Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 14 авг 2009, 16:52, 6269 прочитания

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков: Още не е ясно финансирането за "Белене", а вече са похарчени стотици милиони евро

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Трайчо Трайков е завършил Първа английска езикова гимназия в София и Университета за национално и световно стопанство, специалност "Международни икономически отношения". Специализирал е финансов анализ, контролинг и мениджмънт в Австрия и Германия. Работил е като консултант в Central Europe Trust и Roland Berger. От 2005 г. е част от мениджърския екип на EVN-България.
Вече видяхте договора за АЕЦ "Белене", наясно сте с направените разходи, срещнахте се с партньора RWE, консултантите и мениджърите. Промени ли се първоначалното ви убеждение, че проектът се управлява лошо?

Затвърждава се убеждението, че проектът се ръководи по начин, който не отговаря на добрата практика за управление на проекти. Убеден съм, че инвеститор, който залага собствените си пари, би подходил различно. Хората, които са въвлечени в изграждането на АЕЦ "Белене", почти без изключение са професионалисти. Основната слабост е, че техническата част на проекта е напреднала много пред финансовата, и при неясно финансиране са изхарчени стотици милиони евро по същинската част на проекта.

Политическо или икономическо ще е решението да бъде или да не бъде "Белене"? Какви са възможните варианти за бъдещето на проекта?


Изграждането на ядрена мощност е най-комплексният проект в енергетиката и не е възможно да се реализира без подкрепа от държавата. В същото време определяща е икономическата логика. И застъпниците, и противниците на проекта до голяма степен се обединяват около тезата, че тази генерираща мощност не е жизненонеобходима за поддържане на енергийния баланс на страната. Но основната база, от която трябва да изхождаме, е доколко "Белене" е способен да съществува и да се развива като бизнес проект. Има различни виждания и за това дали трябва да развиваме атомна или друг тип енергетика.


Ако се абстрахираме от различните съображения и тези по въпроса, бих искал да откроя едно - при този вид мощности огромната част от всичките разходи са капиталовите. Те се правят от самото начало. При ядрените мощности е трудно да прилагаме модулиран подход, който е много полезен, когато няма яснота какво точно ще се случи в следващите 10 години с пазара и с технологиите. А в случая говорим за период от 60 години. Ситуацията е идентична с това да платиш за интернет за 60 години напред, без да знаеш дали той ще е основната технология след толкова време. При "Белене" става въпрос за много средства и рисковете са много големи. Казвайки това, искам да подчертая, че не съм противник на ядрената енергетика и заставам зад каузата България да има своето място в района на Югоизточна Европа като основен играч в енергийната индустрия.

На срещата с партньора RWE обсъдихте ли вариант за намаляване на държавното участие за сметка на включване на повече частни инвеститори?

Обмисляме различни варианти, включително и държавата да намали дяловото си участие. До този момент не сме взимали решения, които да са определящи за по-нататъшната съдба на проекта. Контактът с партньорската компания е доста интензивен и решенията за съжаление трябва да се взимат бързо. Казвам за съжаление, защото решения за такива суми и при такива вече потънали разходи не би трябвало да се взимат под натиска на времето.



Каква ще бъде съдбата на другите големи енергийни проекти с руско участие - "Южен поток" и "Бургас - Александруполис"? 

"Южен поток" продължава да стои като атрактивна опция. Проектът е в много начална фаза и ние сме решени да постигнем най-добрия резултат. "Бургас - Александруполис" също има своите достойнства по отношение на общото енергийно позициониране на България. Този проект би могъл да бъде умерено печеливш за България от икономическа гледна точка - при пълно натоварване доходите от транзитни такси биха били около 35 млн. долара годишно. Тук въпросите са два. Първо, да сме сигурни, че капацитетът на петролопровода ще бъде максимално оползотворен. Второ, много важни са екологичните аспекти - на везната са икономическите ползи от този проект и перспективите на един основен отрасъл за България като туризма.

Ще се връща ли Българският енергиен холдинг в "Бургас - Александруполис", както обяви наскоро министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев?

Има солидни аргументи в подкрепа на това в проекта да не бъде в "Техноекспортстрой". Какъв е най-добрият вариант за бъдещето му е също тема на анализ, който извършваме съвместно с министър Плевнелиев. Оценката на перспективите и решението предстоят.

Още в предизборната си платформа ГЕРБ заяви, че ще подкрепя развитието на енергийната ефективност и зелената енергия. С какви мерки смятате да постигнете това?

Целта ни е до 2020 г. да постигнем дял на зелената енергия от 16% от общата крайна консумация. Колкото по-висока е енергийната ефективност, толкова по-лесно ще бъде и постигането на тази цел, така че двете теми са свързани. Според мен има огромен икономически смисъл в стимулирането на енергийната ефективност и мисля, че държавата трябва да подкрепи тези усилия. Това може да стане чрез ефективно действащ фонд, който да осигурявадостатъчен финансов ресурс за развиване на енергоефективни проекти. В Западна Европа има богата практика с разнообразни начини за повишаване на енергийната ефективност и мерки за нейнотостимулиране. Мисля, че би било рационално бизнесът да бъде въвлечен в разработването на тези мерки. Има много компании както от енергийния, така и от други браншове, неправителствени организации с богат опит, които биха дали много ценен принос в тези усилия.

Как си представяте този фонд в България? 

Конкретният модел, източниците на финансиране и начинът на управление предстои да се уточняват. Ако създадем един фонд с 500 млн. евро в него, това означава по 1000 евро на домакинство за повишаване на енергийната ефективност в София например.

Наясно ли сте, че има силна опозиция на най-високо ниво в НЕК и в Енергийния системен оператор срещу изграждането на възобновяеми енергийни източници?

Да, зная за тази опозиция и тя в известен смисъл е свързана с въпроса за развитието на преносната мрежа, инвестициите за това и регулирането на системата.

Кое трябва да бъде приоритет според вас - изграждане на нови мощности за електроенергия или развитието на разпределителните мрежи и тяхната ефективност? Как ще се осигурят необходимите инвестиции?

Двата компонента трябва да се разглеждат по различен начин. Развитието и оперирането на мрежите винаги ще е регулирана дейност, тъй като това е естествен монопол. Целта е операторите на инфраструктурата да предоставят прозрачни, равнопоставени и конкурентни условия на пазарните субекти, които биха искали да я използват - търговци, производители и други потребители. Затова развитието на мрежата трябва да бъде основен приоритет и обект на внимателно планиране от страна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Що се отнася до генериращите мощности, там пазарът би трябвало да има основната функция. Инвеститори, които смятат, че могат да създадат ефективна генерираща мощност, да имат печалба от това и да имат пазар за производството си, биха могли да вложат съответните ресурси, носейки риска от инвестицията си. За да направя връзката с възобновяемите енергийни източници, възнамерявам министерството да бъде активен участник в осъществяването на този процес, да се създаде обща концепция за зоните за развитие на възобновяемите източници в България. Така ще могат да се планират и да се предвидят необходимите средства, усилия и разпределение на времето за развитието на мрежата в тези райони.

Казахте, че строежът на нови мощности трябва да  се определя от пазара. Не се ли отнася същото и за търговията с енергия. Либерализацията на пазара на ток и природен газ така и не се случи в България. Какви мерки ще предприемете за ускоряване на този процес?

Да, това е така. Знаете, че на теория от 1 юли 2007 г. пазарът на електроенергия в България е напълно либерализиран. Това не се случва, тъй като ДКЕВР с цел осъществяване на социална политика регулира цените за една огромна част от потреблението на електроенергия в България за домакинствата и малките предприятия. Тези цени са на такива нива, че на свободния пазар трудно би могла да бъде намерена по-евтина енергия, която да е обект на търговията, освен от АЕЦ "Козлодуй".

Необходима ли е промяна в политиката по определяне на цените на електроенергията и природния газ? С досегашните методики ДКЕВР е на път да убие индустриалните потребители, а и някои от енергийните компании.

Това е изцяло в правомощията на енергийния регулатор. Принципите, на които трябва да се основават неговите решения при определянето на цените, са прозрачност, ориентиране към разходите и създаване на стимули за тяхното снижаване и не на последно място - осигуряване сигурността на доставките. При сегашната методика тези принципи се съблюдават в различна степен и доколкото от министерството можем да участваме в подобна дискусия, ние ще апелираме методиките да бъдат прецизирани изцяло, съобразно постигането на тези принципи. Цените за различните категории потребители трябва да отговарят на разходите за доставка на електроенергия за тези потребители.

В условията на криза оправдано ли е регулаторът да притиска една компания, в случая ЧЕЗ, да прави излишни разходи за връщане на стара практика, каквато е отчитането на тока всеки месец?

Мисля че позицията, от която трябва да изходим, е най-добрата защита на интересите на клиента. Колкото по-ниски са разходите на доставчиците, които се взимат предвид от регулатора при определянето на цените, толкова по-ниска ще е цената за крайния потребител. Клиентите също трябва да имат вътрешното убеждение и психологическия комфорт, че са обслужени коректно, честно и да нямат съмнения по сметката, която трябва да платят.  И двете страни можеха да направят много повече в началото. Първо, за да обяснят системата, и второ, за да гарантират, че интересите на клиентите са защитени по най-добрия начин.

Каква ще е съдбата на Българския енергиен холдинг? Предвиждат ли се преструктуриране и промени в мениджмънта?

Българският енергиен холдинг беше създаден с декларираната цел да подобри корпоративното управление на компаниите, които го съставят. От друга страна, беше създаден голям пазарен субект, който да има висок кредитен рейтинг и много активи, който да може да ползва заемен ресурс. Що се отнася до подобряване управлението на компаниите в холдинга, все още предстои да видим доказателства, че това наистина се случва. В този смисъл бих казал, че всички възможности за бъдещето на холдинга са открити, включително и вземането предвид на изискванията на ЕС, произтичащи от третия енергиен пакет за либерализация - отделянето на операторите на мрежата. В момента Енергийният системен оператор е дъщерно дружество на НЕК. Разбира се, резултатите на ръководството са изключително важни за оценката, която ще си съставим и за решението дали е необходимо да има промени.

Ще продължите ли работата по изграждане на трансграничните газови връзки за алтернативни доставки?

Някои от тези проекти са стартирани самостоятелно от дружествата в Българския енергиен холдинг. Смислените проекти със сигурност ще бъдат продължени. Междусистемните връзки от газопреносната система са рационални решения, които може би трябваше да бъдат реализирани отдавна. Особено с Румъния, където свързването ще бъде най-лесно при Русе - Гюргево. Трябва да се разглеждат и възможностите за съхраняване на природния газ. Тук вариантите са също повече от един. Както допълнителни сондажи на Чирен, така и възможността Галата да стане газохранилище.

БЕХ ще влиза ли в тези хранилища, или те ще се дадат на частен оператор?

В момента само "Булгартрансгаз" има лиценз за опериране на газохранилища в България. Естествено е компанията да участва в подобни проекти.

Какви мерки и политики ще провеждате за подобряване на бизнес средата и за задържане и привличане на инвестиции в страната? 

В условия на икономическа криза става все по-трудно да се намира ресурс за финансиране на пакет от такива мерки, макар, от друга страна, да е още по-наложително те да бъдат осъществени. Не всички мерки задължително изискват много пари. Много се говореше за опростяване и намаляване на лицензионните режими. Имаме намерение в кратки срокове да инициираме приемането на нов правилник за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, чрез който да понижим значително праговете за насърчаване на инвестициите, да ускорим сроковете и да приоритизираме привличането на инвеститори, чиито производства могат да създадат значително по-високи нива на добавена стойност. Трябва да се концентрираме към продуктивните инвестиции и освен общите мерки, които са в интерес и за българския, и за чуждестранния инвеститор, сме набелязали по-нататъшни действия по отношение на проактивния инвестиционен маркетинг в чужбина. Добре ще е и законът да върне повече права на българската агенция за инвестиции, така че идеята за едно гише да получи смисъл.

ГЕРБ лансира идеята за съсредоточаване на мажоритарните и миноритарните дялове на държавата в холдингови структури. Бихте ли разказали по-подробно как ще се управляват те и какво се цели с това?
Такава идея съществува, въпреки че не е от основните приоритети, върху които се концентрираме в началото. Не става дума непременно за холдинг. Би могло да е организационно концентриране на тези компании в пакет по определен начин.

Притесняват ли ви подозренията, че сте в конфликт на интереси, защото идвате от бизнеса с разпределение на електроенергия, както и слуховете за обвързаност със свързвани с бившия вицепрезидент на Мултигруп Николай Вълканов и с ДПС австрийски инвеститори?

Нямам никакъв частен интерес със споменатите лица и организации, нито с бившия си работодател EVN, където бях служител. Така че нямам притеснения в това отношение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

10% повече европейци в Пловдив 10% повече европейци в Пловдив

Изследване показва, че проектът "Пловдив - европейска столица на културата" е надвишил целите си, но има въпроси за разрешаване

28 май 2020, 411 прочитания

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 1566 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Една камера с радар се изплаща за ден

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10