С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 4 сеп 2009, 14:56, 5436 прочитания

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова: На никого няма да му се наложи да чака моя заветен подпис

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Г-жа Караджова, с встъпването ви в длъжност трябва да решавате кризи - така не рискувате ли да изпуснете от поглед приоритетите в дългосрочен план? Кои са най-важните дългосрочни проблеми и цели, които сте си поставили до края на мандата?

Дългосрочните и краткосрочните цели до известна степен съвпадат. Ускореното изграждане на пречиствателните станции и депата е както кризисен проблем, така и дългосрочен приоритет. Това ще доведе до увояване на средства, добър ефект върху околната среда, работни места и спестяване на пари от големи санкции. Важно е и как ще се оползотворяват средствата. В крайна сметка целта не е само усвояването им, а и постигането на максимален ефект за околната среда. Следващ приоритет е да въведем ред в отпадъците. Да се подобрят системите за разделно събиране не само на опаковки, но и на батерии, електронно, електрическо оборудване и т.н.Стратегически приоритет е управлението на водите и на съответните съоръжения като язовири, магистрални водопроводи, защитни диги. Много важна цел, която сме си поставили, е да бъде разработена цялостна стратегия, което трябваше да се случи още през 2005 г. и да бъде внесена в парламента. Промените, приети от предходния парламент, са една много малка част от това, което трябва да се свърши.


Профил

Нона Караджова завършва УНСС със специалност "Икономика и организация на труда". Специализира "Публична администрация" в Института за международно обучение, Вашингтон. От 1984 г. до 1991 г. работи в Икономическия институт на БАН, дирекция "Регионална икономика и икономически въпроси по опазване на околната среда". До 2005 г. работи в Министерство на околната среда и водите, след което се занимава с консултантска дейност като ръководител на проекти в областта на екологията.

Екологията държи първенство по брой наказателни процедури – 10. Какво трябва да се промени в комуникацията с Европейската комисия?

По десетте наказателни процедури към момента имаме непрекъснати технически консултации с Генерална дирекция "Околна среда". Даваме доказателства за това, което сме предприели в областите, в които категорично не сме спазили срокове и правила. От друга страна, там, където случаите са неясни, даваме доказателства, че няма основания за съответната процедура. При депата и пречиствателните станции ще имаме най-големи проблеми. Сроковете за депата вече ги пропуснахме. Вече е сигурно, че няма да спазим и срока за изграждането на пречиствателните станции до края на 2010 г. Знаете, че подготовката на един инвестиционен проект е много дълъг процес. Оказа се, че по отношение на 23-те депа, които трябваше да бъдат изградени до 16 юли, на практика дори няма ясна снимка кой проект докъде е стигнал в подготовката си. Същото се отнася и пречиствателните станции. Това, което можем да направим, е изработването на ясен план и изпълнението му, прозрачност на процедурите и недопускане на нередности, които могат да провалят получаването на средствата. Възложихме да се изработи цялостна стратегия както за проектите за отпадъци, така и за пречиствателните станции. Да се направи пълна снимка на всеки обект, да се изработи подробен план с всички стъпки, които трябва да се извървят до пускането на обекта в експлоатация. Този план ще позволи да има непрекъснат мониторинг. Ще бъде представен и на нашите партньори от Европейската комисия, за да може самите те да се уверят, че изпълняваме разчетите. Ежемесечно ще следим този процес и ще взимаме коригиращи мерки при настъпване на определени рискови ситуации. 

Ако върви добре работата, може ли да има намаляване на санкциите?

