Тихо сбогуване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тихо сбогуване

Александър Божков

Тихо сбогуване

С Александър Божков си отиде политикът - личност

7819 прочитания

Александър Божков

© Надежда Чипева


Той не би искал да го изпратим с вой на оплаквачки. Не би искал траурни баритони да изтръгват ридания с прочувствени заупокойни речи. Едва ли би държал на камерите, микрофоните и фотоапаратите в храма "Света София", където в сряда се простихме с него. Това, което сигурно би искал да види, бяха стотиците хора, кротко наредени в дълга редица с цветя в ръце. Всеки един от тях той е докоснал по някакъв начин, направил е добро, направил е услуга, помогнал е да се случи едно или друго, да се реши един или друг проблем.

Александър Божков беше интелигентен, образован и културен човек. Роден в София, в махалата около Военното училище и ул. "Оборище". Възпитаник на Американския колеж в Багдад, машинен инженер от ВМЕИ, създател и пръв директор на Агенцията за приватизация. Вицепремиер и министър на промишлеността в две правителства – на Софиянски и на Костов. Освен на приватизацията Сашо Божков положи основите и на евроинтеграцията на България като първи главен преговарящ с Европейския съюз. За политическата си кариера в едно свое интервю казва: "Всичко, което съм качил по стълбичките на политиката и на държавата нагоре, е било, защото някой е трябвало да свърши някаква работа."

Хората, които сме свикнали да виждаме на върха на политиката и властта, не са такива. Те са прекалено сериозни и много внимават да не сбъркат какво говорят. Те не си играят и се усмихват рядко. С оттеглянето на Сашо Божков от политиката започна отстъплението на едно поколение политици, на каквото едва ли скоро ще бъдем свидетели отново – градски хора, представители на научно-техническата интелигенция и на университетските среди. Добри или лоши, това бяха личности с култура и широк мироглед, начетени и критични към себе си и към другите. Личности, които можеха да погледнат по-далеч от носа си и от ограничените години на управленския мандат. Оттеглянето на Сашо Божков от политиката беше белязано и от целенасочените усилия името му да бъде очернено, усилия, приписвани по всеобщо мнение на Никола Филчев лично или в съавторство с трети заинтересувани страни, усилия, от които остана само малоумният етикет "Мистър 10%" – дори наистина да е получавал по 10% от всяка приватизационна сделка, само за това заслужава да му се издигне паметник до небето, особено на фона на кражбите от 90% и нагоре, утвърдени като норма в управленията през следващите години. Истината е, че Сашо Божков беше може би най-скромният човек, когото познавам, и куфарите с пари, които е прибирал като министър, са наивни и нискоинтелигентни легенди. Въобще цялата представа за това как вицепремиерът е вилнял като султански бирник да брули приватизаторите с тежък десятък е глупава и наивна.

Сещам се за единствения казан с катран в пъкъла, който нито един дявол не пазел и не ръгал обратно с вилата си вътре грешниците, които се мъчели да изпълзят от него. Това бил казанът на българите. Дяволите не го пазели, защото, когато някой българин се опитвал да излезе от казана, другите го дърпали обратно вътре. А Сашо Божков казва: "Не се притеснявам, че някой ме мрази или нарочно прави нещо лошо срещу мен. Той вероятно иска да направи нещо хубаво, обаче от това съм пострадал аз. Така не мога да му се сърдя и това ми спестява необходимостта да се карам с хората. Затова, общо взето, с никого не се карам."

Новините за заведените срещу Сашо съдебни дела бяха шумни и крещяха от първите страници на вестниците. Когато обаче всички тези дела завършиха с оправдателни произнасяния, това сякаш не беше толкова интересно и се подмина, ако не с мълчание, то с гузни промърморвания, отпечатани със ситен шрифт в ъгълчетата на страниците. Но, както и да е… Тъй като винаги съм бил убеден, че България се нуждае от действащ политик като него, често съм го питал и дори съм го подстрекавал да се върне в политиката, но на това той ми отговаряше: "Не мога да мисля за това, преди името ми окончателно да бъде изчистено." Нека грехът да е на душите на онези, които го докараха до това морално самоотстраняване. И до печалната му констатация: "Българинът не може да работи заедно с другите и това пречи. В края на краищата ще забогатеем, но по трудния начин, защото всеки ще забогатява сам, а няма да забогатеем всички заедно."

За съжаление в клеветите, клюките, нискочелата злоба и онези тъпи три думи "мистър", "десет" и "процента" се удави главното и същественото. Колко от онези, които са чували за Мистър 10%, знаят, че Александър Божков осъществи 40% от приватизацията на българската икономика? Приватизацията заедно със свободата на словото и приобщаването към културните ценности на цивилизования свят е един от най-важните стълбове на демокрацията и на модерното общество, в което, иначе по всеобщо мнение и без особени разногласия, всички ние виждаме спасението и бъдещия просперитет на нацията. Освен в приватизацията Александър Божков предприе първите стъпки и прокара пътя на евроинтеграцията на България. Успя да договори условията за България и така получихме покана за започване на преговори с ЕС, създаде първите преговарящи екипи, създаде и изкуството за водене на преговори, на което до края учеше студентите в Нов български университет. Той направи така, че да се разсрочи дългът ни с Г-24 и постигна тригодишното споразумение с МВФ. Но това са неща, които не е интересно и вълнуващо да си спомняме, защото не обичаме да ни се говори за хора по-големи от нас, а само за по-нищожни, за да се почувстваме малко от малко големички и ние…

Сашо Божков правеше всичко с любов. Обичаше да играе тенис. Обичаше да ходи в Каварна и да се среща с приятели. Обичаше да пътува и, както сам казваше, всяко пътуване го обогатяваше. Беше влюбен в семейството си. Не съм виждал по-щастлив човек, когато се роди внучето му, малката дъщеря на Мина, която носи неговото име. Работата му доставяше удоволствие и я приемаше като забавление (Дай Боже всекиму!). В Центъра за икономическо развитие издаваше периодични доклади и написа десетки статии, които помогнаха на икономическата ни политика да не изгуби правилната посока, анализирайки и осмисляйки процесите в държавата. Четеше лекции в университета, но сърцето му сякаш най-често оставаше в авторското му предаване "Музика за душата", защото неговата душа беше направена от музика. Сърцето му, както сам писа, остана и в Тоскана.

