С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 28 авг 2009, 12:55, 6596 прочитания

In Memoriam Тихо сбогуване

С Александър Божков си отиде политикът - личност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Той не би искал да го изпратим с вой на оплаквачки. Не би искал траурни баритони да изтръгват ридания с прочувствени заупокойни речи. Едва ли би държал на камерите, микрофоните и фотоапаратите в храма "Света София", където в сряда се простихме с него. Това, което сигурно би искал да види, бяха стотиците хора, кротко наредени в дълга редица с цветя в ръце. Всеки един от тях той е докоснал по някакъв начин, направил е добро, направил е услуга, помогнал е да се случи едно или друго, да се реши един или друг проблем.

Александър Божков беше интелигентен, образован и културен човек. Роден в София, в махалата около Военното училище и ул. "Оборище". Възпитаник на Американския колеж в Багдад, машинен инженер от ВМЕИ, създател и пръв директор на Агенцията за приватизация. Вицепремиер и министър на промишлеността в две правителства – на Софиянски и на Костов. Освен на приватизацията Сашо Божков положи основите и на евроинтеграцията на България като първи главен преговарящ с Европейския съюз. За политическата си кариера в едно свое интервю казва: "Всичко, което съм качил по стълбичките на политиката и на държавата нагоре, е било, защото някой е трябвало да свърши някаква работа."


Хората, които сме свикнали да виждаме на върха на политиката и властта, не са такива. Те са прекалено сериозни и много внимават да не сбъркат какво говорят. Те не си играят и се усмихват рядко. С оттеглянето на Сашо Божков от политиката започна отстъплението на едно поколение политици, на каквото едва ли скоро ще бъдем свидетели отново – градски хора, представители на научно-техническата интелигенция и на университетските среди. Добри или лоши, това бяха личности с култура и широк мироглед, начетени и критични към себе си и към другите. Личности, които можеха да погледнат по-далеч от носа си и от ограничените години на управленския мандат. Оттеглянето на Сашо Божков от политиката беше белязано и от целенасочените усилия името му да бъде очернено, усилия, приписвани по всеобщо мнение на Никола Филчев лично или в съавторство с трети заинтересувани страни, усилия, от които остана само малоумният етикет "Мистър 10%" – дори наистина да е получавал по 10% от всяка приватизационна сделка, само за това заслужава да му се издигне паметник до небето, особено на фона на кражбите от 90% и нагоре, утвърдени като норма в управленията през следващите години. Истината е, че Сашо Божков беше може би най-скромният човек, когото познавам, и куфарите с пари, които е прибирал като министър, са наивни и нискоинтелигентни легенди. Въобще цялата представа за това как вицепремиерът е вилнял като султански бирник да брули приватизаторите с тежък десятък е глупава и наивна.

Сещам се за единствения казан с катран в пъкъла, който нито един дявол не пазел и не ръгал обратно с вилата си вътре грешниците, които се мъчели да изпълзят от него. Това бил казанът на българите. Дяволите не го пазели, защото, когато някой българин се опитвал да излезе от казана, другите го дърпали обратно вътре. А Сашо Божков казва: "Не се притеснявам, че някой ме мрази или нарочно прави нещо лошо срещу мен. Той вероятно иска да направи нещо хубаво, обаче от това съм пострадал аз. Така не мога да му се сърдя и това ми спестява необходимостта да се карам с хората. Затова, общо взето, с никого не се карам."

Новините за заведените срещу Сашо съдебни дела бяха шумни и крещяха от първите страници на вестниците. Когато обаче всички тези дела завършиха с оправдателни произнасяния, това сякаш не беше толкова интересно и се подмина, ако не с мълчание, то с гузни промърморвания, отпечатани със ситен шрифт в ъгълчетата на страниците. Но, както и да е… Тъй като винаги съм бил убеден, че България се нуждае от действащ политик като него, често съм го питал и дори съм го подстрекавал да се върне в политиката, но на това той ми отговаряше: "Не мога да мисля за това, преди името ми окончателно да бъде изчистено." Нека грехът да е на душите на онези, които го докараха до това морално самоотстраняване. И до печалната му констатация: "Българинът не може да работи заедно с другите и това пречи. В края на краищата ще забогатеем, но по трудния начин, защото всеки ще забогатява сам, а няма да забогатеем всички заедно."



За съжаление в клеветите, клюките, нискочелата злоба и онези тъпи три думи "мистър", "десет" и "процента" се удави главното и същественото. Колко от онези, които са чували за Мистър 10%, знаят, че Александър Божков осъществи 40% от приватизацията на българската икономика? Приватизацията заедно със свободата на словото и приобщаването към културните ценности на цивилизования свят е един от най-важните стълбове на демокрацията и на модерното общество, в което, иначе по всеобщо мнение и без особени разногласия, всички ние виждаме спасението и бъдещия просперитет на нацията. Освен в приватизацията Александър Божков предприе първите стъпки и прокара пътя на евроинтеграцията на България. Успя да договори условията за България и така получихме покана за започване на преговори с ЕС, създаде първите преговарящи екипи, създаде и изкуството за водене на преговори, на което до края учеше студентите в Нов български университет. Той направи така, че да се разсрочи дългът ни с Г-24 и постигна тригодишното споразумение с МВФ. Но това са неща, които не е интересно и вълнуващо да си спомняме, защото не обичаме да ни се говори за хора по-големи от нас, а само за по-нищожни, за да се почувстваме малко от малко големички и ние…

Сашо Божков правеше всичко с любов. Обичаше да играе тенис. Обичаше да ходи в Каварна и да се среща с приятели. Обичаше да пътува и, както сам казваше, всяко пътуване го обогатяваше. Беше влюбен в семейството си. Не съм виждал по-щастлив човек, когато се роди внучето му, малката дъщеря на Мина, която носи неговото име. Работата му доставяше удоволствие и я приемаше като забавление (Дай Боже всекиму!). В Центъра за икономическо развитие издаваше периодични доклади и написа десетки статии, които помогнаха на икономическата ни политика да не изгуби правилната посока, анализирайки и осмисляйки процесите в държавата. Четеше лекции в университета, но сърцето му сякаш най-често оставаше в авторското му предаване "Музика за душата", защото неговата душа беше направена от музика. Сърцето му, както сам писа, остана и в Тоскана.

"Единственото, от което вероятно се страхувам, е смъртта. И то някак си ирационално. Притеснението ми е, че смъртта може да ме застигне изненадващо и да не съм се погрижил за някакви несвършени работи."

Наистина Сашо Божков остави несвършени работи. Нямаше как да не остави, защото винаги започваше нещо ново. От скромни проекти, които засягат само него, до големи идеи като тази да се създаде структура за развитие на информационното общество в България, което да доведе до чувствително повишаване на качеството на живот на хората. Това беше последният му голям проект, за който малцина знаят. Така е, когато човек непрекъснато върши нещо – винаги рискува да остави нещо несвършено…

…Чухме се за последен път няколко дни преди да си отиде. Беше в болницата, беше се почувствал за първи път добре след операцията и както винаги беше изпълнен с надежда, че нещата ще бъдат добре, че поредната битка с болестта е спечелена и че е отвоювана поредната тънка ивица живот. Последните му думи бяха: "Много здраве и целувки на всички!"

* Авторът е близък приятел на Александър Божков
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 651 прочитания

Барселонска треска 1 Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

28 фев 2020, 942 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 7387 прочитания

28 фев 2020, 2817 прочитания

28 фев 2020, 1994 прочитания

28 фев 2020, 1539 прочитания

28 фев 2020, 1402 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Сложни сметки

Правителството залага на консервативна финансова политика през следващите четири години

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Кино: "Котка в стената"

Изчезващата милост към другия

Важни ли са дипломите днес

Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10