Това никой не може да каже, но ако Европейската комисия види, че страна членка полага големи усилия да се справи с проблема и дори да се стигне до крайна фаза - до съда, със сигурност ще се отчете какво е постигнала държавата. Как аз виждам нещата например за пречиствателните станции. Важното за тия малко години, които ни остават, да постигнем максимален ефект на пречистване на отпадъчните води, а не бройка пречиствателни станции. Така че усилията трябва да се концентрират върху построяването на големи проекти. Когато има 50 големи проекта, те се управляват по един начин, когато са 300 дребни, се управляват много по-трудно. Другата задача, която си поставихме и която заварихме и като проблем е, че почти всички водни проекти бяха преоразмерени с капацитет над необходимото и с много завишени разходи. Възложихме разработването на критерии, правила и ограничения, които ще предоставим на общините, и това на практика ще е рамката, в която те ще могат да кандидатстват. Установихме, че част от преоразмеряването е свързана и с прогнозите за броя на населението. Единни прогнози за населението, които да се използват при работата по оперативните програми, няма и всяка община си прави прогноза, каквато тя си пожелае. На всички им се иска да нараства населението на тяхната територия, но всъщност нещата не стоят така.



Може ли да се очаква разтрогване на някои от вече подписаните договори по ОП "Околна среда"?

Подписани са 29 договора в сектор води, в сектор отпадъци нито един. От една страна, е лошо, че няма сключени договори, но от друга, е добре, тъй като, ако бяха със същите параметри, щяхме да загубим средства. Голяма част от тези 29 проекта са под наблюдение. За два от тях вече имаме сериозни доказателства за нарушения и вероятно ще бъдат спрени. Това са Дулово и Люляково, заради неспазени процедури. За другите към момента нямаме доказателства за неспазени процедури, а тъй като програмата е позволявала да се кандидатства с тези параметри, няма правно основания да бъдат прекратени. Ако оттук насетне се изпълняват в съответствие с правилата, ще бъдат завършени. 

Била сте в екипа, договорил предходните срокове за България за депата и за пречиствателните станции. Ставате министър в момент, когато страната започва един по един да ги пропуска. Реално изпълними ли бяха те или бяха политически решени, за да се представим като примерни кандидати за ЕС?

Ще ви отговоря експертно, тъй като експертно съм участвала в екипа тогава. Тези позиции бяха подготвени през 1999 г и депозирани през 2000 г. Десет години никак не са малко време. По програма ИСПА имаме 1 млрд. лв. По ОП "Околна среда" - 1.8 млрд. евро. Над 1 млрд. лв. са националните средства. За този период при добра организация щяха да се построят и пречиствателните станции, и депата. Депата без софийския завод струват 600 млн. лв. Мисля че има консенсус за това, че трябва да се опазва природата. Не виждам нищо лошо сроковете да не са по 25 години за строителство на тези съоръжения, при положение че очевидно проблемът не е във финансовия ресурс. След като има средства, не разбирам защо трябва да се удължават срокове за публични съоръжения, които водят до нещо, което всички граждани искат. Въпросът е в добрата организация и в политическата воля къде да се насочват тези средства. Срокове бяха напълно достатъчни да се изградят тези съоръжения или поне да сме пред завършване. Не забравяйте, че България е от страните с най-много преходни периоди, които пък облекчиха нашите предприятия в областта на отпадъците от бита, опаковките, електронното и електрическото оборудване, изискванията към бензиностанции, към големите горивни инсталации и т.н. Ако не беше договорено разсрочване, голяма част от тези предприятия просто трябваше да бъдат затворени към 1 януари 2007 г. За частния сектор няма помощи, но за публичните обекти не е необходимо да се искат необосновано дълги периоди. Целта беше да намерим балансиран подход. 

Освен с ЕК работата на МОСВ е и в пряка връзка с работата на общините. Споменахте, че парите за новите регионални депа са осигурени, но има много малко готови проекти. Къде се къса връзката между местното и националното ниво и как смятате да подобрите съвместната си работа? Нещо много сериозно, което трябва да се реши и което в момента обсъждаме, е как общините да бъдат стимулирани или санкционирани, в случай че не си изпълняват задълженията. Връзката се къса оттам, че няма инструмент, който да накара кметовете и общинските съвети да си свършат работата. Често дори и кметовете да предложат разумни решения, общинските съвети по чисто популистки или политически решения не приемат съответните предложения. Проблемът е много дълбок и принципен. Ако хората знаят, че ако общинският съвет и кметът не си свършат работата, ще има глоба или по-скоро солидарно плащане на санкциите, които ще бъдат наложени на държавата, или пък ще им се вдигне такса смет десетократно, това може да се промени. Хората трябва да разберат, че ще им излезе много скъпо, ако техните кметове не си свършат работата. В момента обмисляме, не сме готови с решението, но може да стане със законови промени или в Закона за отпадъците, или в Закона за водите, или в този за държавния бюджет.

Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда наподобява черна каса. Как трябва да се промени начинът му на работата му?

Ние публикувахме решенията, взети от управителния съвет на ПУДООС, и видяхте какви за какви проекти са били отпускани пари – основно за малки населени места. Не че там не е необходимо да се прави нещо, но не сега му е времето. Взехме решение първо за отмяна на решенията за всички неприоритетни обекти, както и на предходни решения, за които не са сключени договори със строители.

При изготвянето на оценките за въздействие върху околната среда и издаването на комплексните разрешителни често се мери с различен аршин и това е благоприятна почва за корупция. Чакаше се заветният подпис на министъра. Как смятате да се справите с този проблем? На никого няма да му се наложи да чака моя заветен подпис. Единственото, което казах на колегите си от регионалните звена и от министерството, е, че трябва да се спазват законите и правилата и при най-малкия сигнал за незаконосъобразност и непочтеност, защото в МОСВ има много разрешителни режими, ще бъдат извършвани проверки на мига. По отношение на множеството незавършили преписки колегите направиха бързи справки и преписките, които бяха в процедура, бяха приключени веднага и там, където имаше основания, бяха издадени разрешителни. За две седмици подписахме около 100 разрешителни. За водовземания от пресни и от минерални води, за изграждане на сондажи, в областта на отпадъците, за търсене на подземни богатства и решения за търговски открития. За преписките с отдавна изтекъл срок обявихме както на страницата на министерството, така и в медиите заявителите да си подновят исканията. Едновременно се обработват и всички новопостъпили заявления, тъй като явно стана публично достояние, че министерството няма да е спънка за развитието на законосъобразни дейности, а напротив, в рамките на закона ще съдейства за развитието на всякакви местни инициативи. Смятаме да премахнем някои ненужни лицензионни режими и безсмислени съгласувания, които само утежняват процеса и бюрокрацията. Открих например, че по Закона за концесиите е въведено съгласуване не само с нашето, но и с всички министерства в случаите, когато общините отдават собствени обекти, което е напълно излишно.

Споменахте за децентрализацията и увеличаването на правомощията на регионалните дирекции на МОСВ. Това може ли да се окаже нож с две остриета?

Мисля, че във всички уважаващи себе си държави министерствата правят дългосрочни политики и стратегии, а не се занимават с издаването на разрешителни. При нас процесът започна по-централизирано, защото нямаше опит. И оценките за въздействие върху околната среда, и комплексните разрешителни - всичко беше съсредоточено в министерството. Открай време съм убедена, че това не е негова работа. Мисля, че през годините и регионалните звена развиха капацитет, а това дали се спазват правилата е съвсем друга тема. Нужен е добър контрол. За тази цел ще развием силен инспекторат. Заварихме например един инспектор за цялата система на министерството. Нямаме дирекция за вътрешен одит, а само четирима младши експерти. Министерството е било година и половина без директор на дирекция "Вътрешен одит". Просто парадоксално. Първото нещо, което направихме, беше да назначим директор и да попълним това звено. Когато има силен инспекторат, който наблюдава работата и на регионалните ни инспекции и има силен вътрешен контрол, правилата се спазват.

Голям проблем е безразборното строителство по морето и в планините. Закъснявате с зоните по "Натура", редица природни паркове нямат планове за управление. Кога най-накрая ще има ясни разчети къде какво може да се строи?

И по директивата за птиците, и по тази за местообитанията има известно забавяне при издаването на заповеди, с които зоните по "Натура" да се обявяват. Всъщност не е достатъчно само да се издаде заповедта за обявяването на съответната зона. За целта трябва да се направи подробно изследване на място и картиране на самите територии. За тази дейност обаче не е бил осигурен бюджет, процесът изобщо не е стартирал. Към момента вече са осигурени средства и предстои работа. В 3-4-годишен срок трябва да има подробно картиране. Така инвеститорът веднага може да се ориентира къде е най безпроблемно за него да насочи инвестиционното си намерение.