"Единственото, от което вероятно се страхувам, е смъртта. И то някак си ирационално. Притеснението ми е, че смъртта може да ме застигне изненадващо и да не съм се погрижил за някакви несвършени работи."

Наистина Сашо Божков остави несвършени работи. Нямаше как да не остави, защото винаги започваше нещо ново. От скромни проекти, които засягат само него, до големи идеи като тази да се създаде структура за развитие на информационното общество в България, което да доведе до чувствително повишаване на качеството на живот на хората. Това беше последният му голям проект, за който малцина знаят. Така е, когато човек непрекъснато върши нещо – винаги рискува да остави нещо несвършено…

…Чухме се за последен път няколко дни преди да си отиде. Беше в болницата, беше се почувствал за първи път добре след операцията и както винаги беше изпълнен с надежда, че нещата ще бъдат добре, че поредната битка с болестта е спечелена и че е отвоювана поредната тънка ивица живот. Последните му думи бяха: "Много здраве и целувки на всички!"

* Авторът е близък приятел на Александър Божков

Той не би искал да го изпратим с вой на оплаквачки. Не би искал траурни баритони да изтръгват ридания с прочувствени заупокойни речи. Едва ли би държал на камерите, микрофоните и фотоапаратите в храма "Света София", където в сряда се простихме с него. Това, което сигурно би искал да види, бяха стотиците хора, кротко наредени в дълга редица с цветя в ръце. Всеки един от тях той е докоснал по някакъв начин, направил е добро, направил е услуга, помогнал е да се случи едно или друго, да се реши един или друг проблем.

Александър Божков беше интелигентен, образован и културен човек. Роден в София, в махалата около Военното училище и ул. "Оборище". Възпитаник на Американския колеж в Багдад, машинен инженер от ВМЕИ, създател и пръв директор на Агенцията за приватизация. Вицепремиер и министър на промишлеността в две правителства – на Софиянски и на Костов. Освен на приватизацията Сашо Божков положи основите и на евроинтеграцията на България като първи главен преговарящ с Европейския съюз. За политическата си кариера в едно свое интервю казва: "Всичко, което съм качил по стълбичките на политиката и на държавата нагоре, е било, защото някой е трябвало да свърши някаква работа."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    X

    не го понавам този човек, аз съм от средната класа. дано това да е истина. и дано да имаме нови по-читави и честни политици, които не крадат и изпитват удоволствие от работата

  • 2
    Avatar :-|
    Гост

    За казана и българите в пъклото сигурно е вярно ! ..., но А Божков май беше с еврейска кръв?

  • 3
    Avatar :-|
    vladimir astardjiev

    По принцип не харесвах правителството на СДС по лични причини.
    Но съдих Александър Божков и го оправдах по едно изключително безумно обвинение по една приватизация. Обвинението беше за това, че се е произнесъл на четвъртия ден при даден в закона срок "до 7 дни".
    Присъдата беше потвърдена и от САС, и от ВКС.
    Мога да кажа, че човекът беше много интелигентен и беше действал с програма и с визия.
    А това, че не споделям конкретната визия за обществено развитие, не пречи да го уважавам.
    Бог да го прости.

  • 4
    Avatar :-|
    Искрен Трифонов

    Бог да го прости!Почиваи в мир Сашо!Малко са държавниците и истинските хора като теб!

  • 5
    Avatar :-|
    Й А

    Нистина е тъжно, когато си отива такъв човек. Знаех за него, следейки от разстояние нещата в БГ и страстно търсейки всичко написано от него. Не е възможно мислещ и честен човек да не усети до кого се докосва. Нямам думи да определя завистта и злобата , която се изливаше срещу ум, интелект, непоквареност и способности. Всичко около него ме кара да се върна към Иван Хаджийски. Дали не сме генетично болни?
    Все пак да не бъда така скептичен - у нас има и много умни хора, но дали някога ще можем да имаме и водители?
    Светла му памет!

  • 6
    martinborissov avatar :-|
    Martin Borissov

    запитайте се, защто на човека беше известен като "Мистър 10 %"... или за умрелите само добро?

  • 7
    Avatar :-|
    Flasha

    АЛ БОЖ. СИ ОТИДЕ И С НЕГО МИСТЪР 10 %

  • 8
    Avatar :-|
    хамлет

    даааа, тези 10% станаха емблематични. С друго не мога да го свържа, колкото и да се опитвам.

  • 9
    Avatar :-|
    Читател

    Александър Божков беше един от най-големите български политици в съвременната ни история. Той наистина осъществи значителна част от приватизацията в страната, с което беше променена формата на собственост. С това си навлече гнева и омразата на много от хората, за които частна собственост беше непознато словосъчетание от думи. Завистта и злобата на част от тези хора бяха причината да го наричат "Мистър 10 %". Едва ли Александър е взел какъвто и да било процент от осъществените от него приватизационни сделки. Дори и Мистър А. Божков е достатъчно признание за неговите умения и постижения в българската политика. Отиде си един истински български джентълмен. Малцина от хората, живеещи в страната, биха могли да оценят по достойнство неговата работа като вицепремиер и министър на икономиката. Поклон пред светлата му памет.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK