Обърната перспектива
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обърната перспектива

Обърната перспектива

Въпреки положителните сигнали за световната икономика, пред България все още има сериозни предизвикателства

Николай Стоянов
3175 прочитания

© Капитал


Преди година съвсем напук на върлуващата по света криза българската икономика продължаваше да си пърпори смело нагоре със средна скорост от около 6% годишно. Имаше няколко локомотива - строителство, чужди инвестиции, кредитиране, които бяха достатъчно мощни, че да теглят композицията въпреки свръхтовара от администрация и постоянно дръпнатата корупционна спирачка. Макар данните да показваха, че всички двигатели забавят обороти, си беше предизвикателство да се намери и един сериозен анализатор, който да прогнозира спад.

Затова бюджетът за изборната 2009 г. беше изчислен при очакване за 4.9% ръст на БВП. Тогава обаче вече се чуваха първите гласове, че не само локомотивите могат да изключат едновременно, но и да дадат обратна тяга. Факторите, които досега движеха растежа нагоре, през първото тримесечие на 2009 г. го натиснаха до -3.5%, а единствено спадът в търговския дефицит им противодейства донякъде. Повечето прогнози за второто тримесечие (предварителната експресна оценка на Националния статистически институт излиза на 17 август) са за още по-голям спад, а данните досега сочат, че до края на годината може да изключат и още няколко двигателя.

Така докато светът се радва на първите, все още доста несигурни сигнали, че глобалната икономика подминава дъното на кризата, в България вероятно ще предстоят няколко изключително трудни тримесечия.

Ако се погледне приносът на различните сектори в растежа на икономиката преди година и в спада й сега, може да се види колко повсеместна е промяната (виж графиката). Практически единственият сектор, който продължава да създава растеж, са финансовите услуги, а промишленото производство тежи най-силно.

В своя "Икономически преглед" и БНБ отбелязва, че структурата на реалния икономически растеж се е променила, като приносът на вътрешното търсене е станал отрицателен, а на нетния износ на стоки и услуги - положителен (виж графиката). Според анализа на централната банка спадът в крайното потребление е в размер на 5.4% на годишна база, като това се дължи основно на намалението на потреблението на домакинствата с 6.3%, а правителствените разходи се свиват едва с 0.38% спрямо същия период на миналата година и имат незначителен принос за намалението на БВП. Същевременно спадът във вътрешното потреблението сви вноса по-бързо, отколкото намаляваше износът. Така външнотърговското салдо, макар и да остава отрицателно, се свива на годишна база, с което приносът му в движението на растежа стана положителен.

В светли и тъмни щрихи

"Очакваме през втората половина на годината БВП в реално изражение да бъде по-нисък в сравнение със същия период на предходната година, но темпът на спад да започне да се забавя поради по-благоприятните експортни възможности", се казва в анализа на централната банка. През последните месеци Международният валутен фонд смъкна прогнозата си за БВП на България до спад от 7%, Economist Intelligence Unit заложи на -5.3%. На последната си пресконференция бившият финансов министър Пламен Орешарски спомена числото -2.5%, а само седмица по-късно наследникът му Симеон Дянков заяви, че страната е изправена пред опасност от 6.3% спад на БВП.

На този фон прогнозите, които анализаторите на БНБ рисуват, изглеждат доста оптимистични, още повече че и разходка из повечето от компонентите, които теглят растежа, не дава повод за радост.

Потреблението на домакинствата и инвестициите на фирмите са пряко вързани с кредитирането. През второто тримесечие то продължава да се забавя (виж графиката). Лихвите по кредитите се задържат на високи нива, а банките остават доста предпазливи в раздаването им, така че едва ли може да се очаква значително подобрение по този показател.

Вътрешното търсене може да пострада и от очаквания спад на държавните разходи. В началото на годината те се задържаха на високо ниво благодарение на усиленото предизборно харчене и нямаха голям принос в изменението на БВП. През втората половина на годината се очаква сериозно свиване на разходите. Симеон Дянков вече обяви ново свиване на разходите на министерствата с 15% в опит да се пребори с очертаващия се бюджетен дефицит. Според последните данни, оповестени от финансовото министерство, към края на юли бюджетът вече е на минус с 372 млн. лв., като за да се финансира дупката, предишното правителство е прибегнало и до изливане на пари от фискалния резерв.

Негативен ефект може да се очаква и по линия на външната търговия. Данните към средата на годината показват, че през второто тримесечие търговският дефицит се е свил повече, отколкото през първото. Спрямо същия период на предходната година спадът вече е 50% до 2.4 млрд. лв., при около 35% спад за първото тримесечие. Това означава, че за второто тримесечие външнотърговското салдо вероятно ще има още по-значим положителен принос за БВП. Проблемът обаче е, че тези добри показатели са в сравнение с миналата година, когато по това време цените на горивата (основният внос на България) и храните достигаха рекордно високи нива. През следващите тримесечия обаче данните ще трябва да се сравняват с периода, когато котировките на черното злато на международните пазари се сриваха до нива малко над 30 долара за барел, а текущата цена е около 70 долара.

Вече се появиха първи сигнали, че САЩ и еврозоната излизат от рецесията, което само по себе си е положителна новина за българския износ. Дали той ще успее да се възползва от възстановяването на глобалната икономика, не е ясно - скъпото евро (а съответно и лев) изяде от конкурентоспособността на местните компании, а промишленото производство през юни се е свило с 18.9% спрямо година по-рано. Същевременно обаче краят на кризата в развитите страни се свързва и с още нещо - очаквано поскъпване на петрола, а съответно и на българския внос и увеличаване на търговския дефицит. Може би ще трябва да почакаме малко повече, докато добрите новини пристигнат.

Автор: Капитал

Преди година съвсем напук на върлуващата по света криза българската икономика продължаваше да си пърпори смело нагоре със средна скорост от около 6% годишно. Имаше няколко локомотива - строителство, чужди инвестиции, кредитиране, които бяха достатъчно мощни, че да теглят композицията въпреки свръхтовара от администрация и постоянно дръпнатата корупционна спирачка. Макар данните да показваха, че всички двигатели забавят обороти, си беше предизвикателство да се намери и един сериозен анализатор, който да прогнозира спад.

Затова бюджетът за изборната 2009 г. беше изчислен при очакване за 4.9% ръст на БВП. Тогава обаче вече се чуваха първите гласове, че не само локомотивите могат да изключат едновременно, но и да дадат обратна тяга. Факторите, които досега движеха растежа нагоре, през първото тримесечие на 2009 г. го натиснаха до -3.5%, а единствено спадът в търговския дефицит им противодейства донякъде. Повечето прогнози за второто тримесечие (предварителната експресна оценка на Националния статистически институт излиза на 17 август) са за още по-голям спад, а данните досега сочат, че до края на годината може да изключат и още няколко двигателя.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    pr4

    Браво за чашата с червеното вино! Едните казват наполовина празна, другите наполовина пълна, а тя всъщност е изпразнена в червения фес

  • 2
    deox avatar :-|
    Deo

    До кога ще продължава тази малоумщина? Време е да разберете, че такова животно като "централната банка" в България няма от началото на Вал борд! Омръзна ми да чета глупости.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK