"Не съответствате..."
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Не съответствате..."

Меглена Плугчиева не успя да убеди Европейската комисия, че България може да управлява ефективно фондовете

"Не съответствате..."

България отново се размина с европейските критерии за достъп до "големите" пари от ЕС

Ирина Новакова
10508 прочитания

Меглена Плугчиева не успя да убеди Европейската комисия, че България може да управлява ефективно фондовете

© Krassimir Yuskesseliev


Отказът на Европейската комисия да приеме оценките за съответствие на четири оперативни програми, подготвени в София, донесе некомфортно усещане за Déjà vu. От една страна - заради страха от повторение на кошмара "загуба на еврофондове", а от друга - защото Брюксел за втори път в рамките на няколко месеца отхвърля документите, представени за одобрение от българските власти. Засега кошмарът се отлага - но пък остава въпросът защо и вторият опит на България да постигне съответствие с европейските правила се провали така шумно. В началото на седмицата стана ясно, че Европейската комисия за втори път е отхвърлила оценките за съответствие на четири от седемте оперативни програми, по които на България се полагат 6.853 милиарда евро от бюджета на ЕС.

Отхвърлените доклади (задължителни за всички страни членки) описват системите за управление и контрол на парите и дават гаранции, че те съответстват на европейските изисквания. Само след като види доказателства за това, Брюксел може да одобри оценките на страната и да пусне същинските плащания по оперативните програми (80% от стойността им). Въпреки че вече бяха преработвани, четири от петте готови оценки бяха върнати за трета редакция.

Този път проблемът се оказа не административен, политически или комуникационен, а... софтуерен. У нас все още не е въведена напълно Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) - база данни с информация за получателите и разпределението на евросредствата, в която управляващите органи въвеждат данни за проектите, тяхното финансово изпълнение, проверки и нередности. Например ИСУН би трябвало да предотврати двойното финансиране за един и същ проект от две оперативни програми и да позволи на прокуратурата и ОЛАФ да разследват по-лесно нередности с еврофондовете. Изграждането на системата е и изискване на европейското право и следователно - условие за достъп до милиардите евро от фондовете.

Въпреки че това се знае отдавна, проблемите с ИСУН датират отпреди създаването й. Първият търг за изграждането на системата пропадна, а през юни 2008г. финансовото министерство организира нов. Явиха се седем кандидати, а впоследствие част от тях се оплакаха, че търгът е манипулиран така, че да спечели държавната "Информационно обслужване". Неизненадващо това се случи и миналия октомври фирмата получи поръчката на обща стойност около 3 млн. лв., повечето от оперативна програма "Техническа помощ". Изпълнителният директор на "Информационно обслужване" Чавдар Тодоров не пожела да коментира колко е струвало изграждането на ИСУН до момента, като заяви, че е изпълнителен директор от две седмици и не е виждал договора. По неофициална информация държавната фирма вече е получила 900 хил. лева за изграждането на системата. Новият председател на надзорния съвет Стоян Денчев заяви пред "Капитал", че 300 хил. лева от тази сума били платени на външни фирми за консултантски услуги. Той допълни, че е възложил проверка дали въобще е трябвало да бъдат платени тези пари.

Самооценка - почти перфектни

Ако се вярва на българския поглед към ИСУН, тя би трябвало да работи почти перфектно. Бившият вицепремиер по еврофондовете Меглена Плугчиева от началото на годината обяснява, че системата е почти готова, а около 1000 администратори вече работят с нея. По преценка на Плугчиева от април, в края на юни ИСУН трябваше да е на 95% завършена, а през септември - да е достъпна за обществото и свързана със счетоводната система SAP и системата на ЕК за управление на еврофондовете.

Независимите одитори и колегите им в Брюксел обаче са на друго мнение. По настояване на ЕК през юни одиторска фирма анализира ИСУН и установи сериозни слабости, споделени с Плугчиева и директора на одитната агенция Райка Онцова. Проблемите са не при изпълнителя на проекта ("Информационно обслужване"), а при възложителя-потребител - министерствата, одитната агенция, Националния фонд и разплащателните агенции по седемте програми, между които липсва координация. Одиторите критикуват още неуредиците в разпределението на задачите и контрола, както и взаимно противоречащите си критерии, задавани от ръководителите на отделните оперативни програми.

Забележките на одиторите не получават отговор, а докладът им е изпратен в Брюксел през юли заедно с "ремонтираните" оценки за съответствие на пет оперативни програми, които декларират, че българските системи са подготвени за прилива на милиарди евро по оперативните програми. Учудена от разминаването между независимата оценка и самооценката на българските власти, през юли Еврокомисията изпрати в София свои одитори, които също констатираха, че ИСУН не работи. Месец по-късно ЕК за втори път отхвърли оценките за съответствие, представени от българските власти.