България закъснява много и с приемането на плана за разпределение на парниковите емисии. Очевидно той ще се преработва, ще запазите ли същата методика при разпределянето на количествата?

Ще ползваме със сигурност консултантска помощ. Събрахме междуведомствената работна група и взехме няколко принципни решения. Разбрахме се, че в междуведомствената работна група ще има по един представител на всяка браншова организация. До момента по неясно какви причини е имало представители освен на отделните сектори, но и на отделни дружества. Как са избирани точно тези дружества не мога да ви отговоря. Второ помолихме браншовите организации в рамките на няколко седмици сами да си разпределят квотите вътре в отделните сектори. Ние няма да сме им пазач.

Не е ли рисковано? Ако не успеят да се разберат?

Ако не успеят да се разберат, им казахме, че тогава ние ще решим.

Друга търговия, от която до момента държавата не се е възползвала, е търговията по Протокола от Киото на база междуправителствени споразумения. Държавата може да спечели милиони от продажбата на излишните си количествата.

Със сигурност ще се заемем с търсенето на потенциални купувачи и с воденето на преговори. Но за да се случи това, първо трябва да имаме разработена схема, която да предложим на купувачите. Те се интересуват от това за какво ще бъдат изразходвани средствата, кой ще ги управлява. В момента работим по подготвянето на схема, която ще обсъдим с колегите от другите засегнати министерства, и тогава ще започнем преговорите.

Преди е имало интерес от страна на някои държави към българските излишъци по Киото. Към момента има ли още активни оферти?

Няма нито една.

Споменахте, че зрялото справяне с отпадъците е сред приоритетите ви. Разделното им събиране обаче претърпя провал и се сведе до ниво "кампания". Какво ще направите, за да се установи като практика, тъй като без него реално проблемът с отпадъците няма да се реши дългосрочно?

От многото разрешителни, които бяха изостанали за лицензиране на организации, събиращи различните видове отпадъци, вече подписах поне 6-7. Лицензите на организации и за батерии и за електронно и електрическо оборудване и стари автомобили са били задържани, въпреки че са подготвени много отдавна, при това с положително становище. Когато има конкуренция между организациите, които са лицензирани, тогава се върши и по-добре работа. Таксите пък, които взимат от техните членове – производителите и вносителите на съответните стоки, съответно намаляват. Направихме срещи с някои от организациите, предстоят и с другите. Те поставиха някои от нещата, които пречат в тяхната работа. В момента подготвяме и промени в Закона за отпадъците и определени неща, които ги затрудняват, ще бъдат отстранени. Една от предпоставките да работят добре е да имаме добър контрол върху тяхната работа. Искаме да ги мерим с един аршин и да ги контролираме еднакво, както и да се правят достатъчно проверки за тяхната дейност. Те са одитирани, но само на хартия. Веднага се разпоредиха проверки, включително и на фирми, които са длъжни да участват в системите, но които не са членове нито на организациите, нито си плащат такси към ПУДООС. На практика това е една нелоялна конкуренция.

От известно време се забелязва известно намаляване на контейнерите за опаковки?

Специално за опаковките ще обмислиме ново споразумение. Имаме си национални цели и не е необходимо да надхвърляме изискванията. Например в малките села не е необходимо да се поставят контейнери. Това е изключително нерентабилно и скъпо и рефлектира върху цените на стоките и върху всички нас. Целите са национални, а не по градове и села и всяка държава се опитва да постигне целите си с минимално натоварване на икономиката. Трябва да се намери един балансиран подход.


Интервюто взе Калина ГОРАНОВА
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци

ГЕРБ внесе допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс, което се отнася най-вече за юридически лица

10 дек 2019, 274 прочитания

Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня

И още: Три журналистки взеха приза "Човек на годината", партия на Слави би била трета политическа сила, утре управляващите гласуват Цацаров за шеф на КПКОНПИ

10 дек 2019, 259 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Румяна Желева: Не можем да се отърсим от проблемите си

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10