечка е най-късият път към Европа. Просто въпросният път досега не беше сред приоритетите на България независимо от факта, че има двустранно споразумение със Сърбия за продължение на магистралата от границата до София. Участъкът беше само разширен и ремонтиран преди две години.


"В момента там е четирилентов път първи клас. Рехабилитацията е извършена по програма "Транзитни пътища" и е пуснат в експлоатация през 2007 г. Въпросът е защо пътят не е изграден като магистрала, а просто е направено разширение, особено когато финансирането е външно", каза пред "Капитал" бившият изпълнителен директор на НАПИ Димитър Иванов. Тъй като сега ще е необходимо ново проектиране на отсечката, тя трудно може да бъде планувана и за следващите пет години. "Шансът е да се направи проектиране и то да се заложи в бюджета за 2010-2011 г., и след като отсечката е с готов проект, да бъде включена към новия календарен период 2013 - 2020 г.", смята Иванов. Хубавото в случая е, че участъкът от границата до София е къс - 50 км и минава през сравнително равен терен, а пътят и в момента е четирилентов, което прави проектирането, а вероятно и изграждането не чак толкова скъпа и невъзможна задача.

В страната на приоритетите


Истината е, че за България пътят към сръбската граница досега нямаше особено голямо значение. След влизането в ЕС приоритетите бяха насочени към изграждането на инфраструктура към Румъния, границата с която се преминава с доста по-малко документи и разправии. "В момента силите са насочени в инфраструктура до Дунав мост 2 и тя е далеч по-добрият вариант за инвестиция. Не вярвам Сърбия да влезе в ЕС в близките 15 години, което значи, че преминаването през нея ще си е по реда и начина за излизане и влизане от ЕС", коментира пред "Капитал" Владо Чакъров, директор на Института по транспорт и комуникации.

Коридорът през Сърбия обаче не трябва да се подценява като важност не само защото гледката на безкрайните опашки от тирове на гранично-пропускателния пункт Калотина е доста потискаща. За разлика от Румъния, където няма магистрали и няма перспективите за изграждането им въпреки членството в ЕС и достъпа до европейско финансиране, в Сърбия вече има изградена добра инфраструктура в по-голяма част от коридора, свързващ Балканите и Азия с Централна Европа.



"Най-краткият път от Европа до Близкия изток минава през България и това трябва да е приоритет в развитието на пътната мрежа", смята Димитър Иванов. Ако искаме да печелим сериозно от трафика от Близкия изток обаче, освен пътищата към Румъния и Сърбия ще трябва да построим и още една магистрала - "Марица", която трябва да свърже магистрала "Тракия" с турската граница. Според Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch, когато говорим за значението на отделните магистрали, важно е да се прецени добре какви ще са разходите и кой ще ги плати. "Винаги е добре да имаме магистрали. Ако България иска да участва в този проект (коридор 10) е добре да инвестира в подробно проучване, за да види какви наистина ще са ползите за страната. Така ще се спестят милиарди лева неефективни разходи", твърди той.

Плановете на Сърбия предизвикват известна доза скептицизъм сред българските експерти. Според Владо Чакъров западната ни съседка трудно ще успее да завърши работите по Коридор 10 в близко бъдеще, тъй като са необходими огромни инвестиции (около 1.7 млрд. евро), с които Сърбия не разполага. "При нас проблемът е малък - 47 км магистрала може да се направи от край до край за не повече от година и половина. Така че, когато сърбите наистина напреднат в тяхното строителство, можем да изградим нашата част от пътя. Не вярвам обаче това да стане скоро", твърди той.

И от другата страна


В Белград обаче за разлика от нас вече имат точни разчети и за разходите, и за приходите. Знаят и от кои банки се очакват повечето средства за финансиране на строежа на коридор 10. Миналата седмица сръбското правителство подписа споразумение за заем от 388 млн. долара със Световната банка. Тези средства са предвидени за строежа на магистрали, а с една част от тях ще започне изграждането на отсечката от Ниш до границата и по-точно на 9 км. от т.нар. околовръстен път на Димитровград. До края на месеца се очаква да бъде обявен търг за изпълнител на строителните работи. По-рано тази година започна работата и по строежа на отсечката от границата с Унгария до сръбския град Пожега. Строи се и околовръстният път на Белград, започна и ремонтът на моста над р. Дунав при Бешка, по който минава магистралата към Унгария. Освен пред Световната банка, сръбското правителство е кандидатствало за заем и пред Европейската инвестиционна банка (600 млн. евро) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) (150 млн. евро), а одобрение се очаква до няколко месеца. Средства се очакват и по т.нар. Хеленик план на гръцкото правителство, тъй като основната част от коридор 10 отива през Македония към северната част на Гърция и пристанището в Солун.

"Ние не си поставяме приоритети. Всички отсечки по коридор 10 са ни еднакво важни", каза преди време пред "Капитал" експертът от сръбското министерство на инфраструктурата Александар Цветанович. С цената си от около 650 млн. евро отсечката Ниш - Димитровград ще е най-скъпата от всички участъци по коридор 10. Предварителните изчисления на правителството показват, че до пет години съотношението между разходи и приходи от тол такси ще стане положително. "В момента приходите от тол такси по коридор 10 са 200 млн. евро годишно. Ако успеем да довършим целия коридор, тази цифра ще достигне най-малко 500 млн. евро. Така погледнато, това е най-рентабилната инвестиция в Сърбия", твърди Цветанович.

Перспективата за членство в ЕС съвсем не трябва да се отписва за далечното бъдеще. Едва ли някой в Брюксел би се обзаложил какви точно са шансовете на Сърбия, но предвид технологичното време, което ще ни е необходимо за построяването на необходимата инфраструктурата, едва ли е оправдано да се изчаква докрай. В крайна сметка винаги е добре да имаш добри пътища и връзки със съседите.

По темата работиха Яна Бодурова и Емил Гьорев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Новият главен прокурор е ясен; Иван Тотев няма да се кандидатира за кмет на Пловдив 1 Вечерни новини: Новият главен прокурор е ясен; Иван Тотев няма да се кандидатира за кмет на Пловдив

И още: Утре ще разберем кой е новият премиер на Великобритания; Партията на президента и бивш комик Зеленски печели изборите в Украйна

22 юли 2019, 2063 прочитания

Освен sms София въвежда дигитален талон за плащане на синя и зелена зона 1 Освен sms София въвежда дигитален талон за плащане на синя и зелена зона

Той ще е достъпен през неограничен брой приложения до няколко месеца

22 юли 2019, 1245 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
И замириса... на глоба

След сметищата държавата закъснява и с изграждането на пречиствателните станции

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията

Банките са готови за Brexit, смята главният изпълнителен директор на европейското звено на Citibank

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.