Виновниците

Според източници на "Капитал" в София и Брюксел повторният провал се дължи на Райка Онцова, но и на бившия вицепремиер Меглена Плугчиева. "За нас е мистерия защо одитната агенция се е съгласила оценките за съответствие да бъдат изпратени в Брюксел без да даде обяснения по забележките към ИСУН на външния одитор", обясни участник в решението за отхвърляне на оценките в ЕК. Действително на пресконференция през юли Онцова обясни, че тези забележки са незначителни. "Игнорирането на препоръките е фундаментална грешка", добави експертът.

Плугчиева пък е изненадала не само еврокомисията, но и част от колегите си в България със стремеж на всяка цена да изпрати преработени оценки за съответствие в Брюксел още на 2 и 3 юли, преди парламентарните избори. "Странно беше, че бързаше толкова, накрая си направи грешно сметката", коментира запознат с процеса в еврокомисията. Това избързване да се докладва, преди да е свършена работата, има очевидна политическа мотивация - ако еврокомисията беше приела последния "труд" на Плугчиева като вицепремиер, тя щеше да обере лаврите, ако ли не - бомбата със закъснител би останала за новата власт. Както и стана. През седмицата Плугчиева коментира пред "Капитал", че нерешените проблеми са "сухи и чисто технически" и се дължат на организационни слабости. Одиторите обаче явно отдават доста по-голямо значение на подобни неуредици от политиците.

Отиваме да ги помолим

Проблемът се превърна в основна тема за предстоящото посещение в Брюксел на премиера Бойко Борисов и част от екипа му. Визитата на 9 и 10 септември се подготвя от юли и първоначално беше замислена като протоколно представяне на новото правителство пред европейските му партньори. Поредната драма с евросредствата обаче промени характера на посещението - миналата неделя Борисов съобщи, че делегацията ще иска от комисията отсрочка за оценките за съответствие. Като аргумент за това премиерът щял да покаже какво прави новото правителство и какво наследство е заварило.

За целта Борисов е поискал среща с председателя на еврокомисията Жозе Мануел Барозу (който все още не е потвърдил, че ще го приеме); според запознати премиерът ще помоли Барозу да поръча на комисарите си да смекчат отношението към България. Заедно с Борисов за Брюксел се готвят вицепремиерът Симеон Дянков и министрите на регионалното развитие Росен Плевнелиев, на външните работи Румяна Желева и на земеделието Мирослав Найденов.

Искането за отсрочка обаче е спорно - то ще отложи още повече достъпа до основната част от еврофондовете (междинните плащания). Те не могат да започнат, преди България да подготви качествени оценки за съответствие, одобрени от еврокомисията. За периода 2007-2009 г. страната има възможност да сключва договори за над два милиарда евро от близо 7-те милиарда за целия бюджетен период (2007-2013). До този момент от тази сума са достъпни едва 637 милиона евро в авансови плащания. Молба за отсрочки - независимо как ще погледне на нея еврокомисията - ще отдалечи останалите средства за неясен бъдещ момент, и то във време, когато страната спешно се нуждае от тях.

Друг деликатен момент е подходът на премиера към преговорите с Европейската комисия. В Брюксел не приемат сериозно изявления като "Ако в Европа искат да върнат тройната коалиция, да не ни връщат фондовете" (Борисов миналата неделя). Стратегия от типа "Ще го ударим на молба в Брюксел за няколко месеца отсрочка. Дано са човечни" (Борисов през юли) също не звучат адекватно и без конкретни мерки еврокомисията трудно ще бъде убедена, че новите управляващи могат да излязат от блатото с "тежкото наследство". Засега EK се въздържа от официален коментар по тези реплики; те обаче ще са неуместни при посещението на правителствената делегация в Брюксел.

Двукратният отказ на еврокомисията да одобри българските системи за управление на парите няма да остане и без дългосрочни последици. Очевидната липса на капацитет за усвояване на еврофондовете например топи шансовете България да получи повече средства от структурните фондове при средносрочния преглед на европейския бюджет догодина, когато страните членки ще си разпределят допълнителни средства от бюджета. Условие за подобни "бонуси" е доказано ефективно управление на парите на европейските данъкоплатци. Засега България твърдо не се класира не само за бонуси, а и дори за парите, които и се полагат по право.

По темата работиха още Иван Михалев и Люба Йорданова

Автор: Капитал
Автор: Ася Колева

Отказът на Европейската комисия да приеме оценките за съответствие на четири оперативни програми, подготвени в София, донесе некомфортно усещане за Déjà vu. От една страна - заради страха от повторение на кошмара "загуба на еврофондове", а от друга - защото Брюксел за втори път в рамките на няколко месеца отхвърля документите, представени за одобрение от българските власти. Засега кошмарът се отлага - но пък остава въпросът защо и вторият опит на България да постигне съответствие с европейските правила се провали така шумно. В началото на седмицата стана ясно, че Европейската комисия за втори път е отхвърлила оценките за съответствие на четири от седемте оперативни програми, по които на България се полагат 6.853 милиарда евро от бюджета на ЕС.

Отхвърлените доклади (задължителни за всички страни членки) описват системите за управление и контрол на парите и дават гаранции, че те съответстват на европейските изисквания. Само след като види доказателства за това, Брюксел може да одобри оценките на страната и да пусне същинските плащания по оперативните програми (80% от стойността им). Въпреки че вече бяха преработвани, четири от петте готови оценки бяха върнати за трета редакция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Chetnik

    20 години ги 4акаме тес запада да са натуткат тес боклуци продадоьа ни дурйажата за компоти смурт за западната окупация

  • 2
    Avatar :-|
    Продънен леген

    Ние не съответстваме като цяло, а не само за еврофондовете. Българският туризъм ли сътоветства на европейския, българските стоки ли, футболни отбори ли, резултатите от тестовете на учениците ли, пътищата ли? Изобщо сме свидетели на един гигантски цивилизационен сблъсък, при който някой идва от феодализма и се изстрелва директно... в хайде не 21-ви, но 20 век...

  • 3
    nba avatar :-P
    HA

    "Меглена Плугчиева не успя да убеди Европейската комисия, че България може да управлява ефективно фондовете"

    Под България какво се разбира. Аз май не влизам в тази бройка. Досега никой и нищо не ми е давал да управлявам - ни фондове, ни ефективно :))) Явно за някои други става въпрос.

  • 4
    Avatar :-|
    Киров Б

    Ами като в една нормална фирма да се удържи сериозен процент за несвършената работа от всички участници с множеството титли, курсове, дипломи и най-вече претенции. Да върнат неправилно получените пари. Егати смешката - почти работеща програма - звучи ми като малко бременна жена - тъпотии за олигофрени. Да изметат от службиците окопалата се пасмина - като не стават за работа да копат на село кукуруза.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Верно "не съответстваме", нямаме петрол и газ, но пък Кадафито "съответства" Апропо въпрос към брюкселските зелки, що не менкате България с Либия в ЕС?
    Либия си е в ЕС (Римската империя) още от времето на Сципион Афринаски и битката при Зама (202 г. пр.Хр.).
    Айде мърдайте гънките и действувайте..... кво чакате??? Хем петрол, хем газ за европа, хем демокрация за либия, натам Кадафито ги знае работите.....

  • 6
    Avatar :-|
    Любо

    Тая Плугчиева винаги ми е правела впечатление на овца. Изглежда съм се излъгал: овцата съм бил аз.

  • 7
    Avatar :-P
    The Joker

    Смешен е факта, че вече няколко български правителства подред градят модела на растеж на българската икономика на очаквания за субсидии и грантове от Европейският съюз. "Усвояването" на средства по европейските програми е стратегията на всички политически партии и единствена точка в техните управленски програми. Феноменални в това отношение са и обществените нагласи, че получаването на тези средства е okay по принцип, и че в това няма нищо лошо. Интересно какъв би бил вота на нас гражданите на България, в случая, че ни се предлага членство в ЕС, без обаче то да включва субсидии и грантове. Това като, че ли е по-съществения въпрос, а не толкова "оценките за съответствие". Може би е нужна проява на малко повече достойнство в тези дела.

  • 8
    Avatar :-|
    eh

    Заглавието трябва да е изписано слято. Несъответствие е една дума. Как да чета и подходя сериозно към нещо си, щом още в заглавието има среща с извънземните?

  • 9
    Avatar :-|
    ах

    Ако усвояването на фондовете и грантове беше истински приоритет на всички политически партии, досега да са направили една среща, разработили национална позиция с правила и конкретни стъпки как това да се случи, и подписали с ангажимента, че независимо от факта кой е управляващ ще се работи по този начин. Но по този начин ще се лишат от:
    а) възможност за крадене;
    б) лостове за изнудване на бизнеса;
    в) ресурси за "нашите" фирми;
    Не очаквайте чудеса и от новите управляващи. Те са все още необлажили, а освен това са приятели и лоялни към господаря

  • 10
    Avatar :-|
    между редовете...

    "Игнорирането на препоръките е фундаментална грешка"

    повечето български "експерти" обичат много да философстват, но не и да си вършат работата....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK